РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Враца, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
в присъствието на прокурора Н. В. С.
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20251420100496 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Т. П., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **, вх. **, ет. **, ап.
**против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2.
В исковата молба се излагат съображения, че на 22.03.2024 г. около 08:30 ч. при
управление на л.а. „*****“ с peг. № **** на път Ш-101, км. 0+030, ищецът бил спрян за
проверка от полицейски патрул. При извършената му проверка като водач на МПС бил
изпробван и с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Пробата за
наркотици, отчетена от техническото средство била положителна за бензодиазепин. На
ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. №
1070084/22.03.2024 г. и му било иззето свидетелството за правоуправление на МПС, както и
регистрационните табели на управлявания от него автомобил, което обстоятелство било
вписано в АУАН. Бил му издаден талон за медицинско изследване, като ищецът дал кръв за
лабораторно изследване, след което бил задържан за 24 часа по Закона за МВР със Заповед
peг. № 1795зз-80 от 22.03.2024 г., издадена от Л. А.И. – старши полицай при РУ – Враца. Със
Заповед ППАМ № 369з-913/ 22.03.2024 г., издадена от Р.И., на длъжност мл. автоконтрольор
в Сектор Пътна полиция при ОДМВР – Враца свидетелството за правоуправление на МПС
на ищеца било отнето на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 172, ал. 1 ЗДВП до решаване на
въпроса за отговорността му. По случая било образувано досъдебно производство №
2130/2024 г. по описа на Районна Прокуратура Враца (БП № 302/2024 г. по описа на РУ
Враца), по което на 22.03.2024 г. бил иззет и управляваният от ищеца лек автомобил „*****“
с peг. № ******* заедно с контактния ключ. След като ищецът бил освободен от 24-часовото
си задържане, дал биологичен материал за лабораторно изследване в СМДЛ Рамус ООД гр.
Враца, като резултатите за употреба на наркотични вещества, в това число и бензодиазепин,
били отрицателни.
1
Поддържа се, че след като изтекло 24-часовото му задържане дни наред ищецът бил
силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене, задух, главоболие. Имал проблеми със съня и
концентрацията. От полицията не му давали никаква информация по случая, освен заявеното
от полицаите в момента на задържането му, че срещу него ще бъде образувано наказателно
производство за шофиране след употреба на наркотици. Ищецът започнал да чете в интернет
и разбрал, че наказанието, което го заплашва, е от една до три години лишаване от свобода,
което много го притеснило, тъй като се уплашил, че ще отиде в затвора.
Сочи се, че проверката за наркотични вещества на ищеца била извършена на оживено
място, като бил видян по време на проверката и от негови познати, поради което се
почувствал доста неудобно. Впоследствие се разбрало, че ищецът е „лежал в ареста“ след
употреба на наркотици и дълго след като бил освободен се говорело в квартала, където се
ползвал с добро име, че е наркоман, което станало достояние и на близките му. Твърди се, че
ищецът никога в живота си не е вземал наркотици и изпитвал силен срам и неудобство как
това ще се отрази не само на неговата репутация и достойнство, а и на тези на близките му,
които се ползвали с много добро име в квартала, където живеели. В приятелската му среда
също се разбрало за случая, като ищецът известно време избягвал да излиза извън дома си,
затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част от тях също спрели да общуват с
него и го търсят, не го поздравявали на обществени места. От общи познати ищецът
разбрал, че случаят се е обсъждал.
Поддържа се, че отделно от това ищецът останал без автомобила си, който му бил
иззет и му бил върнат осем месеца по-късно. Работното му място се намирало извън града, а
той нямал нито автомобил, нито свидетелство за правоуправление, поради което се налагало
да се придвижва до работа с такси, тъй като нямало удобен друг обществен транспорт, или
да моли приятели да го закарат, което довело до допълнителни разходи и неудобство за него
и за семейството му.
Посочва се, че ищецът многократно ходил в полицията и в прокуратурата и се
интересувал какво се случва с делото. От прокуратурата му обяснявали, че след като делото
не се водело срещу него, не могли да му дадат информация. От полицията също му
отговаряли, че ако се наложи, ще го потърсят, но не му предоставяли информация за хода на
разследването. На 21.11.2024 г. – осем месеца след задържането му, го извикали от
полицията, за да му върнат автомобила, за което била съставена разписка за връщане на
веществени доказателства. По-късно получил и Постановление на Районна прокуратура –
Враца за прекратяване на наказателното производство. От прокурорския акт разбрал, че
според заключението на химико-токсикологична експертиза в представените от него
биологични проби не било установено наличие на наркотични и упойващи вещества, а
единствено на лекарственото вещество метамизол (аналгин, беналгин) от групата на
аналгетиците и антипиретиците с пиразолонова структура, което вещество и метаболиите му
обаче не били класифицирани като наркотични вещества съгласно ЗКНВП. Предвид липсата
на данни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 НК наказателното производство с
цитирания прокурорски акт било прекратено. След като изчакал да изтече срока за
обжалване, отишъл с постановлението в КАТ при ОДМВР – Враца, откъдето му върнали
свидетелството за правоуправление на МПС.
Поддържа се, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Твърди се, че Прокуратурата на Република България безспорно е пасивно
легитимирана като процесуален субституент на Държавата, като държавата, чрез своя
процесуален субституент, не може да се освободи от отговорност, нито тази отговорност да
бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено от действията и на други
държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ извън ПРБ, като в случая е без значение дали тези
действия са били законосъобразни. Сочи се, че прокуратурата е органът, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство, който е упражнявал ръководство и
2
надзор, който е контролирал хода на разследването и е давал конкретни указания по
разследването.
Твърди се, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване
на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно-процесуален смисъл, като макар и да не е имало реално привличане в
качеството на обвиняем, от приложеното като доказателство Постановление за прекратяване
на наказателно производство по пр. пр. № 3928/2021 г. по описа на Районна Прокуратура –
Враца става ясно, че досъдебното производство се е водило срещу ищеца, а в подкрепа на
това твърдение е и фактът, че по досъдебното производство е назначена химико-
токсикологична експертиза на биологични проби, иззети именно от ищеца. Изтъква се, че
съгласно съдебната практика лицето е претърпяло вреди от воденото срещу него
наказателно преследване дори и в случите, когато досъдебното производство е прекратено,
без да му е повдигано обвинение, като без значение за възникване на отговорността е
обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или след като на лицето е
повдигнато обвинение, а е важен фактът на засягане на личната сфера, което засягане
настъпва от момента, в който спрямо лицето е извършено действие или действия във връзка
с образувано наказателно производство. Сочи се, че в случая още с АУАН свидетелството за
правоуправление на МПС на ищеца било отнето, а впоследствие му бил иззет и биологичен
материал, на който била назначена химико-токсикологична експертиза и след като било
водено осем месеца, досъдебното производство било прекратено именно поради липса на
осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Поддържа се, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до
негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне пред близки и познати, като в подобни случаи негативните
преживявания се презюмират и от закона с оглед презумпцията за невиновност и
конституционна защитените основни човешки права – чест, достойнство на личността, право
на лична свобода и право на свободно придвижване. Посочва се, че ограничаването на тези
права във всички случаи има негативно отражение върху психиката и чувството на лично
достойнство на човек, още повече върху такъв с чисто съдебно минало, като самият факт, че
лицето, в крайна сметка не е извършило престъплението, за което е образувано
наказателното производство, влече след себе си извода за вредоносен резултат за това лице.
Изтъква се, че във всеки случай на задържане, независимо дали се касае за задържане
за срок от 24 часа по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за такова до
72 часа по нареждане на Прокуратурата или за мярка за неотклонение „задържане под
стража“, наложена от съда, при неоснователност на задържането причинените в резултат на
незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Сочи се, че
лишаването от свобода дори за 24 часа причинява психологическа травма на потърпевшия и
следва да се обезщети, като е без значение дали заповедта за задържане е обжалвана или не,
тъй като по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря самостоятелно.
Поддържа се, че в случая претърпените от ищеца притеснение, страдание, уплаха,
срам, уронване на престижа и доброто му име, както и това на негови близки, страх да не
бъде несправедливо обвинен, да не отиде в затвора и т.н., както и физически дискомфорт, в
резултат на задържането от органите на МВР и престоя в ареста, последвали здравословни
проблеми, претърпени допълнителни разходи поради отнемането на СУМПС и МПС и
разпространяване на новината, че е наркоман, следва да бъдат обезщетени със сумата от
общо 8 000,00 лв., от които: 3 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на воденото срещу ищеца наказателно преследване, 2 000,00 лв. обезщетение за
лишаването му от възможност да управлява притежаваното от него МПС за срок от осем
месеца, 2 000,00 лв. обезщетение за отнемане на СУМПС за срок от осем месеца, 1 000,00
лв. обезщетение за неправомерно задържане за срок от 24 часа.
3
По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 8 000,00 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който
се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва се,
че претенцията на ищеца е твърде обща и ищецът не е ангажирал доказателства, че е
претърпял негативни неимуществени последици вследствие воденото дело. Твърди се, че в
случая той не е привличан в качеството на обвиняемо лице с нарочно постановление, както
и не са провеждани процесуално-следствени действия в това качество, както и не му е
определяна мярка за неотклонение или друга процесуална мярка за принуда. Изтъква се, че в
исковата молба ищецът единствено описва какви действия са извършили спрямо него
правоохранителните органи в лицето на служителите от сектор „Пътна полиция“, а именно
че е бил тестван за употреба на наркотични вещества, след което е бил задържан, но нито
едно от изброените действия не е извършено под надзора на прокуратурата, доколкото
полицейските органи имат самостоятелни оперативни правомощия по ЗМВР и ЗДвП, които
не са под надзора на прокуратурата, поради което и прокуратурата не следва да бъде
вменяваната отговорност. Поддържа се, че претендираното от ищеца обезщетение е в
завишен размер и не отговаря на принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, тъй като
не се наблюдава никакъв интензитет от претърпени неимуществени вреди вследствие на
проведеното срещу ищеца наказателно производство. Сочи се, че ищецът не конституиран в
качеството на обвиняем, не му е воден разпит в това му качество, както и не е имал мярка за
неотклонение, по които действия по НПК прокуратурата осъществява надзор и ръководство
в досъдебната фаза. Посочва се, че прокуратурата по никакъв начин не е разгласила
обстоятелства по образуваното и воденото дело, за да се твърди, че ищецът е чувствал срам,
неудобство и притеснения в квартала, сред близки, приятели и колеги. Твърди се, че в случая
се касае за образувано бързо производство срещу ищеца за извършено престъпление, което
предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода, което не се явява тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, поради което е налице по-нисък интензитет на отрицателните
преживявания. Поддържа се, че прокуратурата по никакъв начин не е ограничила правата на
ищеца, тъй като спрямо него не е определяна и мярка за неотклонение „задържане под
стража за 72 часа“. Изтъква се, че видно от заповедта за задържане на лице с peг. № 1795зз-
80/22.03.24 г., същата е била за срок от 2 часа, което не предполага тежко изживяно
неудобство и срам, поради което търсеният размер на обезщетението от 1 000,00 лв. се явява
прекомерен. Твърди се и че този акт подлежи на съдебен контрол, за който няма никакви
доказателства дали е осъществен, след като има претенции за неговата незаконосъобразност
и търпени неимуществени вреди. Посочва се, че периодът от образуването на наказателното
производство до прекратяване на същото е около 8 месеца, като в рамките на този срок
разследването е приключено, като са събирани относими доказателства. Поддържа се, че
отнемането на СУМПС, както и лишаването от право да управлява МПС са изцяло в
правомощията на служителите на МВР в частност ОДМВР – Враца, поради което за
твърдените търпени вреди вследствие от тези действия не следва да бъде ангажира
отговорността на прокуратурата, тъй като се явява некомпетентен орган. Сочи се, че
прокуратурата не може да издава, както и да отменя принудителна административна мярка,
наложена по ЗДвП предвид съдебния контрол на същата. Изтъква се, че предвид
възможността да се осъществява съдебен контрол на тези действия, то и заинтересованият
ищец е имал възможност да упражни правата пред съда, ако е счел, че същите са му
нарушени, като в случая няма събрани доказателства дали е осъществил това свое право
съгласно АПК. Твърди се, че досъдебната фаза е протекла в разумен срок, доколкото
развръзката и изхода на цялото производство зависи от заключението на токсикохимичната
експертиза. Сочи се, че в случаят ищецът не е приел показанията на техническото средство и
4
е дал кръв и урина за медицинско изследване, с което са охранени правата му. Твърди се, че
след представяне на заключението на назначените проби кръв и урина прокуратурата се е
произнесла в изключително кратък срок, като е прекратила производството на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 НПК на 25.11.2024 г.
Предвид тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното по делото Уведомление за започване на бързо производство с
извършен първи ат по разследването при условията на чл. 356, ал. 3 НПК до Районна
прокуратура – гр. Враца, на 22.03.2024 г. е извършен първи акт по разследването – разпит на
свидетел и в РУ – Враца е започнато бързо производство № 302/2024 г. за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК срещу И. Т. П. за това, че на 22.03.2024 г., около 08:30 часа в обл. Враца,
на път III 101, км. 0+030 е управлявал лек автомобил марка „*****“, с рег. № ***** след
употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с „******“ с фабр. №
********.
Представена е Заповед за задържане на лице от 22.03.2024 г., с която ищецът И. Т. П. е
задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Враца в 09:00 часа
на 22.03.2024 г. Видно от разписката, приложена към заповедта, лицето е освободено в 11:00
часа.
С Постановление от 29.03.2024 г. прокурор при Районна прокуратура – Враца е
постановил разследването по пр.пр. № 2130/2024 г. по описа на РП – Враца, № 302/2024 г. по
описа на РУ – Враца, да се извърши по общия ред и делото да се изпрати на РУ – Враца за
извършване на процесуално-следствени действия, необходими за разкриване на обективната
истина и законосъобразно приключване на разследването в 2-месечен срок.
Приложена в представеното копие на ДП № 2130/2024 г. по описа на РП – Враца е
разпечатка от направен тест с „Дръг Тест 5000“ с фабр. № ******, от която е видно, че е
налице положителен резултат за бензодиазепини.
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение №
1070087/22.03.2024 г. против И. Т. П. за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 за това,
че е управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В акта е отбелязано, че е иззето СУМПС № ***, СРМПС № ******и 2 бр.
регистрационни табели с № ******. На лицето е издаден и талон за медицинско изследване
№ **********за проверка на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Със Заповед № 3693-913/22.03.2024/22.07.2023 г. на И. Т. П. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца“. Със Заповед № 24-0967-000116/22.03.2024 г. на
ищеца е наложена санкция по чл. 171, т. 2 А, б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил „****“, с рег. № **** за срок от 12 месеца“, като на
основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано
от 22.03.2024 г. и са отнети свидетелството за регистрация на МПС № ****** и два броя
регистрационни табели с №******.
От приетата като доказателство по делото справка за собственик на превозно
средство се установява, че лек автомобил „*****“, с рег. № ****** е собственост на И. Т. П..
Видно от приложената към представеното копие на ДП № 2130/2024 г. по описа на РП
– Враца съдебна химикотоксикологична експертиза рег. № И-10498/13.11.2024 г. от
извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето И. Т. П. не е
5
установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.11.2024 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Враца е прекратено наказателното производство,
водено срещу И. Т. П. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК, тъй като извършеното от И. Т. П. не съставлява престъпление.
Видно от приложеното известие за доставяне постановлението за прекратяване е
връчено на ищеца на 27.11.2024 г.
От приложената по делото разписка за връщане на веществени доказателства се
установява, че лек автомобил „****“, с рег. № *******е върнат на ищеца на 21.11.2024 г.
От приетата по делото справка за съдимост на ищеца се установява, че същият е
осъждан, като със Споразумение № 242/25.11.2022 г. по НОХД № 20221420201097 по описа
на Районен съд – Враца ищецът се е признал за виновен в това, че на 15.07.2022 г. е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,73 на хиляда и след употреба на наркотични вещества – диазепам и
неговите активни метаболити – нордазепам, като на същия са наложени наказания лишаване
от свобода за срок от 11 месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3
години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
От разпита на свидетеля Александър Цветанов Николов се установява, че същият
познава ищеца от 25 години, като двамата са живеели в един блок десет години. Свидетелят
посочва, че март месец миналата година хванали ищеца да шофира след употреба
наркотици, след което се оказало, че не е употребявал наркотици. Свидетелят видял ищеца 2-
3 дни след случката и той му разказал какво се случило. Ищецът бил под голямо
напрежение, чувствал се зле, защото му взели колата и книжката, и му казали, че е използвал
наркотици, а той не бил такъв човек. Притеснявал се от това какво може да се случи. Около
осем месеца чакал резултата от пробата, през който период бил без книжка и кола. Преди
случая ищецът ходел с колата си на работа, като след това звънял на приятели, за да го
карат, тъй като работата му в гараж на края на гр. Враца била далече от дома му и до
мястото нямало градски транспорт. Свидетелят също карал няколко пъти ищеца на работа.
Свидетелят сочи, че осем месеца по-късно върнали книжката на ищеца. Акумулаторът на
колата бил повреден, а тя се нуждаела от ново обслужване, тъй като осем месеца не била
карана. Свидетелят твърди, че И. имал промяна в поведението след случая, бил много
притеснен докато чакал резултата. Свидетелят твърди, че И. никога не е употребявал
наркотици.
От разпита на свидетеля В. М.М. се установява, че двамата с И. са приятели от доста
години. Свидетелят посочва, че миналата година март месец се бил запътил към ищеца и на
пътя видял, че полицаите го били наобиколили, а той бил с неговата кола. Подминал, опитал
да му се обади, но телефонът му бил изключен. Сочи, че с И. се свързал и видял на
следващия ден и той му казал, че са го тествали за наркотици и е излязъл положителен
резултат. Той му разказал, че са го задържали за 24 часа. И. изглеждал доста зле визуално и
психически бил изпаднал в дупка. Това продължило доста дълго време. Нямало с какво да
ходи на работа, като свидетелят го карал много пъти. Имал проблеми със семейството, жена
му искала да го напуска. Свидетелят твърди, че разстоянието от дома до работата на ищеца е
голямо, като отнема около час време, за да се стигне пеша и до работата му не стига
обществен транспорт. Сочи и че самата му работа през деня е свързана с шофиране и затова
му било много трудно докато бил без книжка 7-8 месеца. Посочва, че когато си взел колата,
тя не палела, като се наложило да направи разходи за нея. Свидетелят твърди, че И. не
употребявал наркотици. Сочи, че в приятелския му кръг се говорело, че е станал наркоман,
като свидетелят казвал, че това не е вярно, защото той не употребявал такива неща.
Приятелите му започнали да го избягват. Това му се отразило зле, имало промяна в него. И.
6
имал и финансови затруднения, като свидетелят му помагал. Свидетелят знае, че веднъж
хванали И. да шофира след употреба на алкохол и някакви хапчета. Посочва, че за периода, в
който бил без книжка и без автомобил, той преустановил работа си през повечето време,
като ходел на работа, но не често.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни и почиващи на
непосредствените им възприятия.
При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за
заплащане на сума в размер на 8 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по пр. пр. № 2130/2024 г. по описа на Районна
прокуратура – Враца, прекратено с постановление от 25.11.2024 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане.
За да възникне спорното материално право, трябва да бъдат осъществени следните
материални предпоставки: 1) срещу ищеца да е упражнена принуда по образувано
наказателно производство – да са наложени принудителни административни мерки спрямо
него; 2) образуваното наказателно производство да е прекратено с влязъл в сила
прокурорски акт поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление; 3) ищецът да е претърпял неимуществени вреди и 4) причинените
неимуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от упражнената
принуда спрямо ищеца в наказателното производство.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване тези правопораждащи факти.
Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени доказателства
се установява, че на 22.03.2024 г. ищецът като водач на лек автомобил марка „****“ с рег.
№****** е бил спрян за проверка от полицейски служители и тестван с техническо средство
„Дръг Тест 5000“ с фабр. № *****, отчело положителна проба за бензодиазепини, за което
било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, ищецът
бил задържан за срок до 24 часа /2 часа/, съставен бил акт за установяване на
административно нарушение, временно било иззето свидетелство за управление на МПС на
ищеца и била прекратена регистрацията на моторното превозно средство. От заключението
на назначената в наказателното производство химикотоксикологична експертиза е видно, че
от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето И. Т. П. не е
установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти. С
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.11.2024 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Враца е прекратено наказателното производство, водено за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като
извършеното от И. Т. П. не съставлява престъпление.
В Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК е прието,
че употребеният в ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу
определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу
което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е
повдигнато обвинение. И в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно
производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за
извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу
7
него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от
наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. – повдигането
на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен
извършител. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента,
в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние,
което единствено той би могъл да извърши.
В случая гореизложените фактически обстоятелства, установени по безспорен и
несъмнен начин, обосновават извод за основателност на деликтния иск за вреди от
неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение, предявен на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ. Образуването на наказателно производство,
както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни
действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение
(чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна
принуда и когато са неоснователни – причиняват вреди. По правната си същност искът за
вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с
бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената
принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по-голямото,
може и по-малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното
лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено
поради липса на доказателства, Прокуратурата на Република България ще носи отговорност
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на
правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките
срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и
достатъчно условие за осъществяването им, например – мерки за процесуална принуда
срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки, които са налагат
при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство,
доколкото административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителна административна мярка или
не. Прокуратурата на Република България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки – „задържане за 24
часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение /в този
смисъл Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК,
Определение № 461 от 07.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 513/2022 г., IV г. о., ГК/.
Изложените по-горе доводи обосновават извод за неоснователност на заявеното от
ответника възражение за недопустимост на производството и липса на материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
В случая чрез образуването на наказателно производство за конкретното престъпно
деяние, което единствено ищецът би могъл да извърши, и чрез неоснователно упражнената
принуда срещу него като уличено лице са били нарушени правото му на лична свобода,
засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС.
Ищецът е изпитал чувство на срам пред близки и приятели, притеснение от възможността да
получи наказание за деяние, което не е извършил, чувство за несигурност от предстоящото
развитие на производството. Настъпила е промяна в обичайния му начин на живот –
затворил се в себе си, изпитвал тревожност, променил ежедневните си занимания. Наложило
се да работи по-рядко, доколкото работата му била свързана с шофиране и изпитвал
трудности да се придвижи до работното си място.
8
При определяне на размера на справедливото обезщетение за претърпени от ищеца
вреди следва обаче да се обърне внимание и на неговата личност. Разпитаните по делото
свидетели еднопосочно твърдят, че същият не е употребявал наркотици. От приетото като
доказателство по делото свидетелство за съдимост на И. Т. П. обаче се установява, че същият
е осъждан, като със Споразумение № 242/25.11.2022 г. по НОХД № 20221420201097 по
описа на Районен съд – Враца се е признал за виновен в това, че на 15.07.2022 г. е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,73 на хиляда и след употреба на наркотични вещества – диазепам и
неговите активни метаболити – нордазепам, като на същия са наложени наказания лишаване
от свобода за срок от 11 месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3
години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Следва да се обърне
внимание, че веществото, след чиято употреба е управлявал моторно превозно средство
ищецът, е от същата група вещества /бинзодиазепини/, за които е отчетена положителна
проба при теста с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с фабр. № *******, извършена на
ищеца на 22.03.2024 г. Следва да се подчертае и че срещу ищеца са водени наказателни
производства, включително и такива за същото престъпление, като макар и реабилитиран за
някои от тях, той вече е бил привличан в качеството на обвиняем за извършени от него
престъпления, явявал се е пред органите на досъдебното производство и е участвал в
съдебни такива. Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай търпените от ищеца
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства от образуваното
наказателно производство, са с по-нисък интензитет от обичайните психически страдания
при повдигане на едно обвинение. В сравнение с всяко друго лице, което е привлечено за
първи път в качеството си на обвиняем, ищецът е търпял и преди негативните емоции,
породени от това да бъде посочен като автор на престъпление.
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение следва да се
вземе предвид и продължителността на воденото наказателно производство и взетите по
отношение на ищеца мерки за процесуална принуда. В случая наказателното производство е
било с обща продължителност от 8 месеца, което е в рамките на разумния срок, като следва
да се посочи, че много скоро след излизането на резултата от назначената
химикотоксикологична експертиза наказателното производството е било прекратено. Следва
да се отбележи и че макар ищецът да е бил задържан за срок до 24 часа, реално
фактическото му задържане е траело само 2 часа – от 09:00 до 11:00 часа, което обуславя по-
нисък интензитет на отрицателните му преживявания.
Изложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 8 000,00 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди е
завишено, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително
тежки вредни последици от образуваното наказателно производство. Безспорно изпитаните
и следващите се емоционални страдания и негативни чувства, преживените стрес и
притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от евентуално осъждане по
повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Обезщетението обаче трябва да бъде
преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база анализа на събраните
доказателства и посочените по-горе мотиви, касаещи определянето на размера му. Въз
основа на тях съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 1 500,00 лв., като искът до пълния предявен размер
от 8 000,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 05.12.2024 г., т. е от момента на влизане в сила на
постановлението на Районна прокуратура – Враца за прекратяване на наказателното
производство. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според които
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
9
възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 133,13 лв., представляваща направени разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на И. Т. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул.
„****“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 1 500,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по пр. пр. № 2130/2024 г. по описа на
Районна прокуратура – Враца, прекратено с постановление от 25.11.2024 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 05.12.2024 г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 500,00 лв. до пълния предявен размер от 8 000,00
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на И. Т. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул.
„****“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 133,13 лв., представляваща направени в
производството разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10