Р Е Ш
Е Н И Е
С., 03.02. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 25.01. две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар : К. Л., с участието на прокурор от СОП Ст. П., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД
№ 285 по описа за 2020 година и за да се
произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезИ. с въззивна
жалба срещу присъда № 54 от 4.05.2019г., постановена по НОХД № 566/2017г. по описа на РС- С., по
силата на която съдът е признал подсъдимия В.И.Д., роден на 23.02Л981 г. в гр. С.,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан,
безработен, с постоянен адрес:***1, настоящ адрес:***, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 21.01.2017год. за времето от 08.30 часа до 14.00 часа в
землището на с.Б., общ.Д., обл.С., в района на 302 ГП е превел през границата
на страната от Република България в Република Сърбия, група от хора - 10
(десет) лица, както следва: Г.С. Н.(S. N.), родена на *** год. в И., И.ска
гражданка, ЛНЧ **********, РКЧ № ., изд. на 11.01.2017год. от РПЦ-С.; 2.С. Н.(S.
N.), родена на *** год. в И., ЛНЧ **********, РКЧ № ., изд. на 11.01.2017год.
от РПЦ-С.; З.С. Г.. (S. G.), роден на ***год. в А., ЛНЧ **********, РКЧ № .,
валидна до 17.02.2017год., изд. от РПЦ- Х.; 4 А. К.(A.
K.), роден на 01.01 1998год. в А., ЛНЧ **********, РКЧ № ., изд. на
13.01.2017год. от РПЦ-Х.; б.Х. А.(H. A.), роден на *** год. в А., ЛНЧ **********, РКЧ № ., валидна до 14.01 2017год. от РПЦ-Х.; б.С. Р.(S. R.), роден на ***
год. в А., ЛНЧ **********, РКЧ № .. валидна до
17.01.2017год. от РПЦ- Х., ненавършил 16-годишна възраст; 7А. Н.(A.N.), роден на ***
год. в А., ЛНЧ **********, РКЧ № ., валидна до
17.01.2017год., изд. от РПЦ-Х., ненавършил 16-годишна възраст; 8С.М. (S. M.), роден на ***год.
в А., ЛНЧ **********, РКЧ № ., валидна до
17.01.2017год., изд. от РПЦ-Х., ненавършил 16-годишна възраст; 9.Я. Ш. М. (Y. S. M.), роден на ***год.
в А., ЛНЧ **********, РКЧ № ., валидна до
17.01.2017год., изд. от РПЦ-Х.; Ю.А. В. (A.W.), роден на ***год. в А., справка „Е." № .,
справка в системата „Афис" № BD142495. които не са български граждани и
сред които има и лица, ненавършил и 16-годишна възраст, без разрешение на
надлежните органи на властта и не през определените за това места, поради което
и на основание чл. 280, ал.2, т.1 и т.З, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 и чл.45,
ал.1 НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /четири/ години и 5
/пет/ месеца, което да изтърпи при строг режим и да заплати в полза на
държавата „ГЛОБА” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Приспаднал е на основание чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2 от НК времето, през което подсъдимият, В.И.Д., с установена по делото самоличност,
е бил задържан по ДП № 1/2017 г. по описа на РГДП- Д., а именно: от
21.01.2017г. до 22.01.2017 година, включително.
Със същата
присъда съдът е наложил мярка за процесуална принуда на, подсъдимия В.И.Д., с
установена по делото самоличност „ЗАБРАНА ДА НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА Р БЪЛГАРИЯ“,
като незабавно се уведоми ГД“Гранична Полиция“ и ГД „Лични документи“.
Постановил е на основание чл. 111 ал. 1 от НПК
веществените доказателства — 2 бр. мобилни апарати, ведно със СИМ - карти да се
върнат на собствениците им.
Присъдата е обжалвана от защитниците на подсъдимия ад
в. Д.Б. и адв. И.А.. В обща жалба двамата излагат оплаквания, че присъдата е
необоснована, неправилна- постановена в разрез с материалния закон и в
противоречие с процесуалните правила. Поддържа се, че доколкото присъдата
почива на косвени доказателства, не са събрани в хода на съдебното следствие
достатъчно такива, обосноваващи авторството и извършването на престъпното
деяние от подсъдимия, по начин, че този извод да бъде единствено възможен и да
не поражда съмнение и колебание в правилността му. Осъществените процесуално-
следствени действия по разпознаване на подсъдимия от свидетелите- чужди
граждани са били опорочени, което се установи в хода на съдебното следствие, а
св. Т.изобщо не е разпознал подсъдимия. От разпита на св. Г.се установява действителната
причина, поради което подсъдимият се е намирал в граничната зона. В
съответствие с изложеното се застъпва становище, че е налице хипотезата на
чл.304 НПК, поради което молят присъдата да бъде отменена и да се постанови
оправдателна такава за подсъдимия.
От името на подсъдимия е депозИ.а допълнителна жалба
от адв. Д. М., който също поддържа наличие на незаконосъобразност,
неправилност, необоснованост и противоречие с процесуалния закон. Застъпва се
становище, че от събраните доказателства не следва еднозначният извод за
извършване на престъпление от подсъдимия, изведен от първия съд. Присъдата
почива на предположения. Съдът се е позовал на протоколи за опорочени
процесуално- следствени действия- разпознавания, извършени в нарушение на изискванията
на процесуалния закон.Съдът изцяло е игнорирал разпознаването, извършено от св.
Т., който е разпознал лице, различно от подсъдимия.
В жалбата се съдържат искания - за отмяна на
атакуваната присъда и за постановяване на нова такава в обратния смисъл, или за
отмяна и връщане на делото на PC за отстраняване на съществени процесуални
нарушения или-алтернтивно - за намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия Вл. Д., адв. Д. М. поддържа жалбата със съдържащите се в нея
оплаквания, като към доводите, изложени в жалбата прибавя допълнителни,
обосноваващи най- вече оплакването за осъществено съществено процесуално
нарушение при аргументИ.е и мотивИ.е на постановената присъда, изразяващо се в
липса на мотиви, изцяло препятстващо защитата и осъденото лице да узнаят волята
на съда, кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства при
взаимнопротиворечащите си такива в съвкупността. Защитата твърди, че в мотивите
към атакуваната присъда, съдът се е задоволил технически да копира изложената
фактическа обстановка в обвинителния акт, по този начин мотивите
представлават точно копие на същия.След
което следва механично изброяване на доказателствата, без всестранен, подробен
и обективен анализ на същите както повелява законът. Съдът формално и бланкетно
е изброил доказателствата, без да навлиза във внимателен и задълбочен анализ.Не
са обсъдени противоречията в доказателствата – противоречия между заявени
свидетелски показания на един и същ свидетел в съдебно заседание и депозИ.ите в
досъдебното производство, не са обсъждани
многобройните противоречия между показанията на свидетелите, както и
противоречията между отделните групи доказателства. Допуснато е превратно
тълкуване на доказателствата като им е придадено значение и смисъл, какъвто
нямат. Част от доказателствата са напълно игнорИ.и и оставени без споменаване
или обсъждане, сред които и дадените обяснения на подсъдимия, които съдът само
бегло е споменал, цитирал е некоректно, като съществени моменти, касаещи
изграденото алиби –къде се е намирал по същото време, в което са установени и
заловени чужденците от граничните власти са подминати без всякакво споменаване,
дори в качеството им на изградена защитна позиция. В пледоарията на адв. М. се
съдържа оплакване, че поради изтъкнатите по-горе особености на съдебните
мотиви, нито той- в качеството на защитника, а още по –малко подсъдимият са
успели да разберат с какви доводи и аргументи е призната виновността на
подсъдимия, като е постановена осъдителната присъда. Липсата на аргументи с.т.
препятства защитата да изложи собствени съображения за неправилност на
фактическите и правни изводи. Липсата на аргументация от страна на съда се пренася
и в частта досежно индивидуализацията на наказателната отговорност. Съдът
декларативно е заявил, че липсват каквито и да е обстоятелства, смекчаващи
отговорността.По отношение на отегчаващите такива, според защитата отново е
възприет формален подход с посочването на „незачитане на правовияя ред и липса
на критичност към извършеното деяние“.Защитата е на мнение, че всяко едно
деяние, инкриминИ.о като престъпление се изразява в „незачитане на правовия
ред“, а отегчаването на отговорността в зависимост от отказа да се признае за
виновен подсъдимият, представлява незачитане на неговото право на защита като
се влошава правното му положение по недопустим начин.
Въз основа на заявеното моли въззивният съд да отмени
постановената присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
РС С. за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Алтернативно- в
случай, че счете, че волята на решаващия съд е ясна- да отмени атакуваната
присъда и да постанови нова присъда, по силата на която да признае подсъдимия
за невиновен и да го оправдае по повдигнатото против него обвинение.
Подсъдимият в лична защита и по същество на делото
заявява, че се присъединява и поддържа изцяло становището на защитника си.
Представителят на СОП пледира в полза на потвърждаване
на присъдата на РС С.. Счита същата за правилна и обоснована, събраните в хода
на въззивното съдебно следствие доказателства- разпит в качеството на свидетели
на поемните лица, присъствали на разпознаването не разколебават правилността на
извода на съда за виновността и авторството на подсъдимия за извършване на
престъплението по чл.280, ал.2, вр.ал.1 НК, по който текст е привлечен да
отговаря.
Въззивният съдебен състав, като разгледа жалбата на
заявените основания, след като изслуша становищата и доводите на страните в
пледоариите им по същество на делото и сам осъществи по чл.314,ал.1 НПК
самостоятелен цялостен контрол на обжалваната присъда, въз основа на
доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Основателен е доводът, изложен в жалбата, че първият
съд не е анализирал доказателствата и
доказателствените средства, в отклонение от процесуалните изисквания, довело до
формИ.е на необосновани изводи по релевантните факти. Възприет е едностранчив
подход спрямо доказателствата в нарушение на чл.107,ал.3 НПК.
Не е била осъществена логическо-оценъчната дейност, в
съответствие с разпоредбите на чл.107,ал.3 и 5, вр.чл.14,ал.1 НПК –основен
принцип на правото, изискващ всестранно, пълно и обективно изследване на всички
обстоятелства, посредством анализ на доказателствата по делото по правилата на
процесуалния закон- по отделно и в съвкупност, в тяхната взаимна връзка и
отношение едни спрямо други и при прилагане на формалната логика.
Съдът, при своята дейност по мотивИ.е на съдебния акт
не се е съобразил с друг един основен принцип на правото –презумпцията за
невиновност, прокламИ.а в чл.16 НПК във връзка с която чл.103,ал.1 НПК поставя
тежестта на доказване на същото за държавното обвинение.Съдът не е изследвал
доказателствата, не е търсил действителният им вътрешен смисъл и значение,
според тяхната достоверност и формалната логика, а се е задоволил схематично да
повтори фактите , така, както са изложени в обвинителния акт, без да ги подлага
на критичен анализ. По този начин е нарушено и изискването по чл.18 НПК – да се
проверят лично доказателствените материали.
Не са констатИ.и многобройните противоречия между
показанията на свидетелите на обвинението – полицейските и граничните
служители, по редица пунктове, съществени за обективната страна на обвинението:
-по въпроса как
са били установени и разкрити извършителите: /по –конкретно подсъдимия Д./,
свидетелят Л. Д., в своя разпит пред съда твърди: „хванахме го с група“, докато
всички останали свидетели твърдят, че, подсъдимият Д. е установен и задържан
заедно с със св. П. Г., отделно от групата чужденци и на известно разстояние от
мястото, където е премината държавната граница от групата, - м. „Седлото“ до
Телевизионната кула и с. К., което разстояние според различните свидетели е
различно- според цитИ.ия по-горе свидетел-Д.- повече от километър, според св.Г. Г.- става въпрос
за километър-два – пресечена местност, според св. Б. А. –„три
километра –не повече“,
-съществени противоречия колко на брой са били
следите, които са били проследени от свидетелите –от мястото на пресичане на
държавната граница от голямата група хора до местността „Седлото“- пок. на
св.Л. Д., Г. Г. и М. М., които са в смисъл, че са проследили една следа,
която се връща обратно – към вътрешността на страната и след известно
разстояние към нея се присъединява друга следа, на човек който е стоял до този
момент неподвижно на поляна, встрани от седите и в близост до тях, се
опровергават от пок.св. С. С., на когото било съобщено, че две лица са се отклонили
от голямата група, и най- вече от пок.св.
П. Г., който
установява при разпита си, че по пътеката, свързваща м. „Седло“ и 302 гранична пирамида е имало
върху снега „следи от 3,4 или може би 5 човека“.
Лишен от преценка за достоверност в контекста на
житейската и формалната логика е разпитът на полицейския служител Л. Д. в
частта му, по какъв начин лицето, водач на групата е било описано и идентифицИ.о
от чужденците, при непосредственото им залавяне: „жената го описа с мимики“ –
„дошли са с кола, с много голям човек“ и последвалото заключение на свидетеля-
„Свързвам подсъдимия с човека, когото жената описа, защото него го хванаха на
„Седлото“
Не е откроен фактът, че единственият свидетел който
пряко е контактувал с лицето, водач на групата, като е възприел неговите външни
белези- чертите на лицето му е в действителност св. С. Т.. Извън
вниманието на съда е останало заявеното от съда пряко при неговия разпит, че на
въпроса на разследващия дали е в
състояние да разпознае подсъдимия, същият е отговорил
отрицателно:“Следователката ме попита мога ли да го разпозная, аз казах, че не
мога да го разпозная“, като свидетелят обяснява, че на два пъти е осъществявано
процесуално- следствено действие с негово участие, като разследващите са му
показвали снимки на обвиняемия, а той е отговорил отрицателно- че не разпознава
привлечения към отговорност Д., като лицето – водач на групата чужденци, с
което е провел разговор: „видях му лицето, проведох разговор“.Не е потърсена
кореспонденция с протоколите за осъществено процесуално- следствено действие,
приложени по досъдебното производство, от които е видно, че свидетелят
разпознава съвсем друго лице- лицето под №2 – с имена Г. К.Д.. При тези
данни, за липса на възможност да разпознае Вл. Д. като извършител на деянието,
непосредствено след неговото извършване / в пряка кореспонденция с пок. св. Н. Е., който е
потвърдил достоверността на приложените снимки във фооалбум, приложен към
протокола за разпознаване, съдът не е потърсил и дал отговор, по каква причина
след изминал дълъг период от време, свидетелят е проявил внезапен проблясък в
паметта и спомените и разпознава като водач на групата именно подс. Вл. Д.-„това хубаво момче, което се намира в съдебната
зала“.Дали това внезапно настъпило прозрение и опресняване на паметта не намира
своя логичен отговор в останалата част на неговите показания, в които се
съдържат данни за дългогодишно успешно сътрудничество с полицията и граничните
власти, видно от показанията на
свидетеля, дадени при разпита му пред първия съд:„Да, категоричен съм, че
групата, която отиде и която се върна е една, и съща, защото поддържам връзка с
г-н Г.ев –зам. Началника на К.“/ дали не става въпрос за разпитания като
свидетел Г. В. Г.?/, „а след това се обадих пряко на Г., като му казах, че на
моста има разтоварена група, човек ги води, защото ние разменихме малко
приказки и разбрах че е българин…“ и малко по-долу:“знам, че са минали на
сухата граница при 304 ГП /302 според показанията на полицейските служители/Има
пътека като над 200 човека са минали през мен. Хващал съм група 36 човека и
пари са ми предлагали“. И по- надолу: „Много групи съм виждал, но не
съм виждал друг път подсъдимия да води група бежанци“. Не са съпоставени
твърденията му от досъдебното производство при разпита му, непосредствено преди
разпознаването, където същият свидетел е изразил категорична увереност, че ще
разпознае лицето, с което е разговарял в близост до дома си, с показанията му
от съдебно заседание, а като извършител посочва лицето –статист под №2 Г. Д..
В действителност –единственото лице, което с
категоричност разпознава свидетелят Т.и го посочва като съучастник при
извършване на престъпното деяние това е св.Ц. С., определяйки го като лице,,
което е управлявало лекотоварния автомобил, с който са били транспортИ.и и
разтоварени чужденците –съответстващи на профил „нелегални емигранти“. Съдът
съпоставяйки драстично противоречивите показания на този свидетел от
досъдебното производство и тези -в съдебно заседание, е отдал предпочитание на
първите, без да обсъди доколко могат да се ценят като достоверни показанията на
съучастник в извършването на престъпното деяние, който не е привлечен към
наказателна отговорност. Дали в случая не се касае за процесуална фигура,
съдържаща характеристиките на „оговор“, т.к. изборът на прокуратурата да не
привлече съучастник или съизвършител е в прерогативите на обвинителната власт,
но задължение на съда при оценката на надеждността и достоверността на
показанията на такова лице да коментира, а не да игнорира това обстоятелство –
фактическото положение на съучастник, в контекста на доказателствената съвкупност и при прилагане на законите на
формалната логика. Още решаващият съд дължи отговор на въпроса –дали
посредством отказа на прокуратурата да привлече към отговорност съучастника С. не се заобикаля закона, който
иначе би дал право по силата на правото на защита на последния да откаже да
даде обяснения и още –дали може да се приеме, че лице, по отношение на което
обективно съществува опасност да бъде привлечено във всеки един момент към
наказателна отговорност, произхождаща от данни и доказателства за участието му
в престъпното деяние, дали е в състояния да формира свободна воля и да прояви
независимост и безпристрастност при даване на показания в една или друга
насока? Не е съобразена и справката за криминалистически регистрации на това
лице.
Съдът не е изградил преценка относно процесуалната
съобразеност и годност като доказателствено средство на проведените
процесуално- следствени действия – разпознавания на лица, извършени от чуждите
граждани с участието на преводач, протоколите от които са приложени към ДП,
като е игнорирал подминал и оставил
изцяло без обсъждане, данните за нарушения на процедурата, съдържащи се в разпитите в качеството на свидетели на
поемните лица – М.М. и И.М. – на л.211-212 от делото:
-
Вероятно
предварително възприемане от страна
на разпознаващите при довеждането му с белезници в
сградата на полицейското управление, преди започването на процесуално-
следственото действие:
-„не е изключено да са го видели когато го качиха беше
с белезници, горе му свалиха белезниците.Жените арабки не е изключено да са го
видели…Не е изключено, защото се отваряха и затваряха врати“ „но те са имали възможност да го видят, почти
съм сигурен“, „Смяната на якета се наложи, т.к имах чувството, че те знаеха
кого да разпознаят…“/пок.св. И.М. пред РС/
-показанията на същия свидетел, в хода на въззивното
съдебно следствие:“беше единствения с белезници и го охраняваха трима от
гранична полиция.Двете момичета, и момчето, които го разпознаваха спокойно си
минаха покрай него, той беше на вратата, след което на вратата сложиха шпионка
и го разпознаха…“
- -наличие на данни за проведено колективно разпознаване – едновременно от две
лица, в нарушение на закона, съдържащи се в пок. на свидетелите:
-„при самото разпознаване една от двете, когато
отиваше към стаичката, другата я дръпна и и показваше с ръка два пръста“ … „те
си говореха помежду си на арабски“/пок.св. М. пред РС/
- „една от
жените… като се обърна назад и обясняваше на другата жена за главата, показваше
на другата жена лицето и главата“ „Първата жена, която разпознаваше обясняваше
на другата жена и сочеше с ръцете и главата си, те си говореха“ „не си спомням
точно дали бяха едно след друго или едновременно разпознаванията“ / пок.св. М.
пред РС, които свидетелката заяви, че поддържа пред настоящата инстанция/
- съмнения в пълнотата и достоверността на превода,
извършен по време на разпознаването у поемните лица, с оглед непосредствените им впечатления:
- „аз не
разбрах тези жени кого разпознаха“ „някои неща бяха преведени на български
език, други неща те си говореха на техен език“ / пок.св. М. пред РС/
-„преводачът
превеждаше каквото му изнася, т.к. превеждаше по две думи.Не може тя да говори
три минути, а той да каже две думи“ „аз не чувах всичко, което казваше преводачът
на полицаите“ / пок.св. М. пред РС/ и пред настоящата инстанция :“стоях от
страната на разпознаващите и там нямаше адвокат, единствено преводач и нещо
ръкомахаха и коментираха, но не знам какво си говореха на арабски“
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че
при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато
съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на основанието по чл. 335,
т. 2 НПК, което предпоставя необходимост от отмяна на оспорения първоинстанционен
акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело
до липса на възможност да бъде узната волята на съда , досежно
доказателствената подкрепеност на формИ.ите изводи по релевантните факти, в
която хипотеза, настоящата инстанция не би могла да вземе отношение по доводите
за нарушение на материалния закон и за наличието на основанието за
постановяване на нова присъда по чл.334,т.2 НПК. Липсата на доказателствен
анализ и ясни правила при формИ.ето на изводите за релевантните факти,
съставлява пречка на осъдения подсъдим да разбере мотивите към съдебния акт и
да упражни правото си на защита като им противопостави собствената си доказателствено правна позиция по фактите, поради което е налице
съществено нарушение, неотстранимо в настоящата инстанция.
На следващо място – съдът изграждайки извод за липсата на яснота и доказателствена
обоснованост на съдебните мотиви към присъдата, констатира, че до известна
степен този недостатък е бил обусловен и предпоставен от внесеният обвинителен
акт, който е дефинирал неясно и непълно обвинение. Обвинителния акт – в своята
обстоятелствена и в заключителната си част, категорично не съответства на
стандартите по чл.246 НПК. Някои от пропуските и процесуалните нарушения са
били изтъкнати от защитата в разпоредително заседание, като съдът е постановил
определение в нарушение на чл.248,ал. 5, т.1 ,вр.ал. 1 т.3 НПК, като е отказал
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП С., приемайки
изтъкнатите нарушения за несъществени. В действителност се касае за съществени
факти, определящи деянието като престъпление от обективна страна, без
изясняването на които в обвинителния акт, се осуетява възможността на
подсъдимия да организира защитата си , а именно:
Обвинителният акт съдържа лишени от конкретика
разтегливи и общи формулировки:“от
известно време обвиняемият бил
осъществил контакт с лица, имащи отношение към организИ.ето и
превеждането през държавната граница по незаконен начин на чужди граждани“. За
какъв период се касае, кои са тези лица, какво означава „отношение към организИ.ото
и превеждането“, отделен е въпросът- ? въз основа на какви доказателства е
направена констатацията? По с.н. „на 21.01. 2017г. обвиняемият трябвало да преведе през границата- за какво се касае – личен избор, поръчка или задължение,
от кого му е било вменено?
На следващо място от така направеното фактическо
изложение не става ясно привлеченото към отговорност лице пресичало ли е заедно
с вменената му като предвождана от него
група чужденци, държавната граница, преминал ли е на територията на Р Събрия?,
на какво разстояние до границата се е приближил, в случай, че не я е пресякъл
заедно с емигрантите?В какво се изразява съдържанието на понятието „превел през държавната граница“. Словесното обяснение на това бланкетно
понятие, посредством посочване на конкретните действия, извършени от лицето-
изпълнително деяние следва да бъдат посочени и в диспозитива на обвинителния
акт.
След като е било уточнено, че лицата са пресекли
държавната граница, преминавайки в Р Сърбия в района на 302 гранична пирамида
(ГП) и са се върнали впоследствие на територията на Р България, пресичайки
границата в района на 304 ГП, следва да се посочи разстоянието между двете
обозначителни гранични точки. В колко часа е станало преминаването на
територията на Р Сърбия и в колко часа- връщането на групата обратно на
територията на Р България?
Къде и с кого- в компанията на други лица или сам е
бил установен и заловен подсъдимият – да
се посочи точното място( „Седлото“, Телевизионната кула или с. К. и близостта
му до най-близката конкретна гранична обозначена с номер точка-ГП, както и
разстоянието между същата и 302 ГП) и време (в колко часа, на коя дата) на
установяването му, от кои гранични служители, направлението на движение на
лицата спрямо ГП 302?
Не на последно място –обвинителният акт във вида, в
който е внесен не държи сметка за това, че престъплението по чл.280, ал.1 НК
/основния текст/ съдържа две самостоятелни
изпълнителни деяния, отграничени от законодателя граматически посредством
употребата на съюза „или“:
-превеждане на групи или отделни лица през границата на
страната без съответно разрешение
- превеждане макар и с разрешение, но не през
установените за това места /ГКПП/.
Смесването на двете изпълнителни деяния в обвинителния
акт внася неяснота коя от двете хипотези на ИД от обективна страна поддържа
обвинението.Логическото тълкуване на израза „макар и с разрешение“ налага
извода на отношение на субсидиарност, в което се намират двете самостоятелни
хипотези на изпълнителното деяние.
Съществуващите пропуски и несъвършенства, преценени от
РС за несъществени, лишават
привлеченото към отговорност лице да узнае в пълнота и подробности обвинението,
както и конкретни - ясно заявени и дефинИ.и
факти, на основата на които се гради същото. Ето защо в съществена
степен и изначално осуетяват правото му да се защитава срещу непредявени факти
и лишават съда от възможността да даде в мотивите си ясен и недвусмислен отговор
на повдигнатото от правна и фактическа страна обвинение, без да напуска
параметрите на същото.
Изложеното по-горе обосновава и обуславя при отмяната
на присъдата на РС, делото да бъде върнато на РС С. за разглеждане от нов
състав от стадия на разпоредителното заседание.
Предвид изложеното и на осн. чл.334, т.1 ,вр.чл.335,
ал.2 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА
Присъда № 54/14.05.2019г.,
постановена по НОХД № 566/2017г. по описа на РС- С. и ВРЪЩА делото на РС С. за
разглеждане от друг състав, от стадия на разпоредителното заседание, за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.