№ 3966
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110140505 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. Д. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, за
прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, съдържаща се в договор
за паричен заем № **********/18.04.2021 г., сключен между страните, както и за
осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца
сумата от 28,55 лева, представляваща недължимо платена сума въз основа на тази
нищожна клауза, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.07.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2021 г. И. К. Д. е сключил договор за
паричен заем № ********** с „Вивус.БГ" ЕООД /с предишна фирма 4финанс/.
Страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 170 лева, при
погасяване в срок до 23.04.2021 г. В посочения договор кредиторът е уговорено, че
годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49,6 %, лихвеният процент за
кредита в размер на 40,36 %, сумата на лихвата за срока на договора е 0,94 лева. В
договора е посочено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 28,55 лева такса
за бързо разглеждане. Твърди, че е погасил сумата по договора, като за срока на
договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата от 200 лева, включително
такса за експресно разглеждане. Ищецът излага доводи, че посочената такса е
нищожна, тъй като заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не
било налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а е свързана с
усвояването и управлението на кредита и поради това за нейното предоставяне не се
дължат такси. Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем
клауза е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че сключеният между
страните договор за кредит е нищожен, тъй като не бил налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите, тъй като
1
действителният ГПР бил в пъти по-висок от посочения в договора. Твърди, че
процесната клауза е нищожна и предвид обстоятелството, че същата се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане на
задължението за кредитополучателя да плати таксата е да се уговори допълнително
възнаграждение на ответника. Поддържа, че клаузата, регламентираща процесната
такса, не е индивидуално уговорена и потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието. Излага и доводи, че резултатът от допълнителната такса
представлява заобикаляне на законоустановения максимален размер на ГПР, предвид
обстоятелството, че нейната стойност не била включена в ГПР, макар в тежест на
ответника да било налице задължение да стори това. Поради изложеното моли
предявените искове да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на
оспорената клауза от договора и бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
платената въз основа на нищожната клауза сума, както и направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, с който оспорва предявените искове.
Излага твърдения, че липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението
на ищеца за възникнало между него и ответното дружество правоотношение по
сключен между същите договор за кредит, а след справка във вътрешната си система,
не открива кредитно правоотношение, което да отговаря на твърденията на ищеца за
уговорени цитираните от него параметри, нито пък има информация за погасени суми
по такова правоотношение. Оспорва представените от ищеца „разчети на плащанията“
и поддържа, че те представляват частни свидетелстващи документи и не притежават
доказателствена стойност относно съдържанието им, те не са подписани и не може да
се установи тяхното авторство. Твърди, че липсват доказателства за извършване на
твърдените от ищеца плащания. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Приети по делото са писмо от 05.02.2024 г. от „Вивус.БГ“ до ищеца, с което се
предоставя информация за сключените с ищеца в периода 2018-2023 г. договора за
кредит с ответното дружество, сред които и на позиция № 37 Договор №
**********/18.04.2021 г., погасен на 20.04.2021 г.
С доклада по делото съдът е задължил ответника до съдебно заседание да
представи Договор за паричен заем № **********/18.04.2021г. и всички приложения
към него, като същевременно го предупредил, че при непредставяне на исканите
документи в указания от съда срок, съдът на основание чл.161 ГПК, може да приеме за
доказани фактите и обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства. Въпреки редовното връчване на преписа от
определението, ответникът не е изпълнил вмененото му задължение по реда на чл. 190
ГПК в предоставения от съда срок, нито до приключване на делото в настоящата
инстанция. Поради тази причина и на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказано
обстоятелството, че процесният договор има именно такова съдържание, каквото е
посочено от ищеца в исковата молба.
Прието е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че за извършване на
експертизата вещото лице се е запознало с копие от процесния договор паричен заем
2
№ **********/18.04.2021г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на
ищеца сумата от 170 лв. за срок от пет дни, а ищецът се е съгласил да възстанови
сумата от общо 199,49 лв., в това число главница, лихва и такса за експресно
разглеждане в размер на 28,55 лв. при уговорен ГПР 49,60 %, съответно ГЛП – 40,36
%. Ответникът е заплатил 199,49 лв. (170лв. главница, 0,94лв. лихва и 28,55 лв. такса
експресно разглеждане).
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. 10а, ал.2 ЗПК, обективно
кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за паричен
заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора
е клауза, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, както и извършеното
плащане на процесната сума в полза на ответника на основание оспорената договорна
клауза.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата, според която заемателят се
задължава да плати такса за бързо разглеждане е индивидуално уговорена, че е
равноправна, както и наличие на основание за получаване на платените от ищеца
искови суми.
С оглед на установените факти съдът приема, че между страните е сключен
договор за паричен заем № **********/18.04.2021г., с посочени в исковата молба
параметри, по който ищецът е погасил сума в размер на 199,49 лв. на 20.04.2021г., вкл.
таксата за експресно разглеждане. Ето защо съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за липса на договорно правоотношение между страните,
тъй като видно от представената от самия ответник писмо от 05.02.2024 г., съдържащо
справка, а и видно от ССЕ, между страните са налице договорни правоотношения по
договор за кредит.
Съдът, при липса на доказателства за противното и на основание чл. 161 ГПК
приема, че уговорената в процесния договор такса за експресно разглеждане урежда
заплащане на допълнителна такса в размер на 28,55 лв., дължима разсрочено заедно с
погасителните вноски по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че таксата за заплащане на възнаграждение
за експресно разглеждане е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да събира такива,
които са свързани с усвояването или управлението на кредита - чл.10а ЗПК.
Законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни
разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но
различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Допълнителни са
тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, т.е. различни от
предоставяне на кредита и неговото администриране. Макар и законодателят да не е
предвидил съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл.
10а ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за
дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата
на чл.10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат
възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди
3
и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на
кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на
кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и при
сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на
задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за експресно
разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето на
кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в
чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. По делото липсват доказателства, от които да се направи
извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави
допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сам по себе си
фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо не представлява
допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази
услуга оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на
цената на му, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК. В този смисъл е и
практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение № 1441/12.03.2024г. на по
в. гр. д. № ******** по описа на СГС, Решение № 4067/20.07.2023г. по в. гр. д. №
*******. по описа на СГС, Решение № 3609/04.07.2023г. по в. гр. д. № ******** по
описа на СГС и др. В действителност уговорената такса не се дължи за предоставяне
на каквато и да било услуга, а за разглеждане на подаденото искане чрез извършване
на оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. ЗПК, която
дейност законът възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за чието
извършване законът не урежда събиране на допълнителна такса извън
възнаграждението на кредитора по договора за кредит. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
императивна, поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по
договора, а клаузите от договора, които са в противоречие с императивните й
предписания, са нищожни поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ето защо, предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата от договора,
предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявлението за сключване на договор
е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса
на други основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен. От ангажираните по
делото писмени доказателста и изготвената ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил
сумата от 28.55 лв. за такса за експресно разглеждане. С оглед на това и предвид
нищожността на клаузата, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платеното по нея също е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 100 лева за държавна такса и 300
лева за депозит за вещо лице. Претендира се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на адвокатското дружество, представлявало безплатно ищеца в
производството. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като
намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на
националната правна рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата
и правна сложност на делото, като последна служи като ориентир. Съдът отчете
4
обстоятелството, че по делото са проведени две съдебни заседания, поради
неизготвяне в срок на допуснатата експертиза, на които не се е явил процесуалният
представител на ищеца, а същият е депозирал молби, в които е направил искане делото
да се гледа в негово отсъствие и е заявил становище по съществото на спора.
Следователно закономерен би бил изводът, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, която да обосновава присъждането в полза на процесуалния
представител на ищеца на адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС – сума,
многократно надхвърляща както обема на извършената работа, така и цената на
уважения осъдителен иск. Поради гореизложеното на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ следва да се присъди възнаграждение в размер на 250 лв. Върху
посочената сума не следва да се начислява ДДС, доколкото правната помощ е
предоставена безвъзмездно, което е и основанието да бъде ангажирана отговорността
на ответника в отклонение от правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК. Ето защо няма основание
върху определеното от съда възнаграждение да бъде начисляван и ДДС (в този смисъл
е и Определение № 917/10.05.2023 г. по гр.д. № ***** по описа на ВКС, IV ГО).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********, гр. София, ********
срещу „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ********* иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД нищожността
на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане по Договор
за паричен заем № **********/18.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, да заплати на И. К. Д.,
ЕГН: **********, гр. София, ********, сумата от 28,55 лв., представляваща платена
без основание сума по Договор за паричен заем № **********/18.04.2021г., ведно със
законната лихва считано от 20.07.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК **********, да
заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, разноски по делото в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА. „Вивус.Бг“ ЕООД,
ЕИК ********** да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ***********, адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5