№ 328
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Красимир Маринов
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001001063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Булгаргаз” ЕАД, ЕИК
*********, чрез юр. С. срещу решение № 260030 от 05.08.2021г., постановено
по т.д. № 00005/2020г. по описа на Окръжен съд -град Перник, с което са
отхвърлени като неоснователни предявените осъдителни искове срещу
ответника - „Еврометал“ ООД, ЕИК *********, за главница в размер на
172 209,36 лева, представляваща незаплатена сума за доставени количества
природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, неприети
минимални годишни количества, разходи за пренос и превишен капацитет,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.02.2020г.
до окончателното й заплащане, договорна неустойка в размер на 31 571,06
лева, начислена от падежа на всяка фактура до 31.01.2020г. и е осъден ищецът
да заплати на ответника 8 060,95 лева разноски по делото.
Въззивникът/ищецът - „Булгаргаз” EАД счита, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно и произволно е констатирал, че не са
налице обстоятелствата по т. 11.1. и т. 11.3. от процесния договор. Според
въззивника, в обжалваното съдебно решение не бил обсъден фактът, че
Еврометал в условията на невъзможност да приема природен газ заявил, както
1
необходимите му количества, така и необходимият капацитет за пренос за
2017г. и 2018г. което се установявало от приложените към исковата молба
заявки за осигуряване на капацитет и годишни програми за процесния
период. Счита, че страните не са уговорили двустранно подписване на
фактурите като условие за тяхната валидност. В подкрепа на това твърдение
бил фактът, че ответникът заплатил фактура № **********/15.01.2018г. в
размер на 9 606,58 лева, която била идентична с останалите незаплатени
фактури. Счита, че били неверни показанията на свидетеля Д. П., че
ответникът не е подавал приложенията към договора за доставка генерирани
от електронната система на ищеца, които били приложени като доказателства
към исковата молба. На следващо място твърди, че преустановяването на
приемането на природен газ по предписание на контролните органи, не
освобождавало ответника от приемане на договорените и заявени количества
природен газ. Твърди, че са несъстоятелни и погрешни изводите на съда, че
липсата на реална доставка на природен газ, била обвързана със задълженията
на ответното търговско дружество да заплаща предоставените от ищеца
услуги. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 ГПК, тъй като е формирал изводите си на база част от доказателствата,
без да е обсъдил и анализирал задълженията на страните по договора за
доставка в цялост. Моли въззивния съд да отмени обажлваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият/ответникът - „Еврометал“ ООД е подал в срок писмен
отговор на въззивната жалба, чрез адв. Д. и адв. Н., както и представя в
определения от съда срок писмени бележки. Излага подробни съображения
по наведените от въззивника твърдения, които ще бъдат съответно
разгледани при обсъждане доводите на насрещната страна. Моли настоящата
инстанция да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното
решение, като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу
подлежащо на въззивано обжалване решение на Окръжен съд Перник, в
законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
2
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание
разпоредбата на чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка и страните по делото не спорят, че между тях е възникнало
валидно правоотношение по договор № 185-2-13/30.09.2015г. за доставка на
природен газ. „Булгаргаз” ЕАД се е задължил да доставя заявените
количества природен газ на „Еврометал“ ООД, срещу неговото задължение за
приемане и заплащане на природния газ. Договорът е влязъл в сила на
01.01.2016г. и е със срок на действие до 01.01.2019г. Страните са подписали
годишни програми за договорените за доставка количества природен газ, като
за 2017г. страните са договорили общо 59 000 нм3 и 255 MWh за 2018г. Към
договора е сключено допълнително споразумение № 1/21.07.2017г. Съгласно
чл. 12.1 от договора цената на доставения природен газ се заплаща от
ответника по цени, определени с действащите нормативни актове в лева за 1
Мегаватчас или 1 000 нормални куб. м. Разходите за капацитет и пренос се
определят в съответствие с действащите тарифи на Комбинирания оператор –
чл. 12.2 от договора. В чл. 12.14. страните са уговорили, че ако заплащането
не е извършено в уговорения срок, ответникът дължи на ищеца неустойка в
размер на основния лихвен процент, определен от БНБ плюс 10 процентни
пункта, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен
ден.
Страните не спорят и от заключението на съдебно-техническата
експертиза/л. 423/ се установява, че газопроводът на „Еврометал“ ООД е
спрян от експлоатация с ревизионен акт № 10 от 09.12.2016г., продължен с
ревизионен акт от 20.07.2018г. на ДАМТН, Главна Дирекция Инспекция за
държавен технически надзор и до настоящия момент/22.10.2020г./ не е
фукционирал. Ответникът е уведомил ищеца за това обстоятелство с
възражение изх. № 190/21.12.2017г.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е
изложил решаващи мотиви, че през процесния период ищецът не е извършвал
доставки на природен газ до ответника. „Еврометал“ ООД не е подавал
приложения № 7 и липсвали заявени количества природен газ, съгласно т.
3
11.1. и т. 11.2 от договора, с което е отпаднал ангажиментът на „Булгаргаз”
ЕАД за осигуряване на капацитет. От липсата на направена заявка, не можело
да има неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални
годишни количества, както и разходи за пренос или превишен капацитет. В
подкрепа на този извод били и приложените към исковата молба месечни
актове за доставка на природен газ за месеците от септември до декември
2017г., както и от януари до декември 2018г. Първоинстанционният съд е
кредитирал и извънсъдебното признание на ищеца, направено с двустранно
подписана от страните молба за потвърждение на вземания/задължения/л.
233/, че „Булгаргаз“ ЕАД нямал вземания от „Еврометал“ ООД към
31.12.2018г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното:
В чл. 14.2. от договора страните са възпроизвели разпоредбата на чл.
306, ал. 2 ТЗ, че когато неизпълнението на настоящия договор е следствие на
непреодолима сила, те не носят отговорност за пълно или частично
неизпълнение на договорните си задължения, с изключение на задължения за
плащане на суми с падеж преди възникване на непреодолимото събитие. В чл.
14.1. е уговорено, че непреодолима сила е непредвидимо или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключване на договора и са посочили неизчерпателни примерни хипотези. В
чл. 14.3. е договорено спиране на насрещните задължения, докато трае
непреодолимата сила. В чл. 14.4 е уговорено задължението за писмено
уведомяване на другата страна, както и отговорността за вреди при
неуведомяване.
В отговора на исковата молба, първото правоотричащо възражение на
ответника е спирането на газопреносното му съоръжение, което води до
невъзможност като обективна пречка за доставяне и получаване на
договорените между страните количества природен газ. Този факт е доказан
от ответника при условията на пълно и главно доказване, това
правоизключващо възражение осуетява възникването на правата на ищеца, да
претендира заплащането на претендираните суми по процесния договор.
Съдът е обвързан от заявената от ответника поредност на защита срещу иска,
като в процесния случай не се оспорва съществуването на
4
правопроизводящия факт - договора, а невъзможност на ответника да
получава уговорените количества природен поради спрян газопровод.
Според настоящия съдебен състав, спирането на газопровода на
„Еврометал“ ООД от компетентните държавни органи за периода от
09.12.2016г. до 22.10.2020г., означава че този газопровод не е фукционирал.
Липсата на фукциониращ газопровод води до обективна невъзможност на
ответника, да приема от ищеца договорените количества природен газ, което
представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ и чл. 14 от
процесния договор. Ищецът не оспорва факта, че ответникът го е уведомил за
това обстоятелство с възражение изх. № 190/21.12.2017г., а само, че това
обстоятелство следвало да бъде удостоверено и от БТПП. Следователно
предявеният иск за главници в общ размер на 172 209,36 лева са
неоснователни само на това основание, поради което правилно са отхвърлени
от първоинстанционния съд.
Въззивният съд споделя изложените от първоинстанционния съд правни
изводи за неоснователност на предявените искове за главници, но като
допълнителни аргументи, към които мотиви следва да се препрати, на
основание чл. 272 ГПК.
Досежно неоснователността на исковете за главници в общ размер на
172 209,36 лева, неоснователни са и акцесорните искове за мораторна
неустойка по чл. 12.14. от процесния договор. Още повече, че между страните
няма дори и твърдения на ищеца за извършени, но неплатени доставки на
природен газ на ответника за процесните периоди. Ето защо е налице и
хипотезата на чл. 12.16.9 от договора, когато клиентът изцяло не е приел
договорените количества за определен месец, доставчикът не начислява
неустойка по т. 12.14. Това е още едно самостоятелно основание за
отхвърляне на исковете за неустойка за забава в общ размер на 31 571,06 лева.
С оглед изхода на правния спор във въззивната инстанция,
въззиваемият има право на разноски, но по делото не са представени
доказателства, че такива са реално направени, поради което искането е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 05.08.2021г., постановено по
т.д. № 00005/2020г. по описа на Окръжен съд Перник, с което са отхвърлени
като неоснователни исковете на „Булгаргаз” ЕАД, ЕИК ********* срещу
„Еврометал“ ООД, ЕИК *********, за главница в размер на 172 209,36 лева,
представляваща незаплатена сума за доставени количества природен газ,
неприетото количество при равномерна доставка, неприети минимални
годишни количества, разходи за пренос и превишен капацитет, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.02.2020г. до
окончателното й заплащане, договорна неустойка за забавено изпълнение,
начислена от падежа на всяка фактура до 31.01.2020г. и е осъден ищецът да
заплати на ответника 8 060,95 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6