№ 2410
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502371 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 20062345 от 17.10.2022 г. на СРС, ГО, 75 състав по гр. д. № 37044/2011 г.,
са частично уважени предявените кумулативно и обективно съединени искове с правно
основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* срещу ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите както следва: сума в размер на 536 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Ауди
А4”, рег. № ******* от ПТП реализирано на 15.09.2006 год., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 29.08.2011 год. до окончателното й изплащане; сумата от 293,03
лева, като отхвърля иска за разликата до 327 лева и за периода от 31.10.2006 год. до
02.05.2007 год., като неоснователен и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 629,19 лева,
представляваща направени разноски разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е осъден да заплати направените разноски на ответника съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 3,94 лева.
Недоволен от решението е останал ответникът ЗД „Б.И.“ АД, който в законоустановения
срок по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба. Обжалва постановеното решение като
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа възражението, направено с отговора на
исковата молба, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, процесното
1
ПТП от 15.09.2006 год., между дружеството – ответник и делинквента не е било налице
застрахователно правоотношение, като последното е прекратено на основание неплащане на
втората вноска от страна на делинквента. Позовава се и на справката от Гаранционен фонд,
в която е отразено, че към въпросната дата за процесното МПС няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“. Счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест в
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, респ. пасивната материално – правна легитимация
на ответникът – въззивник по предявените искове. Моли съда да отмени решението, като
постанови ново, с което да уважи претенциите му. Евентуално прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* е подала отговор на
въззивната жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна
и недоказана, а съдебното решение да потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.
Поддържа, че представените пред първата инстанция писмени доказателства за достатъчни
за да обосноват безсъмнен извод за наличието на валидно застрахователно правоотношение,
което да е основание за ангажиране отговорността на дружеството – ответник. Твърди, че
след като последният не е оспорил съставения за процесното ПТП протокол в частта
относно наличието на действащ и обвързващ дружеството – ищец и делинквента
застрахователен договор, то същият е приел обстоятелството за доказано. Позовава се на
обвързващата съда материална доказателствена сила на Протокола на основание чл.179 от
ГПК. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното решение
да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Ищецът- „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„******* излага в исковата молба, че на 15.09.2006 год. на гл. път 2-17 по посока С.
реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Москвич 412” с рег. № C ******* РМ,
управляван от Д.Б.К. и лек автомобил „Ауди А4”, рег. № *******. Поддържа, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил „Москвич 412”. Сочи, че лек автомобил „Ауди
2
А4”, рег. № ******* е застрахован при „Д.З.“ АД по имуществена застраховка „Каско”, със
застрахвателна полица №120305011503, валидна към момента на застрахователното
събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета
№74348/19.09.2006 год. и по нея е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 521
лева на собственика на увредения автомобил. Сочи, че с писмо с изх. №4-1777/27.03.2007
год. е поканил ответника ЗД „Б.И.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка
„ГО” на лицето, което виновно е причинило процесното ПТП, но последният не му е
заплатил претендираната сума. Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско” на основание чл. 213 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ е
встъпил в правата на застрахования. Ответникът е застраховател по риска „Гражданска
отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от който ищецът претендира
сумата от 536 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени 15
лева ликвидационни разноски. Моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД да му заплати сумата от 536 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на увредения, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.08.2011 год. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ и сумата от 327
лева, представляваща лихва за забава върху главница за периода от 31.10.2006 год. /датата
на изплащане на застрахователното обезщетение/ до 29.08.2011 год., а при условията на
евентуалност-ответника М. М.Ц. /конституирана на мястото на Д.Б.К. починал в хода на
производството/. Претендира разноски.
Ответникът- ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове по основание
и размер. Твърди, че не е налице валидно застрахователно правоотношение между него и
сочения за деликвент Д. Б. К.. Оспорва механизма на ПТП. Не оспорва факта на плащане на
застрахователното обезщетение от страна на ищеца.
Първоначалния ответник Д.Б.К. в срока за отговор на исковата молба, чрез назначеният
му особен представител оспорва предявения иск като твърди, че е между Д.Б.К. и ЗД „Б.И.“
АД е имало сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“,
действаща към момента на настъпване на застрахователното събитие. Конституираната на
мястото на починалия в хода на производството Д.Б.К. - М. М.Ц., твърди, че е направила
отказ от наследството му.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно
основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) е необходимо доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки. с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
3
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.Предпоставките за уважаване на иска са:
наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното
събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил, настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника,
наличие на предпоставките по чл.45 от ЗЗД противоправно деяние, причинените с него
вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди, плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск е
за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е
сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено
имущество, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило ПТП, причинено
виновно и противоправно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на увредения
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ищеца е да установи наличието
на фактически предпоставки за ответника да възникне задължение за заплати половината от
това обезщетение. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане,
съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест
на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
За пълнота, доколкото във въззивната жалба не се въвеждат възражения в тази насока,
въззивният съд смята, че е нужно да се произнесе по въпроса за характера на протокола от
ПТП като доказателство за осъществяване на предпоставките за ангажиране отговорността
на застрахователя. В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверено волеизявление. Протоколът за ПТП, издаден от служител
на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
(Решение № 15 / 25.07.2014 год. по т.д. №1506/2013 год. на ВКС, Решение № 10129 /
05.02.2021 год. по т.д.№1864/2020 год. на ВКС , Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/
4
2008г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I
ТО).
Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП и чл.9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125
ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и
„протокол за ПТП” при материални щети- чл.6 и чл.7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по
чл.9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на
МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му.
В първата от очертаните по-горе хипотези, каквато е и настоящата, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването
на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на
протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, вкл. И чрез назначаване на вещи лица /като
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от
значение за механизма на ПТП, изискваспециалнипознания, които съдът не притежава. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
Спорно по делото между страните е дали автомобилът, управляван от делинквента е
застрахован при дружеството – въззивник.
Съгласно чл. 202, ал.2 от КЗ, застрахователят може да упражни правото си да прекрати
договора не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено
предупреждение. Писменото предупреждение се смята за връчено и когато в
застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал.1 ще
упражни след изтичане на 15 дн. срок от датата на падежа на разсрочената вноска. По
делото е представена застрахователната полица за застраховка "Гражданска отговорност" и
видно застрахователят не е посочил от коя от алтернативно предвидените в закона
възможности по чл. 202, ал. 1 КЗ ще се възползва. Липсват доказателства застрахованият да
5
е получил писмено предупреждение по чл. 202 от КЗ. Следователно, не е настъпило
автоматично прекратяване на застрахователния договор, поради което застрахователно
обезщетение е дължимо. В случая, дружеството въззивник оспорва основателността на
предявения иск с прекратяването на процесния застрахователен договор по силата на чл.
202, ал. 1 КЗ поради неплащане на втората разсрочена вноска от застрахователната премия
от страна на застрахования, който факт не е отразен в съдържанието на констативния
протокол, тъй като не е необходим реквизит и подлежи на доказване с всички допустими по
ГПК доказателствени средства. В тази връзка представените от касатора две съдебния
решения относно доказателствената сила на протокола за ПТП са обоснована не с
незачитане на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, а с факта на
прекратяването на процесния застрахователен договор по силата на чл. 202, ал. 1 КЗ поради
неплащане на втората разсрочена вноска от застрахователната премия от страна на
застрахования, който факт не е отразен в съдържанието на констативния протокол, тъй като
не е необходим реквизит и подлежи на доказване с всички допустими по ГПК
доказателствени средства. При липса на посочване в застрахователната полица, че с
неплащането на някоя от вноските на падежа, договорът ще се счита прекратен,
застрахователят има задължението да уведоми застрахования за прекратяването, тъй като в
този случай уведомяването не се фингира. Въззивникът не представя доказателства по
делото да е изпълнил това си задължение, поради което първоинстанционния съд правилно е
приел, че уведомяване не е извършено. Правната последица от неизпълнение на това
задължение, както и при непровеждане на пълно обратно доказване за да се обори
истинността на удостоверените в протокола от ПТП факти, какъвто е и факта на сключване
и съществуване на застрахователен договор между делинквента и застрахователя –
въззивник, е съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните.
Последното е основанието, въз основа на което се ангажира отговорността на въззивника по
предявените срещу него претенции.
Предвид гореизложеното, фактическият състав, който трябва да е реализиран за
ангажиране отговорността на ответното дружество, следва да се приеме за доказан, поради
което подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, право на разноски има само въззиваемата страна, която
претендира разноски с отговора на въззивната жалба. Претендира сума в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20062345 от 17.10.2022 г. на СРС, ГО, 75 състав по гр. д.
№ 37044/2011 г., са частично уважени предявените кумулативно и обективно съединени
6
искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Д.З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* срещу ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******“
№87, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите както следва: сума в размер на
536 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил
„Ауди А4”, рег. № ******* от ПТП реализирано на 15.09.2006 год., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 29.08.2011 год. до окончателното й изплащане; сумата от
293,03 лева, като отхвърля иска за разликата до 327 лева и за периода от 31.10.2006 год. до
02.05.2007 год., като неоснователен и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 629,19 лева,
представляваща направени разноски разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*******“ №87 да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* сума в размер на 300 лева, представляваща заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7