Решение по дело №63679/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23488
Дата: 30 декември 2024 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110163679
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23488
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110163679 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД от „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.***,представлявано от ***,против ***,ЕГН **********,с адрес гр.***,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 5230,30 лева
главница,4069,68 лева възнаградителна лихва за периода 05.08.2020 г. до
08.08.2022 г.,1312,28 лева лихва за забава за периода 05.09.2020 г. до
16.02.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 05.10.2019 г. между „***с“ и
ответницата Т. е сключен договор за заем PLUS-17358102 като дружеството
предоставя на ответницата сума от 4800 лева в заем,а ответницата се
задължава да върне паричната сума на погасителни вноски за 60 месеца,всяка
от които в размер от по 189,17 лева. Ищецът твърди,че дружеството
заемодател е превело паричната сума по сметка на заемополучателката. Сочи
се,че впоследствие страните са постигнали съгласие относно отсрочване
изпълнение на задължение за заплащане на погасителни вноски. В исковата
молба се твърди,че ответницата Т. е заплатила седем погасителни вноски и е
преустановила плащанията. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице
правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответницата *** не е подала писмен отговор.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „***с
***,дружество,регистрирано в Париж,Франция претендира издаването на
заповед за изпълнение срещу *** за сумите от 5230,30 лева главница,4069,68
лева възнаградителна лихва за периода 05.08.2020 г. до 05.12.2024 г.,1312,28
лева мораторна лихва за периода 05.09.2020 г. до 16.02.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 10973/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор за потребителски паричен кредит,сключен на
05.10.2019 г. между „***с ***“,като заемодател,и ***,като
заемополучател,съгласно който е уговорено предоставяне в заем на сумата от
4800 лева,подлежаща на връщане на шестдесет вноски,всяка от които в размер
на 184,84 лева.
Установява се,че „***“АД е универсален правоприемник на „***с ***
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,ако срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или ако заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК,какъвто е настоящият случай. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане,за което е издадена заповедта за
изпълнение. С оглед това,че искът е уреден като положителен установителен
иск,в тежест на ищеца е възложено провеждането на доказване за наличието
на материалноправни предпоставки за уважаване на иска – ищецът следва да
проведе доказване,че е сключен договор за заем,предоставена е заемната
парична сума,да докаже какви права и задължения са уговорени между
страните и дали е уговорена възнаградителна лихва,както и да докаже по
какъв начин страните са уговорили връщането на заемната парична сума.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата,на която е
подадено заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
28.02.2023 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано от представените писмени
доказателства,че между дружество,чийто правоприемник е ищцовото
дружество и ответницата Т. е сключен договор за заем. Договорът за заем е
реален договор,при който страните постигат съгласие относно заемната
парична сума и начина,по който същата ще бъде издължена,но за реализиране
на фактическия състав на договора за заем е необходимо да бъде доказано,че
заемната парична сума е предадена. Съдът,отчитайки представения писмен
договор счита,че е доказано,че страните са постигнали съгласие дружеството
да предостави в заем сумата от 4800 лева,която ответницата Т.,като
2
заемополучател,приела да връща на шестдесет месечни вноски. Не е спорно
между страните,че заемната парична сума е предоставена по сметка на
ответната страна,в която насока съдът взе предвид наличието на заплатени
седем вноски,както и отчете,че впоследствие страните предоговарят
плащането на вноските като постигат споразумение за разсрочване на някои
погасителни вноски,което също потвърждава,че заемната парична сума е
получена от ответницата Т.. Това означава,че от значение за преценка дали
исковата претенция за връщане на главница подлежи на уважаване е дали
ответницата е върнала заемната парична сума. Провеждането на доказване
факта на връщане на заема е възложено на ответницата Т.,а в хода на
производството ответницата не е провела доказване,че е върнала друг част от
заемната парична сума извън заплатените седем вноски,за които ищецът
признава,че е получил плащане. Така мотивиран,съдът намира,че исковата
претенция е доказана по основание,а по размер подлежи на уважаване за
сумата от 4540,08 лева,представляваща неиздължен остатък от главница след
отчитане плащанията на първите седем вноски,а за разликата до пълния
претендиран размер от 5230,30 лева искът подлежи на отхвърляне. За да
счете,че искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 4540,08 лева,съдът
взе предвид,че заемната парична сума възлиза на 4800 лева,а със
споразумението за отсрочване единствено е уговорен различен падеж на
отделни погасителни вноски,съответно различен краен срок на договора за
заем,но не е усвоена нова заемна парична сума. Отчитайки признанието на
ищеца,че е получил частични плащания,с които са изпълнени задълженията по
първите седем вноски,както и като съобрази,че след отчитане на тези
плащания неиздължената главница възлиза на 4540,08 лева съдът намира,че
искът подлежи на уважаване за тази парична сума и следва да бъде отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 5230,30 лева.
Уважаването на иск за присъждане на възнаградителна лихва е
обусловено от провеждането на доказване,че такава е уговорена,от
установяване размера на възнаградителната лихва. В тежест на страната ищец
е възложено доказването,че е уговорена възнаградителна лихва и размерът на
лихвата,а в тежест на ответницата е възложено да докаже,че е изпълнила
задължението си да заплати уговорената възнаградителна лихва,съответно да
установи обстоятелства,от които произтича,че лихва е недължима.
Договорната лихва има възнаградителен за заемодателя характер и се
начислява за периода на действие на договора. В хипотезата,когато е обявена
предсрочна изискуемост на вземането по договора за заем,договорна лихва е
дължима до датата на обявяване на предсрочна изискуемост,а при обявена
предсрочна изискуемост възниква дължимост на цялата неиздължена
главница,върху която се начислява единствено законна лихва,ако не бъде
заплатена,но за периода след обявяване предсрочна изискуемост не се
начислява договорна лихва.Страните не спорят,а и от представения договор за
заем се установява,че е уговорена дължимост на договорна лихва. С оглед
обстоятелството,че ответницата Т. не доказва да е заплатила договорната
лихва за процесния период,съдът счита,че исковата претенция в частта за
договорната лихва е доказана по основание. Съдът намира,че уговореният
размер на договорна лихва не противоречи на добрите нрави. В съдебната
практика е възприето,че противоречи на добрите нрави уговорянето размер на
договорна лихва,който надвишава двукратно размера на законната лихва за
3
обезпечените кредити и надвишава трикратно размера на законната лихва за
необезпечените кредити. В конкретния случай договорът за заем не е
обезпечен,а за да счете,че следва да уважи исковата претенция,съдът взе
предвид,че претендираният размер на договорна лихва не надвишава
трикратния размер на законна лихва върху главницата,начислена за същия
времеви период. По изложените съображения съдът приема,че искът за
възнаградителна лихва подлежи на уважаване като при съобразяване на
обстоятелството,че с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение заявителят се е позовал на обявяване на предсрочна изискуемост
на 08.08.2022 г.,съдът счита,че искът за възнаградителна лихва следва да бъде
уважен по размер за сумата от 3417,68 лева,определен по реда на чл.162 от
ГПК,а за разликата до пълния претендиран размер от 4069,68 лева искът за
договорна възнаградителна лихва подлежи на отхвърляне.
Съдът приема,че е доказан по основание и по размер и искът за
заплащане на мораторна лихва,предявен по реда на чл.86 от ЗЗД. Искът по
чл.86 от ЗЗД подлежи на уважаване,ако бъде доказано,че кредиторът
разполага с вземане,което не е изпълнено,при което за периода на забава
длъжникът отговаря за заплащане на обезщетение за забава. Когато
изпълнението на задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от
деня,следващ падежната дата или последния ден от срока длъжникът изпада в
забава,без да е необходима покана,докато ако задължението няма срок,за да
бъде поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да е отправил
покана. В настоящия случай от представения договор за заем се установява,че
е уговорено връщането на заемната парична сума на погасителни вноски,всяка
от вноските има конкретна падежна дата,което означава,че при липса на
плащане на падежа заемополучателят изпада в забава,считано от
датата,следваща падежната дата. В този смисъл и е договорната
клауза,регламентирана съгласно чл.5 от сключения договор. При липсата на
проведено доказване,че погасителните вноски са заплатени в срок,съдът
счита,че искът по чл.86 от ЗЗД е доказан по основание,а по размер следва да
бъде уважен за сумата от 1240 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК при
съобразяване наличието на частично отхвърляне на иска за главница,при
което върху отхвърлената част от главницата недължима се явява мораторна
лихва,докато за разликата до пълния претендиран размер от 1312,28 лева
мораторна лихва за периода 05.09.2020 г. до 16.02.2023 г. искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед това,че
съдът,разглеждащ установителния иск се произнася по въпроса за
дължимостта на разноските по заповедното производство съдът намира,че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени 225,54 лева за заповедното
производство и 268,54 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
4
от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на ***,ЕГН
**********,с адрес гр.***,че съществува вземане на „***“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от *** в размер от
4540,08 лева ( четири хиляди петстотин и четиридесет лева и осем стотинки )
главница по договор за паричен заем PLUS-17358102,сключен на 05.10.2019
г.,сумата от 3417,68 лева ( три хиляди четиристотин и седемнадесет лева
шестдесет и осем стотинки ) възнаградителна лихва за периода 05.08.2020 г.
до 08.08.2022 г.,сумата от 1240 ( хиляда двеста и четиридесет ) лева мораторна
лихва за периода 05.09.2020 г. до 16.02.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 28.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 10973/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска
за главница в частта за разликата над 4540,08 лева до пълния претендиран
размер от 5230,30 лева,в частта за разликата над 3417,68 лева до пълния
претендиран размер от 4069,68 лева договорна възнаградителна лихва и в
частта за разликата над 1240 лева до пълния претендиран размер от 1312,28
лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА ***,ЕГН **********,с адрес гр.*** да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление гр.***,представлявано от ***,сумата от 225,54 лева ( двеста
двадесет и пет лева петдесет и четири стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
268,54 лева ( двеста шестдесет и осем лева петдесет и четири стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5