РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Велико Търново, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500561 по описа за 2021 година
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Делото се разглежда повторно в изпълнение на указания, дадени по реда на
чл.293, ал.2 ГПК с решение № 124/13.07.2021 г. по гр.д. № 589/2020 г. на ВКС.
Предмет на подадената от името на ответника „Е. П. П.“ АД-В. чрез
пълномощника му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 917/26.06.2019 г.
по гр.д. № 699/2019 г. на ВТРС, с което е уважен предявения срещу дружеството от П.
И.П. от гр.П.Т. установителен иск, имащ за предмет отрицание на претендирано право на
доплащане на цена на реално потребено и установено количество електрическа енергия/
което обаче като натрупано и „скрито“ в ненастроен за отчет тарифен регистър 1.8.4 на
средството за търговско измерване, не е било визуализирано на дисплея му, и затова -
нетчетено/ за периода от12.09.2017 г. -11.09.2018 г. в размер на сумата 12 394,16 лева на
адрес: гр.П.Т. , ул.Ч. м. № ., с молба за отмяната му и отхвърляне на иска в неговата
цялост, с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, които се
основават на пороци, представени като незачитане на безспорно установените факти,
запълващи предпоставките за пораждане на притезателното облигационно право за
доплащане на цената/ чл. 183 ЗЗД, вр. с чл.327 ТЗ и чл.50 ПИКЕЕ-отм/ на продадена, т.е.
реално потребена електрическа енергия като разлика между платеното и неплатеното:
средството за търговско измерване е технически и метрологически годно; доказаност чрез
метрологична експертиза на БИМ на конкретно вмененото натрупано количество
електрическа енергия в „скрития“ му тарифен регистър/ запис на показания , причинен от
софтуерна манипулация /, тъй-като тя/ енергията/ не е измервана от активните тарифни
1
регистри, няма данни преди това същото да е било монтирано в друг обект и съгласно чл.
662, ал.5 от Наредбата за средствата за измерване, а щом е установена метрологичната му
годност, записаните в неговата памет показания за натрупаната по време на употреба
обща електрическа енергия е невъзможно да се промени, което означава, че в случая
въпросното количество е преминало през него, без да е от значение неустановеността на
началния момент на натрупването .
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищеца - адвокат Р.Т. от МАК е
подал писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на решението с
доказателствата по делото и материалния закон и неоснователност на жалбата:
неустановеност на реално потребление на допълнително вмененото количество
електрическа енергия и несъществуване на нормативно основание за извършване на
корекция на сметката му .
В хода на производството / пред ВКС/е починал ищеца и съответно е заместен по
реда на чл.227 ГПК от наследниците му по закон К. Д. ПЛ. , П. П. С. и И. П. ПЛ..
В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и
оспорва жалбата с доводи, развити в писмени защити.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда
на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства,
приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на
претендирано на основание чл. 183, във връзка с чл.200 ЗЗД парично вземане за
допълнителна коригирана стойност на потребена електрическа енергия.
Ищецът твърди , че поради придобито качество на потребител на електрическа
енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната
мрежа недвижим имот в гр. П.Т. ул. „Ч. м.“ № .. за който е открита партида с абонатен
номер № ********** е в договорно правоотношение с ответника „Е. П. П.“ АД-В. за
доставка / продажба/ на това благо. На 11.09.2018 г. г. служители на „Е.-С.“ АД –В. са
извършили проверка на средството за търговско измерване на потребяваната в имота
електрическа енергия , за което е съставен констативен протокол № 1701574, отразяващ
демонтажа му и монтаж на ново средство за търговско измерване. Вменено му е
задължение по издадена фактура № **********/21.02.2019 г. да заплати в срок до
05.03.2019 г. сумата 12 394,16 лева с ДДС, като служебно начислена допълнителна
стойност на потребена електрическа енергия за периода от 12.09.2017 г. до 11.09.2018 г.
Отрича да дължи плащане на тази сума с подробни доводи , развити в писмена
защита, тъй-като обобщено липсва годно нормативно правно основание да се начислява
корективно за минало време/ повечето от разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. вече са били
отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС , с
изключение на тези от чл.48 до чл.51, които са отменени окончателно на 08.11.2018 г. с
Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС- 5 членен състав /,
техническа причина средството за търговско измерване да се подменя с ново / констатации
за неизправности/ , негово неправомерно поведение, нито е реално потребено такова
количество електрическа енергия в обекта, на проверката не е присъствал , нито е
присъствало упълномощено от нея лице. Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови
решение , с което да приеме за установено по отношение на „Е.-П. П.” АД , че не дължи
сумата, както и да му присъди направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез пълномощника
си – адвокат А.М. от ВТАК заявява , че вземането за сумата произтича от обстоятелствата
на извършената на 11.09.2018 г. от служители на „Е. С.“ АД/ в осъществяване на едно
право и по надлежния ред / чл.13, чл.61, ал.1, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ на оператора /
контролна проверка на СТИ, чийто резултат е предмет на съставен констативен протокол
2
№1701574 / подписан от снаха на ищеца и от служителите на оператора на мрежата/ , в
който са записани констатации за показанията му по тарифи, след което е подменен с нов
по причина, че е установено неправомерно натрупване на електрическа енергия в скрит/
невизуализран/ и ненастроен за отчет регистър на тарифа 1.8.4 ; изготвена метрологична
експертиза на подмененото средство за търговско измерване , за което е съставен
констативен протокол №139/01.02.2019 г. на ГД"МИУ"-РО-Русе, установяващ външна
намеса в тарифната му схема / не съответства не техническите характеристики / и наличие
на преминала енергия на тарифа 4 / обозначена като 1.8.4/ – 65799 kWh, която не е
визуализирана на дисплея ; въз основа на записаните данни в тази тарифа / което е
отклонение от нормалното функциониране на СТИ/ е преизчислено реално потребеното
количество електричество енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но
измерено от СТИ/ , чрез завишаването му с горното количество квт/ч., остойностено е и
вменено на клиента като задължение за плащане в размер на 12 394,16 лева- цена за
продажбата му на основание чл. 183 от ЗЗД , вр. с чл.327 ТЗ по фактура №
**********/12.07.2019 г. за периода от 12.09.2017 г. до 11.09.2018 г., който период е в
рамките на установения с нормата на чл.50 ПИКЕЕ, действала към момента на проверката.
Моли да бъдат отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на
направените по производството разноски.
Безспорни и доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от
първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни
протоколи, фактура, справки/ и свидетелски показания на служител на
електроразпределителното дружество, са значимите за спорното вземане , факти /
обстоятелства / - изложени по-горе / извършената проверка на средството за търговско
измерване , подмяната му, проведена метрологична експертиза и нейния основен резултат,
приет за годно основание за преизчисляването на сметката за потребена електроенергия за
минал период /.
Тъй-като въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния
фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към
тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - аргумент от чл.272 ГПК.
Безспорно / и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1,
т.2а от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ
и краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищеца , т.е.
същият е носител на право да закупува електрическа енергия и да му бъде доставяна
срещу заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа
по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Искът подлежи на положителна съдебна санкция.
Констатациите и заключението на вещото лице Н. М. по изслушаната и приета от
първоинстанционния съд електротехническа експертиза , както и тези на изслушаната и
приета от въззивния съд комплексна / електротехническа и софтуерна / експертиза на
вещите лица Н. М. и Й.А. сочат/ позволяват да бъдат направени и възприети за
установени/ следните фактически и умозрителни положения/ изводи :
Не може да се установи конкретната причина за възникването на записа на
цифрови данни в невизуализирания за отчет регистър 1.8.4 / Т 4/на средството за търговско
измерване и откога е започнало натрупването им, т.е. дали се дължи на променена
тарифна схема / препараметризиране на електромера , при което се променя тарифния
график и измерената електрическа енергия се записва в регистрите му по начин , различен
от фабрично заложения , тъй-като в паметта му няма отразени събития за въздействия
върху софтуера и хардуера , или иначе казано в съдържанието на локфайла няма такава
информация, а и в БИМ не е направено изследване за установяването й чрез натоварване на
този регистър относно проследяване на механизма за натрупването им . При въпросното
средство за търговско измерване не е възможно да се разчете тарифната схема , като
3
причините за тази невъзможност могат да бъдат дефектирала електроника или задаване на
парола и забрана на достъп до паметта, но за второто би трябвало да има отразено в лок
файла влизане, каквито данни липсват.
Въз основа на експертните заключения , въззивният съд обосновава
правораздавателния си резултат така:
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско
измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването на
задължението за плащане все още не са действали нормите, съдържащи се в текстовете на
новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от
председателя на КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по
т.1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното
на този административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо
правомощие. Случаят е извън фактическите състави , пораждащи субективното
преобразуващо право на енергийното предприятие/ оператор на мрежата/ да извършва
корекция на сметките на клиентите/ да начислява допълнително количество електрическа
енергия за време, през което вече има плащания на отчетени по надлежния ред
консумативни стойности, предвидени с разпоредбите на чл.48, 49 и 50 ПИКЕЕ , приети от
ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал.1, т.9, вр. с чл.83,
ал.1,т.6 от ЗЕ / публикувани в ДВ. бр. 98/2013 г./ и окончателно отменени от ВАС- 5 членен
състав, считано от 23.11.2018 г. Това е така, защото основания за такава корекция са
неизмерване или неточно измерване поради неправомерно физическо вмешателство върху
измервателната схема на СТИ или поради повреда или липса на СТИ, неточна регистрация
по съответните тарифи поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател,
неправилно изчисляване / грешка/, причинено от несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група/ това понятие включва съвкупност от съоръжения-
електромер и токови или напреженови трансформатори, чрез които по индиректен път се
изчислява електрическата енергия с приложимост за големите стопански потребители с
мощности надхвърлящи възможностите на СТИ/ и въведените в информационната база
данни за нея, но не и неотчет поради предполагаемо "скриване" на част от данните за
потреблението, разкрити впоследствие чрез извличането им от паметта на СТИ с помощта
на софтуерен продукт и парола. Следователно начисленото допълнително количество
електрическа енергия за една година назад е лишено от фактическа съвместимост с
приложното поле на нормата на чл.50 от ПИККЕ/ отм./, т.е. позоваването на нея като
законно основание на действието е продукт на правоприложна грешка/ в случая не е
налице измервателна група, за да се покрие хипотезата на нормата/.
Правно основание за крайния снабдител-ответник да търси в подобни случаи
плащане на някаква цена за количество електрическа енергия , записано като показания в
"скрит" за инкасатора тарифен регистър на СТИ, би бил доказания факт на реалното му
потребление за определен период от време чрез включени в обекта консумативни уреди ,
който на езика на класическото облигационно право се нарича покупко- продажба на това
енергийно благо- чл. 183, ал.1, чл.200, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.110, ал.2 ЗС, чл.17, т.2, чл.26, ал.1
от ОУ ДПЕЕ. Проблем разбира се възниква за неговото точно остойностяване, още повече
че към разглеждания момент вече не е съществувал нито един от онези самостоятелни
видове установени с нормите , съдържащи се в текстовете на чл.48 ПИКЕЕ/отм./ способи
за определяне на обема на задължението на купувача- потребител чрез необоримо
предположение за количество потребена електрическа енергия като съдържателна негова
предпоставка/ неизмерено от СТИ потребление, без да се държи сметка за реалността му/
и даже дали е имало /.
Такъв факт на реално потребление на посоченото в записа на данни в тарифен
регистър 1.8.4 на СТИ, имащи предполагаем вид като на измервателни , количество
4
електрическа енергия за конкретния времеви период, обаче е лишен от каквато и да била
категорична и сигурна опора в събраните по делото доказателства.
Този отрицателен извод почива на следните логически свързани съображения,
изведени от техния обхват/ на доказателствата / :
Макар и да е установен чрез метрологична проверка/ чийто резултат е отразен в
констативния протокол на БИМ, притежаващ качеството на официален документ по
смисъла на чл.179 ГПК, тъй-като няма данни и съмнение той да не е съставен по
предвидения в чл.57 и 58, ал.1-3 от Закона за измерванията ред и да не изхожда от
компетентно длъжностно лице , а заедно с това има формалното съдържание по чл.58,
ал.4 от същия закон / запис на цифрови данни в невизуализирания за отчет регистър на
средството за търговско измерване , този факт сам по себе си не е достатъчно доказателство
за реално потребление на начисленото допълнително количество електрическа енергия.
Това е така , защото записът/ регистрацията/ на тези цифрови данни трябва
действително да отразява измерено потребление на електрическа енергия в определено с
тях количество, натрупано след датата на монтажа на средството за търговско измерване, а
не да е последица от някаква техническа неизправност/ т.е. то, освен – ново , не трябва да е
било употребявано по предназначение другаде преди монтажа и да е с напълно сигурно
доказана техническа изправност / , пречеща на правилната работа на измервателната му
система в цялост.
Вярно е , че по житейско предположение един такъв запис е по начало много
вероятно да отразява „измерено количество електрическа енергия“ , но не е научно
обосновано че това предположение е необоримо, т.е. вероятността практически да е винаги
сигурен факт, защото е научно обосновано в примерни хипотези да съществуват и други
вероятности, както е в настоящия случай според мнението на вещите лица.
С други думи , логически очевидно е , че причината за записа на тези цифрови данни
трябва да е резултат на извършена софтуерна манипулация/ неправомерна програмна
промяна на тарифната схема/ , постигнала цел на „отклонение“ / „скриване“ на
потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри / за България
засега това са Т1- дневна и Т2- нощна /.
Би могло да се допусне с голяма вероятност , че записът на цифрови показания в
невизуализирания и ненастроен за отчет регистър се е появил след датата на монтажа на
средството за търговско измерване в обекта /17.07.2015 г. ./, тъй-като представеният нарочен
протокол от същата дата № 15116362 / на л. 33 от делото/ дава сведение , че при монтажа
му няма записани отчетени показания по нощна , дневна и върхова тарифи, т.е.
изглежда като да няма факт, недвусмислено показващ предходна употреба по
предназначение другаде и следователно сериозно да повдига въпроса за вероятността тази
поява да е преди сочения момент.
Доколкото този тип средство за търговско измерване/ трифазен мултифункционален
електромер тип МТ - ISKRA-EMECO/ е изначално фабрично програмно настроено за
измерване и отчет по „дневна“ и „нощна“ и „върхова“ тарифи, липсата на отбелязване в
протокола за монтаж на „нулеви“ показания по ненастроения и невизуализиран за отчет
регистър Т 4 , не може да бъде сериозен аргумент против горната вероятност, понеже
употребата му дори хипотетично да би се приело , че било със софтуерна манипулация, не
може да протече без запис на показания по настроените за отчет тарифи.
Такива цифрови данни с вид на показания за потребление по принцип е възможно /
от натрупания опит по този вид дела и мненията на вещите лица /да имат различен
технически произход – повреда на елементи в СТИ , токов удар , внезапно възникнало
пренапрежение , атмосферни влияния / прегряване/ , софтуерен „бъг“, влияние на вибрации
и др.
5
„Външната намеса в тарифната схема“ на СТИ/ както е записано в констативния
протокол на БИМ/ е възможна чрез достъп до софтуера му през оптичния порт с „оптична
глава“ и съответна програма , но всяко препараметризиране се записва в неговата памет ,
като в случая няма данни за неправомерна софтуерна намеса, защото в лок файла на СТИ /
показващ всяко едно четене и писане в него/ в случая / понеже е като цяло вътрешна
функция за отчитане на човешко въздействие/ не съдържа информация за промяна от
такъв характер, а самата информация в него не може да бъде заличена. При технически
изправно СТИ трябва да се визуализира тарифната му схема , представляваща график,
показващ в колко часа електрическата енергия се записва в определен тарифен регистър
и когато това е факт, тогава може да се каже , че тази енергия реално е преминала през
него.
От решаващо значение за изхода на спора е обстоятелството , че в БИМ не е
извършено изследване на невизуализирания за отчет тарифен регистър чрез натоварване
на средството за търговско измерване в работен лежим, с цел да се провери дали се
натрупват показания в него / още повече , че няма програмирана отчетна настройка /.
Ако се натрупваха , тогава би могло да се приеме с голяма степен на
вероятност , че наличният запис на цифрова информация е последица от реално
преминала през измервателното устройство електрическа енергия. Не е установена
конкретната причина за появата на спорния запис на показания, но няма никакви данни
дори тя да е неправомерно софтуерно въздействие , както обосновано заключават вещите
лица изготвили комплексната експертиза и не съществува разумно основание въззивният
съд да не възприеме тяхното заключение.
Затова предявения иск подлежи на уважаване в своята цялост- израз на
което е постановения с обжалваното решение правораздавателен резултат.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на заместилите почналия в хода на производството ищец негови
наследници по закон разноските във вид на заплатени адвокатски възнаграждения за
осъществената защита пред двете въззивни и касационната съдебни инстанции: поравно на
всеки от тях общо сумата 3700 лева, представляваща сбор от заплатени от техния
наследодател П. И. П. адвокатски възнаграждения за осъществена защита по в.гр.д. №
700/2019 г. на ВТОС и к.гр.д. № 589/2020 г. на ВКС, както и на всеки от тях по 500/
петстотин/ лева , представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за осъществена
защита по в.гр.д. № 561/2021 г. на ВТОС , или общо- 5700 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 917/26.06.2019
г. по гр. дело № 699/2019 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК “Е.-П.П.” АД, със седалище и
адрес на управление гр. В., бул. В. В. № ., В. Т. Г, с ЕИК ... да заплати на К. Д. ПЛ. , с
ЕГН: **********, П. П. С., с ЕГН: ********** и ИВ. П. ПЛ., с ЕГН: ********** сумите,
както следва : поравно на всеки от тях общо сумата 3700 лева, представляваща сбор от
заплатени от техния наследодател П. ИВ. ПЛ. адвокатски възнаграждения за
осъществена защита по в.гр.д. № 700/2019 г. на ВТОС и к.гр.д. № 589/2020 г. на ВКС,
6
както и на всеки от тях по 500/ петстотин/ лева , представляващи заплатени
адвокатски възнаграждения за осъществена защита по в.гр.д. № 561/2021 г. на ВТОС ,
или общо 5700 лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7