Р
Е Ш Е Н И Е
№
1056
град
Пловдив, 7 юни 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XIV състав в открито съдебно заседание от трети май, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа материалите по административно дело № 718
по описа съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Г.Х.М., ЕГН: **********,***, чрез адв. Г., против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 10 от 05.03.2023 г. (06.06.2023 г.), издадена от А. Н. Я. - **** към ОДМВР Пловдив, при РУ – П., с която е
наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда - за срок от 6 месеца, като са снети 2 бр.регистрационни
табели.
Жалбоподателят посочва,
че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителността и издаденият
административен акт е неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа твърдението,
че упражненото административно правомощие по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП не
е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна,
доколкото фактическата обстановка, описана в ЗППАМ и в съставения, и то с
по-късна дата АУАН, не съответства на истината. В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа
жалбата. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят направените разноски.
За ответната страна се
явява мл. инспектор – А.Я., който оспорва жалбата. В постъпило нарочно становище
се посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма
и е мотивирана. Не счита, че са налице неточности при издаването на ЗПАМ. Счита
за безспорно установено посоченото в АУАН нарушение, както и че при изписване
на датата е допусната техническа грешка, което само по себе си не променя фактическата
обстановка и извършеното нарушение. Моли заповедта да се остави в сила. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Пловдив не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания,
доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово
установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
От фактическа страна се
установява следното:
На Г.М. е съставен акт
за установяване на административно нарушение серия GА № 942013/ 06.03.2023 г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 05.03.2023 г., около 23.30 часа, в с. В., при движение запад изток
до улица „Шипка“ №2, водачът М. управлява собствения си лек автомобил
Фолксваген - Голф, като при извършена проверка се установява, че същият е
употребил алкохол, който е измерен с техническо средство – „дрегер алкотест
7510 ARBA-0058“ на стойност 1,10 промила в издишан
въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0034858. Прави се заключение
за извършено от водача нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Като доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване
на обжалваната заповед № 10/ 05.03.2023 г., в т.ч АУАН серия GА № 942013/
06.03.2023 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на ръководителят на ОД на МВР –
Пловдив, талон за изследване № 0034858 от 05.03.2023 г.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето А.к.С.
– **** на жалбоподател, който твърде да го е придружавал към момента на осъществяване
на проверката. Свидетелят заявява, че целта на посещението на МПС е вземането
на забравено яке и документи, без водачът да е имал каквото и да е било намерение
да пътува с автомобила. Твърди, че предварително се е знаело за пристигането на
патрула в селото, а те вече били консумирали известно количество алкохол. Твърди,
че униформеният приближил автомобила, задавайки въпрос на водача дали е консумирал
алкохол, като е изискал неговите документи и документите на МПС за проверка.
Свидетелят не е категоричен в твърдението си дали двигателят е работел или не
е, но има ясен спомен за извършената проба за алкохол на собственика на
автомобила, свалянето на номерата и закарването на жалбоподателя в РУ – Първомай.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът намира по същество следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП-разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, според която се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
В конкретния случай
мярката „прекратяване на регистрацията на МПС“ е наложена на водач и собственик
на процесния автомобил с рег. № 3545 НХ. Мярката е наложена за минимално
предвидения в закона срок, затова, че М. е управлявал този автомобил с концентрация
на алкохол в кръвта от 1.10 промила, което е над допустимата граница.
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т.2а се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи и на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени
службите за контрол по този закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са
секторите „Пътна полиция“ в ОД на МВР на територията на съответната област.
Съответно ръководителят на ОД на МВР – Пловдив – директорът на същата, със заповед
№ 317з-3162 от 15.04.2022 г., цитирана в процесния ИАА, на основание чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП е определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените
правни основания сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от
този закон. Съгл. т. 11 от тази заповед на младшите инспектори е възложено
налагането на процесната ПАМ за нарушение на ЗДвП. В заключение въз основа на
така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от оправомощен орган,
притежаващ както материална, така и териториална компетентност.
Като нарушение, поради
което се налага процесната ПАМ, е посочено това по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП –
управление на МПС след употреба на алкохол при концентрация в кръвта над 0.5
промила или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Като по този
начин се установява и липсата на противоречие с материалния закон.
Съдът намира
възраженията на жалбоподателя за неспазена форма на административния акт за
неоснователни. Спазена е писмената форма, която е изискуема за акта, а и той от
своя страна си съдържа всички изисквани от закона реквизити. Налице както
фактически, така и правни мотиви, които си съответстват взаимно и отговарят на
хипотезата на сочената в същия правна норма. При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта – управление на МПС
от лице след употреба на алкохол при концентрация в кръвта над 0,5 промила,
регистрационният номер на управляваното МПС, данните за неговия собственик и
данните на лицето, което е управлявало МПС, което в случая е едно и също, както
и АУАН, с който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната
заповед. В конкретния казус особеното е допуснатата грешка относто датата на
процесната заповед. Както е изтъкнато от ответника записването на датата 05.03.2023
г., вместо вярната, която трябва да е 06.03.2023 г. касае технически пропуск,
който се дължи на факта, че процесният акт е издаден в ранните часове на следващия
ден и поради заблуда е посочена дата на деня на констатиране на нарушението, а
именно 05.03.2023 г. 23.30ч. Тази грешка не променя по никакъв начин
фактическата обстановка, която е достатъчно подробно описана и самата заповед
отговаря изцяло на изискванията за формата на ИАА – чл.59 АПК.
Към преписката е приложен
талон за изследване № 0034858 от 05.03.2023 г., цитиран в заповедта, издаден от
същото длъжностно лице, в който е отбелязано, че при гореописаната фактическа
обстановка М. е изследван „дрегер алкотест 7510 ARBA-0058“, който е отчел положителен резултат за алкохол от 1.10
промила. Нарушителят е вписал в талона саморъчно „приемам“ показанията на техническото
средство, поради което е уведомен, че следва да се яви във ФСМП - Първомай до 90
минути от връчването на талона. Връчването е станало в 23.40 ч. или
явяването във ФСМП – Първомай е следвало да се осъществи до 01.10 ч. на дата – 06.03.2023 г. Жалбоподателят не е дал
кръвна проба.
С Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се урежда редът, по който
се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства. Съгласно чл. 3 от нея при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В
случая е използвано техническо средство за установяване наличие на алкохол – дрегер
алкотест. Попълненият талон за изследване съставлява именно Приложение № 1 от
наредбата, предвиден за издаване в този
случай. Няма данни за нарушаване на процедурата по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата.
Съгласно ал. 4 е отбелязан изборът на лицето за вида изследване, като М. е подписал
направен избор в т. 2 – медицинско химическо или химико-токсикологично
изследване. Срокът за явяване е определен на 90 минути. Съдът взе предвид, че лицето е оказало съдействие на
контролните органи като не е отказало проверката с дрегер. Процесуалните
правила за установяване на концентрация на алкохол в кръвта също не са нарушени.
Съдът не кредитира свидетелски
показания на св. С. Същият не знае дали автомобилът на жалбоподателя е работел,
но твърди, че М. казал, че няма да кара колата. От друга страна св. посочва, че
отишъл с М. да си вземе якето и документите, но го изпращал. Жалбоподателят е този,
който носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, както и да обори обвързващата материална доказателствена
сила на АУАН, придадена му с нормата на чл.189, ал.2 от ЗД, а видно от
последния, нарушителят е подписал АУАН без възражения.
В случая и с оглед на
така изложеното Административен съд - Пловдив приема, че на процесната дата,
час и място се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС
под въздействие и/или след употреба на алкохол, в синхрон с изложеното в
процесния ИАА. Доказан е фактическият състав на посоченото нарушение и на
разпоредбата, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, конкретно –
наличието на изложените в заповедта факти, а именно – управление след употреба
на алкохол. След като лицето, подложено на проверка с техническо средство на
място, то не оспорва резултата от същата. Особено с оглед разпоредбата на чл.
172, ал. 6 от ЗДвП, според която подадената жалба не
спира изпълнението на приложената административна мярка – това законово
предвиждане изправя административния орган пред предизвикателството да бъде
възможно най-прецизен в обследване на релевантните факти и установяването им с
безспорни доказателства към момента на налагане на мярката. Функцията на съда се простира до
установяване на изложените конкретно и изрично факти в оспорения пред него
административен акт и то на база представените пред него от страните доказателства.
В заключение от събраните по делото
доказателства се налага изводът, че оспореният административен акт е
законосъобразен по същество, като прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и
правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел да се осигури
безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна.
Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и събраните по делото
доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода от спора не следва да се присъждат
разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, изр. последно АПК, Административен съд – Пловдив, ХIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.М., ЕГН: **********,***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 10 от
05.03.2023 г. (06.06.2023 г.), издадена от А.Н. Я. - ***** към ОДМВР Пловдив,
при РУ - П.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:.......................................