Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 01.03.2021г. Град: Хасково
Хасковски окръжен съд, наказателен състав
На първи март година: 2021г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар: Р. К.
Прокурор: Делчо Лавчев
Като разгледа докладваното от Съдия Кр. Димитров ч.н.д.№ 108 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 17 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 16 от ЕКЕ. Образувано е по искане на Окръжна прокуратура - Хасково да бъде уважена молбата за екстрадиране на лицето Х.Й., гражданин на ***, както и да се постанови постоянна мярка „задържане по стража” на същото лице. В молбата се твърди, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл. 12 от ЕКЕ и чл. 9 от ЗЕЕЗА, с приложени преведени копия на съдебните актове удостоверяващи, че лицето е търсено от съдебните органи на молещата държава с цел провеждане на наказателно производство, с оглед на което е била поискана и екстрадицията. Деянието представлявало престъпление по Наказателния кодекс на Република Узбекистан и по наказателния закон на Р България, наказуемо с „лишаване от свобода” за повече от една година, престъплението не било погасено по давност. Поради тези съображения, прокурорът от ОП - Хасково в съдебно заседание пледира искането за екстрадиция да бъде уважено.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице счита искането основателно. Х.Й. споделя изложеното от защитника му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Налице са условията по чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция и конкретно - има молба и придружителните документи към нея. От приложените към делото материали е видно, че е постъпила писмена молба от Генералната прокурора на Република Узбекистан до главния прокурор на Република България за екстрадиция на *** гражданин – Й., с цел провеждане на наказателно производство. Тази молба е постъпила чрез МП на РБ до Главна прокуратура. Към молбата са приложени документите, посочени в цитираните разпоредби – определение на РС гр. Ташкент от 07.01.2021г. за вземане на мярка за неотклонение, решения за разделяне на материалите по ДП, за изготвяне на обвинителен акт, постановление от 07.01.2021г. на ОС Юнусабад, постановление за екстрадиция от 06.01.2021г., постановление от 06.01.2021г. и определение на РС Юнусабад за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, заверен превод от Наказателния Кодекс на Република Узбекистан. Престъплението, за което се иска екстрадирането на лицето, е подробно описано в двете постановления на следовател и в съдебните актове на съдилищата, като са квалифицирани като "избягване плащането на данъчни задължения“ – престъпление по чл. 184, част 4 от НК на молещата Държава, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко до 8 години. Според постановленията/определенията на съдебните органи н Узбекистан престъплението, за което е търсен Й. е било извършено в периода м.09. – м.10.2020г.
При така
описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са налице
предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата държава лице.
Молбата за екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл. 9, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
Описаните в молбата за екстрадиция деяния представляват престъпления, както по
закона на молещата държава – Република Узбекистан, така и по Наказателния
кодекс на Р България. Квалификацията на престъпленията по молбата на молещата
държава, е аналогична на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. “б“, „д“, „е“ и „ж“
от НК на Р България. За престъпленията
НК на Р Узбекистан предвижда наказание „лишаване от свобода да осем години”. За
същите престъпления НК на Р България предвижда наказания „лишаване от свобода“
и друго по-леко. Съществено е, че се иска осигуряване участието на обв. Й. в досъдебното
производство. Не са налице и основания за отлагане на екстрадицията или за
временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.
В този смисъл съдът намира, че са налице условията на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА, за да бъде допусната екстрадицията на исканото лице. На второ място, не е налице някое от условията на чл. 6, чл. 7 или чл. 8 от ЗЕЕЗА, при наличието на които съдът може или задължително следва да откаже екстрадицията на лицето. Исканото за предаване лице не е *** гражданин, пълнолетно е, според българското законодателство, не се ползва с имунитет от наказателно преследване по законите на Р България и не му е било предоставено убежище. Съществено значение има обстоятелството, че в молещата Държава на исканото за предаване лице ще бъдат гарантирани всички права в наказателното производство по чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
След като не намира основание за отказ на искането за екстрадиция, молбата за екстрадиция на Й. от Република България в Република Узбекистан е основателна и следва да се уважи.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА екстрадиция по молба от 24.02.2021г. на Генерална прокуратура – гр. Ташкент, Република Узбекистан и предава Х.Й., роден на *** г. в ***, *** гражданин на съдебните власти на Р Узбекистан за провеждане на наказателно производство по дело № 170008/2021 – 11UU.
Взема по отношение на Х.Й. постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване на молещата
държава.
Решението е окончателно.
Да се уведомят Министерство на правосъдието и ВКП.
Председател: Членове: