гр.Елхово, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд в публично
съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Демирева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 700 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба за установяване съществуване на парично
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с правно
основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.***№ 25, офис сграда „***“, ет.2, офис4,
представлявано от***, чрез пълномощника - юрисконсулт П.Б., в исковата си молба против ответника Д.М.
*** с ЕГН - ********** твърди, че на 26.10.2016 г. между***ООД като Заемодател и Д.М.М.
в качеството на Заемател, е бил сключен Договор за паричен заем с № 92885, въз
основа на който и с подписването му, на М. е предоставена в заем сумата от
800.00 лева. С това Заемодателят е изпълнил задължението си по Договора, а
длъжникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата
договорна лихва в размер на 112.11 лв., съгласно условията на сключения
Договор, като заплати сума в общ размер на 912.11 лв. на 34 равни седмични
погасителни вноски по 26.83 лева всяка, считано от 02.11.2016г. с краен падеж
на 21.06.2017г.
Ищецът
твърди, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя две от
изрично посочените в Договора обезпечения, но той не е изпълнил това
задължение, поради което на същият е начислена неустойка в размер на 628.09
лева за неизпълнение на задължението, която сума е разсрочена на 34 равни
вноски, всяка в размер на 18.47 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по Договора за заем.
Ищецът
твърди, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски и поради допусната забава за плащане в срок на 4 броя
седмични погасителни вноски и на основание чл.7, ал.4 от Договора за кредит и
приложимите Общи условия, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 14.12.2016 г., която
дата представлява падежа на седма погасителна вноска и на това основание
Заемодателят, без да уведоми Заемателя за това, е начислил неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 280.82 лв., представляваща 20% от сумата от
1404.09 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойката за неизпълнение на договорно задължение, дължими до края на срока
на договора.
На основание
Общите условия, действащи по време на сключване на Договора и поради забава
плащането на дължими погасителни вноски, на длъжника е начислено и обезщетение
за забава в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, а
именно - сумата от 191.11 лв. за периода от 15.12.2016г. /денят, следващ датата
на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 05.03.2019г.
Ищецът
твърди, че с Договор за покупко продажба на вземания от 31.10.2017г., сключен
между***ООД,***и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, *** и Приложение № 1
към този Договор, вземането към отв. Д.М., произтичащо от Договор за паричен
заем № 92885 от 26.10.2016г., на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза
на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
вкл. и всички лихви. Ищецът заявява, че длъжникът – ответник е бил уведомен по
реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на***ООД,
чрез пълномощника – „АСВ“ ЕАД, посредством уведомително писмо с обратна
разписка.
Предвид
изложеното ищецът твърди, че ответникът му дължи следните суми: 737.48 лева –
главница, договорна лихва в размер на 94.14 лева за периода от 23.11.2016 г. до
21.06.2017 година, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 572.47
лева за периода от 23.11.2016 г. до 21.06.2017 г., неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 280.82 лева, законна лихва за забава на непогасено
задължение в размер на 191.11 лева за периода от 15.12.2016 година до
05.03.2019 година – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда,
както и законна лихва от подаването на заявлението в съда до окончателното
плащане.
Вземането
си, ведно с лихвите, ищецът заявил по реда на чл. 410 ГПК и в негова полза била
издадена заповед за изпълнение от 07.03.19г. по ч.гр.д № 127/2019г. на ЕРС за
исковите суми, но поради връчването й на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на
основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с чл. 47, ал.5 от ГПК е било указано на
заявителя – ищец в настоящото производство да предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Ето защо ищецът желае съдът да признае за
установено, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има срещу ответника
валидно и изискуемо вземане за посочените по-горе суми, както и за присъдените
разноски по заповедното производство. Претендират се и направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
Ответницата Д.М.
не е депозирала в предоставеният й едномесечен срок писмен отговор, не е направила възражения по предявеният иск и не е
представила или посочила доказателства.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представител, но е постъпило становище от
редовно упълномощеният юриск. П.Б., в което се заявява, че се поддържа изцяло
исковата молба и се желае съдът да уважи същата като основателна и доказана.
Ответницата Д.М.,
редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
представител. Не е направила възражения и не е представила доказателства по
делото.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори
от страните, а и от приложеното по делото ч.гр.д. № 127/2019г. по описа на ЕРС е видно, че в полза на заявителя „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника–ответник
по настоящото гр. производство - Д.М.
*** е издадена Заповед № 356 от
07.03.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
ЕРС е разпоредил на длъжника Д.М. да заплати на ищеца сума в общ размер на
1876.02 лева, включваща главница в размер на 737.48 лева, договорна лихва в
размер на 94.14 лева за периода от 23.11.2016 г. до 21.06.2017 година,
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 572.47 лева за периода от
23.11.2016 г. до 21.06.2017 г., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на
280.82 лева, обезщетение за забава в размер на 191.11 лева за периода от
15.12.2016 година до 05.03.2019 година – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда, дължими по Договор за паричен заем от 26.10.2016г. и
Договор за прехвърляне на вземане с Приложение № 1 към него от 31.10.2017г.,
заедно със законна лихва върху
главницата, считано от предявяването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и
разноските по делото в общ размер на 112.52 лева/ 37.52 лева - д.т. и 75.00 лева - юриск. възнаграждение /.
Не е спорно,
че издадената по посоченото ч.гр.д. № 127/2019г. по описа на РС-Елхово Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2019г. е връчена
на длъжника-ответник Д.М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като с
Разпореждане № 1482 от 14.08.2019 година по същото ч.гр.д. съдът е предоставил
на кредитора - заявител предвидената в ГПК възможност да предяви иск по чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК против длъжника Д.М. за установяване на вземането си, от
която същият се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство, а именно
- в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника –
ответник.
За
удостоверяване задълженията на ответника ищецът представя по делото Договор за паричен заем № 92885,
сключен на 26.10.2016г. между***в качеството на
заемодател и Д.М.М. като заемател, въз основа на писмено предложение от заемателя за сключване
на такъв тип договор, прието от Заемодателя. В този Договор се сочи, че
Заемодателят е предоставил на Заемателя в заем парична сума в размер на 800.00
лв., а последният се е задължил да върне получения заем от 800.00 лв., ведно с
договорната лихва, която е в размер на 112.11 лв., или общо сумата от 912.11
лв., на 34 равни седмични погасителни вноски към Заемодателя, всяка една от
които в размер на 26.83 лв.
Съгласно чл. 6 и 8 от Договора за заем, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
този договор да предостави на Заемодателя две от изрично посочените в него и в
чл. 9, ал.2 от ОУ обезпечения, а именно:
- поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход;
- залог върху движима вещ, чиято пазарна
стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
- първа по ред ипотека;
- предоставяне на безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница
и лихва.
При
неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 627.98
лева /чл. 8 от Договора/. Именно поради неизпълнение на това поето задължение,
на Д.М. е била начислена неустойка в размер на 627.98 лева, която е разсрочена
на 34 равни вноски, всяка в размер на 18.47 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по Договора за заем.
Видно от
представеният Договор за паричен заем, крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 21.06.2017 г., но тъй като Заемателят не е изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост на
основание чл.7, ал.4 от Договора за кредит и приложимите Общи условия - в
конкретният случай поради допусната от страна на Заемателя забава за плащане в
срок на 4 броя седмични погасителни вноски, като на 14.12.2016г. /датата на
седма погасителна вноска/ е приета за настъпила автоматично предсрочна
изискуемост. На това основание Заемодателят, без да уведоми Заемателя за тази
предсрочна изискуемост, е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 280.82 лв., представляваща 20 % от сумата от 1404.09 лв., формирана от сбора
на остатъците на главница, договорна лихва и неустойката за неизпълнение на
договорно задължение, дължими до края на срока на договора.
На основание
Общите условия, действащи по време на сключване на Договора и поради забава
плащането на дължими погасителни вноски, на длъжника е било начислено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, а именно - сумата от 191.11 лв. за периода от 15.12.2016г. /денят,
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 05.03.2019г.
По делото не е спорно, че на 31.10.2017г. е сключен Договор за
покупко продажба на вземания между***ООД,***и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, *** и на същата дата е подписано и Приложение № 1 към този Договор, с
който вземането спрямо отв. Д.М., произтичащо от Договор за паричен заем №
92885 от 26.10.2016г., на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено в полза на
ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
вкл. и всички лихви. Длъжникът – ответник е бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на***ООД, чрез пълномощника –
„АСВ“ ЕАД, посредством уведомително писмо с обратна разписка, получено на
17.11.2017г. от Пенка М. - дъщеря на Д.М..
От заключението на вещото лице А.Т. по
назначената от съда съдебно счетоводна експертиза, поддържано от него в съдебно
заседание, което не бе оспорено от страните и се възприема от съда като
компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че по сключеният между***ООД
и Д.М. Договор за паричен заем № 92885 от 26.10.2016г. заемателят е получил
предоставената му сума по заема /800.00 лева/ на 26.10.2016г. и М. впоследствие
е заплатила сумата от общо 136.00 лева, от които на 26.10.16г. сумата от 46.00
лева и на 18.11.2016г. – 90.00 лева, с коята сума са били намалени част от
дължимата главница – с 62.52 лева , част от договорната лихва – с 17.97лева и
част от начислената неустойка за неизпълнение на договорно задължение – с 55.51
лева, като размерът на задължението на М. по този Договор към датата на
подписване на Договора за прехвърляне на вземане - 31.10.2017г. е както следва:
главница – 737.48 лева, договорна лихва - 94.14 лева, неустойка за неизпълнение
на договорно задължение – 572.47 лева и неустойка за предсрочна изискуемост-
280.82 лева. Вещото лице е изчислило и дължимата законна лихва върху неизплатената главница за периода от
15.12.2016г. до 05.03.2019г. – 187.35 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Въз основа
на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и петитума
на същата, съдът с доклада си по чл.146, ал.1 от ГПК е квалифицирал иска на
ищеца като предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9 и
сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, чл. 99, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото
дружество има вземане към него за следните суми: 737.48 лева – главница, дължима по сключен
между Д.М. и***ООД Договор за паричен заем от 26.10.2016г. и последващ Договор
за прехвърляне на вземане с Приложение № 1 към него от 31.10.2017г., сключен
между***ООД и „АСВ“ ЕАД, договорна лихва в размер на 94.14 лева за периода от
23.11.2016 г. до 21.06.2017 година, неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 572.47 лева за периода от 23.11.2016 г. до 21.06.2017 г., неустойка
за предсрочна изискуемост в размер на 280.82 лева, законна лихва за забава на
непогасено задължение в размер на 191.11 лева за периода от 15.12.2016 година
до 05.03.2019 година – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда, заедно със законна лихва върху главницата, считано от предявяването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата, които суми са присъдени със Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 127/2019г. по описа на ЕРС, както и
направените по заповедното производство разноски в размер на 112.52 лева /37.52
лв. ДТ и 75.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Предявеният
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д.
№ 127/2019г. по описа на ЕРС, по
което има издадена срещу ответника Д.М. Заповед № 356
от 07.03.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за процесните суми, посочени и по-горе,
дължими по Договор за паричен заем № 92885 от 26.10.2016г., сключен между***ООД
и Д.М. и последващ Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.10.2017г. с Приложение №1 към него от същата дата, сключен между***ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Исковата молба е депозирана в съда на 27.09.2019г., но изпратена по
куриер на 25.09.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по
чл.415 от ГПК, тъй като ищецът е получил уведомлението на съда с дадените
указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК на 26.08.2019г.
Разгледан
по същество положителният установителен иск се явява частично основателен и доказан, по следните съображения:
Ищецът е установил качеството си на кредитор спрямо ответника на посочените
вземания, придобити въз основа на договор за цесия. Съобщението до длъжника,
направено от новия кредитор, цесионер, не поражда правно действие, но предишния
кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника
за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД. В случая стария кредитор***ООД е упълномощил новия кредитор -
ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответник за извършената цесия.
Такова уведомление е осъществено преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и е получено от ответницата на 17.11.2017г. / връчено на Пенка М. -
дъщеря на Д.М./.
І. По отношение на претенцията за
главница в размер на 737.48 лева, искът се явява основателен и доказан по следните
съображения:
Не е спорен между страните факта на
сключване на договора за паричен заем, не се оспорва и неговата автентичност,
поради което следва да се приеме, че облигационното правоотношение между тях е
възникнало валидно и заемодателят е изпълнил задължението си да предаде на
заемателя сумата от 800.00 лева..
С исковата
молба се претендира главница в размер на 737.48 лева, която е останала
незаплатена. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане
срещу ответника за главница по Договора за заем в размер на 737.48 лева, което
се установява и от приетата по делото ССчЕ.
В конкретния случай ищецът твърди предсрочна изискуемост, настъпила автоматично. Няма данни
уведомление за такава предсрочна изискуемост да е
изпратено и да е достигнало до знанието на ответника, а и това не се твърди от
ищеца, но в случая към момента на подаването на заявлението в съда – м. март
2019г., срокът на Договора за кредит е изтекъл още през 2017г. когато е
настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно задължителната съдебна практика
- ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо
за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният Договор. Следователно, след като
всички вноски по процесния Договор са падежирали, ответникът дължи връщане на
заетата сума, респ. неизплатената част от нея, в случая – сумата от 737.48 лева,
предвид частичното плащане по Договора от страна на ответника – ищецът е приел,
че е платена част от главницата в размер на 62.52 лева и именно за тази сума от
737.48 лева искът за главница следва да бъде
уважен, като се присъди и законната лихва върху тази сума от датата
на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 05.03.2019 г. до
окончателното плащане.
ІІ. По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира
се договорна лихва в размер на 94.14 лева за периода от 23.11.2016 г. до
последната погасителна вноска на 21.06.2017 година, като това е до крайния срок
на Договора. По Договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.08
%. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, като за това взе предвид конкретните данни по
производството - срока на договора, размерът на кредита, размерът на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на
волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора е 112.11
лева, размерът на отпуснатия кредит е 800.00 лева, кредитът е отпуснат за срок
от 34 седмици /около осем месеца/ – не малък период от време, не е обезпечен,
поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от ответника. От ССчЕ се установява, че остатъка
от неплатеното задължение за договорна лихва е в размер на 94.14 лева за
периода от 23.11.2016 г. до 21.06.2017 година. Предвид на изложеното съдът
приема, че ответникът дължи лихва в претендирания от ищеца размер.
ІІІ. По отношение на неустойката за неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение.
Съдът намира, че предвидената в Договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи
на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж в този смисъл Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза кредитополучателя да предостави на
кредитора в срок от три дни от подписването на договора поне две от посочените в договора няколко
конкретни обезпечения, като в противен случай или ако предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на
Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение във фиксиран
размер на 628.09 лева. Нещо повече - в
чл. 9, ал.3 от ОУ, към които препраща и
чл. 8 от Договора, е предвидено, че заемодателят си запазва правото еднолично и
без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да
обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде
предоставено исканото обезпечение.
На първо
място така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение, противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК,
съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока.
Така, както
е уговорена в случая, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на задължението по Договора за паричен заем. Съдът намира, че въведените в
Договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, изцяло да се
възпрепятства същото. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия, а не след сключването му /именно това е
залегнало и в разпоредбата на чл. 9, ал.3 от ОУ, цитиран по-горе/. Така
уговорена, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, а тази печалба би увеличила
стойността на Договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е
да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на Договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 8 от Договора.
Ето защо
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение в претендирания размер от 572.47
лева следва се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от
процесния Договор на добрите нрави и закона.
ІV. По отношение на неустойката за предсрочна изискуемост
В т.7, ал.4 от Договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, е предвидено, че в случай на забава на плащане на: 4
погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при
ежеседмично плащане, кредиторът има право да обяви
заемът за предсрочно изискуем без да е необходимо да уведомява заемателя за това. В този случай,
заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 20% от дължимото вземане. В случая е
начислена такава в размер на 280.82 лв., представляваща 20 % от сумата
от 1404.09 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойка по чл. 8 от Договора, дължими до края на срока на Договора, като ищецът се позовава на автоматично настъпила
предсрочна изискуемост.
Съдът
намира, че по делото не се доказа да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по Договора, както се посочи и по-горе. Това е така,
доколкото в т.18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е указано при наличие на какъв фактически
състав настъпва предсрочната изискуемост. Това тълкувателно решение се прилага
и за небанковите финансови институции, каквато е ищецът, в който
смисъл е Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II
т. о. Следователно за да настъпи предсрочна изискуемост на вземанията по
процесния Договор е необходимо уведомяването на длъжника за това. Доколкото
липсват подобни твърдения за отправено известие преди образуването на
заповедното производство и доказателства за това, съдът намира, че в случая не
е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по Договора.
В случая към
момента на подаване на заявлението и към датата на връчване на исковата молба и
приложенията, вземанията по процесния договор за кредит са падежирали изцяло.
Ето защо след като е настъпил крайният падеж на Договора, няма как да настъпи
предсрочната изискуемост на вземанията в хода на процеса.
Само на това
основание искът за неустойка е неоснователен. Но наред с изложеното уговорената неустойка в чл.7, ал.4 от Договора също
противоречи на добрите нрави. Неустойка за обявяване на предсрочна изискуемост
по Договора в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора
сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата би довела до
неоснователно обогатяване на кредитора. От една страна при настъпване на
предсрочна изискуемост, същият би се ползвал от благоприятните условия да
претендира вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница
би се начислявало обезщетение за забава за периода на забавата. Уговарянето и
на допълнителна неустойка, която да се начислява еднократно, в размер на 20 %
от дължимата до пълното погасяване на договора сума – главница, възнаградителна
лихва и неустойка обаче, противоречи на добрите нрави.
Така уговорената неустойка излиза извън допустимите граници на санкционната
си функция и дава възможност на кредитодателя да претендира, както обезщетение
за забава върху предсрочно изискуемата главница, така и неустойка от
настъпването на предсрочната изискуемост.
Поради изложените съображения искът и за тази неустойка поради предсрочна
изискуемост следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
V. По отношение на обезщетението за забава:
Претендира
се обезщетение за забава в размер на 191.11 лева за периода от 15.12.2016 г.
(денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на
подаване на заявлението в съда -
05.03.2019 г.
Вземането за
санкционираща лихва за периода от 15.12.2016 г. до 21.06.2017 г.. е основано на
разпоредбите на Общите условия, действащи по време на сключване на Договора и твърдението
на ищеца, че същата е дължима считано от настъпване предсрочната изискуемост на кредита. Предвид
на обстоятелството, посочено по-горе, че към датата 15.12.2016 г. не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, уговорената лихва не се дължи за
претендирания период върху целия размер на кредита. Санкционираща /наказателна/
лихва не би се следвала само, когато е уговорена като дължима единствено при
реално настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Процесният случай обаче не
разкрива такава специфика, тъй като обезщетение за забава се претендира и е
дължимо на основание чл.7, ал.1 от Договора за паричен заем независимо от това
настъпила ли е или не предсрочната изискуемост на целия кредит. Уговорката в
чл. 7, ал. 1 от Договора е, че в случай на забава на която и да е погасителна
вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за
забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието
до неговото пълно погасяване. Въпрос на диспозитивно начало е от кой
момент /от коя дата/ ще се претендира обезщетението за забава. В случая ищецът
претендира обезщетение за забава от 15.12.2016 г. Съдът не кредитира ССчЕ в
тази й част, тъй като вещото лице е изчислило обезщетението за забава при
обстоятелство, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по Договора,
каквато липсва в случая. Ето защо съдът изчисли самостоятелно обезщетението за
забава на основание чл. 162 от ГПК.
Страните са
уговорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска,
кредитополучателят дължи на кредитодателя обезщетение в размер на законната
лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Претендирано
е обезщетение за забава в размер на 191.11 лв. за периода 15.12.2016 г до
05.03.2019 г., изчислено върху главница и възнаградителна лихва. След
използването на електронен калкулатор - www.calculator.bg и на основание чл. 162 ГПК,
съобразно датата, следваща падежа на всяка отделна неплатена вноска /в случая
от вноска № 7 до вноска № 34 – погасителен план на л.7/ и съобразно
размера дължим по всяка неплатена вноска по главница и договорна
лихва с натрупване, съдът определи и размера на обезщетениeто за забава за
посочения период на 148.04 лева и до този размер
искът следва да се уважи, а за разликата над 148.04 лева до пълния претендиран
размер от 191.11 лева като неоснователен
следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но ответницата няма
данни да е направила такива и съответно не претендира присъждане на разноски. По делото е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното и в исковото производство от ищцовото дружество.
От страна на
ищеца са представени доказателства за направени разноски по настоящото исково производство
в общ размер на 547.52 лева, от които 37.52 лева – заплатена д.т., 160.00 – за
възн. вещо лице и 350.00 лева за юриск.възнаграждение. В представеният списък
на разноските се сочат и 60.00 лева – такса за връчване на съдебни книжа чрез
ЧСИ, но по делото няма доказателства за платена такава такса, поради което и
същата не подлежи на присъждане. На основание чл. 78, ал.1 и 8 от ГПК и
съобразно уважената част от иска на ищецът следва да се присъдят разноски в
размер на 285.92 лева
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по
заповедното производство в исковото производство. Направените по ч.гр.д. №
127/19г. по описа на ЕРС са в общ размер на 112.52 лева /37.52 лева д.т. и
75.00 лева юриск.възнаграждение/. В заповедното производство са дължими
разноски съразмерно на уважената част от искането - в размер на 58.76
лева.
Водим от гореизложеното
Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от
ЗЗД, че Д.М. ***, ЕГН - **********,
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***№ 25, офис сграда***,
ет.2, офис4, представлявано от***, чрез пълномощника - юрисконсулт П.Б., по Договор за паричен заем
№ 92885 от 26.10.2016година, сключен между Д.М. и***ООД и последващ Договор за прехвърляне на вземане
с Приложение № 1 към него от 31.10.2017г., сключен между***ООД и „АСВ“ ЕАД
СЛЕДНИТЕ СУМИ: главница в размер на 737.48 лева /седемстотин
тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, заедно със законната
лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 05.03.2019 година до окончателното й изплащане, договорна
лихва в размер на 94.14 лева
/деветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ за периода от 23.11.2016г.
до 21.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 148.04 лева
/сто четиридесет и осем лева и четири стотинки/ за периода от 15.12.2016г. до
05.03.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 356 от
07.03.2019 година по ч. гр. дело № 127/19 г. по описа на РС – Елхово, а ИСКА в ЧАСТТА за признаване за
установено, че Д.М. дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 572.47 лева
за периода от 23.11.2016 г. до 21.06.2017 г., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 280.82 лева и обезщетение за забава за периода от 15.12.2016г. до 05.03.2019г. за разликата над 148.04 лева до 191.11 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.М. ***, ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***№ 25, офис сграда „***,
ет.2, офис4, представлявано от***, чрез пълномощника - юрисконсулт П.Б., направените по исковото
производство разноски в размер на 285.92 лева /двеста осемдесет
и пет лева и деветдесет и две стотинки/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.М. ***, ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.***№ 25, офис сграда „***, ет.2, офис4,
представлявано от***, чрез пълномощника -
юрисконсулт П.Б., направените по заповедното производство разноски в
размер на 58.76 лева /петдесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки/, съобразно уважената част от искането.
След влизане в сила на настоящото решение препис от същото да се изпрати за
прилагане по ч.гр.д. № 127/2019г. по описа на ЕРС.
Решението подлежи на обжалване по
реда на въззивното производство пред Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...................
/В.
Апостолова/