Решение по дело №2910/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 375
Дата: 22 февруари 2021 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100502910
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502910 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от Николай Йорданов Николов,
Илиана Георгиева Георгиева чрез адв. М.Лечева, против решение № 3840/11.08.2020г. по
гр.д. № 3615/2020г. на 41-ви състав на ВРС, с което е прието за установено, че Д. Б. Х., с
ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, кв. „А.“, ул. „Г.В.“ №13, ет.1 НЕ ДЪЛЖИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумата от 7830.53 лв. /седем
хиляди осемстотин и тридесет лева и петдесет и три стотинки/, претендирана от ответното
дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от 21.04.2017г. до 05.12.2019г. в
обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Г.В.“ №13, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********, за която сума ответното дружество е издало
фактура № **********/26.02.2020г. и „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик“№258 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес
гр.Варна, кв. „А.“, ул. „Г.В.“ №13, ет.1 сумата от 1048.20 лв. /хиляда четиридесет и осем
лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Считайки обжалваното решение за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен
материал, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за присъждане на
сторените разноски в двете инстанции. В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от
1
Д. Б. Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, кв. „А.“, ул. „Г.В.“ №13, ет.1, чрез
адв. Кр.Т., въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
В с.з. на 19.01.2021г. въззивното дружество „Eлектроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.
Варненчик” № 258, чрез адв. Н.Банков поддържа въззивната си жалба. Претендира
присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Д. Б. Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, кв. „А.“,
ул. „Г.В.“ №13, ет.1, чрез адв. Кр.Т. се моли да бъде прието за установено по отношение на
„Eлектроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258, че не дължи сумата от 7830.53 лв.,
представляваща начислена без правно основание стойност на ел.енергия за периода от
21.04.2017г. до 05.12.2019г. в обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Г.В.“ №13,
отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която сума
ответното дружество е издало фактура № **********/26.02.2020г., на осн. чл.124 от ГПК.
Претендира сторените разноски. Оспорва дължимостта на сумата, посочена във фактурата и
становището за начисляване на ел.енергия, понеже не му е било доставено и не е потребил
такова количество ел.енергия, не е манипулирал и електромера. В деня на проверката
05.12.2019г. синът му видял служители на „ЕРП Север“ АД от балкона. Негов съсед слязъл
да разбере какво става, понеже спряло и електрозахранването. Обяснено му било от
служителите, че това е рутинна подмяна на електромери на всеки 6 години. Съседът
подписал изготвените вече констативни протоколи, без да му е обяснявано какви са
констатациите. Ако СТИ е манипулирано, това е дело на служителите на „ЕРП Север“ АД,
т.к. само те имат достъп до електромерите и разполагат със софтуер за дистанционно
въздействие и върху показанията му. Цитира практика на ВКС, според която доставчикът не
може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките, въз основа на
приетите от него и обвързващи потребителите Общи условия. Сочи, че не е имало данни за
показанията на дневна и нощна тарифа и сумарния регистър при монтажа на проверявания
сега електромер. Оспорва начина, методиката и основанието за фактуриране на сумата от
7830.53лв.
В срока за отговор ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв.
М.Лечева оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователността на
претенцията. Сочи, че страните са обвързани от договор, по силата на който ищецът е
потребител на ел.енергия, а също и че е извършена проверка на изправността на СТИ, както
и в резултат на проверката е издаден КП. Налице е основание за вземането на ответното
дружество, съгласно нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ в ред. ДВ бр. 35/30.04.2019г. и фактурата е
издадена от „Електроразпределение Север“ АД. Не е необходимо неправомерното
въздействие върху схемата на измерване да е пряк резултат от поведение на самия
потребител, въпреки, че единствено потребителят има интерес от неточното отчитане на
реално консумираната от него ел.енергия, с оглед задължението му за заплащане на
стойността й. Налице е измерено след монтажа на СТИ количество ел.енергия в
невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Налице са следователно и всички
2
предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази процедура
по корекция законосъобразно. Процесната сума се дължи на осн. чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, евентуално на осн. чл. 183 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1106132/05.12.2019г. служители на „ЕРП Север“
АД са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Установили са
показанията в регистър 1.8.1 от 6934кВтч, в регистър 1.8.2 от 12433 и в общия регистър
1.8.0. от 60565кВтч. Свалили са електромера, поставили са го в индивидуална опаковка с
пломба № 524658 и изпратили на проверка в БИМ. Протоколът е изготвен и подписан от
съставителите и един свидетел-съсед.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
231/11.02.2020г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 524658. При софтуерно четене е
установена разлика между енергията на общия регистър 1.8.0 с показания от 60565.4кВтч с
тази по тарифа 1 и тарифа 2. Електромерът съответства на метрологичните характеристики
и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия.
Със становище от 24.02.2020г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“ АД,
въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 231/11.02.2020г. е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 21.01.2017г. до
05.12.2019г. в общ размер на 41197кВтч.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия като е издало фактура № **********/26.02.2020г. за сумата от 7830.53лева.
Видно от КП № М1226423, демонтираният при горната проверка електромер сериен
№8261021 е монтиран в обекта на потребление на абоната на 20.04.2017г. при показания на
нощна тарифа от 2526кВтч и дневна-6133кВтч. В протокола не са отразени показания по
останалите тарифи, включително върхова, като и по сумарния регистър.
Представен е по първоинстанционното дело и протокол за последваща метрологична
провека № 11913р-Е-45/23.03.2017г. на електромер сериен №8261021, издаден от Еллаб
България ООД. В съпроводителното писмо е посочено, че в регистър 1.8.0. са отчетени
8660.160кВтч, в 1.8.1-2526.915кВтч и в 1.8.2-6133.245кВтч. Тези данни обаче не намират
подкрепата си в приложения протокол. Налице са отчетени показания само по тарифа 1 от
2526.836кВтч ел.енергия и показания по тарифа 2 от 6133.158кВтч ел.енергия. Показания по
върховата тарифа и по сумарния регистър, според същия протокол, не са отразени.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия. Метрологичната му проверка е от 2017г., преди да бъде
монтиран. При нормална работа, би следвало цялото количество потребявана ел.енергия от
абоната да преминава през измервателната схема на СТИ. В КП № 11061342/05.12.2019г. на
ЕРП Север, не е контатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване. Вещото
лице прави извод, че отчетените в тарифа 1.8.0. количества ел.енергия в размер на
60565кВтч реално са доставени, преминали са през СТИ и регистрирани, но не са изцяло
визуализирани, а само тези в 1.8.1 и 1.8.2. Според констатациите в КП № 231/11.02.2020г.
на БИМ-Русе е установена разлика между енергията в общия регистър и в тарифа 1 и тарифа
3
2 от 41197кВтч. Не е констатирано неправомерно вмешателство, т.к. не е прочетен изцяло
софтуерно процесния СТИ, т.е. не е посочено в кой регистър се натрупва тази разлика.
Сумата по издадената фактура от 7830.53лв. е математически точно изчислена. В о.с.з. на
20.07.2020г. вещото лице поддържа, че в БИМ не са успели да прочетат данните в тарифа
1.8.3 и 1.8.4. и не се знае в кой от двата регистъра има натрупана ел.енергия. Няма
заключение на БИМ, че има човешко вмешателство в паметта на електромера. Не може да
твърди софтуерна намеса и той самият. Смята, че разликата в невизуализираната тарифа
1.8.0. не може да се отнесе към диапазоните дневна или нощна енергия. Не може да се
докаже и в какъв период е действала софтуерната намеса, но ако има вмешателство, то е
след монтажа на електромера. Може между входа и изхода на електромера да се вкарат
допълнителни импулси, но трябва да е разкачен.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не
се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
Не е установена и софтуерна външна намеса.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
ПИКЕЕ, в сила от 04.05.2019г., доколкото процесната техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 05.12.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР
/приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на
КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт.
Извършвайки корекцията на сметките, „Електроразпределение Север” АД е
посочило, че намира правно основание в текста на чл. 55 от ПИКЕЕ, /обн. ДВ бр.
35/30.04.2019г. В чл. 55 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
4
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
„Електроразпределение Север” АД следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за
извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне
на стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от
страната основание, както и, че процесното количество ел. енергия е доставено и
консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ, но не успя. В
конкретния случай по делото е представен протокол за монтаж от 20.04.2017г., от който се
установява, че монтираният електромер с фабр. № 8261021 не е с нулеви показатели на
регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа, а съответно 2526кВтч нощна и 6133кВтч
дневна. Данни за върховата тарифа и общия, сборния регистър 1.8.0 няма. Не е повече
информацията, представена с протокол за последваща метрологична проверка № 11913р-Е-
45/23.03.2017г., изд. от Еллаб България ООД. Там също липсва информация за показанията
във върхова тарифа и в общия регистър. Посочените показания в съпроводителното писмо за
регистър 1.8.0 от 8660.160кВтч не намират подкрепа в данните на този протокол и не следва
да бъдат ценени от съда. Налага се изводът, че липсват данни с какви показатели са били
останалите регистри към датата на монтиране на СТИ, включително и в регистър 1.8.0., в
какъвто смисъл са наравените от ищеца, настоящ въззиваем оспорвания.
Изложеното обосновава извода, че ответникът не е установил по безспорен начин
законосъобразното извършване на корекционната процедура. Ето защо настоящият съдебен
състав намира предявеният отрицателен установителен иск за основателен и като такъв
същият следва да се уважи изцяло.
Неоснователно е и позоваването на „Електроразпределение Север“ АД при
настоящия казус на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, даваща му според представляващия го
право да получи допълнително начислената сума в следствие на извършена корекция на
сметка. „Електроразпределение Север“ АД, доколкото не се явява краен снабдител, не е в
продажбено правоотношение с абонатите и в частност с Д. Б. Х..
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че заплащане на допълнително
начислената ел.енергия не се дължи.
Предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат
възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на
721.53лв. представляващи заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие и
списък по чл. 80 от ГПК на л. 18 и 19 от делото, адвокатско възнаграждение, цялото в
размер на 730.00лв., но намалено от съда по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, до размера по чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед направеното възражение от насрещната страна за прекомерност и
действителната ниска фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 3840/11.08.2020г. по гр.д. № 3615/2020г. на 41-ви състав
на ВРС, с което е прието за установено, че Д. Б. Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес
гр.Варна, кв. „А.“, ул. „Г.В.“ №13, ет.1 НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик“№258 сумата от 7830.53 лв. /седем хиляди осемстотин и тридесет
лева и петдесет и три стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на
консумирана ел. енергия за периода от 21.04.2017г. до 05.12.2019г. в обект на потребление
находящ се в гр.Варна, ул. „Г.В.“ №13, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски
номер **********, за която сума ответното дружество е издало фактура №
**********/26.02.2020г. и „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик“№258 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес
гр.Варна, кв. „А.“, ул. „Г.В.“ №13, ет.1 сумата от 1048.20 лв. /хиляда четиридесет и осем
лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“№258 да заплати на
Д. Б. Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, кв. „А.“, ул. „Г.В.“ №13, ет.1 сумата
от 721.53лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6