№ 47245
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110169886 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 366068 от 07.11.2025 г. от адв. Х. М. – пълномощник
на „Сити Кеш“ ООД, с искане за изменение на постановеното по гражданско дело № 69886
по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-и състав, решение № 14835 от 31.07.2025
г. по отношение на присъдените по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. разноски за адвокатско
възнаграждение. Молителят поддържа, че с решението са присъдени разноски за безплатно
представителство на адв. Д. М. – пълномощник на ищеца Н. И., които не му се дължат.
Аргументите за това са, че по делото е приложен договор за правна помощ, според който
ищецът е заплатил адвокатски хонорар, както и че последният злоупотребява с правото си на
иск като образува дела срещу един и същ ответник и със сходен предмет – прогласяване
нищожността на договори за кредит.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът депозира становище като счита молбата за
неоснователна и недоказана. Излага доводи, че ищецът не е задължен да предявява исковите
си претенции, касаещи различни договори за кредит, в едно производство, с оглед на което
оспорва, че е налице злоупотреба с правото й на иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения срок и от легитимирана страна с правен
интерес – процесуалния представител на ответното дружество по делото. Разгледано по
същество искането е частично основателно, съображенията за което са следните.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на
страната за разноските по извършените процесуални действия за защита по иницииран от
или срещу нея съдебен процес. По общите правила за възлагане на разноските в съдебното
производство заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника - чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноските по
делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически и/или правни
твърдения, респ. незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на
делото.
В чл. 3 ГПК законодателят е предвидил, че участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
1
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съгласно
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 53/04.04.2018 г., постановено по
гр. д. № 1913/2017 г., III Г. О. на ВКС, носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Злоупотребата с право е
противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република
България), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Съдът не споделя твърденията на ответното дружество, че с предявяване на отделни
искови молби и съответно образуване на отделни искови производства от ищцата, във
връзка със сключени между страните различни договори за потребителски кредит, е налице
злоупотреба с право. С оглед на това, че предметът на делата е различен, доколкото е
различен договора за потребителски кредит, няма как да се приеме, че ищецът е извършил
злоупотреба с права, тъй като дори и същият да беше предявил в една искова молба
претенциите си относно всички договора, то най – вероятно производството щеше да бъде
разделено, като се образуват самостоятелни искови производства с предмет – всеки договор.
В настоящия случай, предявеният от ищеца иск за обявяване за нищожен сключения с
ответника договор за потребителски кредит е уважен от съда, т. е. налице е нарушено право
и в този смисъл поведението на ищеца не е недобросъвестно и не съставлява злоупотреба с
право. С оглед на изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на
ищеца сторените от него разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за
вещо лице.
Основателно е искането на ответника за изменение на решението в частта му,
касаеща присъждането на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца от адвокат Д. М., предвид следните съображения:
В чл. 38, ал. 1 ЗАдв е предвидена възможност за оказване на безплатна правна помощ
и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица;
роднини, близки или на друг юрист, като в ал. 2 се посочва, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В трайната си практика ВКС
приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за
предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна
защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. №
2798/18 г., ВКС, I ГО, Определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. №
894/2017 г., Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.,
Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.,
Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г.
По делото, обаче не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между Н. И. и адвокат Д. М., с който да е предоставена безплатна правна помощ и
основанието за предоставянето й. С исковата молба е приложен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. Б. З.. Според съдържанието на същия, ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., а не му предоставена безплатна
правна помощ. До приключване на устните състезания по делото пълномощникът на ищецът
е отправил искане за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, в която насока е и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. При
липсата на доказателства за сключването на договор, с който на Н. И. е предоставена
безплатна помощ от адвокат Д. М., съдът счита, че искането на ответника е основателно,
като решението в частта му за разноските бъде изменено и бъде отхвърлено искането на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.
2
38 от Закона за адвокатурата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 14835 от 31.07.2025 г., постановено по гражданско дело №
69886 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-и състав, в частта му за разноските,
като ОТХВЪРЛЯ изцяло искането за осъждане на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н. П.П. да заплати на ЕАД Д. М.,
БУЛСТАТ ***, с адрес в *** адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. (хиляда лева),
на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез
Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на
връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3