№ 9160
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110163953 по описа за 2022 година
Ищецът ...., регистрирано във ... ...., регистрационен номер на дружеството ****, със
седалище и адрес на управление в .... е предявил осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 3 във ал. 1
от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД срещу ответника ....., ЕИК ******, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 3983,47 евро, представляваща незаплатена сума за
услуги – ремонт на МПС с рег. № ****** в сервиз в **** по фактура № 41211346 от
31.10.2018 г. за сумата от 659,10 евро, фактура № 41269374 от 15.11.2018 г. за сумата от
1362,73 евро и фактура № 41160997 от 15.10.2018 г. за сумата от 1961,64 евро, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е натоварил ***** КО (УТА) с издаване на сервизни карти ****,
която карта представлява кредитна карта за транспортни дружества превозващи пътници и
товари в Европа. С получаване на посочената карта, нейният ползвател извършвал
безкасови плащания на услуги и стоки като зареждане на горИ., плащане на пътни такси,
сервизно обслужване при определени условия. Твърди, че УТА заплаща закупените стоки и
стойността на услугите, използвани от картодържателя на техните доставчици, след което
издава два пъти в месеца в полза на картодържателя фактура, която следва да бъде платена в
срок. Сочи, че по искане на ответника, подадено на 12.01.2018 г. УТА издало сервизна карта
с № 7071 2874 2882 0002 5, която била предоставена на ответника, който приел и общите
условия – т. 1 от Общи търговски условия на УТА. В срока на действие на договора
ответното дружество използвало услуги за ремонт на МПС с рег. № ****** в ****, за което
са издадени фактури на обща стойност 3983,47 лева, която сума е включена в отчетните
1
транзакции по картата. Сочи, че съгласно т. 11 от приложимите ОУ всички регистрирани
фактури се считат получени, като ползвателят на карата има възможност да възрази и заяви
рекламации в срок от 2 месеца. Ответникът не възразил в срок, поради което и на основание
чл. 11 от ОУ дължи плащане. С покана за плащане и уведомление за цесия, ответникът е
поканен на основание чл. 18 от ОУ да плати на ищеца, но плащане не постъпило. С оглед
изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от
ГПК поддържа изложеното в исковата молба като заявява, че приложимото материално
право към договора е българското.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адвокат в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на
превозно средство с рег. № рег. № ******, че е титуляр на сервизна карта ****, издадена по
описания ред при приложение на посочените общи условия, която е използвана за ремонт на
МПС в **** през м. октомври 2018 г. Твърди, че първият ремонт, извършен в ****, е
некачествен, което е наложило извършването на втори и трети такъв. Възразява за това, че
не са му представени оферти за стойността на ремонта. Възразява за некачествено
изпълнение. Възразява за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във
вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 3 във ал. 1 от ТЗ, чл. 74 ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД,
по който в тежест на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже наличието на сключен
договор с описаното в исковата молба съдържание, че в полза на неговия праводател е
възникнало вземане за възстановяване на стойността на ремонта – работа, която е приета,
както и че вземането по договора за сервизна карта е прехвърлено на ищеца въз основа на
валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Сочените материални предпоставки за уважаване на иска произтичат от приложимото
към правоотношението право, което страните са избрали съгласно чл. 19 от Общите
търговски условия на лист 18, които не се оспорват.
Съгласно чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на
съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим
I), договорът се урежда от избраното от страните право, като изборът трябва да бъде изричен
или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. В конкретния
случай, в чл. 19 от приложимите към договора, сключен между търговци, общи условия,
страните са уговорили, че към правоотношението се прилага законодателството на
държавата, в чиито съдилища се разглежда процесуалният спор. Валидността на
Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки (CISG) като
приложимо към правоотношението материално право относно продажбата е изрично
изключена – т.е. приложение към правоотношението намира българското материално право.
2
В настоящия случай между страните не е спорно и се установява, че същите са били
валидно обвързани от договор за издаване и ползване на сервизни карти **** при
приложими общи условия на UTA, сключен между страните въз основа на заявление за
сервизна карта от 15.01.2018 г., подписано от представител на ....., автентичността на което
не е оспорена. Съгласно сключения договор, картата дава право на титуляра й да ползва
сервизни услуги в европейската мрежа на сервиз ****. Обстоятелството, че собствения на
ответното дружество автобус с рег. № ****** е ремонтиран три пъти в сервиз на ****, ***,
****, за което са издадени по фактура № 41211346 от 31.10.2018 г. за сумата от 659,10 евро,
фактура № 41269374 от 15.11.2018 г. за сумата от 1362,73 евро и фактура № 41160997 от
15.10.2018 г. в размер на 1961,64 евро, не е спорно.
От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
вземанията произтичат от договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, по силата на който
изпълнителят се е задължил на свой риск да извърши ремонт на МПС, а за възложителя е
възникнало задължението по чл. 264, ал. 1 ЗЗД - да приеме извършената съобразно договора
работа и да плати цената. Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща както едно
фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така
и правно действие – одобрение на изработеното, тоест признание, че то действително
съответства на възложеното с договора (така Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. №
1056/2009 г. на II ТО на ВКС). Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа
работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл.
264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за него - при липса на възражения за неточно
изпълнение работата се счита за приета. В този случай се преклудира правото на
възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение, включително като
възражения срещу предявен от изпълнителя или негов частен правоприемник иск за
заплащане на възнаграждение, а едновременно с това безусловно задължава изпълнителя да
заплати уговореното с договора възнаграждение.
В конкретния случай, съдът счита, че безспорно приложение намира презумпцията по
чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че *****
КО (УТА) е изготвило и изпратило протоколи и фактури за ремонтите на ответника, който от
своя страна не е релевирал възражения срещу изработката, както и рекламации по чл. 11 от
ОУ. Ето защо за него е възникнало валидно задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение, размерът на което се установява от счетоводните документи – фактури. От
заключението на вещото лице И. Д. по изготвената съдебно счетоводна експертиза, на което
съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че счетоводството на
ищцовото дружество е водено редовно по отношение на процесните фактури, които
обективират съдържанието на договорите за услуга, същите са надлежно осчетоводени в
счетоводството на ищеца и са включени в месечната справка-декларация по ЗДДС за
съответните месеци. По фактурите не са осчетоводени плащания и неизплатената главница
съществува като запис до размера от 3983,47 евро. Доколкото вписването е надлежно при
3
ищеца, чието счетоводство е водено редовно, счетоводните записи, на основание чл. 182
ГПК вр. чл. 55 ТЗ служат и като доказателство за съществуване на задължението на обща
стойност 3983,47 евро.
Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съобщаването може да стане с
връчване на уведомлението до длъжника лично - както преди завеждане на делото, така и
заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство
следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК. Към исковата молба е представена и
като писмено доказателство по делото е приета покана за плащане и декларация за цесия от
цедента ***** КО - уведомление за цесия, изходящо от цедента, с което длъжникът е
надлежно уведомен в полза на кого следва да извърши плащане, поради което цесията е
произвела правен ефект и вземането в полза на ищеца е възникнало, като съдът дължи
произнасяне по своевременно въведеното възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, които ответникът счита за периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД.
За приложението на разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД или на чл.111, буква „в“ от ЗЗД по
отношение на вземане за възнаграждение по договор, за който се прилагат правилата на
изработката, от значение са уговорките между страните относно правопорождащия факт на
вземането, повтарящия се характер на задължението и определените падежи. Ако договорът
е сключен за изработка на определена вещ или за изпълнение на СМР и възнаграждението е
дължимо на части, на отделни етапи от строителството, при последователно приемане на
изработеното, паричното задължение за възнаграждение няма периодичен характер и се
погасява с изтичането на петгодишна давност. Ако с договора се уговаря предоставянето на
услуги, изразяващи се извършване на работа чрез престации, изпълнявани многократно в
срока на действието му, и възнаграждението е дължимо на определени в договора
интервали, вземането за възнаграждение е периодично плащане и се погасява с изтичането
на тригодишна давност (така Решение № 93 от 24.06.2015 г. по т.д. № 65/2014 г. на I TO на
ВКС). Съгласно ТР № 3/11г. от 18.05.12г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В настоящия случай вземането за стойността на закупени стоки или извършени
услуги не възниква периодично, а еднократно, по волята на ползвателя на сервизната карта
като ***** КО не е задължено да извършва работа чрез престации, изпълнявани
многократно, а осигурява единствено предоставяне на финансов ресурс, поради което
приложение за вземането следва да намери общата давност по чл. 110 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
4
възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при
чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за
изпълнение на това задължение. Срокът за изпълнение е уговорен в чл. 9, буква „а“ от
Общите условия на УТА, според който задължението на клиента за плащане възниква с
приемането на стоката, услугата и ползването на пътна инфраструктура срещу задължение
за плащане. В настоящия случай това са датите на извършване на фактурираните ремонти,
съответно 15.10.2018 г., 31.10.2018 г., и 15.11.2018 г., поради което давността за вземането не
е изтекла преди подаване на исковата молба в съда – 23.11.2022 г.
С оглед основателност на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска с подаване на исковата молба в съда – 23.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, който е платил 311,64 лева за държавна такса (л. 37), 900 лева за експертизи (л. 54 и
л. 123), както и адвокатско възнаграждение в размер на 863,47 лева, платено в по банков път
съгласно договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, които
установяват плащане съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо на ищеца се дължат разноските в общ размер на – 2075,11 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в ****, да заплати
на ...., регистрирано във ... ...., регистрационен номер на дружеството ****, със седалище и
адрес на управление в .... на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 3 във ал. 1 от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД, сумата от 3983,47 евро,
представляваща незаплатена сума за услуги – ремонт на МПС с рег. № ****** в сервиз в
**** по фактура № 41211346 от 31.10.2018 г. за сумата от 659,10 евро, фактура № 41269374
от 15.11.2018 г. за сумата от 1362,73 евро и фактура № 41160997 от 15.10.2018 г. за сумата от
1961,64 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в ****, да заплати
на ...., регистрирано във ... ...., регистрационен номер на дружеството ****, със седалище и
адрес на управление в .... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2075,11 лева –
разноски в производството.
5
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6