Номер 88104.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 04.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
Даниела С. Христова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело №
20203100501500 по описа за 2020 година
Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 559 от 09.03.2020 г. по опис на
ЧСИ № 713 – Люба Тодорова, подадена от В. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр. Аксаково, ул.
„Боряна“ № 23 А, представляван от адв. К. Т. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа
и призоваване – гр.Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 3, ет.1, офис 2 срещу отказът на ЧСИ №
713 да спре изпълнението върху недвижим имот, за който частния жалбоподател твърди, че
несекверстируем.
Формулира искане за отмяна на отказа на Частен съдебен изпълнител Люба
Тодорова с рег. № 713 с район на действие ВРС, обективиран в съобщение № 504 от
25.02.2020 г. по изпълнително дело № 20187130400129
В жалбата се излага, че по изпълнително дело № 20187130400129 по опис на ЧСИ №
713 е насочено изпълнение върху несекверстируемо имущество на длъжника В. Ж. Ж. с
ЕГН ********** от гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23 А, чрез изнасяне на публична продан на
следния недвижим имот – първи етаж от жилищна сграда находяща се на горепосочения
адрес, ведно с 50 кв.м. ид. части от дворното място, цялото с площ от 700 кв.м.,
представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана на гр. Аксаково. Твърди се, че със съобщение №
469/20.02.2020 г. длъжникът е бил уведомен, че на 26.02.2020 г. ще се извърши опис на
имота. Входирал в деловодството на ЧСИ № 713 възражение № 446/24.02.2020г. Във
възражението се позовал на чл. 444 от ГПК, тъй като имотът представлявал единственото му
жилище. Със съобщение № 504 от 25.02.2020 г. ЧСИ, го уведомил, че отказва да спре
изпълнението върху имота.
Ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното дело Х. Н. М. , представляван
от адв. М. Т. от ВАК оспорва жалбата като неоснователна.
ЧСИ № 713 в мотивите към обжалваното действие излага, че изпълнително дело №
20187130400129 е образувано възоснова на 1.изпълнителен лист от 14.09.2018 изд. по гр.д.
№ 8075 по опис на ВРС за 2016 г.; 2. Изпълнителен лист от 07.11.2018 г. издаден по ч.гр.д.
№ 13641 по опис на ВРС ; 3. Изпълнителен лист от 05.11.2019 г. издаден по гр.д. № 278 по
опис на Апелативен съд Варна.
С решение по гр.д. № 8075 по опис на ВРС за 2016 г. съдът е обявил за
недействителна по отношение на взискателя Х. Н. М. , разпоредителна сделка, обективиран
в нот. акт № 159, том I, рег. № 11165, н.д. № 142/2011, с която В. Ж. Ж. е продал на Г.Ж.Ж.
имота, към който е насочено принудителното изпълнение. В мотивите си ЧСИ твърди, че
длъжника бил призован по реда на чл. 47, ал.2 от ГПК по настоящ адрес, идентичен с
административния адрес на имота, към който е насочено изпълнението. Длъжникът не се е
явил в двуседмичен срок от връчване на съобщението. На 19.02.2020 г. било депозирано
пълномощно на адв. К. Т. , която се запознала с изпълнителното дело и със съобщение №
469 от 20.02.2020 г. с което била уведомена за опис на недвижимия имот.
ЧСИ № 713 изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа страна:
Жалбата е депозирана в срок, изхожда от легитимирано лице – пълномощник на
длъжника, насочена е срещу действие, подлежащо на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК.
Изпълнителното дело е образувано за парични вземания на Х.Н.М. от В. Ж. Ж. .
Изпълнителното основание са съдебни определения, с което са присъдени разноски в исково
производството и за което е издаден изпълнителен лист № 7252/14.09.2018 г. на ВРС за
сумата от 297.78 лева, сумата от 456.50 лева, сумата от 342.50 лева, представляващи
разноски в производството по гр.д. № 320/18 г. ВКС, в.гр.д. № 1420/2017 г. ВОС и гр.д. №
8075/2016 г. ВРС.
На 26.11.2018 г. ЧСИ № 713 е разпоредил вписване на възбрана върху първи етаж от
жилищна сграда находяща се на горепосочения адрес, ведно с 50 кв.м. ид. части от дворното
място, цялото с площ от 700 кв.м., представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана на гр.
Аксаково.
На 13.12.2018 г. е съставена покана за доброволно изпълнение с уведомление за
наложена възбрана върху имота.
На 07.11.2019 г. взискателят е представил на съдебния изпълнител, изпълнителен
лист № 8741 от 07.11.2018 г. за сумата от 20 лева, ведно със законна лихва върху вземането,
считано от 10.09.2018г. и сумата от 325 лева разноски в производството по ч.гр.д. №
13641/2018 г.
На 07.11.2019 г. взискателят е представил на съдебния изпълнител, изпълнителен
лист № 68 от 05.11.2018 г. за сумата от 100000 лева, ведно със законна лихва върху
вземането, считано от 24.04.2018 г. присъдени с решение по в.гр.д. № 278/2019 г. на
Варненски апелативен съд.
С молба от 07.11.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнетел, да
предприеме действия по публична продан на възбранения имот, собственост на дължника. В
молбата се излага, че имота е бил обект на правна сделка, която е обявена за недействителна
по отношение на взискателя и тази недействителност, не връща качеството несекверстируем
имот за длъжника.
На 20.11.2019 г. е съставена покана за доброволно изпълнение № 2338, в която са
включени всички суми по наличните изпълнителни листи, адресирана до длъжника и
призовка за принудително изпълнение № 2339 адресирана до купувача по относително
недействителната сделка. Документите са изпратени за връчване чрез куриерска служба
“МиВМ Експрес”, която десет дри по-късно е върнала обратната разприска без отбелязване
за връчване.
На 18.12.2019 г. е съставена покана за доброволно изпълнение № 2524, в която са
включени всички суми по наличните изпълнителни листи, адресирана до длъжника и
призовка за принудително изпълнение № 2524 адресирана до длъжника. Документите са
изпратени за връчване чрез куриерска служба “МиВМ Експрес”, която десет дри по-късно е
върнала обратната разприска без отбелязване за връчване.
Представено е уведомление по чл. 47, ал.2 от ГПК, без изходящ номер, от дата
31.01.2020 г. Връчителят е извършил отбелязване, че на адреса е намерена майката на
длъжника Н.Ж., която е отказала за приеме уведомлението и то е забепено на входната
врата. От съдържанието на уведомлението е видно, че длъжника е поканен да се яви в
кантората на ЧСИ 713 в 14 дневен срок , считано от 31.01.2020 г. за получаване на покана –
призовка/съобщение по изпълнително дело № 20187130400129
Представено е уведомбение по чл. 47, ал.2 от ГПК, без изходящ номер, от дата
31.01.2020 г. адресирано до купувача по недействителната спрямо взискателя сделка, а
именно Г.Ж.Ж.. Връчителят е извършил отбелязване, че на адреса е намерена майката на
длъжника Н.Ж., която е отказала за приеме уведомлението и то е залепено на входната
врата. От съдържанието на уведомлението е видно, че Г.Ж.Ж. е поканен да се яви в
кантората на ЧСИ 713 в 14 дневен срок , считано от 31.01.2020 г. за получаване на покана –
призовка/съобщение по изпълнително дело № 20187130400129.
На 19.02.2020 г. ЧСИ 713 е сезиран с пълномощно от длъжника В. Ж. Ж. , дадено на
адв. Д. и адв. Т. от ВАК и на 20.02.2010 са съставени съобщения до адв. Т. и адв. Тодоров за
извършване на опис и оценка на имота.
На 24.02.2020 е постъпило възражение от адв. Т., в което се излага, че имота към
който е насочена проданта попада в кръга на нескврерстируемостта, предвидена в чл. 444 от
ГПК. Отправено е искане за спиране на изпълнението върху единствен и нескверстируем
имот на длъжника.
На 25.02.2010 г. адв. Т. е уведомена, че е отказано спиране на производството по
ипълнителното дело, тъй като имотът не представлява несекверстируем имот. От мотивите в
съобщение № 504/25.02.2020г. се установява, че възражението за несеквертируемост не е
прието от съдебния изпълнител, тъй като за същия имот се е водил иск с пр. основание чл.
135 от ЗЗД с ищец кредитора и по отношение на него несекверстируемостта е отпаднала.
На 26.02.2020 г. е извършен опис и оценка на имота, който опис не е подписан от
взискателя и от длъжника.
След постъпване на частната жалба, възоснова на която е образувано настоящото
производство е представена експертна пазарна оценка, която е опорена от длъжника.
При тази фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи:
Не е спорно, че имота към който е насочено принудителното изпълнение е бил
собствен на длъжника, към датата на която се е разпоредил, чрез покупко-продажба
осъществена на 12.07.2011 г., обективирана в нот. Акт № 159/2011 г. Не е спорно, че
сделката сключена между двама братя, е била атакувана като недействителна от кредитора и
съответно обявена за такава по отношение на Христомил Малешков – решение № 1548 от
13.04.2017 г. по гр.д. № 8075 по опис на ВРС за 2017 г. Не е спорно също, че обект на
правата на собственост е единствен имот на длъжника В. Ж. Ж. .
Поставеният пред съда правен въпрос е дали, недействителността на сделката по
отношение на кредитора е основание да отпадне несекверстируемостта.
Недействителността на една сделка по отношение на конкнетен кредитор, се отнася
за определено вземане, което следва да е съществуващо към датата на сключване на
сделката. От мотивите към съдебния акт се установява, че недействителността е обявена във
връзка с парично задължение удостоверено с официален документ от ЧСИ Захари Зимитров
по изпълнително дело № 201208080403878 по повод издаден изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № 1510/2012 г., който лист сочи В. Ж. Ж. като длъжник.
Съдържащото се в преписката съдебно решение № 1548 от 13.04.2017 г. не съдържа
отбелязване за влизане в законна сила, нито е представена справка от службата по
вписвания за вписаните по партида на лице сделки с недвижими имоти, заведени искови
производства и влезли в законна сила съдебни актове. Поради липсата на възражения по
фактите, съдът приема, че обявената недействителност охранява интересите на кредитора
във връзка с установеното вземане, за размера на което в решението няма данни.
Единствените идентифициращи факти са номера на делото, по което е издаден
изпълнителния лист ч.гр.д. № 1510/2012 г и че този изпълнителен лист, определя качеството
на Х.М., като кредитор, а Владимир Желев като длъжник по изпълнително дело образувано
през 2012 г. от ЧСИ Захаи Димитров.
Следователно, за вземанията на Х.М. по изпълнителните листи с № 68 05.11.2019 г.
издаден от Апелативен съд Варна за сумата от 100 000 лева, като част от вземане в рзмер на
251 231.61 лева; № 7252/14.09.2018 г. на ВРС за сумата от 297.78 лева, сумата от 456.50
лева, сумата от 342.50 лева, представляващи разноски в производството по гр.д. № 320/18 г.
ВКС, в.гр.д. № 1420/2017 г. ВОС и гр.д. № 8075/2016 г. ВРС и не е налице относителна
недействителност на разпоредителната сделка от 12.07.2011 г.
Същият е извода и по отношение на вземането по изпълнителен лист № 8741 от
07.11.2018 г. за сумата от 20 лева, ведно със законна лихва върху вземането, считано от
10.09.2018г. и сумата от 325 лева разноски в производството по ч.гр.д. № 13641/2018 г.
Отчуждаването на имота чрез сделка, която в последствие станала относително
недействителна за взискателя, не влече след себе си отпадане на секверстируемостта, поради
липсата на изрична разпоредба идентична с тази на чл. 445 от ГПК. Обратното разбиране,
възприето в съдебната практика от преди десет години, не влече задължителност, която да
почива на правна норма. В тази практика, посочена в писмените възражения на
пр.представител на кредотора, само е развита идеята, че след като длъжникът се е
разпоредил с правото на собственост, вещта не му трябва за оцеляване, следователно отпада
несекверстируемостта.
Настоящият съд приема, че отпадане на несекверстируемостта може да следва само
от правна норма, когато са изпълнение всички елементи от фактическият й състав /чл. 445
от ГПК/, че не съществува несекверстируемост завинаги, както и относителна
недействителност за всяко възникнало за в бъдещо вземане между същите лица.
Несекверстируемостта като характеристика на констретна вещ, се преценява
към момента на извършване на действието от съдия изпълнителя, а не към момента на
сключване на увреждаща сделка или към момента на възникване на ново вземане /ново, т.е.
не съществуващо към датата на влизане в сила на решението за обявяване на относителна
недействителност/.
Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно
тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане
на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Третирането антихуманно,
не може да зависи от един предходен момент, нито от едно съдебно решение ако то няма
обективните и субективни предели на СПН в отношенията между страните в исковото
производство и изпълнителната сила на същото решение.
Решението по предявен иск с пр. основание чл. 135 от ЗЗД има конститутивно
действие, но не е основание за определяне на несеквертрируемост за в бъдеще.
Несекверстируемостта или отпадане на несекверстируемост е пряка последица от
действията на съдебния изпълнител, а не от предходната воля на длъжника да се разпорежда
с права върху вещи, по отношение на които процесуалният закон му дава гаранцията на чл.
444 от ГПК. Възможно е към този минал момент, длъжникът да преценява, че правото на
собственост върху този имот не е сред необходимите за оцеляването му, но тази преценка е
ирилевантна за бъдещите вземания, дори и на същия кредитор. Преценката дали един имот
е необходим за оцеляването на длъжника се прави от съдебния изпълнител или от съда,
компетентен да ревизира действията на съдебния изпълнител към момента, в който се
насочва принудително изпълнение към конкретен имот, а не от длъжника и то към един
предходен на изпълнителното производство момент. Освен това, несекверстируемостта не
засяга само правата на длъжника, а и на неговото семейство и не се отнася до оцеляване, а
до наличието или липсата на друг жилищен имот.
Посочената от процесуалния представител на кредитора съдебна практика, която
привидно възприема друго становище, всъщност се отнася до други факти. Един от тях е, че
извършената разпоредителна сделка се е осъществила след образуване на изпълнителното
производство. В друг случай е разгледана хипотезата, в която се събира вземане, за което е
обявена относителната недействителност. Отделно от това, относителната
недействителност, засяга само вземанията съществуващи към датата на постановяване на
съдебното решение, с което е обявена недействителността, а не за всяка бъдещо вземане
между същите лица. Затова, по отношение на нововъзникващите задължения, в това число
за всеки от изпълнителните листове представени от кредитора по изпълнително дело №
20187130400129 на ЧСИ 713, сделката обективирана в нот. акт № 159, том I, рег. № 11165,
дело 142, от 12.07.2011 г. на Нотариус № 316 с район на действие ВРС, вписан в службата по
вписвания с вх. Рег. № 15517 от 13.07.2011 г. с акт № 142, том XLIV, дело 9448 не е
недействителна по отношение на Х. Н. М. .
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е основателна и
следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказът на ЧСИ № 713 с район на действие Варненски окръжен съд, по
изпълнително дело № 20187130400129 да спре принудителното изпълнение насочено срещу
следния недвижим имот първи етаж от жилищна сграда находяща се на горепосочения
адрес, ведно с 50 кв.м. ид. части от дворното място, цялото с площ от 700 кв.м.,
представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана на гр. Аксаково, на основание чл. 435, ал.2 т. 6
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________