Решение по дело №708/2021 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260329                                                09.04.2021 г.                                               гр. Бургас

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 16 март 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Гергана Стефанова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 708 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Р.Р. против Наказателно постановление № 20-0769-000832/27.03.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят изразява несъгласие с вмененото му нарушение, поддържайки теза, че не е извършил действия, от които да се приеме умишлено поведение. Релевирано е оплакване за незаконосъобразност на наказателното постановление, като неотговарящо на изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – поради непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Претендира се отмяна на атакуваното постановление и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В с. з. жалбоподателят се представлява от адвокат, който допълнително развива аргументи за неправилност на обжалваното постановление, считайки, че описаното деяние не съставлява използване на отворен за обществено ползване път предвид обстоятелството, че е станало на обособен участък за паркиране на автомобили.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу А.Р.Р. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 627830/07.02.2020 г. за това, че на 07.02.2020 г., около 21,40 часа, в гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник”, на паркинга на магазин „Лидл”, управлява лек автомобил „Хонда Прелюд“ с рег. № *****, като извършва резки маневри, върти МПС в кръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на  сцеплението на задните му гуми /дрифт/, по който начин не използва пътя по предназначение. Актосъставителят е квалифицирал нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя без възражение, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са депозирани възражения.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. Приел е, че жалбоподателят, като водач на МПС, използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, поради което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложил административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Разпитаните по делото свидетели-очевидци К.С. и К.К. – полицейски служители в 04-то Районно управление – Бургас, присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН, заявяват, че като автопатрул са изпратени от ОДЧ, за да посетят местонарушението по подаден сигнал на ЕНН 112 за въртене на автомобил на паркинга на „Лидл”. Още преди навлизане на служебния автомобил в паркинга на „Лидл” непосредствено възприели управлявания от жалбоподателя автомобил да маневрира, правейки кръгове на снега между стълбовете за осветление. Поискали съдействие от КАТ, във връзка с което св. Х.Х. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Бургас пристигнал на място и съставил АУАН, описвайки начина на манериране по техни данни. От съдържащата се в административно-наказателната преписка докладна записка от св. К. също се установява, че лекият автомобил се е въртял в кръг чрез дрифтиране в средата на паркинга, като е продължил да се върти от възприемането му от автопатрула до подаването на светлинен и звуков сигнал.

Жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства, с които се домогва да установи, че извеждането на МПС извън контрол или т. нар. загуба на сцеплението на гумите с пътя /дрифт/ не е било преднамерено. Разпитан е св. Станислав Начев, който описва механизъм на една маневра, а именно, че жалбоподателят е правил обратен завой, но тъй като изтървал съединителя, автомобилът му леко е поднесъл.

Наказателното постановление е връчено на сакционираното лице на 03.02.2021 г., а жалбата е депозирана на 08.02.2021 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно. В НП нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съдът е в обективна възможност да прецени кое е вмененото нарушение. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин. Налице е съответствие между описаните в АУАН и НП факти. АУАН е съставен от компетентен орган – мл. автоконрольор, а НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН серия АА № 627830/07.02.2020 г. отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. При съставянето му жалбоподателят не е оспорил констатациите с вписване на възражения. Това не е сторил и по-късно по реда на чл. 44 от ЗАНН. И в производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази доказателствена сила на акта чрез представяне на такива доказателства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение действително е осъществено от страна на Р.. Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянието като административно нарушение по посочената в АУАН и НП квалификация, е в тежест на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, а в конкретния случай е налице само негова защитна теза, която се опровергава по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът не възприе за обективни показанията на св. Начев за еднократно леко поднасяне на процесния автомобил, тъй като действителната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели  К.С. и К.К., които описват повтаряеми, продължителни, преднамерени и демонстративни множество маневри по въртене на автомобила в кръг, които не само са възприели лично, но са установили по линия на КАТ след подаден сигнал срещу деятелността на жалбоподателя. Липсват фактори, създаващи съмнение в добросъвестността на полицейските служители.

Събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение, във връзка със забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП като водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, поради което е налице основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, санкционираща нарушителя с административно наказание глоба в абсолютен размер от 3 000 лева и административно наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок в абсолютен размер от 12 месеца. Административно-наказващият орган е наложил кумулативно предвидените наказания в посочените размер и срок, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът намира, че в обжалвания акт правилно е приложен материалният закон. Съгласно § 6, т. 1 от  ДР на ЗДвП, "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. „Път“ по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е „пътна лента“ /§ 6, т. 2 от  ДР на ЗДвП/, „платно за движение“ /§ 6, т. 7 от  ДР на ЗДвП/ и т.н., а всяко едно място, което е предназначено или дори само обикновено се използва за движение на пътни превозни средства. Ето защо, очевидно е, че паркингът на магазин „Лидл” в гр. Бургас, кв. „Меден рудник”, е „път“ по смисъла на 104б, т. 2 от ЗДвП.

Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-000832/27.03.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на А.Р.Р., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: Г.Ст.