№ 34171
гр. София, 28.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110117479 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 91022/03.04.2023 г.
на „...“ ЕАД срещу К. М. П. и Д. М. П., с която са предявени кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при
условията на разделност на сумите, както следва: 75,96 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия в общ размер на 2 240,10 лв., отнасяща
се за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., начислена за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2023 г. и 0,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение в общ размер на 19,24 лв., отнасяща се за периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2021 г., начислена за периода от 01.08.2022 г. до 15.03.2022 г.
С молба с вх. № 254365/14.09.2023 г. е потвърдено извършено от ответниците плащане
на процесните вземания, в подкрепа на което се представя касов бон от 14.09.2023 г.
С разпореждане № 114182/18.09.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок
от съобщението да изрази становище по твърдението за плащане, като в същия срок да заяви
продължава ли да поддържа исковете си по отношение на ответниците или десезира съда и
ако да – под каква форма.
С молба с вх. № 265749/26.09.2023 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане на
всички вземания, предмет на делото, ведно с държавната такса по него, посочвайки, че
непогасено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение по делото, което
претендира в минимален размер.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответниците
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено. Няма ли правен спор, няма
нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
претенции са изцяло удовлетворени, то за „...“ ЕАД не съществува правен интерес от водене
на настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 26.09.2023 г., с която заявява, че претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер. Съдът е длъжен да
обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което в
1
случай че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от заявената с
исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват
процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови
претенции са изцяло удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „...“ ЕАД е
отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на
тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати. Съгласно
разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори и при
прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от страна
на ответниците в хода на процеса – едва на 14.09.2023 г., т. е. след подаване на исковата
молба, с извънпроцесуалното си поведение те са дали повод за завеждане на делото срещу
тях, поради което безспорно следва да понесат сторените разноски по него. Ищецът е
претендирал единствено такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че
следва да бъде присъдено в минимален размер от 100,00 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а освен това извършените от
името на „...“ ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на исковата
молба и две уточнителни молби към нея.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците
К. М. П. и Д. М. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на „...“ ЕАД сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 17479/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
79 състав.
ОСЪЖДА К. М. П., ЕГН ********** и Д. М. П., ЕГН ********** да заплатят на „...“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2