О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 1590 Година 2020, 16.06 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1327 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№779/10.03.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт
Янка Табакова, с адрес на призоваване:гр. Елхово, ул.,,Морава“№1, срещу Решение
№20/24.02.2020г., постановено по гр.д.№685/2019г. по описа на Районен съд- Средец.
С посоченото решение, Районен съд-Средец е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 210,74 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Със същото решение, ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 50,00 лева, държавна такса от 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в размер на 150,00 лева.
С
жалбата срещу решението в частта, с която исковете са уважени се изразява
недоволство от него и се иска отмяна му.
Жалбоподателят счита, че същото е постановено при съществено нарушение на
материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащането на
претендираното възнаграждение норми, не е мотивирано.
На първо място изразява становище, че
претенцията за м.август 2016г. също е погасена по давност, противно на това,
което първоинстанционният съд е приел. Подчертава, че при изчисляване времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложима нормативната уредба в специалния закон-ЗМВР. Заявява, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, както и
на тези от тях, работещи в МВР, тъй като нито в ЗДС, вито в ЗМВР има непряко
препращане към нормите на КТ, че за неуредените в тези закони случаи КТ се
прилага съответно. Счита, че тъкмо напротив, във всички случаи в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ,
препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми.
Посочва, че по законова делегация на
съответните норамативни актове са приети подзаконови такива-наредби, които
съгласно чл.7,ал.2 ЗНА се отнасят до норамтивния акт от по-висока степен, чиито
разпоредби детайлизира.
Счита, че основният
спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на правните
норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на
допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по служебно
правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е налице
празнота в правната уредба, изразяваща се в липса на норма за преобразуване на
часовете, положен нощен труд и налагащо запълването й с друга норма,
регламентираща сходна материя.
Навеждат се доводи, че за процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г /обн. ДВ 60 от 2 август 2016, изм. и доп. ДВ бр.99 от 13.12.2016/ и
Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г /обн.Дв бр.67 от 14.08.2018г./ Счита, че
посочените наредби изчерпателно уреждат основанието и ридът на изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и са неприложими
разпоредбите на НСОРЗ, издадена на основание КТ, която се прилага единствено и
само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е за
процесния период.
Посочва също така, че защитата на
служителите на МВР се изразява в по-високо заплащане и по-висока степен на
социална закрила, намиращи приложение в компенсирането на извънредния труд,
почивките, отпуските и други придобвик, по-благоприятни в сравнение с тези на
държавните служители по ЗДСл и на лицата работещи по трудово правоотношение по
КТ.
Излага доводи, че разпоредба идентична на тази на чл.9,ал.2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187,ал.9 ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощен труд съвпада и коефициентът би бил 1.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък на разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267,
ал.1 ГПК се установи следното:
Решението е обявено на страните на
24.02.2020г. и на основание чл.315,ал.2 ГПК срокът за обжалване тече от тази
дата. Въззивната жалба е изпратена по пощата, видно от пощенското клеймо върху
плика, на 06.02.2020г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок.
Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца адв.Ж. на 21.05.2020г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва
да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1327 /2020г. в съдебно
заседание за разглеждане и решаване на 13.07.2020г.
от 10,50 ч., за която дата и час
призовки са изпратени на страните.
С оглед своевременното им призовани, в
случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях
телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: