РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на пети
март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9766 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.С.К., действаща чрез законния си
представител С.К.Г. ***“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата И.С.К. твърди, че на
11.12.2016 г. около 13.30 часа в село Буковец при управление на лек автомобил
БМВ 316 ТД с рег. № ******по ул. „Първа“ Ц.Б.С.е поради движение с несъобразена
скорост реализирал ПТП, при което пострадала ищцата, пресичаща пътното платно
отляво надясно на пътното платно по посоката на движение на автомобила. Твърди,
че в резултат на ПТП получила следните травматични увреждания – черепно-мозъчна
травма със сътресение на мозъка, довела до изпадане в пълно безсъзнателно
състояние – разстройство на здравето, временно опасно за живота, средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на дясната подбедрица в средната й трета –
разстройство на здравето, неопасно за живота, предизвикало ограничения в
движенията на десния долен крайник за период по-дълъг от 30 дни, средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на лявата зигоматична кост и левия
максиларен синус – разстройство на здравето, неопасно за живота, довело до
трайно затруднение на дъвченето и говореното, телесна повреда, представляваща
охлузване и оток в областта на дясното око, както и рана на дясното око.
Поддържа, че независимо от проведеното лечение не била възстановена напълно.
Търпяла болки и страдания, неприятни усещания, затруднения и неудобства.
Наложило се да пропусне голяма част от учебните занимания. Преживявала трудно и
от психологическа гледна точка инцидента – сънувала кошмари, включително и на
преживяното ПТП, имала постоянен шум в ушите, трудно се съсредоточавала и често
забравяла, отказвала да остане сама, като непрестанно търсела майка си.
Поддържа, че отговорността на виновния водач била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 40000 лева, представляващи обезщетение за
причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
02.02.2017 г. до окончателното й плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът ЗК Б.И.АД оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че не е легитимиран да отговаря по
предявения иск, тъй като не е страна по застрахователно правоотношение. Излага
съображения, че водачът Ц.С.не носи отговорност за настъпване на ПТП, както и
че твърдените увреждания не са в причинно – следствена връзка с настъпилото
ПТП. При условията на евентуалност оспорва размерът на претендираното
обезщетение, както и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като пострадалата е пресичала на необозначено място, навлязла е внезапно на
пътното платно без да се съобрази с движението на приближаващия автомобил. При
условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Решение от
25.06.2019 г. по нахд № 545/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Видин Ц.Б.С.
е признат за виновен в това, че на 11.12.2016 г. при управление на лек
автомобил БМВ 316
ТД с рег. № ******, движейки се в с. Буковец, по
ул. Първа с посока на движението на пешеходката И.С.К. от с. Буковец и с това
нарушил правилата за движение по пътищата по непредразливост причинил на И.С.К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на дясна подбедрица
– средна трета, разместване и деформация, довела до трайно затруднение на
движението на долен десен крайник и счупване на лява зигоматична кост на
лицето, довела до трайно затруднение на храненето.
Установява се
от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, че преди
настъпване на ПТП лекият автомобил се движел със скорост от 62,53 км.ч. Въз
основа на направени изчисления вещото лице посочва, че ударът е бил предотвратим
при скоростта на движение на автомобила, включително и при скорост от 72-73
км.ч. Дава заключение, че след слизане на пострадалата от автомобил е можела да
възприеме лек автомобил БМВ
316 ТД с рег. № ******, като не предприеме пресичане.
Вещото лице установява, че причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция
на водача на лекия автомобил, както и предприетото пресичане от пострадалата.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 11.12.2016 г. И.С.К. е получила следните травматични
увреждания: травматичен шок, счупване на външната страна на лявата зигоматична
кост и максиларния синус, закрито многофрагменто счупване на двете кости на дясната подбедрица,
охлузвания около дясното око, рана на дясното коляно. Вещото лице посочва, че
подобен вид травми често се срещат при пешеходци, пострадали от ПТП.
Установява, че по своя медико-биологичен характер полученият травматичен шок е
определен от лекуващите лекари като състояние с временна опасност за живота,
поради което било взето правилно решение пострадалото дете да бъде прието първо
в Неврохирургично отделение на МБАЛ Света Петка“ – гр. Видин. Полученото
счупване на лявата зигоматична кост и максиларния синус са причинили временно
затруднение при дъвченето, а закритото многофрагменто счупване на десния долен
крайник е довело до трайно затруднение на движения на десния долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни. Посочено е, че мекотъканните увреждания (малка рана на
дясното коляно и охлузванията окоро дясното око) са причинили на ищцата
краткотрайни болки. Установява се, че спешна медицинска помощ и лечение
пострадалото дете е получило в МБАЛ „Света Петка“ – гр. Видин като е постъпила
в увредено общо състояние без спомен за случилото се, с еднакви реакции на
очните зеници, с охлузвания и оток около дясното око, кръвоизлив от левия отвор
на носа, рана на дясното коляно и деформация на дясната подбедрица, артериално
налягане 112/60 при компенсаторен пулс от 109 уд.мин, повърхностно везикуларно
дишане с данни за травматичен шок. Увреденото общо състояние на детето е дало
основание, първоначално да бъде прието в Отделение по анестезиология и
интензивно лечение на болницата, като са извършени изследвания. След
стабилизиране на общото състояние на ищцата на 13.12.2016 г. е преведена в
Ортопедично отделение за лечение на фрактурата на дясната подбедрица, където е
проведено лечение в периода от 13.12.2016 г. – 16.12.2016 г. по повод закрита
множествено счупване на костите на дясната подбедрица. Вещото лице дава
заключение, че мекотъканните увреждания са зараснали за срок от 2 седмици,
фрактурата на лявата зигоматична кост – за срок до 20 дни, счупените кости на
дясната подбедрица са зараснали окончателно за срок до 4 месеца, а с
проведената рехабилитация лечението е приключило общо за срок общо от 5 месеца.
Посочва, че в периода на лечението ищцата е търпяла болки и страдания, като най
– интензивни те били в първите 30 дни, непосредствено след злополуката и около
3-4 седмици по време на рехабилитацията. През останалите периоди болките са
имали периодичен характер, но са отзвучавали след употреба на обезболяващи
средства. В периода на лечението детето не е трябвало да стъпва на десния си
крак и се е придвижвало с помощта на две патерици, а заради тези затруднения е
било обслужвано от майка си. Вещото лице посочва, че към настоящия момент
счупените кости на дясната подбедрица са зараснали окончателно с малка
палпаторна деформация в зоната на фрактурите и натрупания костен калус. Десният
долен крайник на ищцата бил без скъсяване, а движенията на дясаната коленна и
глезенна става са в пълен обем и сила. Напълно било възстановена възможността
на детето да дъвче храната си и да говори без нарушения в говора. Посочва, че
по делото няма данни за настъпили усложнения.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля А.А.Р.– майка на ищцата. В показанията си
свидетелката установява, че видяла дъщеря си зад колата. Била в безсъзнание. От
Бърза помощ я прегледали. Била 6 месеца в гипс. Всичко я боляло. В болницата
останала 5 дни на лечение. Свидетелката била с нея. Когато се прибрали от
болницата се наложило да я обслужва, тъй като дъщеря й не можела сама да
направи нищо. Имала болки в крака и се налагало да й дават лекарства.
Не е спорно между
страните, че между З. „Б.И.“ АД и собственика лек автомобил БМВ 316 ТД с рег. №
******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица
№ BG/02/116002417015, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че ищцата
е направила искане до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ като с писмо от 02.02.2017
г. З. „Б.И.“ е посочил допълнително
документи, които следва да бъдат представени, за да се произнесе по искането за
определяне на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което И.С.К. е получила увреждания -
травматичен шок, счупване на външната страна на лявата зигоматична кост и
максиларния синус, закрито многофрагменто счупване на двете кости на дясната подбедрица,
охлузвания около дясното око, рана на дясното коляно. Механизмът на ПТП,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съдът
намира, че Решение по нахд № 545/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Видин, с
което подсъдимият Ц.Б.С. е признат за виновен и му е наложено наказание при
условията на чл. 78а от НК е задължително за гражданския съд относно
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на
чл. 300 от ГПК. Актът по чл. 78а от НК е постановен в рамките на наказателно
производство, образувано срещу Ц.С.. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. На основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК следва да се
съобрази със задължителната сила на решението по чл. 78 а от НК относно това,
че описаното в исковата молба деяние е противоправно и извършено виновно от Ц.Б.С.
при управление на застрахования при ответника лек автомобил БМВ 316 ТД с рег. №
******. Съдът е обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни последици
и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на
престъплението, за което е осъдено застрахованото лице.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил БМВ 316 ТД с рег. № ******е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден неговия размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 5 месеца, като ищцата е имала нужда от помощ от близки,
тъй като в първите месеци не е можела да стъпва на крака си. Следва да бъде
взето предвид обстоятелството, че в непосредствено след настъпване на ПТП И.К.
е била в безсъзнание, което е състояние, определено от вещото лице като
временно опасно за здравето, както и обстоятелството, че към настоящия момент
ищцата е възстановена напълно и не се наблюдават усложнения. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 40 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства (чл.
113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движението по пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна
пътека“, а именно част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. От събраните по делото доказателства се
установява, а и не е спорно, че ПТП не е настъпило на обозначена пешеходна
пътека. Следователно предприетото внезапно навлизане на пътното платно от
пострадалия също е станало причина за настъпване на ПТП. Следователно
направеното възражение за съпричиняване се явява основателно и определеното
обезщетение следва да бъде намалено с 1/4 или до размер от 30000 лева.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение от датата на подаване на исковата
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, по делото няма данни за датата, на която е подадена молбата за
определяне на застрахователно обезщетение. Първата сигурна датата, че такова
искане е направено е от 02.02.2017 г., т.е. срокът за произнасяне е изтекъл на 02.05.2017
г. и ответникът е изпаднал в забава за плащане от 03.05.2017 г. Законна лихва следователно е дължима от тази
дата.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100
лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1200 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 400
лева, платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. М.Д.сумата от 1430 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на И.С.К., ЕГН-**********, чрез законния си представител С.К.Г., ЕГН-**********,***
сумата от 30
000 лева, представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – травматичен шок, счупване на външната страна на
лявата зигоматична кост и максиларния синус, закрито многофрагменто
счупване на двете кости на дясната
подбедрица, охлузвания около дясното око, рана на дясното коляно, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 11.12.2016 г. от Ц.Б.С., водач на лек автомобил „БМВ 316ТД“ с рег. № ******,
застрахован със застрахователна полица № BG/02/116002417015, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 30000 лева до
предявения размер от 40000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК И.С.К., ЕГН-**********, чрез законния си
представител С.К.Г., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК
– ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“
АД,
ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 1600 лева, представляваща дължима държавна такса и платени
от бюджета на съда разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на
управление *** да
заплати на адв. М. С. Д., ЕГН-**********, с адрес *** сумата от
1430 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: