№ 16453
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110141693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадени са две идентични искания от адв. И. – лично и в качеството на процесуален
представител на ищеца, за изменение на решението в частта за разноските, като й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 лв., на ищеца бъдат присъдени
разноски в общ размер на 87 лв., а юрисконсултското възнаграждение на ответника бъде
намалено.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника.
Депозирано е и искане от ответника за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на още 182 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът изразява становище за неоснователност на
искането.
Съдът констатира, че исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК са направени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица и при наличие на списъци на
разноските, поради което са допустими. По тяхната основателност съдът намира следното:
Искането на ищеца за присъждане на допълнителни разноски съразмерно на
уважената част от иска – не само такива за държавна такса, но и за депозит за вещо лице, е
неоснователно, защото вторият разход не е включен в представения списък по чл. 80 ГПК.
Списъкът по чл. 80 ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите
разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни
изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при
присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер /в списъка
страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не
поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС/. Дори и страната да е
представила доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в
1
списъка на разноските, следва, че не претендира присъждането му към релевантния момент,
а именно приключване на производството пред съответната инстанция /в този смисъл –
Определение № 599/27.07.2023 г. по ч. т. д. № 602/2023 г. на ВКС, I ТО, и цитираната в него
съдебна практика/. Щом в случая разходът за депозит за вещо лице не е претендиран от
ищеца до приключване на устните състезания, то същият не подлежи на присъждане.
Неоснователно е и искането на процесуалния представител на ищеца за определяне
на по-голям размер на дължимото му възнаграждение за оказаната адвокатска помощ. С
оглед възприетото в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 съдът счита, че при
определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА не е обвързан от минималния
размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото, включително броя на откритите съдебни
заседания, обема на събраните доказателства, материалния интерес, сложността на казуса и
положените от адв. И. усилия, съдът намира, че адвокатското възнаграждение, спрямо което
следва да бъде съобразена уважената част от иска, следва да се съизмери само и единствено
с размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата, без да бъде прилагана разпоредбата на чл. 7, ал. 9
от наредбата, защото съобразяването на съда с нея би излязло извън постигането на
легитимната цел на закона да се осигури справедливо и адекватно възнаграждение на
адвоката и би било несъответно на положените от последния усилия.
Неоснователно е искането на ищеца за намаляване на дължимото на ответника
юрисконсултско възнаграждение, доколкото като база за определянето му съобразно
отхвърлената част от иска е послужил минималният законоустановен размер от 100 лв.
Същевременно липсват основания за определяне на по-голям размер юрисконсултско
възнаграждение на ответника, защото горепосоченият изцяло съответства на фактическата и
правна сложност на делото и на положените от процесуалния му представител усилия по
защитата.
Предвид изложеното съдът намира, че исканията на двете страни с правно основание
чл. 248, ал. 1 ГПК са изцяло неоснователни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 334665/22.11.2023 г. на ответника
Софийски градски съд и молба с вх. № 344942/30.11.2023 г. /идентична с молба с вх. №
344946/30.11.2023 г./ на адв. Р. И., действаща лично и като процесуален представител на
ищеца Ц. И. Т., за изменение в частта за разноските на Решение № 18100/03.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 41693/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3