Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 28.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и
осми юли,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 218
по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:
Ищец: П.С.Х. с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
Ответник: Б.М.Х. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК.
Ищцата твърди,че с ответника сключили брак на 16.10.1993г,като от брака си имат двама пълнолетни сина.След известен период от време след сключване на брака започнали неприятностите,ответникът започнал връзка с друга жена,в резултат на което отношенията им се влошили и той започнал да упражнява физическо и психическо насилие над нея.Връзката с друга жена датира от 2007г,като той дори я водел в семейното им жилище.По тази причина ищцата отишла да живее първоначално в дома на баща си,а след време се запознала с М.Х.И. *** и от първи ноември 2015г живеят заедно на посочен адрес в село Рибарица.
Желае да запази придобитото след сключване на брака има,като се именува П.С.Х..Не претендира издръжка от страна на ответника.
Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,,като дълбоко и непоправимо разстроен,без съдът да се произниса по въпроса за вината за разстройството на брака.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба,не се явява и в съдебно заседание,след като е редовно призован.
Процесуалната легитимация на страните,като съпрузи,се установява от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/,издадено на 15.04.2020г от Община *******,обл.Па зарджик,от което е видно,че такъв съпрузите са сключили с Акт №*******г на Община Лесичово.
От показанията на свидетелите М.Х.И.,Х Х П и А М. Р се установява,че от ***г ищцата живее на семейни начала със свидетеля Х. ***,като се разбират добре.Свидетелят Х. твърди,че е чувал,че ищцата и ответникът не са в добри отношения.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено следното:
От анализа на доказателства по делото съдът приема,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на ищцата,а и това на ответника,демонстриращ незаинтересованост от изхода на делото,съдът приема,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.
Установените в процеса факти сочат на нежелание както от страна на ищцата,така и на ответника, да съхранят семейните традиции.
Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно заявеното и поддържано нежелание на ищцата да запазване на брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпругата към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.
Освен с брачният иск,съдът е сезиран и с иск за фамилното име на съпругата.
Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.А. Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.В настоящия случай съпругата,която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг- Х.,не е заявила желание за промяна на фамилното име,а всъщност заявява желание за запазване на това фамилно име,поради което ,следва да бъде постановено след прекратяване на брака съпругата да запази приетото след сключване на брака фамилно име –Х..
Съобразно изхода на делото следва да бъде осъдена ищцата да доплати по сметка на РС-Тетевен държавна такса в размер на 20.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Б.М.Х.,ЕГН:********** *** и П.С.Х.,ЕГН:********** *** и настоящ адрес ***,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.
След прекратяване на брака съпругата П.С.Х. да носи брачното си фамилно име-Х..
ОСЪЖДА П.С.Х.,ЕГН:********** *** и настоящ адрес *** заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 20.00/двадесет/лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Л,обл.П и на Служба „ГРАО“-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: