РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2022 година
Административен съд – гр. Варна, втори състав,
в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело 1850/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27а от Закона за
закрила на детето /ЗЗДет/.
Образувано е по жалба от К.Я.А., ЕГН ********** с адрес ***
чрез адв. Д. против Заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-021/22.07.2022 г. издадена от директора
на дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Долни Чифлик, с която на основание
чл.27,ал.1 във връзка с чл.25, т.2 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет А. А. М. ЕГН ********** е настанена спешно в професионално приемно семейство на В.В.Ш
и А.П.Ш с адрес ***, до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
Заповедта се обжалва с доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения , нарушения на материалния закон и целта на
закона. Сочи се, че при постановяване на временната мярка за закрила не е
изследвана възможността детето да бъде отглеждано от биологичната си майка.
Сочи се, че има постоянен адрес , работи в страната и може да бъде открита.
Счита, че не е зачетен принципа за „най-добър интерес на детето“, каквато е и
целта на закона. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа
жалбата и претендира сторените разноски.
Ответникът
- директорът на дирекция "Социално подпомагане" – гр. Долни Чифлик чрез процесуален
представител оспорва жалбата.
Жалбата е допустима, като
подадена от лице с правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на
обжалване по съдебен ред и в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящето производство е Заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-021/22.07.2022
г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-гр.Долни Чифлик, с
която на основание чл.27,ал.1 във връзка с чл.25,т.2 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗД
А. А. М. с ЕГН ********** с майка К.Я.А.
и баща А. М. Н. е настанена спешно в професионално
приемно семейство на В.В.Ш и А.П.Ш с постоянен и настоящ адрес ***, до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Детето А.А.М е родена на ***
г. Първоначално в удостоверението за
раждане е вписана само майката К.Я.А. и на по-късен етап е припознато от баща
си А.М.Н.. Родителите на детето са
разделени и то е било отглеждано от баща си А. М. Н. на адрес ***. На 21.07.2022 г. детето е
посетило ОЗД-Долни Чифлик, като е било оставено без надзор от възрастен. Изготвен
е формуляр за приемане на устен сигнал от 21.07.2022 г. с № СИГ/Д-В-ДЧ/82 и е
възложено извършване на проверка в срок от 24 часа от социален работник Н. С..
От социалния работник на когото е
възложен случая, на 22.07.2022 г. е
изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-В-ДЧ/82 от 21.07.2022
г. Видно от съдържанието на доклада било извършено посещение на адреса, където е отглеждано
детето, като не е установен контакт с възрастен. По информация на съседи бащата
е съжителствал с Б. И. М., с коята са полагали съвместни
грижи за детето. Съседите са споделили, че от няколко дни не са ги виждали и, че са били търсени заради
неизплатени вноски на „Бързи кредити“. При изготвена справка от НБД е
установено, че на територията на ДСП – гр.Долни Чифлик живее лелята на детето-
М. М. Н.. Тя е заявила, че ще приюти
детето за една нощ, до установяване на родителите. Подписала е декларация по
чл.24, ал.3 от ППЗДет, с която е заявила, че е в невъзможност да го отглежда.
На 22.07.2022 г. е проведена
среща по Координационен механизъм за деца в риск, с участието на служител на
МВР/УП- гр.Долни Чифлик, началник ОЗД гр.Долни Чифлик и социален работник към
ОЗД гр.Долни Чифлик, обективирана в протокол от екипна среща от същата дата. Взето
е решение детето да се настани в професионално приемно семейство.
Издадена е процесната Заповед №
ЗД/Д-В-ДЧ-021/22.07.2022 г. от директора на дирекция „Социално подпомагане“-гр.
Долни Чифлик, с която А. А. М. ЕГН ********** е настанена
спешно в професионално приемно семейство на В.В.Ш и А.П.Ш с адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето.
Изготвен е социален доклад за
работа по случай на дете в риск № СЛ/Д-В-ДЧ/545-002/25.07.2022 г. Видно от
същия на 21.07.2022 г. детето е оставено без надзор от страна на възрастен и
родителска грижа. Към настоящия момент бащата няма възможност да му предостави
сигурна семейна среда. Изпратено е писмо до ДСП-Добрич, с което е изискано
социално проучване за нагласите и възможностите на майката да полага грижи за
дъщеря си. Прието е, че е налице
невъзможност детето да се отглежда в биологичното си семейство, поради което е
потърсено приемно семейство. След преценка на свободните приемни семейства е
взето решение детето на бъде настанено в това на В.В.Ш и А.П.Ш., които са утвърдени и включени в Регистъра за приемни родители със Заповед
№ 03-РДПС-0035/16.11.2021г.
В социалния доклад е посочено, че
до момента не са установени роднини на детето, които да имат желание и възможност
да го гледат. В доклада също е посочено, че при проведена среща в дома на
приемното семейство в с. Венелин са установени много добри хигиенно-битови
условия. Приемното семейство живее в собствена къща, която се състои от три
стаи и коридор. В жилището се поддържа добра хигиена, същото е електрифицирано
и водоснабдено. Посочено е, че към момента на изготвяне на доклада няма
информация относно работното място и доходите на родителите на детето.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата,
предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал.
3 вр. с ал. 1 от АПК
преклузивен 14 - дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването и същата е допустима. Разгледана по същество е основателна , при
следните съображения:
По
валидността на акта:
Временното
настаняване по административен ред на дете в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция е уредено в чл. 27 от
ЗЗДет. и чл. 27 от
ППЗЗДет. Временното настаняване по административен ред, се извършват
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето, което условие в случая е спазено, поради което
следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от компетентен
административен орган. Оспорената Заповед №
ЗД/Д-В-ДЧ-021/22.07.2022 г. на директора на дирекция "Социално
подпомагане"-гр.Долни Чифлик е издадена в изискуемата форма и от материално
и териториално компетентния орган по смисъла на чл.27,ал.1 от ЗЗДет и няма пороци , които да обосновават нейната нищожност.
По
процесуалната и материално-правна законосъобразност и съответствието с целта на закона.
При издаване на заповедта е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на
закона. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 1, ал. 2
от ЗЗДет. държавата защитава и гарантира основните права на детето
във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта,
социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като
осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование,
свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения,
при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето
следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия,
отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на
детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими
за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими
законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези си функции
компетентните институции, следва да съобразяват всички обстоятелства свързани с
житейският опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и
материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно
място съществуването на причини, които биха навредили на психическото,
физическото или социалното развитие на детето. Всички действия по осигуряването
на закрила трябва да се извършват при спазване на принципа за „най-добър
интерес на детето“ и изследване на възможността да бъде отглеждано в семейната
му среда. ,
Основателни са доводите на
жалбоподателката, че е налице нарушение на чл. 35 от АПК,
тъй като не са предприети действия относно проучване на възможността за настаняване
на детето при нея като негова биологична майка.
В чл. 27 от ЗЗДет
е предвидена мярка за закрила по чл. 4, ал. 1,
т. 4 от ЗЗД – временно настаняване в приемно семейство. Тя е
временна и се налага незабавно по административен ред при наличие на данни за
"дете в риск". Съгласно пар. 1, т. 11
от ДР на Закона за закрила на детето, „дете в риск“ е дете: чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което
е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или
унизително отношение или наказание в или извън семейството му; за което
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. В случая събраните по делото доказателства
установяват, че бащата който е отглеждал детето го е оставил без надзор, което
дава основание да се приеме, че А. М. отговаря на дефиницията на „дете в риск“ съгласно пар.1, т.11, б. „в“ от
ДР на ЗЗДет. Видно от представения по делото социален доклад социалните
работници са разполагали с данни, че родителите на детето живеят разделени,
преди случая от 21.07.2022 г. ,но не са положили усилия за да установят дали
майката има желание и възможност да поеме грижата за него. Необосновано административният
орган е приел, че в конкретния случай се налага прилагане на мярка за закрила -
"предоставяне на социална услуга - резидентен тип –настаняване в приемно
семейство. " Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 33, ал. 1
от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето вр. чл. 25, т. 2 от ЗЗДет.
Предпоставките за временно настаняване извън семейството се съдържат в
чл.25,ал.1,т.1-6 от ЗЗДет. Съгласно от ЗЗДетето, такава
мярка-настаняване на дете извън семейството се предприема по отношение на дете,
чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за детето и чиито родители, настойници или попечители се намират
в трайна невъзможност да го отглеждат. В оспорената заповед не са посочени
обстоятелства обосноваващи извода, че тези предпоставки са налице и по
отношение на майката К.А.. Разпоредбата на чл. 33 от
ППЗЗД независимо от спешност на мярката не разпорежда изключение от
предвиденото задължение да се изследва дали предпоставките на чл.25,ал.1,т.2 и
т.3 от ЗЗДет са относими и за двамата родители.
Няма данни , че са направени опити да се свържат с нея. Нито в заповедта
, нито в доклада по оценка на постъпил сигнал се сочи, че социалният работник е
бил в невъзможност да я издири. Видно от съдържанието на социален доклад №
СЛ/Д-В-ДЧ/545-002/25.07.2022 г. майката е разбрала за настаняването на детето
от роднини на неговия баща.
Не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона,
която изисква родителите без основателна причина трайно да не полагат грижа за
детето. На първо място нормата касае поведението на двамата известни законни
родители, и, на второ място изисква нежелание за грижа за детето, въпреки
липсата на значима причина. Обратно на това изискване на материално-правната
разпоредба, веднага след узнаването за производството /макар и чрез
запознаването със съдържанието на заповедта, която финализира административното
производство/, майката е изразила желание да полага грижа за детето си. Съдът
приема, че при издаване на акта административният орган не е изследвал
желанието и възможностите на майката на детето да го отглежда , за да
предприеме спешното му настаняване в приемно семейство.
В случая в представения доклад за
оценка на постъпил сигнал и социален доклад постановен след издаване на акта,
не са изложени факти и обстоятелства относно полагат ли се или не грижи от майката,
нейното финансово състояние , заявено ли е несъгласие за отглеждане на детето, ,
трайна невъзможност да го отглежда, както по отношение на майката, така и от нейни
близки роднини. Видно от съдържанието на оспорената заповед майката е била с
известен постоянен и настоящ адрес ***, т.е. е имало възможност да бъде
уведомена.
При издаване на оспорения акт,
административният орган не е изпълнил задължението по чл. 35 от АПК
да изследва всички относими факти и хипотезата на "спешност" не
изключва спазването на законовата процедура и настаняване на детето извън
семейството- в приемно семейство, при изчерпана възможност за отглеждане
от биологичен родител.
В заключение съдът намира, че в
случая не е налице хипотезата на чл. 25, т. 2 от ЗЗДет, тъй като не
са ангажирани данни, че единият от родителите- майката е в трайна невъзможност
да отглежда детето и без основателна причина не полага трайно грижа за него.
Настаняването на дете извън семейството е крайна мярка за закрила, която следва
да се прилага при наличие на една или повече от предвидените в закона
предпоставки и във всеки случай при съблюдаване на най-добрия интерес на
детето.
В процесният случай се
установява, че и двамата родители на детето са известни. По делото няма
представени доказателства, че след случая социалните работници са уведомили
незабавно майката, няма данни , че са били поставени в невъзможност да се
свържат с нея. При провеждането на екипната среща на 22.07.2022 г. не е
обсъждана възможността за издирване и уведомяване на майката, като е взето
единственото решение детето да се настани в професионално приемно семейство. Съдът
намира, че изводът на административния орган, че настаняването на детето в
приемно семейство, при известна майка,
която не е била потърсена , не е в негов най-добър интерес, тъй като не
са изчерпани всички останали възможности за закрила в семейната среда.
В рамките на настоящото бързо
производство по чл. 27а от
ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за настаняване извън
семейството към датата на издаване на заповедта не са били налице, поради
липсата на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна
мярка по отношение на детето поради което оспореният административен акт е
незаконосъобразен. В тежест на административния орган е при условията на пълно
и главно доказване е да установи, че актът е издаден при наличие на
предвидените в закона основания, но ответникът не се е справил с
доказателствената тежест.
С
оглед всичко по-горе изложеното съдът приема, че се установяват основанията на чл.146, т.3 и т.5 от АПК. Жалбата се явява основателна
и оспореният акт
следва да се отмени.
На основание чл.146,ал.1 от АПК
отговорността за разноски е за ответника. Следва да бъде осъден да заплати
сторените разноски от жалбоподателя в размер на 410,00 лв., от които 10,00 лв.
платена държавна такса и 400,00 лв. платено адвокатско възнаграждение удостоверено
с разписка в договор за правна защита и съдействие от 28.07.2022 г. /л.6 от
делото/.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-021/22.07.222
г. издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Долни Чифлик,
с която на основание чл.27,ал.1, във връзка с чл.25,т.2 от ЗЗдет и чл.33 от
ППЗЗдет А. А. М. ЕГН ********** е настанена
спешно в професионално приемно семейство на В.В.Ш и А.П.Ш с адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето.
ОСЪЖДА дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Долни Чифлик да плати в полза на К.Я.А., ЕГН **********
с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 410,00 /четиристотин и
десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд –
Варна.
СЪДИЯ: