РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Перник, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200327 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ ООД, вписано в Агенция по
вписванията с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление :
*********, представлявано от Т. Р. - Управител, съдебен адрес за
призоваване: *********;, против Наказателно постановление № НП-
5/30.01.2024 г., издадено от И. Д. Д., Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/-гр. София, с което за осъществен
състав на административно нарушение, на чл.98, ал.4 от Закона за лечебните
заведения /ЗЛЗ/, и на основание чл.116б, ал. 2 от Закона за лечебните
заведения, на Дружеството е наложена, имуществена санкция в размер на 2
500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата са изложени доводи, че НП е незаконосъобразно и е
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поради това и в
законоустановения четиринадесетдневен срок се сочи, че обжалва издаденото
наказателно постановление като моли съда да го отмени. Излага следните
съображения, а именно, че издаденото наказателно постановление е
неправилно по същество. Не е налице административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Не е извършено каквото и да било нарушение
виновно и не е нарушен установения ред. Наказателното постановление се
сочи, че е издадено в разрез с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, съгласно
която наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да
установи всички спорни обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само
при наличието на безспорни доказателства за виновно поведение на лицето.
Принципът на законоустановеност на съставите и наказанията предполага
1
всяко административно нарушение и съответното му наказание да са
конкретно установени и регламентирани с правна норма. Квалифицирането
на едно деяние като административно нарушение трябвало да има конкретна
правна основа. Настоящият случай се твърди, че не е такъв, тъй като е
вменено административно нарушение без съответното нормативно покритие.
В случая се сочи, че не е нарушена разпоредбата на чл. 98.ал.4 от Закона за
лечебните заведения. Предвид това обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.
Счита, че е налице противоречие между фактическите и правни изводи на
административнонаказващият орган. Разпоредбата на чл.98.ал.4 от Закона за
лечебните заведения регламентира задължение за лечебните заведения да
издават на пациентите финансов документ за всички заплатени от тях суми
във връзка с обслужването им. В текста на наказателното постановление се
сочи, че е налице пълно противоречие с фактическата обстановка, като се
твърди, че при извършване на проверката възложена със Заповед № РД 13-
1052/16.11.2023г. на проверяващият екип не са представени финансови
документи за заплатените суми за настанената в- лечебното заведение З. Б..
Същевременно в съдържанието на наказателното постановление е посочено,
че на комисията е представен фискален бон.Счита, че не е извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 98,ал.4 от Закона за лечебните заведения.
Отделно се претендира приложение на института на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява
лично, като не се представлява, като в първото по делото с.з. съдът е
докладвал молба от процесуалния представител на жалбоподателя, че не
възразява да се даде ход на делото, няма доказателствени искания, моли
жалбата да се уважи.
Административно наказващият орган Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ - София, редовно
призован, изпраща за представител главен юрисконсулт П. М. Г., с
пълномощно по делото. Същият, моли съда, да потвърди Наказателното
постановление, издадено от компетентен административно-наказващ орган
при спазване на процесуалните правила и материалния закон, като счита, че
санкцията следва да бъде увеличена.
По делото са били събрани допълнително писмени и гласни
доказателства, като са били разпитани в качеството на свидетели-
актосъставителят С. Д. Й., на длъжност държавен инспектор в ИАМН–София
и свидетелят и д-р А. Г. А., на длъжност главен инспектор в ИАМН-София.
Съдът, в първото по делото съдебно заседание е приобщил и
допълнителни писмени доказателства по делото, както следва: МОЛБА с рег.
№ 5934/19.03.2024 г. от Т. Р. - управител на „*********“ ООД гр. П., с която
представя и моли съда да приеме актуално състояние на „*********“ ООД и
заверено копие на Удостоверение № 6821/16.12.2009г., издадено от
Регионален център по здравеопазване гр.Перник. Към молбата са
приложени: Удостоверение за актуално състояние - 1 бр.; и Удостоверение
№6821/16.12.2009г., издадено от Регионален център по здравеопазване
гр.Перник - 1 бр. МОЛБА с рег. № 6166/21.03.2024 г. от Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, представлявана от И. Д. Д., Изпълнителен
директор, чрез главен юрисконсулт М. Й., упълномощена с пълномощно изх.
№ П- 16/27.09.2023 г., с което уведомява съда, че във връзка с планувана
2
хоспитализация на допуснатия до разпит свидетел - С. Д. Й. (актосъставител)
и невъзможност на същата да се яви в съдебна зала на 04.04.2024 г., моли
производството по делото да бъде отложено за друга дата, за която
своевременно да бъдат уведомени. Сочи се, че документ, удостоверяващ
проведената хоспитализация на свидетеля, ще бъде представен в следващо
съдебно заседание. Към молбата са приложени и моли да бъдат приети
следните доказателства: Трудов договор № РД-15- 1328/26.09.2023 г. на г-жа
И. Д. Д., от който е видно, че г-жа Д. е Изпълнителен директор на ИА
„Медицински надзор“, считано от 26.09.2023 г. и на основание чл. 7а, ал.3 и
чл. 117 от ЗЛЗ от Закона за лечебните заведения, притежава качеството на
административно-наказващ орган и разполага с компетентност да издава НП;
Заповед № РД-13-1061/24.11.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА
„Медицински надзор“ за удължаване срока на проверката; Докладна записка
№ ДЗ- 997/23.11.2023 г. до Изпълнителния директор на ИА „Медицински
надзор“ с мотиви за удължаване срока на проверката по Заповед №-13-
1052/16.11.2023 г.; Пълномощно. Моли се всички съобщения и призовки да
бъдат изпращани на адрес: *********.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и
чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и съответно издаване на
наказателното постановление, както и поради неправилно приложение на
материалния закон и отделно от това и поради недоказаност на вмененото
обвинение.
От фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № А-
269/21.12.2023 г„ съставен от С. Д. Й., държавен инспектор в ИАМН, към
момента на съставяне на АУАН, в качеството му на упълномощено лице по
чл. 37, ал. 1, буква „б“ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), съгласно заповед № РД- 128/08.12.2023 г. на
изпълнителния директор на ИАМН, против: „*********“ ООД гр. П., с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано
от Т. Р., в качеството й на Управител за следното:Нарушение чл. 98, ал. 4 от
Закона за лечебните заведения, съгласно който: „Лечебните заведения са
длъжни да издават на пациентите финансов документ за всички заплатени от
тях суми във връзка с обслужването им“, е издаден описания акт, като
обстоятелства, при които се сочи да е било извършено нарушението,
впоследствие възпроизведени дословно и от АНО при издаването на
атакуваното НП са следните: посочено е, че в ИАМН е получено писмо с peг.
№ 96-00-766/11.10.2023 г. от M3, с приложена към него жалба от г-жа А. Т.
Г., с изнесени твърдения за нарушени права по отношение на полаганите
грижи на г-жа З. Б. (майка), настанена в „*********“ ООД. В жалбата, г-жа Г.
твърдяла също за заплатена сума по Договор, за която сума не е получила
3
финансов документ от страна на „*********“ ООД, както и копие на Договор.
Изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор” със Заповед № РД 13-
1052/16.11.2023 г. назначава извършване на проверка по Разпореждане за
възлагане на проверка от Столична дирекция на вътрешните работи с per. №
№ 96-00-766/11.10.2023 г. г., със срок от 20.11.2023 г. до 24.11.2023 г„ вкл. на
място. С писмо изх. № 26-00-370/17.11.2023 г. на ИАМН е била изискана
необходимата за проверката медицинска и друга съотносима документация от
„*********“ ООД. На 21.11.2023 г., „*********“ ООД гр. П. бил посетен на
място на адрес: ********* за откриване на контролното производство.
Комисията установила, че управителят на ЛЗ е извън страната и ще отсъства
до 25.11.2023 г. /събота/. Заповедта, заедно с писмо с вх. № 26-00-
370/17.11.2023 г. за необходимите за извършване на проверка медицинска и
друга документация и жалба с вх. № 96-00- 766/11.10.2023 г. са били
предоставени на Р. М. - П., здравен асистент към Хосписа, което е
обективирано в Протокол за установени фактически обстоятелства с вх. №
РД-13- 1052/21.11.2023 г„ подписан от Р. М. - П. и комисията. Предвид
обстоятелствата, описани по-горе и на основание Докладна записка № ДЗ-
997/23.11.2023 г. е била издадена Заповед № РД 13-1061/24.11.2023 г. на
изпълнителния дирек¬тор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
(ИАМН), с която периодът за извършване на проверка е удължен до
28.11.2023 г., вкл.Заповедите № № РД 13-1052/16.11.2023 г. и РД 13-
1061/24.11.2023 г. са получени и разписани от г-жа Т. Р., в качеството й на
Управител на „*********“ ООД. Във връзка с твърденията на жалбоподател
ката А. Т. Г., относно заплатена сума по Договор и непредоставянето на
касова бележка или друг удостоверяващ внасянето на сумата документ, както
и непредоставено копие на Договора, било установено следното:На
12.07.2023 г„ г-жа З. А. Б. е била настанена в Хоспис „****“ ООД гр. П..
Предоставен е бил сключен Договор между А. Т. Г. /представител на З. А. Б./ -
Възложител и Хоспис „****“ ООД гр. П. - Изпълнител. В същия са били
регламентирани: Обем и характер на обслужването; Стойност на грижите и
обслужването и начин на плащане; Права и задължения на Възложителя;
Права и задължения на Изпълнителя и т.н. Договорът е с положен подпис за
Възложител /А. Т. Г./ и положен подпис и печат за Изпълнителя. На стр. 5 от
Договора се съдържа следният текст: „Получена сума 1 200 лв. - при
напускане остатък 560 1/2 от 560 - 280 лв. върнати на“ / същият изписан
ръкописно/. Посочено е, че видно от предоставената документация, престоят
на г-жа З. А. Б. в Хосписа е от 12.07.2023 г. до 04.08.2023 г. За престоя е
изискана и заплатена сумата в размер на 1 200.00 лв. /от 12.07 – до 26.07.2023
г./ по Договор и Съгласно Становище на Управителя е изискана и заплатена
сума в размер на 1 200.00 лв. за периода от 27.07.2023 г. до 10.08.2023 г. На
комисията е предоставен Фискален бон /оригинал/ № /не се чете/, издаден на
19.08.2023 г. в 12:33:44 мин. на стойност 2 120.00 лв. На предоставеното
копие от управителя на Хосписа е записано, че „Близките не са се явили да
получат 280 лв., остатък ( т. 10 от договора)“.
Предоставеният на проверяващата комисия Фискален бон е
посочено, че не е относим, тъй като от същия не ставало ясно каква е
извършената услуга и кой е получателят й, както и предвид издаването му 15
дни след напускането на г-жа З. Б. от Хосписа. Фискалният бон не е бил
предоставен на пациентката или роднините и. Във връзка с описаното
обстоятелство, комисията изискала пояснение относно заплатените суми за
настанената в Хосписа г-жа З. А. Б.. Предоставен бил и „Анекс във връзка със
4
заплащането на З. А.“, изготвен от Управителя, в който е било посочено
следното: „От 12.7.2023 до 26.7.2023 е заплатена сумата от 1200 лв. От
27.07.2023 до 10.08.2023 г.е направена втората вноска. Заплащането трябвало
да се извърши до 3 дни от новите 15 дни. З. А. постъпила в болница поради
драматична промяна на здравословното и състояние на 4. 8. 2023 г.
В т. 10.3 от Договора е посочено, че при престой в друго лечебно
заведение, изпълнителят има право да задържи цялата сума до десетия ден и
след това половината от предплатената такса за периода. От 27.7. 2023 до 4.
8. 2023 са 6 дни по 80 лв. или 480 лв. остатък. Зетят на потребителя настоява
да му се удържат само 6 дни, а не 10, както е по Договор, като тези 6 дни по
80 лв. прави обща сума от 480 лв. Половината от 480 лв. са 240 лв., но той
вдига скандал и твърди, че трябва да му се върнат 280 лв. Сумата до този
момент не е върната поради факта, че не отговарят на обажданията ни за
получаване на сумата”. документ е подписан единствено от управителя на
лечебното заведение. „*********“ ООД имал Удостоверение №
6821/16.12.2009 г., издадено от Регионален център по здравеопазване на
основание чл. 40, ал. 1 от Закон за лечебните заведения по силата, на което е
лечебно заведение по чл. 10 от Закона за лечебните заведения.
Изведен е бил извод, че лечебното заведение „*********“ ООД, като
не е издало на пациентката З. Б. финансов документ за всички заплатени от
нея суми във връзка с обслужването й по Договор от 12.07.2023 г., е
извършило нарушение на чл. 98, ал. 4 от Закона за лечебните заведения,
съгласно който: „Лечебните заведения са длъжни да издават на пациентите
финансов документ за всички заплатени от тях суми във връзка с
обслужването им“. Нарушението е посочено, че е извършено на 04.08.2023 г.,
денят, в който г-жа З. Б. е напуснала „*********“ ООД гр. П., с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: *********.
Нарушението е описано, че е установено на 28.11.2023 г. последната
дата на извършване на проверката в ИА „Медицински надзор”, гр. София,
възложена със Заповед № РД 13- 1052/16.11.2023 г„ изменена със Заповед №
РД 13-1061/24.11.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински
надзор”.
В издаденото на база акта и атакувано понастоящем НП, дословно е
възпроизведена фактическата обстановка описана в акта, като в допълнение е
посочено, че нарушението е извършено за първи път. АУАН е съставен в
сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания
(нарушението е извършено на 04.08.2023 г., установено е на 28.11.2023г„
АУАН е съставен на 21.12.2023 г. и е връчен на г-жа Т. Р. в качеството й на
Управител на ****** ООД на 21.12.2023 г„ видно от приложена разписка за
връчване на АУАН). Същият според АНО съдържа предвидените реквизити
по чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания. При
съставяне и връчване на АУАН в същия е отбелязано, че нарушителят има
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в ИАМН не е постъпило писмено
възражение по констатациите в АУАН № А-269/21.12.2023 г.
В законоустановения срок по чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило
искане за сключване на споразумение по съставения АУАН.
Административнонаказващият орган след като разгледал
преписката, счел, че следва да издаде атакуваното Наказателно постановление
5
№ НП-5/30.01.2024 г., издадено от И. Д., Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което за осъществен състав
на административно нарушение, на чл.98, ал.4 от Закона за лечебните
заведения /ЗЛЗ/, и на основание чл.116б, ал. 2 от Закона за лечебните
заведения, на Дружеството е наложена, имуществена санкция в размер на 2
500 /две хиляди и петстотин/ лева. В мотивите си АНО е посочил също, че
След преценка на установените факти и обстоятелства не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По делото са били проведени две съдебни заседания, в които са
събрани както писмени, така и гласни доказателства, относими към предмета
на доказване, в това число е проведен разпит на свидетелите-
актосъставителят и свидетелят по акта, като и двамата разпитани по делото
свидетели, поддържат констатациите, отразени в акта, като в разпита си
актосъставителката-С. Д. Й., описва хронологията на проверката, като време и
обстоятелства, и как се е стигнало до издаването на акта /св. К.-„...В
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е постъпило писмо от
Министерство на здравеопазването с приложена към него жалба от г-жа А. Г.,
във връзка с обслужването на г-жа З. Б., жител на гр. П., в „*********“ гр.
Перник. В жалбата са изнесени твърдения за неиздаване на финансов
документ от страна на „*********“, във връзка със заплатена сума по Договор
за обслужване за престоя на г-жа З. Б. в Хосписа, както и непредоставяне на
копие от този договор. По повод писмото на Министерство на
здравеопазването изпълнителният директор на ИАМН е издал заповед за
извършване на проверка на място. Проверката е открита по отношение на
твърденията на жалбата. „Открита“ - означава с връчване на заповедта за
проверка, заедно с писмо за необходимите документи за проверката, изискани
от управителя „*********“ На 28.11.2023 г. на място са предоставени
документите от г-жа Т. Р. - управител на „*********“. Тя представи набор от
документи, който ние сме изискали, но не мога да ги изброя в момента. По
отношение на твърденията в жалбата комисията установи, че на 12.07.2023 г.
е сключен договор между г-жа А. Г., в качеството на възложител и майка на г-
жа З. Б., и „*********“ за обслужване, договор за обслужване на пациенти.
Като в Договора е отразена сумата за заплащане от страна на възложителя в
размер на 1200,00 /хиляда и двеста/ лева. Жената е следвало да бъде
настанена в Хосписа и да се грижат за нея, съгласно всички съпътстващи
точки, изброени в договора. Като периода, за който е заплатена сумата от
1200,00 лева е от 12.07.2023 г. до 26.07.2023 г. Няма финансов документ,
който е издаден. По становище на управителя на „*********“ заплатена е на
място в брой. Няма разписка и никакъв друг документ за заплащането на
сумата. Няма никакъв финансов документ, който да доказва, че на 12.07.2023
г. Хосписа е получил тази сума. Управителката в становище много подробно
е обяснила, че на два пъти Хосписът е получил суми от по 1200,00 лева и за
кои периоди ги е получил. В обясненията си устно на нас ни обясни, но
писмено няма, че на счетоводителката било по-лесно така в края на месеца
наведнъж да издава касови бонове, а не в деня на заплащането. Такава е била
практиката в Хосписа. В конкретния случая установихме, че е заплатена
сумата от 1200,00 лева за този период. След което в становището
управителката заявява, че е получена още една сума от 1200,00 лева за
следващ период от 27.07.2023 г. до 10.08.2023 г., но поради това, че,
здравословното състояние на пациентката се влошава, се налага пациентката
да бъде транспортирана до МБАЛ - Перник от ЦСНМ-Перник. И фактически
6
пациентката напуска „*********“ на 04.08.2023 г. По време на проверката от
страна на „******“ и от страна на управителката ни е предоставен фискален
бон от дата 19.08.2023 г. Това е вече петнадесет дни след напускане от
пациентката на Хосписа и пациентката вече не е в Хосписа, като от този
фискален бон не става ясно за каква услуга е издаден, и съответно получателя
кой е. Сумата по фискалния бон, който ни е предоставен, е 2120,00 /две
хиляди сто и двадесет/ лева. В случая ние сме съставили АУАН, тъй като
лечебното заведение не е издало финансов документ на пациента за заплатена
сума по договор от 12.07.2023 г...“/. Съдът не намира противоречия между
събрания доказателствен материал, в това число и устния такъв, като намира
че свидетелите правдиво излагат фактите, така както са ги възприели във
връзка с проверката.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид гласните и отделно от тях и приетите писмени
доказателства по делото, а именно: заверено копие /и оригинал/от АУАН №
А- 269/21.12.2023 г.:, Заповед № РД 13-1052/16.11.2023 г.; Заповед № РД 13-
1061/24.11.2023 г.; Протокол с вх. № РД-13-1052/21.11.2023 г. за установени
фактически обстоятелства; Констативен протокол № КП - 997/07.12.2023
г.;Разписка за връчване на № КП - 997/07.12.2023 г.;Документи - данни
прием; Договор за медицинско обслужване; Анекс във връзка със
заплащането на З. А.; Фискален бон;Извадка от Рапортна тетрадка;Становище
от Т. Р., Заповед № РД-01-128/08.12.2023 г. на Изпълнителния директор на
ИАМН - заверено копие;Покана за АУАН изх. № 07-242/08.12.2023 г. -
заверено копие;Наказателно постановление № НП-5/30.01.2024 г., издадено
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ -
оригинал. Към момента на окомплектоване на преписката, обратна разписка
за връчване на НП №- 5/30.01.2024 г. не е върната в ИА „Медицински
надзор“. Разписката е посочено в придружителното писмо, че ще бъде
предоставена допълнително в съдебно заседание. В съдебно заседание, съдът
допълнително е приел, следните писмени доказателства: както следва:
МОЛБА с рег. № 5934/19.03.2024 г. от Т. Р. - управител на „*********“ ООД
гр. П., с която представя и моли съда да приеме актуално състояние на
„*********“ ООД и заверено копие на Удостоверение № 6821/16.12.2009г.,
издадено от Регионален център по здравеопазване гр.Перник. Към молбата са
приложени: Удостоверение за актуално състояние - 1 бр.; и
Удостоверение №6821/16.12.2009г., издадено от Регионален център по
здравеопазване гр.Перник - 1 бр. МОЛБА с рег. № 6166/21.03.2024 г. от
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, представлявана от И. Д. Д.,
Изпълнителен директор, чрез главен юрисконсулт М. Й., упълномощена с
пълномощно изх. № П- 16/27.09.2023 г., с което уведомява съда, че във
връзка с планувана хоспитализация на допуснатия до разпит свидетел - С. Д.
Й. (актосъставител) и невъзможност на същата да се яви в съдебна зала на
04.04.2024 г., моли производството по делото да бъде отложено за друга дата,
за която своевременно да бъдат уведомени. Сочи се, че документ,
удостоверяващ проведената хоспитализация на свидетеля, ще бъде
представен в следващо съдебно заседание. Към молбата са приложени и моли
да бъдат приети следните доказателства: Трудов договор № РД-15-
1328/26.09.2023 г. на г-жа И. Д. Д., от който е видно, че г-жа Д. е
Изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“, считано от 26.09.2023
г. и на основание чл. 7а, ал.3 и чл. 117 от ЗЛЗ от Закона за лечебните
7
заведения, притежава качеството на административно-наказващ орган и
разполага с компетентност да издава НП; Заповед № РД-13-1061/24.11.2023 г.
на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ за удължаване
срока на проверката; Докладна записка № ДЗ- 997/23.11.2023 г. до
Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ с мотиви за
удължаване срока на проверката по Заповед №-13- 1052/16.11.2023 г.;
Пълномощно. Моли се всички съобщения и призовки да бъдат изпращани на
адрес: *********. По делото са приобщени допълнително и гласни
доказателства, посредством разпита на актосъставителя и свидетеля по акта,
чиито показания, кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по
делото, в която не се наблюдават съществени противоречия и се очертава
изложеното фактическа обстановка.
От правна страна:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези
изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН
нарушителят не е депозирал възражения.Издаденото въз основа на него
наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени
в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е
оторизиран видно от приложената Заповед, поради което възражението в
жалбата в тази насока съдът намира за неоснователно и акта, и НП са
издадени от компетентни органи, видно от приложените заповеди, едната
представена впоследствие в хода на съдебното следствие/.
8
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и
издаване на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на
свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и
точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от
нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и
на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене. "/ и
съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното постановление
трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността
на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на
постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7.
вида и размера на наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на
държавата; 9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 10.
дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и
пред кой съд"/, както е че деянието е несъставомерни и недоказано, се
установява от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност,
анализирана по-горе в настоящия акт.
На първо място следва, да се посочи, че датата на извършване на
нарушението е възведена като съществен елемент от съдържанието на акта и
постановлението, тъй като тя е същностното обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното деяние. Има или не извършено нарушение и
кой е неговият автор са въпроси, които се изследват не неопределено във
времето, а винаги отнесени към конкретен момент. Затова и липсата на яснота
относно времето на извършването на деянието, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Този недостатък е свързан с последици
и в друг аспект - не позволява извършване на проверка за допустимост на
образуваното производство по чл. 34 от ЗАНН, както и преценка за
приложимия материален закон.
Непосочването, или неправилното посочване на датата на вмененото
нарушение, в административно наказатателното производство всякога
съставлява достатъчно нарушение на цитираните разпоредби, за да доведе до
извод за незаконосъобразно на атакуваното НП. В този смисъл, видно от акта
и НП, както и от цялата посочена, по-горе доказателствена съвкупност, съдът
намира, че неправилно АНО е определил датата на извършване на
нарушението, което е вменено, като видно от НП, където е възпроизведено
съдържането на акта, е посочено, че –„.. Нарушението е извършено на
04.08.2023 г., денят, в който г-жа З. Б. е напуснала „*********“ ООД гр. П., с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
9
*********....Нарушението е установено на 28.11.2023 г. последната дата на
извършване на проверката в ИА „Медицински надзор”, гр. София, възложена
със Заповед № РД 13- 1052/16.11.2023 г„ изменена със Заповед № РД 13-
1061/24.11.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински
надзор”...“, като следва да се посочи, че вмененото нарушение е такова по
чл.98, ал.4 ЗЛЗ, и съгласно тази разпоредба- чл.98, ал.4 ЗЛЗ (Нова – ДВ, бр.
102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) „.Лечебните заведения са длъжни да
издават на пациентите финансов документ за всички заплатени от тях суми
във връзка с обслужването им...“.
В случая, съдът намира за основателни възраженията в жалбата, че
НП е издадено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и
отделно от това фактите не съответстват на диспозицията на разпоредбата,
която е вменена за нарушена, както и отделно от това нарушението е
недоказано по следните съображения: Първо, по делото не се спори, че
починалата г-жа З. Б. е била пациентка на Хосписа, като договорът, по силата,
на който същата е настанена в Хосписа е подписан в качеството на
възложител от нейната дъщеря – лично и като пълномощник /за последното
данни по делото няма, като и пълномощно не е представено в кориците на
делото/ на майка й, а изпълнител по договорът е Хосписът, представляван от
управителя, като Договорът е от дата 12.7.2023 г., датата на която
пациентката е била настанена в Хосписа, като по делото не се спори, че
именно на - 12.07.2023 г„ г-жа З. А. Б. е настанена в Хоспис „****“ ООД гр.
П.. В договора са регламентирани: Обем и характер на обслужването;
Стойност на грижите и обслужването и начин на плащане; Права и
задължения на Възложителя; Права и задължения на Изпълнителя и т.н.
Договорът е с положен подпис за Възложител /А. Т. Г./ и положен подпис и
печат за Изпълнителя. На стр. 5 от Договора се съдържа следният текст:
„Получена сума 1 200 лв. - при напускане остатък 560 1/2 от 560 - 280 лв.
върнати на“, като видно от предоставен „Анекс във връзка със заплащането
на З. А.“, изготвен от Управителя, в който е посочено следното -„От 12.7.2023
до 26.7.2023 е заплатена сумата от 1200 лв. От 27.07.2023 до 10.08.2023 г. е
направена втората вноска. Заплащането трябва да се извърши до 3 дни от
новите 15 дни. З. А. постъпва във болница поради драматична промяна на
здравословното и състояние на 4. 8. 2023 г., като не се спори и че
впоследствие същата е починала. Същевременно в раздел пети на договора, са
отразени правата а изпълнителя и там е посочено, че –„..ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
има право: „..т.10-Да получи стойността на извършеното от него медицинско
обслужване в сроковете, при условията и реда на настоящия договор..-
1.1. Да задържи 1/2 от остатъка на предварително предплатената
сума при преждевременно напускане или смърт.
1.2. При престой в друго лечебно заведение, ИЗПЪЛНИТЕЛЯ
има право да задържи цялата сума до 10-тия ден и половината от
предплатената такса за периода.Да получи от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ информация
за личния лекар и лечебното заведение, където е провеждано лечението на
ползващото се лице, както и съпътстващата го медицинска информация
/епикризи, изследвания/. В т. 10.3 от Договора е посочено, че при престой в
друго лечебно заведение, изпълнителят има право да задържи цялата сума до
десетия ден и след това половината от предплатената такса за периода.
Видно от отразеното и в НП -от 27.7.2023 до 4.8. 2023 г са 6 дни по 80 лв. или
480 лв. остатък. Зетят на потребителя настоявал по данни на управителката,
да му се удържат само 6 дни, а не 10, както е по Договор, като тези 6 дни по
10
80 лв. прави обща сума от 480 лв. Половината от 480 лв. са 240 лв., но той
съгласно нейното становище -вдигнал скандал и твърдял, че трябва да му се
върнат 280 лв. Сумата до този момент не е върната поради факта, че не
отговарят на обажданията ни за получаване на сумата”. Из становище на
управителката. Подписан е единствено от управителя на лечебното заведение.
По делото същевременно не се спори, че са били направени две вноски от
страна на възложителя, от по 1200 лв- или -Видно от предоставената
документация, престоят на г-жа З. А. Б. в Хосписа е от 12.07.2023 г. до
04.08.2023 г., когато постъпва в болница, като именно тази дата АНО е
определил за дата на нарушението, като за престоя е изискана и заплатена
сумата в размер на 1 200.00 лв. /от 12.07 – до 26.07.2023 г./ по Договор и
Съгласно Становище на Управителя е изискана и заплатена сума в размер на 1
200.00 лв. за периода от 27.07.2023 г. до 10.08.2023 г. – втора такава. На
комисията е предоставен Фискален бон /оригинал/ № /не се чете/, издаден на
19.08.2023 . в 12:33:44 мин. на стойност 2 120.00 лв. На предоставеното копие
от управителя на Хосписа е записано, че „Близките не са се явили да получат
280 лв., остатък (виж. т. 10 от договора)“. В този смисъл, при съпоставяне на
така изложените факти, безспорно установени по делото, не става ясно как
АНО е определил точната дата на нарушението, като е ясно че е посочил за
такава датата на постъпване на пациентката в болница, то първо съгласно
вменената за нарушена разпоредба- чл.98 ал.4 ЗЛЗ (Нова – ДВ, бр. 102 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Лечебните заведения са длъжни да издават на
пациентите финансов документ за всички заплатени от тях суми във връзка с
обслужването им. Тоест в случая се касае за две суми, и при анализ на
разпоредбата то за всяка сума се следва документ, второ в случая, страна по
договора не е пациентката, и тогава остава неясно, на кого е следвало да се
предостави този документ- на възложителя- дъщерята на пациентката или на
самата пациентка, още повече, че видно от извадките от книгата от Хосписа,
то същата е била в тежко състояние и не става ясно, можело ли е обективно и
към кой момент какъв документ да й се представи и дали на нея е следвало да
се предостави документът, при положение, че в чл.98, ал.4 ЗЛЗ, се говори за
пациент, а пациент на Хосписа, безспорно е била тя, но жалбата относно
непредставения финансов документ е от дъщеря й, и именно дъщеря и е
възложител по договора /за което отново следва да се подчертае, че
пълномощно няма, в това число и да получава финансови документи вместо
майка си/, като в договоря видно от цитираните разпоредби, се сочи, че -На
стр. 5 от Договора се съдържа следният текст: „Получена сума 1 200 лв. - при
напускане остатък 560 1/2 от 560 - 280 лв. върнати на“, като видно от
предоставен „Анекс във връзка със заплащането на З. А.“, изготвен от
Управителя, в който е посочено следното -„От 12.7.2023 до 26.7.2023 е
заплатена сумата от 1200 лв. От 27.07.2023 до 10.08.2023 г. е направена
втората вноска. Тоест не става ясно дали за първата вноска, договорът не
служи за разписка и то между подписалите го страни за сумата, и второ по
анекса, също за втората вноска важи същото, и към кого е следвало да е
дължимо поведението – да се представи документ и към коя дата, като при
положение, че в договорът е посочено, че -В т.5. от Раздел III „Стойност на
грижите и обслужването и начина на плащане“ на Договора е
регламентирано: „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ се задължава да изплати на
ИЗПЪЛНИТЕЛЯ при подписване на договора сумата представляваща
стойността на медицинското обслужване за срок от 15 /петнадесет/ или 30
/тридесет/ легло дни в размер на 1 200 (12.7-26.7 вкл.) лева. Заплащането
11
става не по-късно от 2 /два/ дни, преди изтичането на предходния срок.
Дължимите суми могат да се заплатят в брой или по банков път по следната
банкова сметка на „******”:
В т. 9.3 от Раздел IV „Права и задължения на Възложителя“ е
посочено: „При необходимост от изследвания, консултации и медицински
манипулации, които не могат да бъдат извършени в хосписа или крият риск
за живота и здравето на лицето, ползващо услугите на хосписа, както и
хоспитализация в друго болнично заведение, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ придружава
пациента до медицинското заведение, в което може да получи съответните
услуги“.
Съгласно т. 11.1 и т. 11.2. от Раздел V „Права и задължения на
изпълнителя“ е посочено: „Да уведоми ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в случаите, когато
състоянието на пациента не позволява това да стане на територията на
хосписа; Да уведоми ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ при влошаване на здравословното
състояние или настъпила смърт на пациента и действията, произтичащи от
това“.
Договорът с положен подпис за Възложител /А. Т. Г./ и положен
подпис и печат за Изпълнителя.
На стр. 5 от Договора се съдържа следният текст: „Получена сума 1
200 лв. - при напускане остатък 560 1/2 от 560 - 280 лв. върнати на“.
На комисията е предоставен Фискален бон /оригинал/ № /не се чете/,
издаден на 19.08.2023 г. в 12:33:44 мин. на стойност 2 120.00 лв.
На предоставеното копие от управителя на Хосписа е записано, че
„Близките не са се явили да получат 280 лв., остатък (виж. т. 10 от договора).
Тоест в т.10.3 е посочено, че –„при престой в друго лечебно заведение,
изпълнителят има право да задържи цялата сума до десетия ден и след това
половината от предплатената такса за периода...“, и при положение, че
пациентката е постъпила в болница на 4.8.2023 г., то не може да се приеме, в
съответствие и с цитираните разпоредби в договора, че това е датата на
нарушението, при положение, че очевидно се твърди нарушение евентуално
само по втората сума / иначе щяха да са две нарушения и две наказания/,
която е внесена тоест по втората вноска, а не по първата такава, и че
евентуално се касае за едно „продължено нарушение“, което се твърди,
защото при така уговореното в договора и анекса, съотнесено към цитираната
за нарушена разпоредба, то ако се приеме, че на пациентката се е дължало
издаването на финансов документ, то в чл.98, ал.4 ЗЛЗ- срок за издавеното не
е посочен, като в този смисъл и при положение, че е отменена Наредбата за
Хосписите от 1999 г, то при наличието на Договор следва да се приложат
неговите разпоредби, но в случая, договорът не е със страна пациентката, а
дъщеря й, тоест субектът на задължението е друг по договора, от този по
цитираната разпоредба, и респ. при положение, че обективно пациентката е
била в тежко състояние почти през цялото време на престоя си, не става ясно
как именно на 4.8.2023 г, АНО е счел че нарушението е реализирано или
довършено, ако се приеме, че се говори за период на бездействие, тъй- като се
касае за вменено нарушение за всяка сума, а те са две суми за два периода, и
обективно няма как това да е датата на нарушението, дори и да се приеме, че
е следвало да се издаде документът на пациентката, което и АНО не доказва
по делото като елемент от правопораждащият фактически състав на
нарушението, защото съгласно договорът изпълнителят има право да задържи
цялата сума докато пациентът е в друго лечебно заведение, което пък не е
12
установено от страна на АНО, какъв е бил престоят в това друго лечебно
заведение и кога последната е починала, тъй-като по т.10.3 от договора,
същият може да задържи сумата до десетия ден ...и следователно няма как да
се определи за каква сума по което и страните спорят, следва да се издаде
документ, кога, на кого и каква сума подлежи на връщане, като очевидно
страните по договора имат разногласие точно по този въпрос, отделно от това
в становището на управителя на Хосписа е посочено, че от страна на
роднините на починалото лице не се е явил представител на който по
изчисления на Хосписа да се върне сумата от 280 лева, което АНО също не
успява да докаже, като алгоритмът на развилите се действия, при положение,
че изцяло в негова доказателствена тежест е да докаже обвинението, което
последният не е сторил, а не е и доказал видно от дотук изложеното
наличието на фактическия състав на сочената за нарушена разпоредба.
Бланкетното посочване, че представеният фискален бон от 19.08.2023 г., за
сумата от 2120 лв., също не може да се приеме за релевантно, първо защото
при неточно определената дата на установяването на датата на извършване на
нарушението, извършено в противоречие с чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, което е и отделно от това пречка е за разглеждането на спора по
същество и води до нарушаване правото на защита на нарушителя, но дори и
в този аспект, то тази дата е неправилно определена по вече изложените по-
горе съображения, и респ. не може да се приеме, че от тази дата тече срокът
по договора за представяне на „финансов документ“, за да се приеме, че
представеният на 19.08.2023 г. фискален бон е неотносим. Отделно от това,
АНО не е успял да докаже и какво се има предвид в случая под финансов
документ по смисъла на чл.98, ал.4 ЗЛЗ, защото първо видно от самия закон,
то в преходните и заключителни разпоредби на същия, дефиниция за такъв
документ няма, в релевантни за материята други закони, в това число и
Закона за счетоводството, такъв термин няма, в такова словосъчетание –
„финансов документ“, с което законодателят си е послужил в този текст, като
в останалите относими по материя закони се говори респ. за счетоводен
документ/ Закона за счетоводството, Закона за фискалните инструменти,
Закона за публичните финанси и т.н/, но не и за финансов документ, като
очевидно е оставено в суверенната воля на страните да определят вида му в
конкретната хипотеза или в поднормативен акт, като в случая такава
привръзка няма в правната квалификация, за да прецени съда кой акт е имал
предвид АНО или е визирал процесния договор или пък приложението на
някоя от множеството Наредби за лечебните заведения, като НАРЕДБА № 19
ОТ 22 ЮЛИ 1999 Г. ЗА ВОДЕНЕ НА РЕГИСТЪР НА ЛЕЧЕБНИТЕ
ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ И ХОСПИСИТЕ, като такъв
термин липсва и в публично достъпния- Речник на финансовите термини, или
е визирал Националния рамков договор и т.н., като относимата материя е и в
Методическите указания от 2000 г за хосписите, както и в НАРЕДБА № 49 от
18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, при положение че
хосписът е лечебно заведение съгласно чл.10, т.5 от ЗЛЗ, като видно от
представеното удостоверение по чл.40 ЗЛЗ, същият попада в посочената
категория като съгласно чл. 28 от ЗЛЗ- Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в
сила от 31.07.2010 г.) (1) Хосписът е лечебно заведение, когато в него
медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за
терминално болни пациенти.(2) Лечебната дейност в хосписа, регистриран по
13
този закон, се ръководи от медицински специалист.(3) Устройството,
дейността и вътрешният ред на хосписа - лечебно заведение, се уреждат с
правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019
г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.) Хосписите - лечебни
заведения, могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на
Закона за социалните услуги. Тоест самата разпоредба като вменено
нарушение и диспозиция първо остава неясна, съотнесена и към описаните
факти, второ непълна и трето недоказана, като множеството подробно
описани факти, за това къде, как са се развили отношенията между страните
по договора, макар и коректно описани в акта и НП, не дават отговор на
посочените въпроси, и оттук и обвинението е неясно, непълно, не отговарящо
на чл.6 от ЗАНН, пряко ограничаващо и правото на защита на лицето, което е
санкционирано да разбере точно фактите, срещу които следва да се защитава,
което пък е в разрез и в с чл. 42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, за описание на
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено вмененото нарушение.
В случая, издаденият акт и НП не покриват изискуемото се съдържание по
чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, за тяхната законосъобразност, и респ.
основателни се явяват възраженията в жалбата, че нарушението не е доказано,
а акта и НП са издадени в разрез с материалния закон и процесуалните
правила за издаването им, като следва да се подчертае, че в случая, не е ясно
и едно или повече нарушения се твърдят при положение, че се касае за две
вноски, а законът говори за финансов документ за всяка сума, където
приложение би следвало да намери чл. 18 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
следва да бъдат наложени отделни наказания за всяко едно от тях. По този
начин административно-наказващият орган е нарушил и основен принцип на
административно-наказателния процес – за законоустановеност на
административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране,
следващо от императива на посочената норма. Затова съдът намира, че ако в
случая АНО е счел, че е налице едно отделно нарушение е следвало да
посочи, кога счита, че то е реализирано, като видно от горното е описана
една дата, която не може да се приеме, а и АНО не е обосновал защо счита за
дата на нарушението. Действително, в административнонаказателното
производство се прилагат и правилата на НК и НПК, но това става само за
определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, а
не във всички такива, още повече, когато има предвиден специален текст и в
случая това е този на чл. 18 от ЗАНН, а тъй като ЗАНН не познава института
на продължаваното нарушение/престъпление, доколкото последното
предвижда извършването на няколко отделни деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, да са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината. Всяко нарушение в случая, макар и
идентично като начин на осъществяване, е следвало да бъде обосновано от
фактическа и правна страна при спазване изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН и съответно за всяко от нарушенията да бъде наложено отделно
наказание, ако са били повече от едно, а ако е едно нарушение да се посочи
кога се приема за извършено и установено, което не е изпълнено в случая. В
случая дори и да се приеме, че АНО има предвид например, че не се касае и
за едно "продължено" административно нарушение, за което се следва едно
наказание, каквото е вероятно становището на наказващият орган, то първо в
14
действащата нормативна уредба няма легална дефиниция на понятието
"продължено нарушение". Съдебната практика и доктрина по наказателните
дела /която може да бъде възприета и при административно-наказателните/ е
на становището, че продължено престъпление е това престъпление, при което
е налице трайно, продължаващо и непрекъснато за определен период от време
осъществяване на неговия състав, като в случая АНО е посочил конкретна
дата, а не период, а видно от изложеното дотук първо датата не е определена
правилно и второ не може да се приеме, че АНО правилно е подвел фактите
по определената за нарушена правна разпоредба и е вменил и
законосъобразно нарушението, за което е наложил съответната санкция на
Хосписа, още повече, че липсва привръзка и с бланкета на тази разпоредба с
друг подзаконов акт, имплицитно видно от съдържанието й, към който
същата следва да препраща. В този смисъл дори и да се твърди, както
актосъставителката сочи в разпита си, че счетоводителката е издавала
документите на края на месеца, не става ясно откъде това се следва, дали има
и какъв е напр.и Правилника за вътрешния ред и документооборот в хосписа,
като такъв по делото не е приобщен. Обвинението в този смисъл се явява и
неясно и непълно. Отделно от това само в допълнение може да се посочи, че
правата на пациентите са регламентирани в чл. 86 от ЗЛЗ, където същите са
изброени и където съгласно ал. 4 на същия член- Правата на пациента се
упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебното заведение / като такъв по делото не е приложен/.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а отделно от това и вмененото
нарушение остава недоказано.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя
се дължат разноски, но същият не е направил искане в тази насока и не е
представил доказателства за сторени такива, поради което и не следва да му
се присъждат.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-5/30.01.2024 г.,
издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“-София, с което за вменено нарушение, на чл.98, ал.4 от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/, и на основание чл.116б, ал. 2 от Закона за
лечебните заведения, на „*********“ ООД, вписано в Агенция по
вписванията с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление :
*********, представлявано от Т. Р. – Управител, съдебен адрес за
призоваване: *********; е наложена, имуществена санкция в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева.
15
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16