Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………….2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1381/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.42 и чл.35, т.1 от
Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Варна.
Производството по настоящото дело е започнало по жалба
с вх. №7263/26.06.2020 г., подадена от Х.С.Й., ЕГН **********,*** със съдебен
адрес *** – адв. К.К. срещу Отказ рег. №ОМД2000880ВН_002ВН/10.06.2020 г. на
Директора на Дирекция „Образование и младежки дейности” при Община Варна по
искане за възстановяване на платени такси за детска градина. В жалбата е
посочено, че отказа е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран.
Жалбоподателката сочи, че с Решение на ТЕЛК №4045 от 200/28.11.2019 г. и е била
призната 80% трайно намелена работоспособност, като твърди, че от този момент
за нея възникнала предпоставката за освобождаване от такса за ползване на
детска градина. Тя узнала за тази възможност давана от чл.35, ал.1 от Наредбата
на ОбС Варна за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на
територията на Община Варна (наричана по-долу за краткост Наредбата) по
отношение на децата на които поне един от родителите е с над 70% намалена
трудоспособност призната с Решение на ТЕЛК. Сочи, че след подаване на
молба-декларация в Детска градина „Х.Б.” гр. Варна за освобождаване от такси на
двете си деца С.Ж.С.и И.Ж.С.бил постановен обжалвания отказ с
№ОМД2000880ВН_002ВН/10.06.2020 г. Твърди, че платените суми за такси след
ноември 2019 г. следва да и бъдат върнати предвид обстоятелството, че за нея
към онзи момент е възникнало правото за това освобождаване. Намира, че наредбата
дава възможност за връщане на тези такси за период след постановяване на
решението на ТЕЛК и преди подаване на искане до общината за това. намира, че
това обстоятелство (дали е подадено подобно искане и кога) е без значение, тъй
като целта а наредбата е да облекчи родителите, които са нетрудоспособни от
този разход. навира основание за това в нормата на чл.39, т.4 във вр. с чл.35,
т.4 от Наредбата, която дава възможност да бъдат връщани суми със задна дата.
Намира, че отказа за възстановяване на суми е в нарушение на частноправния
интерес на правоимащия, като в случая не е налице равнопоставеност между
субекта на правата и Община Варна. Позовавайки се на нормата на чл.58, ал.1 от
КРБ намира, че в Наредбата са налице пропуски относно възстановяване на
недължимо платени суми от родители с намалена работоспособност. Моли да бъде
отменен обжалвания отказ.
От страна на ответника Директора на Дирекция
„Образование и младежки дейности” при Община Варна е постъпило становище с вх.
№13201/27.10.2020 г., в което се поддържат аргументите изложени в самият отказ.
Прави се възражение за прекомерност на направените от жалбоподателката разноски
за адвокат. моли да бъде отхвърлена жалбата.
В съдебно заседание представител на жалбоподателката поддържа
жалбата по изложените в нея аргументи.
Жалбата се явява допустима, като предявена от лице с
правен интерес в предвидения по закон срок. Разгледана по същество последната
се явява и неоснователна.
Съдът констатира от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Х.С.Й., ЕГН ********** е майка на децата С.Ж.С., ЕГН **********
и И.Ж.С.ЕГН ********** (предвид данните от Удостоверения за раждан, издадени по
Актове за раждане №1316/22.07.2013 г. и №42/12.01.2015 г. и двата на Община
Варна – (л.74 и л.73). Съобразно експертно решение №4045 от 200/28.11.2019 г.,
на ТЕЛК към УМБАЛ „Света М.” Варна със срок на действие – 3 години, до
01.11.2023 г. на Х.С.Й. била определена трайно намалена работоспособност от 80%
(л.72). От страна на Ж.И.С. – баща на горепосочените деца била подадена до
Директора на ДГ №8 „Х.Б.”, гр. Варна молба-декларация, с вх. №1263/28.05.2020
г., с която се искало освобождаване от такса по отношение на двете деца (л.71).
Същата била резюлирана с „Разрешавам!” от Директора на ДГ. След това с искане
за възстановяване на недължимо платени такси за детска градина с Рег.
№ОМД20000880ВН/03.06.2020 г. на Община Варна жалбоподателката поискала на
основание чл.35 от Наредбата на ОбС Варна за определяне и администриране на
местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна да ѝ бъде възстановена сумата от 252.97 лв.,
представляваща сумите платени за двете деца за такса детска гадина за период от
06.12.2019 г. до 04.03.2020 г. (л.61 по делото). Във връзка с това искане бил
постановен и обжалвания Отказ с №ОМД2000880ВН_002ВН/10.06.2020 г. Към
преписката присъстват и приходни квитанции, както следва: №********** от
06.12.2019 г. за сумата от 24 лв.; №**********/16.12.2019 г. за сумата от 48
лв.; №**********/07.01.2020 г. за сумата от 33.06 лв.; №**********/07.01.2020
г. за сумата от 16.63 лв.; №**********/06.2.2020 г. за сумата от 22.73 лв.; №**********/06.2.2020
г. за сумата от 45.45 лв.; №**********/04.03.2020 г. за сумата от 41 лв. и
№**********/04.03.2020 г. за сумата от 21.90 лв. (л.66 – 69 по делото).
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
представените доказателства и не се оспорва от страните.
Предвид установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи: В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК
съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на
закона.
Процесният Отказ с №ОМД2000880ВН_002ВН/10.06.2020 г. е
издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, при спазване
изискването за писмена форма. При постановяването на отказа са спазени
изискванията на материалния закон. Както може да се установи от нормата на
чл.35, т.1 от приложимата към казуса Наредба на ОбС Варна за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна
не се заплаща такса за децата, на които поне един от родителите е с над 70%
намалена работоспособност с решение на ТЕЛК/НЕЛК. Същевременно
молбата-декларация за това е подадена на 28.05.2020 г. Както е видно от нормата
на чл.42 от Наредбата „Заплащането на
намаления размер на таксата или освобождаването от такса започва от началото на
следващия месец, следващ месеца от подаване на декларацията.”, т.е. налице
е нормативно установено изискване правоимащия да сезира Община Варна с искането
си за освобождаване от такса. Съдът намира за изцяло неоснователни направените
възражения от страна на жалбоподателката сочещи на незаконосъобразност на
заповедта. Хипотезата на чл.43, във вр. с чл.39, т.4, във вр. с чл.35, т.4 от
Наредбата касае хипотеза на освобождаване от такси, когато е налице решение на
ТЕЛК, НЕЛК за дете със заболявания и увреждания. Само в тази хипотеза и то
когато в самото експертно решение е предвидено, че влиза в сила със задна дата,
само тогава могат да се възстановят вече внесени суми. Ето защо направения от
жалбоподателката паралел между двете хипотези за освобождаване – тази на
родител с намалена работоспособност по чл.35, т.1 и тази за дете със
заболявания и/или увреждания по чл.35,
т.4 от Наредбата не отговаря на действителното правно състояние, тъй като
нормата на чл.43 от Наредбата препраща само към чл.35, т.4 от Наредбата.
Същевременно нормата на чл.42 от наредбата, както бе посочено по-горе предвижда
изрично изискване, за да се възползват от своето право да не заплащат или да
заплащат намалени такси родителите на деца при всички хипотези, при които имат
право на такова освобождаване от такси да подадат декларация и едва от
следващия подаването месец имат правото да бъдат освободени от дължимата такса.
Неоснователни са и всички останали възражения на
жалбоподателката, които сочат на неравноправно третиране. Налице е Наредба
адресирана до неограничен кръг субекти, които могат да ползват правата по нея.
Не се предвижда привилегировано или
неравнопоставено положение за един или повече субекти. В този смисъл и никой не
е лишавал жалбоподателката от право да заяви искането си за освобождаване от
дължимата такса. Като не е направила това тя не се е възползвала от свое
законно право. Причината за това обаче не е каквото и да е поведение на
ресорната общинска администрация. Наредбата е публично известна, а в момента, в
който е поискано това по предвидения в закона начин, жалбоподателката е била
освободена от това свое задължение. Съобразно общите принципи на правото всеки
гражданин е носител на съвкупност от субективни права. Упражняването им обаче
винаги зависи от неговата преценка. Например чл.35 от Конституцията на РБ
предвижда право на избор на местожителство и свобода на придвижване, според
чл.39 от КРБ всеки има право на мнение, както и да го изразява свободно, според
чл.41 от КРБ всеки има право да търси, получава и разпространява информация,
чл.43 от КРБ дава възможност за мирни събрания и манифестации, чл.44 от КРБ
дава право за свободно сдружаване, чл.45 от КРБ сочи, че гражданите могат да
подават жалби, предложения и петиции до държавните органи, чл.48, ал.1 от Конституцията на РБ предвижда
право на труд и т.н. Упражняването на всяко от тези права не представлява
задължение и всеки гражданин е свободен да прецени дали и кога и как да ги
упражнява. Освобождаването от такси за детска градина е уредено като правна
възможност при строго определени правила и ясно определена процедура. Общината
е дала възможност при равни условия, определени родители, при ясно разписани
хипотези да бъдат освободени от задължението си да заплащат такси. Посочена е и
конкретна процедура при което може това да стане. В този смисъл налице е
субективно право упражняването на което зависи от усмотрението на субекта,
който може да се ползва от него. В конкретната хипотеза не е предвидено връщане
на внесени такси. Ето защо жалбоподателката не е имала право да ѝ бъдат
възстановени претендираните суми платени като такси за детска градина за двете
ѝ малолетни деца за период от декември 2019 г. до март 2020 г.
Предвид изложеното следва да бъде отхвърлена така депозираната жалба
От страна на ответника няма направена претенция за
разноски.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ депозираната от Х.С.Й., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***
– адв. К.К. срещу Отказ рег. №ОМД2000880ВН_002ВН/10.06.2020 г. на Директора на
Дирекция „Образование и младежки дейности” при Община Варна, с която е отказано
да ѝ бъде възстановена сумата от 252.97 лв., представляваща сумите
платени за двете ѝ малолетни деца С.Ж.С., ЕГН ********** и И.Ж.С.ЕГН **********
за такса детска гадина за период от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок, от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: