РЕШЕНИЕ
№ 3007
гр. Бургас, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело №
20212120108271 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Л. Ф., ЕГН **********, със
съдебен адрес ..........................., против А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес ..................., с която
се отправя искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 7500 лева,
представляваща подлежаща на връщане сума, преведена от ищцата и получена от ответника
без наличие на правно основание.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че с ответника никога не е имала каквито
и да било договорни или извъндоговорни отношения. Твърди, че на 24.04.2020г. и на
09.06.2020г. е извършила в полза на ответника два парични превода, съответно на сумите от
6000 лева и 1500 лева, но заявява, че същите са направени поради грешка в получателя.
Предвид липсата на основание за заплащане на сумите, същите са получени и се задържат от
ответника неоснователно. Позовавайки се на съдебната практика, ищцата излага доводи
относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, като сочи, че тя следва да
установи само предаването на сумите, а в тежест на ответника е да докаже, че съществува
основание, правно призната причина за разместването на благата, даващо му право да
задържи полученото. Ангажира писмени доказателства, а именно платежни документи
установяващи извършените плащания в полза на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявеният иск като неоснователен. Оспорва като неверни твърденията на ищцата, че
между страните не са съществували договорни отношения, както и че посочените два
1
превода на парични суми били извършени по погрешка. Излага насрещни твърдения, че в
периода от 12.11.2019г. до 02.06.2020г., с ищцата били съдружници и съуправители в
дружеството .................. Наред с това, между ответника и дружеството ...............
съществувало и трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от
08.05.2020г., като Д. бил нает на длъжността ................... Заявява, че дейността на
дружеството започнала през пролетта на 2020 г., и имала за предмет стопанисване на
търговски обект – заведение за бързо хранене, ................, находящ се на ..................., където
било мястото на работа на ответника за летния сезон на 2020г. В допълнение излага
твърдение и за съществуващи между него и ищцата отношения във връзка с възложения от
нея на Д. процес по реконструкция и възстановяването на съществуващия плажен бар,
предсталвяващи отношения по възложен мандат. По силата на тази уговорка, в периода от
м.април, 2020 г. до 26.06.2020г., ответникът се ангажирал с организацията, управлението,
контролът на извършването на всички необходими СМР, довършителни работи и доставки,
както и наемането на персонал с цел откриването на бара в началото на летния сезон.
Ответникът описва подробно извършените от него работи, като уточнява, че на мястото на
изграденият ....................., съществувала стара постройка, която била изцяло реконструирана,
били извършени някои по-значителни и скъпи реконструкции – преместване на тоалетната и
на цялата ВиК инсталация на ново място, посочено от концесионера на плажа, изградена
била необходимата помпена система. Твърди, че били извършени и следните СМР –
изграждане на изцяло нова тоалетна, полагане на циментова замазка, поставяне на плочки,
изкопаване на дупки пясък, сито мръсен пясък, изграждане на ВиК инсталация и помпа за
изтласкване, събаряне на съществуващата тоалетна и цялостно обновление на
съществуващата постройка; закупени нови съоръжения за оборудване на заведението –
изработка на изцяло нов бар и покупка на барово оборудване за подготовка на коктейли.
Навежда твърдения, че извършените от ищцата плащания били предназначени именно за
заплащане на всички разходи свързани с реконструкцията и подготовката на бара за
началото на летния сезон. Посочва, че така преведените му парични суми са били
използвани съобразно указанията на ищцата.
По същество уточнява, че сума в размер на 6599 лв. е изплатена за извършване на
посочените по – горе СМР (труд и материали); сума в размер на 1669 лв. е изплатена за
закупуване на барово оборудване, а сума в размер на 1000 лв. представлявала аванс за
неговата заплата през м.юни 2020г. и 500 лв. за осигуровки. Тези твърдения са потвърдени и
в уточняващата молба от 04.10.2022 г. Във връзка с установяване на изложените твърдения,
ответникът ангажира писмени доказателства, като за част от разходите по извършването на
СМР представя фактури и разходооправдателни документи, а други са описани във воден от
него тефтер. За разхода по закупуване на барово оборудване твърди, че фактурата ведно с
касовия бон се намирала в ищцата.
С оглед на това ответникът оспорва твърдението, че получените от него суми са без
правно основание, тъй като били изплатени във връзка с възложената му задача /мандат/,
което се подкрепяло и водената с ищцата кореспонденция през Viber, извлечение от която
2
представя като доказателство. Освен това сумите били изразходвани в полза и интерес на
дружеството ...................., в което ищцата била едноличен собственик на капитала и
управител. Поради това се оспорва и елемента „обогатяване“, тъй като с посочените суми не
е било увеличило имуществото на ответника, а това на дружеството. Оспорва и наличието
на причинно-следствена връзка между твърдяното от ищцата обогатяване и обедняване.
Дори ищцата в качеството си на едноличен собственик и управител да е възприела
действията на ответника като такива извършени без представителна власт, то същата е
следвало на основание чл.301 от ТЗ, незабавно след узнаването им да ги оспори и липсата на
подобно противопоставяне следва да се тълкува като приемане. Към отговора са
представени множество писмени доказателства и се прави искане за гласни такива.
Претендират се разноски по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и доводите
на страните, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определението си по чл. 140 от ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че на 24.04.2020 г. и на 09.06.2020 г. ответникът е получил от
ищцата, посредством два превода, сума в общ размер на 7500 лева. Плащането на сумата от
6000 лева, осъществено на 24.04.2020 г. по банков път, по сметка на ответника, се
установява от платежно нареждане от същата дата, в което като основание за плащането е
записано „захранване“. Втората сума в размер на 1500 лева е изплатена на 09.06.2020 г., чрез
услугата изпращане пари в брой на Easypay, за което е представена разписка, отново с
посочено в същата основание „захранване“.
По делото е представен дружествен договор на дружеството ................. от 05.11.2019
г., от който се установява, че страните по делото са били съдружници в същото, при равно
дялово участие, както и управители, с правото всеки от тях самостоятелно да управлява и
представлява юридическото лице.
С договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 26.05.2020 г., с
нотариална заверка на подписите, ответникът Д. е прехвърлил притежаваните от него
дружествени дялове на ищцата .............. и въз основа на това дружеството е преобразувано в
еднолично дружество с ограничена отговорност. На 02.06.2020 г. по партидата на
дружеството в Търговския регистър са вписани заявените промени както по отношение на
собствеността на капитала, така и заличаването на Д. като управител на фирмата.
От приетия като доказателство трудов договор, сключен между ....................... и А. Д.,
се установява, че между тези две страни е възникнало трудово правоотношение, по силата
на което ответника е следвало да постъпи на работа на 11.05.2020 г., а дружеството като
работодател се е ангажирало да заплаща на служителя Д. трудово възнаграждение в размер
на 2578 лева. Страните не са ангажирали доказателства във връзка с изплатените суми по
трудовото правоотношение, включително за дължимите осигурителни вноски. В тази връзка
ищцата само е възразила, че трудовото възнаграждение се изплаща от работодателя по
банков път или в брой, срещу подпис във ведомостта, но не е провела доказване в подкрепа
3
на това свое възражение.
Представено е разрешение за поставяне на преместваем обект –заведение за бързо
обслужване, издадено на 24.06.2020 г. от Община Созопол на територията на морски плаж
.........................
Като доказателства са приети издадени в периода май и юни, 2020 г., фактури и
стокови разписки, издадени на ........................, както и касови бонове за закупени
строителни материали и инструменти. Приет е и опис на извършени разходи във връзка със
сочения от ответника ремонт, воден в тефтер едностранно от последния, като записите са от
27.04.2020 г. до 10.06.2020 г.
Представено е извлечение от водена между страните кореспонденция в периода май-
юни 2020 г., във връзка с извършвания ремонт на летен бар в .............., както на хартиен,
така и на електронен носител. Във връзка с оспорване на авторството на отправените
изявления, съдът по искане на ответника е назначил съдебно – техническа експертиза за
установяване дали съобщенията са генерирани и изпратени от мобилните устройства на
страните.
От приетото като неоспорено от страните заключение на допуснатата по делото
съдебна компютърно-техническа експертиза се установява, че представените хартиени
извлечения представляват верен препис на водената в електронен формат кореспонденция.
Уточнено е, че същата е осъществявана като текстови съобщения в мобилно приложение
Viber, генерирана от мобилното устройство на ответника Д. и съответно мобилно
устройство, съответстващо на посочен номер ...................... и профил с име .................
Вещото лице е дало заключение, че представените хартиени извлечения не са
манипулирани.
От стр. 2 на приложение № 1 към експертното заключение се установява, че на
23.04.2020 г. от устройството на ищцата са изпратени съобщения със следното съдържание:
„ок, Саши, ти нали имаш Б. сметка“; „ще ти изпратя 6000 лева първоначално – 5000 лева за
ремонта и 1000 лева аванс за заплатата ти“; „за да можеш да стартираш“, „после ще се
разбираме за другите разходи“, „ако искаш вземи от тези 1000, 500 за осигуровките, които
имам да плащам, защото ще започнат лихви след края на месеца, или си ги удръж от
остатъка“; „ще чакам сметката“. В отговор на последното съобщение е получено друго
такова от устройството на ответника, в което е посочена следната Б. сметка:
.................................. Видно от представеното към исковата молба преводно нареждане от
дата от дата 24.04.2020, преводът на сумата от 6000 лева е извършен именно по тази Б.
сметка.
Във връзка с приетото заключение на съдебно – техническата експертиза, ищцовата
страна е оспорила факта на ползване от нейна страна на мобилен номер с посочения от
вещото лице номер през процесния период. В тази връзка страните са ангажирали
доказателства – справки от мобилните оператори относно титуляра, на чието име е
регистриран номер ............................ в периода от м. април 2020 до м. юли 2020 г. В отговор
на отправеното запитване, операторът ............................ е депозирал по делото писмо, от
4
което обаче не се установява, кой е бил действителният титуляр към периода м. 05 – м. 06.
2020 г.. Такава относима към процесния период информация не съдържа и в представеното
от ищцата доказателство (л. 203 по делото), тъй като в същото е посочен друг ползван от нея
номер, но информацията е относима към дата 16.05.2022 г., а не към процесния период.
Същевременно от представената от ответната страна справка - извлечение от Търговския
регистър по партидата на ......................... (л. 207 от делото) се установява, че публикувания
телефон за контакт с дружеството, чийто управител и едноличен собственик е ищцата Д. Ф.
е същият номер, от който са отправени съобщенията от представената електронна
кореспонденция, поради което съдът приема, че именно ищцата е автор на отправените
изявления в представената кореспонденция.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Т.С.Я.,
посочен от ответната страна. От показанията на свидетеля се потвърждават изложените от Д.
обстоятелства във връзка с възникналите между него и ищцата отношения по повод ремонта
и стопанисването на летния бар в ..................... Свидетелят подчертава, че Д. е извършвал
ремонта на бара преди летния сезон на 2020 г. Самият той е ходил там четири – пет пъти
докато още се извършвали строителните дейности, които съвпадат с описаните от ответника.
При едно от посещенията си в ......................., свидетелят е придружил Д. до каса на Изипей,
от където А. изтеглил 1500 лева, за които споделил пред него, че са изпратени пари от Д. Ф.
във връзка с ремонта на бара.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предложение първо
за връщане на даденото при начална липса на основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по искът по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, ищцата в настоящото производство следваше да докаже плащането на
паричната сума, а ответникът – основание за получаването, респективно за задържане на
полученото.
Осъществяването на първата предпоставка от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, а именно предаване на търсената сума от ищцата на
ответника е безспорно установено по делото, като страните не спорят по този въпрос.
Спорът е относно това дали предаването на сумата е извършено на правно основание, за
което, съдът счита, че ответникът проведе успешно насрещно доказване по делото
установяващо наличието на такова.
От събраните доказателства с категоричност може да се приеме за опровергано
твърдението на ищцата, че между страните по делото не са съществували никакви
договорни, или извъндоговорни отношения. От представената кореспонденция между
страните, която съдът намира за действително проведена между тях, се установява, че още в
края на месец април, 2020 г., преди извършването на първия паричен превод, ищцата
действаща от свое име и от името на представляваното от нея дружество ........................... е
възложила на ответника извършването на ремонтни дейности на летен бар в ...................., с
5
оглед експлоатирането му през летния сезон на 2020 г. Същата от свое име, но действайки и
като представляваща дружеството, което е щяло да стопанисва обекта, е потвърдила пред
ответника, че ще му преведе сумата от 6000 лева, от която 5000 лева за възложения му
ремонт, а 1000 лева за заплатата му. В тази връзка по делото е прието за установено, че
ответникът е бил назначен на трудов договор в ..................., което не е било оспорено от
ищцата. Обстоятелството, че трудовото правоотношение е възникнало между посоченото
дружество и ответника, а не пряко между ищцата и Д. не може да обоснове извод за липса
на основание на извършеното плащане. Съгласно разпоредбите на чл. 73 от ЗЗД и чл. 74 от
ЗЗД задължението може да бъде изпълнено и от трето лице, като в случай, че това лице има
правен интерес от изпълнението, той встъпва в правата на кредитора. Задължението може да
бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора. В случая дори да се приеме,
че плащането както за извършването на ремонтните работи, така и на трудовото
възнаграждение е следвало да бъде изпълнено от дружеството, то доколкото ищцата е негов
едноличен собственик и управител се установява, че за същата е бил налице правен интерес
да изпълни вместо юридическото лице. В действителност трудовият договор е сключен на
08.05.2020 г., докато плащането на първата сума е извършено няколко дена по- рано, но това
не опровергава твърдението на ответника за наличие на основание за извършеното плащане,
тъй като от постигната между страните уговорка се установява именно този начин на
плащане. Основание е налице и за плащането на втората сума от 1500 лева, за която също се
установява, че е била изплатена от ищцата на ответника във връзка с извършването на
възложения му ремонт.
В практиката на ВКС е възприето, че вземането от неоснователно обогатяване
възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да
съществува обвързаност от договор, гесция или деликт. Когато страните са обвързани от
договор (писмен, устен или сключен с конклудентни действия) разместването на благата се
основава на постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане според
изпълнението или неизпълнението на дължимите престации. При гесцията също се
разместват блага, но отношенията между страните се уреждат според интереса, в защита на
който е предприета работата. В тези отношения са приложими и чужди правила - тези на
договора за мандат (когато заинтересованият одобри управлението на работата), както и
тези за неоснователно обогатяване (когато гесторът е действал въпреки волята на
заинтересования), но основанието за разместването на благата остава да е гесцията – само
приложимите правила са различни. Така и в настоящия случай, съдът приема за доказано, че
разместването на благата се основава на постигнатото съгласие на страните, разкриващо
елементите на сключен между тях договор за мандат.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход по делото, право на разноски има ответника, който чрез процесуалния
си представител претендира такива в общ размер на 976 лева, от които 846 лв. за адвокатско
възнаграждение и 130 лв. –депозит за вещо лице.
6
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Л. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес ...........................,
против А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес ..................., за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 7500 лева, представляваща подлежаща на връщане сума, платена без
наличие на правно основание.
ОСЪЖДА Д. Л. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес ........................... да заплати на
А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес ................... сума в размер на 976 лева (деветстотин
седемдесет и шест лева), от които 846 лв. за адвокатско възнаграждение и 130 лв. –депозит
за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7