РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. , 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Юлианна К. Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220100416 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от Н. Л. Т., с адрес за кореспонденция гр.С. против Застрахователна
компания „Д.“ ., гр.С.. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на ***** лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди настъпили вследствие на процесното ПТП на
**.**.2023 а., ведно със законната лихва от дата **.**.2023 г., датата която
изтича законоустановения три месечен срок на застрахователя, както и
направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38.
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Твърди се от ищеца, че на **.**.2023 г. около 08:05 часа на път ***-****,
на км **+***, с посока на движение с. С. към с. Д. Др., лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Р.“ с ДК № *******, управляван от Р. В. П., при маневра
изпреварване, навлиза в лентата за насрещно движение губи контрол над
автомобила и реализира ПТП, с лек автомобил марка „С.“, модел „А.“ с ДК №
*******. В следствие на настъпилото ПТП е пострадала ищцата, която е била
1
пътник в лек автомобил „С.“, модел „А.“ с ДК № ********. За настъпилото
ПТП е съставен констативен протокол с пострадали лица № **********, а на
виновния водач Р. П. е съставен АУАН ******/**.**.2023 г. Следствие на
настъпилото ПТП от ***.**.2023г. ищцата получила физически и психически
травми изразяващи се в разкъсно контузии рани в областта на гръдния кош и
тилната част на врата, хематом със синьо лилав оттенък в предната гръдна
стена, както и в коремната стена, загуба на памет за отделни моменти от
случилото се. В деня на събитието постъпила за преглед МБАЛ „И. С.“ гр. Г.
Д., където са и извършени многобройни манипулации и изследвания. За
период от няколко месеца изпитвала болки в главата и в гърдите при дишане.
Вследствие на претърпените травми от настъпилото ПТП, търпи болки и
страдания не се чувства добре, нито физически нито емоционално, изпитва
страх и притеснения всеки път, когато и се наложи да се качва в автомобил. За
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Р.“ с ДК № ***** има сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" валиден към дата на ПТП с ЗАД „Д.:
Ж..“ .. с полица № ********. По повод настъпилото ПТП в ответното
дружество е образувана щета №*******, по която същото не е определило или
изплатило застрахователно обезщетение в законоустановения срок от три
месеца, поради което е предявен настоящия иск.
Правната квалификация на предявеният иск е по чл. 432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От страна на ответника е представен писмен отговор в определения
законов срок, като се изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. При условие на евентуалност, ако се приеме иска за
основателен, молят да се намали размера на обезщетенията, като повдигат
възражение за съпричиняване. Считат, че е налице съпричиняване от поне 50
% от страна на водача на л. а. марка „С.“ модел „А.“ с peг. № *****, който е
реализирал нарушение на чл. 15, ал. 1, чл. 20 и чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, тъй като
не се е движил в най-дясната част на платното по посоката си на движение,
увеличавал е скоростта на управлявания от него автомобил без да се съобрази
с условията на пътя и че настилката е мокра, обстоятелства които са
препятствали безопасното преминаване на изпреварващия го автомобил.
Водачът на автомобила, застрахован при ответника не е имал изключителна
вина за процесното ПТП. Вина за настъпване на ПТП има ищцата, която е
застанала в непосредствена близост до водача на л. а. „С.“ „А.“ с peг.
2
№*******, разговаряйки с него, което го е разсейвало, както и не е поставила
или неправилно е поставила обезопасителният си колан, в нарушение на
правилата за движение и в частност разпоредбите на чл. 137 ал. 1, 137а, ал. 1,
чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, които обстоятелства станали предпоставка за
възникване на процесното ПТП. Не оспорват наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП **.**.2023 г., по
отношение лек автомобил марка „Ф.“, модел „Р.“, с peг. № ****** по силата на
Застрахователна полица ГОА сключена със „ЗАД Д.” ... Оспорват механизма
на настъпване на ПТП, както и механизма на настъпване на описаните
неимуществени вреди и наличието на причинно следствена връзка на вредите
с ПТП. Оспорва наличието на описаните травми, тяхната продължителност,
както и твърдението, че възстановителния процес на ищцата не е приключил.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.51, ал.2
от ЗЗД във вр. с чл.15, ал.1, чл.20, чл.40, ал.1 чл.137, ал.1, чл.137а, ал.1,
чл.137в, ал.1 от ЗДвП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На **.**.2023 година, около **.05 часа ищцата Н. Л. Т. пътувала в лек
автомобил марка „С.“, модел „А.“, рег. № ********, управляван от съпруга й
И. Д. Т. по път **** в , посоката от село С. към село Д. Д.. Пред тях се движел
товарен автомобил, а зад тях имало още две коли, първата от които – лек
автомобил марка „Ф.“, м. „Р.“, рег.№ ********, управляван от свидетеля Р. В.
П.. На един от завоите по пътя товарният автомобил намалил скоростта, свид.
Т. също намалил скоростта, с която се движел управляваният от него
автомобил. Движещият се зад него Р. П. натиснал спирачки, за да намали също
скоростта, но автомобила поднесъл и навлязъл в платното за насрещно
движение. Опитвайки се да го овладее П. завъртял волана в дясно и се ударил
странично в лявата част на движещият се пред него лек автомобил марка „С.“,
модел „А.“. При това лекия автомобил „С.“ бил изблъскан в крайпътната
канавка, където спрял и автомобила „Ф.“.
На място били извикани служители на полицията, които съставили акт за
установяване на административно нарушение на Р. П., а на **.**.2023 г. бил
съставен и протокол за ПТП, в който е отразено, че двамата водачи са тествани
за употреба на алкохоли не е отчетено някой от тях да е управлявал под
3
въздействието на алкохол. Като причини за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е отразено несъобразена скорост при
изпреварване. Отразено е, че Н. Л. Т. е пострадала, като има натъртвания в
областта на гръдния кош.
След пристигане на линейка ищцата била транспортирана в МБАЛ „И.
С.“ гр.Г. Д., където била прегледана от лекар и й била насочена за
рентгенография искане за образно изследване от **.**.2023 г. на л.12).
Издадено било медицинско удостоверение от д-р В. Д., хирург, в което е
отразено, че пострадалата Н. Т. се оплаква от нараняване в областта на
гръдния кош и тилната част на врата. Като обективна находка при Т. е
установен хематом със синьо-ливаден оттенък в предната гръдна стена,
посока от дясното рамо предна коремна стена, с лентовидна форма.
Нараняванията са причинени в следствие на стягане, дърпане, възможно от
предпазен колан. В резултата от образно изследване – рентгенография на
шийни прешлени, фас и профил на Н. Л., извършено на **.**.2023 г., е
отразено, че е налице „Изгладена физиологична лордоза. Запазени
краниокаудални размери на телата на прешлените и дискални пространства“.
На **.**.2023 г. д-р В. Д. издал на ищцата болничен лист за периода от
**.**.2023 г. до **.**.2023 г, диагноза „контузия на гръдния кош“ и режим на
лечение: домашен - амбулаторен.
На **.**.2023 г. ищцата предявила пред ответното дружество искане за
изплащане на обезщетение, доколкото водача П. имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с този застраховател. С писмо от **.**.2023 г.
ответника уведомил ищцата, че по искането й е образувана щета с
№***********, но представените документи са недостатъчни за доказване на
заявената претенция и поискали представяне на фиш за спешна медицинска
помощ и удостоверение за актуалната й банкова сметка.
По делото са изискани от РЗОК – Благоевград справки за извършваните
на ищцата медицински прегледи и отпуснати лекарства за период **.**.2022 г.
до **.**.2023 г. за установяване твърденията на ответника за наличие на
предходни заболявания на ищцата, повлияли на състоянието й след ПТП. В
справката не се установява преглед на ищцата, извършен на **.**.2023 г.
За изясняване на обстоятелствата относно механизма на процесното
ПТП, с оглед възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
4
резултат, е допусната съдебна автотехническа експертиза, съгласно
заключението по която, в свидетелските показания са описани два начина
(механизма) на възникване на опасната обстановка и причината свързана със
загубване на устойчивост на товарния автомобил, марка „Ф.“, модел „Р.“ с ДК
№ ********, при навлизане в кривата на завоя и реализиране на удар с лекият
автомобил марка и модел „С. А.“ с ДК № **********, които са анализирани в
експертизата.
Първи механизъм :
Водачът на лекия автомобил „Ф. Р.“ с ДК № ******** застига лекия
автомобил „С. А.“ с ДК № **********, преминава в насрещната лента и
предприема маневра на изпреварване, като в този момент навлиза в кривата на
десния завой по посоката на движение. Скоростта на движение на автомобила
е по-висока от критичната скорост за преодоляване на кривата на завоя при
усложнената пътна обстановка,от около 64 км/час и следствие на това губи
странична устойчивост. При опита на водача да стабилизира автомобила,той
завива рязко в дясно, при което удря странично лекия автомобил „С. А.“ с ДК
№ *****, след което и двата автомобила се отклоняват на дясно и попадат
странично в крайпътната канавка.
Втори механизъм, описан от водача на товарния автомобил „Ф. Р.“ с ДК
№*********:
Товарният автомобил„Ф.Р.“ с ДК № ****** застига лекия автомобил „С.
А.“ с ДК № ********** и в момента в който се намира на дистанция по-малка
от около 33 - 34м., водача на лекия автомобил „С. А.“ намаля скоростта при
навлизане в завоя. Това принуждава водача на товарния автомобил „Ф. Р.“, за
да избегне удара в задната част на лекия автомобил „С. А.“, навлиза в лявата
лента и задейства спирачната уредба,но при това навлиза в кривата на десния
завой, губи странична устойчивост и се удря странично в лекия автомобил „С.
А.“. След удара и двата автомобила се отклоняват на дясно и попадат в
крайпътната канавка.
И при двата описани механизма причината за загубване на странична
устойчивост на лекия автомобил „Ф. Р.“ с ДК № ******** се дължи на грешки
допуснати от водача - предприемане на маневра на изпреварване в кривата на
завоя със скорост несъобразена с критичната скорост за преодоляване на
кривата ,което е довело до загубване на устойчивост и след опит за
5
стабилизиране на автомобила до удар в движещия се дясната лента лек
автомобил „С. А.“.
В „Констативен протокол с пострадали лица“ № ******** и в схемата
към протокола, както и в АУАН *****/**.**.2023 г. за посочения в тях район от
път ******* и в свидетелските показания липсва сведение за хоризонталната и
вертикална маркировка в района на ПТП. На снимковия материал на района
на ПТП се вижда, че има слабо личаща хоризонтална маркировка,
непрекъсната осева линия тип „М1“, която разделя пътното платно на две
ленти за движение, но липсва вертикална маркировка.
Във всички документи в делото, с изключение на показанията на водача
на тов. автомобил „Ф. Р.“ с ДК №******* се посочва, че преди реализира на
ПТП, водача е извършвал маневра на изпреварване на лекия автомобил „С.А.“
с ДК № ********. При тази маневра и двата автомобила са се намирали в
кривата на десния завой, лекия автомобил „С. А.“ с ДК №********* - в
дясната лента по посоката на движение, а товарния автомобил „Ф. Р.“ с ДК №
******* - в лявата лента. След загубване на странична устойчивост и опита на
водача да го стабилизира товарния автомобил е навлязъл в дясната лента и
реализирал удар в лявата част на лекия автомобил „С. А.“ с ДК № *******.
Анализа на документите и изчислението в експертизата показват, че
преди навлизане в кривата на завоя по правата отсечка, лекия автомобил „С.
А.“ с ДК №******** се е движел със скорост от около 45 - 50 км/час, а след
навлизане в кривата на завоя е намалил скоростта до около 40 км/час.
Товарния автомобил „Ф. Р.“ с ДК № ******** по правата отсечка се е ускорил
до скорост от 65 - 70 км/час, за да изпревари лекия автомобил „С. А.“ с ДК №
******* и с тази скорост е навлязъл в кривата на завоя.
Опасната обстановка довела до ПТП е възникнала в момента, в
който товарния автомобил „Ф. Р.“ с ДК № ****** е загубил странична
устойчивост в следствие на навлизане в кривата на завоя, със скорост по-
висока от критичната от около 63 - 64 км/час при конкретната пътна
обстановка.
Съгласно показанията на водача на лекия автомобил „С. А.“ с ДК №
******* той е виждал, че след него се движат други автомобили при
движението в правата отсечка, но след навлизане в кривата на завоя, не е имал
техническа възможност да вижда предприелия изпреварване
6
товарен автомобил „Ф.Р.“ с ДК № *******, попадащ в мъртвата зона на
огледалата за обратно виждане, до момента, в който той се е приближил до
него в зоната на видимост на огледалата, но поради разликата в скоростите
водача не е имал време да реагира.
Ширината на пътното платно е 6.40м. Ако товарния автомобил се е
движел в средата на лявата лента на кривата на завоя при маневрата на
изпреварване, а лекия автомобил „С. А.“ в средата на дясната лента, то при
анализ на габаритите на двата автомобила страничната дистанция между тях е
около 1.30 – 1.10м. При загубване на устойчивост водача на
товарния автомобил не е имал техническа възможност да спре и удара е
бил непредотвратим.
Водача на лекия автомобил е имал техническа възможност да
забележи приближаващия го товарен автомобил на разстояние около
половината на хордата на завоя около 18 - 19м., но товарния автомобил е
загубил устойчивост, когато се е намирал на разстояние от 7.0 - 8м. При
скорост от около 65 - 70 км/час - 18 - 19 м/сек и разлика в скоростите около 25
- 30 км/час., товарния автомобил ще застигне лекия автомобил за около 1.0 с.,
време за което водача на лекия автомобил не е имал възможност да реагира и
да задейства спирачната уредба.
Анализа на възникване на опасната обстановка ,довела до ПТП показва,
че водача на лекия автомобил „С. А.“ с ДК ********, се е движел правомерно
в дясната лента за движение,не е извършвал маневри създаващи предпоставка
за ПТП и не е допринесъл с действията си за реализирането на ПТП.
Лекият автомобил „С. А.“ с ДК № ****** е оборудват със следните
средства за пасивна защита :
- Триточкови инерционни предпазни колани за предните места и за
лявото и дясно место на задната седалка.
- Въздушни възглавници отпред, монтирани пред водача в кутия на
волана и пред пътника на предната дясна седалка монтирана в кутия на
арматурното табло.
Предпазните колани са най-ефективното и достъпно средство за защита
при удар и обръщане. В съвременните автомобили се използват предпазни
колани, фиксирани в три точки и разпределящи по-равномерно тежестта на
тялото, c инерционни системи за плътно прилепване на отделния предпазен
7
колан по тялото, каквито са тези при лекия автомобил „С. А.“ с ДК №
*********.
Една съвременна въздушна възглавница (airbag) се активира
непосредствено след удара от пиропатрон. В него се използва натриев ацид,
който при подаване на електричество от инерционен датчик се нагрява до 330
градуса Целзия. Реакцията, която произтича мигновено увеличава налягането
и разтваря възглавницата.
Лекия автомобил след силния удар, който е страничен и
несиметричен спрямо центъра на тежестта на автомобила, получава силна и
рязка ротация на дясно (по посока на часовниковата стрелка) и транслация
по посока на движение и спира на мястото посочено в свидетелските
показания - крайпътна канавка. При тази рязка ротация, телата в
автомобила също придобиват ротация и отклоняване в дясно. При това рязко
движение тялото са придвижва от 8 до 12 см. преди инерционния колан да
блокира тялото. Контактната инерционна сила при блокиране на колана
зависи от масата на пътника и е съсредоточена в предната част на торса и
долната част на стомаха и таза на тялото. В същия момент са задействани
и въздушните възглавници на автомобила. При това е възможен
следния механизъм:
От инерционната сила главата на пътника на предната дясна
седалка където по свидетелски показания е седяла ищцата Н. Л. Т., рязко се
отклонява напред и на дясно и среща в зависимост от габарита на тялото и
разположението на седалката средната колона на купето, рамката на дясната
врата или стъклото на вратата. При задействана въздушна възглавница се е
получил комбиниран удар върху тялото, като страничния удар зависи от
големината на импулса на инерционната сила породена от рязката ротация, а
удара от възглавницата зависи също от габарита на тялото и разположението
на седалката спрямо арматурното табло.
Вещото лице отбелязва, че след като се е запознал с приложените към
делото материали и се е съобразил с описания по-горе механизъм на ПТП и
действието на пасивните системи за защита смита, че Н. Л. Т. е била с
поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на процесното
ПТП. Не може да се отговори дали е бил правилно поставен.
В „Констативен протокол с пострадали лица“ № ********** и в схемата
8
към протокола са посочени следните видими щети по товарния автомобил „Ф.
Р.“ с ДК № ********: деформиран преден капак, ляв и десен калник, предна
броня, счупен преден фар и др. Лек автомобил „С. А. с ДК №********** :
деформирана предна лява врата, преден ляв и десен калник, предна броня,
преден десен фар и др.
При анализа на механизма на ПТП се констатира, че след удара между
тях, и двата автомобила се отклоняват напред и на дясно, и попадат в
крайпътната канавка.
Вещото лице привежда две теореми от механиката, характеризиращи
ударът между автомобилите, като заявява, че движението на двата автомобила
след удара е в строго съответствие с тези уравнения. След удара който е под
ъгъл по-голям от 45° товарния автомобил в следствие на по-голямата си маса
и по-високата си скорост продължава по посока на движение и на дясно
изпреварвайки лекия автомобил и попада в крайпътната канавка от дясно.
Ударният импулс, действащ на автомобила „С. А.“ с ДК № *******, според
закона за действието и противодействието е същият по големина, но с обратна
посока за товарния автомобил„Ф. Р.“ с ДК № *****. Деформация на товарния
автомобил в предната му дясна част показва, че директрисата на ударния
импулс минава отдясно на масовия център на автомобила. Това определя
посоката на момента на импулса - той е в посока на часовниковата стрелка,
гледано отгоре. Съгласно теоремата лекият автомобил след удара придобива
ъглова скорост (ротация) в съответствие с получения кинетичен момент,
предизвикан от момента на ударния импулс спрямо масовия център на
автомобила и транслация по посоката си на движение. Силата на деформация
зависи от големината на ударния импулс, а дълбочината на проникване и
пластичната остатъчна деформация и последващото еластично възстановяване
на увредените части се определя с коефициента на възстановяване. Той се
определя на базата на личния оглед на експерта или на приложени към делото
снимки на увредените части, като огледа дава реална представа както за
степента на увреждане, така и за посоката на ударния импулс причинил
деформацията за разлика от снимковия материал.
В съдебно заседание вещото лице уточнява начините по които биха
могли да се получат описаните в исковата молба наранявания на пътника в лек
автомобил „С. А.“. Няма поставени пътни знаци, ограничаващи скоростта в
9
конкретния участък на пътя, поради което допустимата максимална скорост е
90 км/час, но водачите трябва да се съобразяват с пътните условия, а участъка
е съставен почти само от резки завои.
По делото е назначена и съдебно - медицинска експертиза,
заключението по която е, че от анализа на предоставените по делото
материали е видно, че вследствие претърпяно ПТП на **.**.2023 г., като
пътник в лек автомобил Н. Л. Т. е получила следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош, кръвонасядания по предната
повърхност на гръдния кош и по предна коремна стена. Във връзка с
получените травматични увреждания, пострадалата е изпитвала болки в
травмираните области с умерен интензитет в първите два-три дни, след което
постепенно оплакванията са отшумели в рамките на следващата седмица.
Лечението в такива случаи е симптоматично, най-вероятно в рамките на
няколко дни е приемала нестероидни противовъзпалителни средства.
Възстановителния период при този вид травми е от порядъка на около 15-20
дни, като се очаква пълно възстановяване на пострадалата. Описаните
травматични увреждания е възможно да се получат по начин и време, както се
сочи в исковата молба, а именно при ПТП. Същите са в причинно – следствена
връзка с процесното ПТП.
В исковата молба се твърди, че при пострадалата са били налице
разкъсно- контузни рани в областта на гръдния кош и тилната част на врата,
хематом със синьо лилав оттенък в предната гръдна стена, както и в коремната
стена. В приложената медицинска документация е отразено наличието на
кръвонасядания в областта на гръдния кош и предна коремна стена. Поставена
е клинична диагноза: Контузия на гръдния кош. Не са налице данни за
провеждане на допълнителни консултации при съответни специалисти, във
връзка с получените при претърпяното ПТП травматични увреждания, както и
няма данни за настъпили усложнения. В този смисъл следва да се приеме, че
възстановителния период е бил в рамките на обичайните срокове, а именно от
порядъка на около 15-20 дни, като следва да е настъпило пълно
възстановяване на пострадалата. Няма данни за наличието на съпътстващи
заболявания при пострадалата, които да са повлияли на лечението и
възстановителния процес. Обичайно този вид травми не налагат провеждането
на рехабилитация и в конкретния случай няма данни за провеждана
рехабилитация.
10
Вещото лице счита, че предвид характера на травматичните увреждания
и изминалия продължителен период от време след инцидента, за целите
на екпертизата не се налага извършване на личен преглед на
пострадалата. При този вид травматични увреждания се очаква към
настоящия момент да е настъпило пълно възстановяване, без последици за
здравето на пострадалата. В подкрепа на този извод е и липсата на последваща
и проследяваща медицинска документация за извършени прегледи, настъпили
усложнения и провеждано лечение в тази връзка.
Като характерни и специфични мекотъканни увреждания за въздействие
на предпазен колан се приемат тези от директното травмиране от самия колан.
Това са широки лентообразни кръвонасядания и охлузвания по гърдите и
корема. В случая са описани кръвонасядания по предната повърхност на
гръдния кош и предна коремна стена именно с лентовидна форма, поради
което следва да се приеме, че същите са получени от самия предпазен колан.
При наличните данни следва да се приеме, че установените увреждания
най-вероятно са получени в резултат на удар на тялото в поставения предпазен
колан, т.е. вътре в автомобила. В случая не са описани други травми освен
контузията на гръдния кош и кръвонасяданията на гръдния кош и корема.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че няма данни за мозъчно
сътресение, травми по главата на пострадалата и съответно не може да се съди
за загуба на съзнание. Твърдението на ищцата за загуба на спомени, дори да се
приеме, че има такова, може да се дължи на емоционалното състояние към
онзи момент.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, които са
отговорили пълно и точно на поставените въпроси, като същите
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
По делото не е спорно, че по време на процесното ПТП по отношение на
управлявания от Р. П. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Р.“, рег.№ ******, е
действал валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със Застрахователна
компания „Д.“ .., гр.С.. В отговора на исковата молба от страна на
застрахователното дружество се заявява, че не оспорват обстоятелството за
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност.
По делото са разпитани свидетелите И. Т., съпруг на ищцата и водач
11
лекия автомобил марка „С.“, модел „А.“, рег. № ********* и Р. В. П., водач на
лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Р.“, рег.№ **********.
Свидетелят Т. заявява, че докато пътувал със съпругата си от с.С. към
гр.Г. Д. автомобила, който управлявал бил ударен от лява страна от
автомобила, управляван от свидетеля П.. Когато погледнал към съпругата си,
тя била паднала към таблото. Тъй като вратата от нейната страна не могла да
се отвори, заради ската, той я извадил от вратата на водача. Когато я изправил
до автомобила, тя изгубила съзнание и паднала. Имала кръв на главата над
окото. Свестила са след около 2-3 минути, след което той извикал Спешна
помощ. Съпругата му била транспортирана в болницата в гр.Г. Д., където се
оказало, че има удар в гърдите и разместване на прешлени на врата. Била в
отпуск по болест 10 дни, а на врата носила шина за период около един месец.
След като изтекъл първия болничен, тя се върнала на работа, но след това
личният лекар й дал още отпуск по болест. Съпругата му се оплаквала от
болки във врата и 3 седмици ходила на рехабилитация два пъти седмично в
медицинския център на д-р П. в гр.Г. Д.. Около 1 година тя се страхувала да се
качи в автомобил. Когато я водил на рехабилитация, се качвала на задната
седалка на автомобила.
Свидетелят Р. П. твърди, че навлизайки в два последователни завоя на
пътя, той възприел, че автомобилите пред него намаляват скоростта и от своя
страна натиснал спирачки. Автомобила му поднесъл и навлязъл в насрещното
платно, поради което той завъртял волана, което довело до страничен удар с
движещият се пред него автомобил. и двата автомобила се забили в канавката.
Той видял, че на другия автомобил са отворени въздушните възглавници,
излязъл и отишъл до него. Попитал да ли има пострадали и му отговорили
„Не“ и че е „убил“ тяхната кола. Твърди, че жената излязла сама, не е била
изнасяна. Излязла от своята врата, по-трудно се отваряла вратата на шофьора,
тъй като там бил удара. Стоял до автомобила на ищцата и не е видял да е
припадала, нямала видими наранявания. На полицаите жената обяснила, че
има оплаквания, но не помни къде е споделила да я боли.
Съдът не кредитира показанията свидетеля Т. относно това, че съпругата
му е имала кръв от рана на главата и е припаднала, както и че е имала
разместване на прешлените на врата, поради което за период от един месец е
носила шина на врата си. Тези му показания противоречат на показанията на
12
свид. П., но най-вече на представените медицински документи и на
неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза. В
представеното медицинско удостоверение не е описана рана на главата, нито
са предадени оплаквания на пострадалата от такава. Липсват и медицински
документи за констатирано разместване на прешлените на врата на Т. и
доказателства за поставяне на шина на врата. В приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, е заявено, че не са
описани други травми, получени от ищцата, освен контузия на гръдния кош и
кръвонасядания на гръдния кош и корема, а в съдебно заседание вещото лице
обяснява, че няма данни за мозъчно сътресение, рани на главата и съответно
не може да се съди за загуба на съзнание. Твърдението на ищцата за загуба на
спомени, ако се приеме, че има такова, може да се дължи на емоционалното
състояние към онзи момент.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
В случая ответника признава, че към дата **.**.2023 г. е бил налице
валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ със
застраховател Застрахователна компания „Д.“ .., гр.София по отношение на
управлявания от свидетеля Р. П. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Р.“, рег.№
*******, по силата на който застрахователят е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
От събраните по настоящото дело доказателства – протокол за ПТП от
**.**.2023 г. на РУ на МВР Г. Д., в който е отразено съставяне на акт за
установяване на административно нарушение от **.**.2023 г., искане за
образно изследване от **.**.2023 г. и показанията на свидетелите, се установи,
че на **.**.2023 г. е осъщественото ПТП между лек автомобил марка „С.“,
13
модел „А.“, рег. № ****, управляван от И. Д. Т. и лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Р.“, рег.№ *****, управляван от Р. В. П.. От заключението на
кредитираната от съда автотехническа експертиза се установява, че вина за
настъпилото ПТП има водача Р. В. П.. Виновното и противоправно поведение
на Р. П. се изразява в предприемане на маневра изпреварване на кривата на
завоя със скорост (65-70 км/ч), несъобразена с критичната скорост за
преодоляване на кривата, което е довело до загубване на устойчивост и след
опит за стабилизиране на автомобила – до удар в движещият се в дясната
лента лек автомобил „С. А.“.
Съгласно чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
В хода на съдебното дирене се доказаха всички елементи от фактическия
състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, на който се основава претенцията на ищеца, а
именно: съдът прие за установено, че Р. В. П., като водач на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Р.“, рег.№ ******* е виновен за настъпването на
процесното ПТП, както се упомена по-горе, доколкото е предприел маневра
изпреварване при навлизане в завой, движейки се със скорост от 65-70 км/ч,
несъобразена с критичната скорост за преодоляване на кривата, което е довело
до загубване на устойчивост и след опит за стабилизиране на автомобила – до
удар в движещият се в дясната лента лек автомобил „С. А.“. В резултат на
настъпилото ПТП, ищцата е понесла травматични увреждания, изразяващи се
в контузия на гръдния кош, кръвонасядания по предната повърхност на
гръдния кош и по предна коремна стена. Получените увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В резултат на получените
травматични увреждания, пострадалата е изпитвала болки в травмираните
области с умерен интензитет в първите два-три дни, след което постепенно
оплакванията са отшумели в рамките на следващата седмица.
Възстановителния период при този вид травми е от порядъка на около 15-20
дни, като се очаква пълно възстановяване на пострадалата. Няма данни за
рани на главата и за получено мозъчно сътресение, не са налице данни за
загуба на съзнание. Не се събраха доказателства и изместени шийни прешлени
и носене на шийна яка от страна на Т..
Не основателно е възражението на ответника за съпричиняване на
14
вредоносния резултат от ПТП. Тълкуването на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос
на увредения към резултата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпИ.
вредоносен резултат. В настоящия случай по делото не се събраха
доказателства ищцата да е допринесла с действията си за настъпване на
резултата от ПТП. Според съдебно – автотехническата експертиза,
кредитирана от съда, причините за настъпване на произшествието се коренят
изцяло в поведението и водача на автомобил марка „Ф.“, модел „Р.“. Също в
заключението се приема, че ищцата е била с поставен предпазен
обезопасителен колан към момента на настъпване на процесното ПТП.
Съответно от нейна страна е нямало никакви действия, можещи да се
квалифицират като съпричиняване на вредоносния резултат.
Що касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието „справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от претърпените от ищцата травми и в резултат от тях -
болки и страдания и предвид заключението на съдебно – медицинската
експертиза, съдът приема, че справедливото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД
следва да бъде определено на ******лева. Установи се, че претърпените от
ищцата увреждания, изразяващи се в кръвонасядания в областта на гръдния
кош и предна коремна стена, които в съвкупност са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след
инцидента, както и през в първите два-три дни, ищцата е изпитвала болки в
15
травмираните области с умерен интензитет, след което постепенно
оплакванията са отшумели в рамките на следващата седмица, а пълно
възстановяване е настъпило в период от 15-20 дни. Изпитвала е притеснение
да пътува с автомобил, но все пак е пътувала с такъв, включително в първите
дни след ПТП (показанията на свид. Т.).
Не се събраха доказателства по делото за твърденията на ищцата, че е
имала разкъсно-контузни рани на главата и тилната част на врата, че на
**.**.2023 г. са й правени многобройни манипулации и изследвания. Не се
събраха доказателства за твърденията й, че е изпитвала болки в главата и при
дишане в период от няколко месеца. Не се представиха доказателства за
извършени изследвания, освен рентгенографско такова, не се представиха
доказателства за издаден на Т. болничен лист след **.**.2023 г., както и за
твърдяната от свидетеля Т. рехабилитация в период от 3 седмици и за носене
на шийна яка в продължение на един месец.
Според исковата молба, поради преживения в резултат на процесното
ПТП уплах и стрес, ищцата все още се страхува, когато се наложи да се качи в
автомобил. От показанията на свидетеля Т. са установява, че ищцата е
изпитвала страх само в продължение на една година, като и непосредствено
след инцидента се е качвала в автомобил, макар и на задната седалка. След
като е успяла да преодолее страха си в дните непосредствено след ПТП и да
пътува, макар и на задната седалка на автомобил, то интензитета на страха на
ищцата не е бил толкова голям, че да не е преодолян и до предявяване на
исковата молба. Следва да се приеме и твърдението на свидетеля, че този
страх е бил проявяван в рамките само на една година. След като скоро след
ПТП Т. е пътувала с автомобил, то е логично да се приеме, че в рамките на 1
година тя е изпитвала вече не страх, а притеснение.
Поради това претенцията за присъждане на обезщетение над размера от
**** лева и до предявения размер от ***** лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение претенцията за присъждане на лихви, съдът намира
следното:
Претендира се законната лихва върху определеното обезщетение,
считано от **.**.2023 г. - дата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне
от страна на застрахователя, до датата на окончателното плащане.
16
Според чл.380 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията е длъжно да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура. Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
По делото е представена молба за доброволна претенция, без дата,
подадена до ЗАД „Д.“ .., гр.С. от Н. Т., чрез пълномощник – адв. Т. П..
Молбата е с вх. № при ответника от **.**.2023 г. Към нея било приложено и
банково удостоверение банкова сметка, открита на името на Т. И. П.. За
договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите са уредените изрични нормативни изисквания, при които
застрахователят изпада в забава - арг. от чл. 497, ал. 1 от КЗ във връзка с чл.
496 от КЗ, като в отлика с имущественото застраховане изрично не е
предвидено основание за изпадане на кредитора в забава - до представянето на
данни за банкова сметка, по което да бъде изплатено застрахователно
обезщетение. По същество в същия смисъл е и р. № 197/18.02.2014 г. по т. д.
№ 666/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., в което се приема, че би била налице
„кредиторова забава, имаща за последица саниране на забавата на длъжника
по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, ако длъжникът би представил доказателства, че
освен предложението, действително е предприел каквито и да било действия
по чл. 97, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки
за откриване на сметка в полза на трето лице при посочените по-горе законови
и подзаконови предпоставки. Такива доказателства по делото не са били
представени. Но дори и да се приеме различно тълкуване на правните норми,
уредени в чл. 497, ал. 1 във вр. с чл. 496, ал. 1 и чл. 380, ал. 3 от КЗ, за да
изпадне в забава кредиторът - при непредставяне на данни за банкова сметка,
следва да се установи, че е определил конкретен размер на застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпване на
процесното застрахователно събитие - по правилата на чл. 499, ал. 1 КЗ във
връзка с чл. 493а от КЗ, каквото в случая не е сторено.
С оглед представени доказателство – молба с вх. № при ответника от
**.**.2023 г. за предявяване на писмена застрахователна претенция от ищцата
17
към ответника, 3-месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя е
изтекъл на **.**.2024 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от **.**.2024 г. (денят след
изтичане на тримесечния срок) следва да бъде присъдена законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди и до окончателното плащане,
като искането за присъждане на лихва от **.**.2023 г. до **.**.2024 г. следва
да бъде отхвърлено като неоснователно.
Ищцата не представя доказателства за сторени по делото разноски,
поради което такива не й се следват.
Ответника от своя страна има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска. От страна на ответника са сторени разноски в
размер на ** лева за призоваване на свидетел, *** лева за възнаграждение на
вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза и *** лева за
възнаграждение на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза. За
възнаграждение на юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът
определя такова в размер на *** лева, като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, но юрисконсулт се е явявал в три
съдебни заседания. Съответно от така сторените разноски в общ размер на
***** лева, ищцата дължи на ответника ***** лева (ищцата е освободена от
държавни такси и разноски, но не и от разноските на другата страна).
Ищцата е представлявана от адвокат, като се претендира на основание
чл. 38, ал.1, т.2, вр. ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Към писмено
становище, постъпило в съда на **.**.2025 г., е представен и договор за
правна защита и съдействие, в който е договорено, че съдействието е
безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. с чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и адвоката не се е явил в нито едно съдебно заседание, а е
изпратил кратки писмени становища, определя адвокатско възнаграждение в
размер на **** лева. Предвид материално затрудненото състояние на ищцата
и на основание чл. 38, ал.1, т.2, вр. ал.2 от ЗА, заплащането на адвокатското
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на адвоката на
ищеца, следва да се възложи в тежест на ответника.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси, то
дължимата такава по уважения размер на иска, а именно от **** лева, следва
18
да се присъди в тежест на ответното застрахователно дружество, ведно с
държавна такса в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Д.“ .., ЕИК *********, гр.С. да
заплати на Н. Л. Т., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.С. сумата в
размер на ****(...............) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП,
осъществено на **.**.2023 г., ведно със законната лихва от дата **.**.2024 г.,
датата която изтича законоустановения три месечен срок на застрахователя до
датата на окончателно плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. Л. Т., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция гр.С. да бъде осъдена Застрахователна компания „Д.“ .., ЕИК
********, гр.С.да й заплати сума над ***** (.............) лева до предявения
размер от ******** (..............) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди настъпили вследствие на процесното ПТП,
настъпило на**.**.2023 г., както и присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от **.**.2023 г. до **.**.2024 г., включително, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Л. Т., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.С. да
заплати на Застрахователна компания „Д.“ .., ЕИК *********, гр.С. сумата в
размер на******** (.................) лева, представляваща разноски в настоящото
производство, като оставя без уважение искането за разноски в останалата
част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.“ .., с ЕИК **********, гр С. да
заплати на адвокат Т. И. П., ЕГН **********, гр.С., ул. „Б.“ № *****, офис**
сумата в размер на ***** (...........) лева, представляваща възнаграждение за
осъществената на ищеца безплатна правна помощ, като оставя без уважение
искането за разноски в останалата част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.“ .., с ЕИК *********, гр С. да
заплати на Районен съд - Гоце Делчев сумата в размер на *** (...........) лева,
19
представляваща държавна такса по делото, ведно с 5 (пет) лева за издаване на
изпълнителен лист.
Решението на съда подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
20