№ 950
гр. Перник, 25.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди
двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500396 по описа за 2024 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2 от 01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 116/2023 г., Районен съд –
гр. Трън е отхвърлил иска на С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, и В. И. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на
М. С. Н., ЕГН **********, че С. И. Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН **********,
притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) от правото на собственост
върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел XIX-306, кв. 46, при
граници на парцела от изток - парцел ХIII-307, от запад - улица, от север - парцел XII - 306 и
от юг - парцел XVI-306, а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № 353 с
площ от 307 кв.м. при граници: от изток – имот планоснимачен № 352 на наследници на
В.К., от запад – улица, от север – имот с планоснимачен № 351 на наследници на М. С. Ц. и
от юг – имот с планоснимачен № 358 на И. С. Ц..
Съдът е отхвърлил иска на С. И. Ц. и В. И. Ц., с който се иска на основание чл. 537
ал.2 от ГПК да бъде отменен НА № 114 том I, рег. № 155, дело № 128/2002 г. на нотариус
В.М. при ТРС.
С решението е отхвърлен иска на С. И. Ц. и В. И. Ц., с който се иска да бъде
установено по отношение на И. М. С., М. М. С. и С. М. С., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават
по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) от правото на собственост върху
дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел XII-306, кв. 46,
ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при граници: н-ци
на С. Ц., Л.В., улица и М.М..
Съдът е отхвърлил иска на С. И. Ц. и В. И. Ц., с който се иска на основание чл. 537
ал. 2 от ГПК да бъде отменен НА № 161 том I, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б.М. при
ТРС.
Със същото решение районният съд е отхвърлил иска на С. И. Ц. и В. И. Ц., с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц.
притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с
площ от 32 кв.м., представляващ парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния план на село З.
1
Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м.
Отхвърлен е иска на С. И. Ц. и В. И. Ц., с който се иска да бъде осъден на основание
чл. 109 от ЗС М. С. Н., ЕГН **********, да премахне незаконно изградената ограда в парцел
XVI-306, кв. 46 по регулационния план на село З. Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м.
С решението съдът се е произнесъл относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С. И. Ц.
и В. И. Ц., чрез адв. И. Б., с която се твърди, че постановеното от първоинстанционният съд
решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
при неправилно изясняване на фактическата обстановка. Считат, че съдът не е обсъдил
наличните по делото доказателства и не се обосновал кои от тях приема и кои не. С
въззивната жалба се прави анализ на налични по делото доказателства, като се сочи, че
решаващият съд безкритично е приел изводите на вещото лице и е преповторил при
постановяване на акта си съдържанието на експертизата и отговорите на вещото лице, без
обаче експертизата да е коментирана по същество. В продължение се излагат твърдения, че
при постановяване на акта си първата инстанция не е взела предвид и свидетелските
показания, както и представените от страните писмени доказателства. Прави се анализ на
свидетелските показания. Жалбоподателите твърдят, че И. С. не е доказала твърденията си
за придобито по давност право на собственост. Допълват, че не е налице и не се доказва да е
упражнено владение, годно да направи държателя собственик. С жалбата по подробно
изложени аргументи се сочи, че неправилно определената фактическа обстановка е довела
до достигане на неправилни изводи. Твърдят, че в оспорваното решение е възприет един
напълно погрешен извод, че братята са разделили имотите помежду си доброволно и след
това е станало възможно упражняването на давностно владение, като е останало неясно кога
братята са постигнали такова съгласие. Правят се оплаквания, че освен, че приема наличието
на извънсъдебна делба, районният съд изцяло необосновано достига до заключение, че
страните са завладели имотите си. Отбелязват, че такива доказателства по делото не са
събрани, като допълва, че единствените двама свидетели, които са живели в селото, никога
не са виждали Н. и С. С.и, а М. Н. са започнали да забелязват едва последните няколко
години. Считат за установено, че процесните имоти през цялото време са ползвани от И. С.
и неговите наследници, тъй като същите са ги възприемали за тяхна собственост. Навеждат
се твърдения, че първата инстанция е отхвърлила исковете на база на свидетелските
показания на лице, което не е пряк очевидец, а има косвени впечатления, като мотивите на
съда в тази насока са оскъдни. С жалбата се сочи, че се поддържа изложеното от
жалбаподателите по време на съдебното производство в исковата молба, откритите съдебни
заседания и писмената защита. Навеждат се твърдения, че видно от всички събрани по
делото доказателства - писмени и устни, И. С. Ц., С. И. Ц. и В. И. Ц. са използвали не само
собствения си, но и наследствените им имоти. Сочи, че действително, М. С. Ц. и И. М. С. са
живели в наследствената къща, но това обаче е станало със знанието и съгласието на
останалите наследници. Твърди, че М. С. не е заявявал, че преобръща владението и започва
да владее само за себе си, като допълва, че дори напротив - И. С. Ц. и неговото семейство са
живеели в къщата докато построят своята като вИ.ги са имали определени за тях
помещения. Допълва, че И. С. не е установила по делото различна фактическа обстановка.
По подробно изложени съображения молят съда да отмени изцяло постановеното от
първата инстанция решение като неправило и необосновано, като се постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени. В условията на евентуалност, ако бъдат
уважени предявените искове молят съда да отмени издадените в полза на М. С. Ц. и в полза
на М. С. Н. констативни нотариални актове. Прави се искане за присъждане на сторените
пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор от И. М. С., с който по
2
подробно изложени аргументи се оспорва въззивната жалба. Изразява становище, че
изложените в нея твърдения са неоснователни и недоказани. Твърди, че може да представи
доказателства, установяващи, че тя и семейство й са живели във фамилната им къща в с. З. а
ищците са идвали единствено през ваканциите. Сочи, че до смъртта си нейният баща
единствен е поддържал процесния имот. Твърди, че партидите за ток и вода са били на
името на нейния баща до смъртта му и сметките са редовно плащани. Допълва, че след
смъртта на баща й партидата за ток е прехвърлена на нейно име, като заплаща начислените
сметки и разполага с доказателства за това. Сочи, че следва ищците да представят
документи от кога имат партида за ток и вода, както и доказателства, че са ги плащали,
както и, че са плащали данък на имота, вписан в нотариалния акт на баща й.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите към тях страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях страните не представят и не се
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 10.10.2024 г. от 11:00 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половИ.та от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
3
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с коордИ.тор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4