Решение по дело №7535/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261807
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 30 януари 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330107535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер     261807                       Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На 21.12                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 23.11.2020 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  7535 по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

            Ищцата М.П.У. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното й дължи сумата 3 335, 15 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за месец **г.; сумата 1 733, 25 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за месец **г., и сумата 3 464, 79 лева, представляваща неизплатено на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в нетен размер, ведно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на Заявлението - 30.01.2020 г. до изплащане на вземанията, които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – * гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.

            Ответникът “Астрал Холидейз БГ” ЕООД – гр. Пловдив оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – * гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищцата сумата 3 335, 15 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за месец **г.; сумата 1 733, 25 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за месец **г., и сумата 3 464, 79 лева, представляваща неизплатено на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на Заявлението - 30.01.2020 г. до изплащане на вземанията, а в полза на Бюджета на съдебната по сметка на съда - държавна такса за производството по делото в размер на 170, 66 лева.

В Срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, поради което до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК ищцата е подала искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства,  действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „**“ от **г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № **г. на У. на ответното дружество,връчена на М.У. на * г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради отправено предизвестие от работодателя.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 03.11.2020 г. на в. л. по ССЕ Б.В., действително ответникът не е изплатил на ищцата трудовите й възнаграждения за месеците септември и **г. – като за месец с* й се дължи трудово възнаграждение в нетен размер 3 335, 15 лева, а за месец октомври – трудово възнаграждение в нетен размер 503, 36 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, един месец след прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника ищцата не е започнала работа по друго такова, а от посоченото заключение на ССЕ се установява, че дължимият нетен размер на полагащото се на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ е 3 464, 79 лева.

До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства от които да се установява, че е изплатил на ищцата полагащите й се трудови възнаграждения и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на претенциите за неплатено трудово възнаграждение за месец **г. и за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло – доколкото претендираните от ищцата размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, а по отношение на претенцията за неплатено трудово възнаграждение за месец **г. искът се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер по отношение на тази претенция искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата ДТ за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 322 лева, както и 100 лева депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Астрал Холидейз БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Капитан Райчо” № 56, представлявано от У. М. Х. Г., със съдебен адрес:***, *** ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА М.П.У., ЕГН **********,***, сумата 3 335, 15 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за месец **г.; сумата 503, 36 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за месец * г. – КАТО по отношение на тази претенция за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 464, 79 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, И сумата 3 464, 79 лева, представляваща неизплатено на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в нетен размер, ведно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на Заявлението - 30.01.2020 г. до изплащане на вземанията, които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – *гр. състав.

            ОСЪЖДА “Астрал Холидейз БГ” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив дължимата ДТ за производството по настоящето дело и по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – * гр. състав В РАЗМЕР НА 322 лева И 100 лева депозит за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – * гр. състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето съдебно решение.

 

                                                                 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.