№ 21
гр. , 18.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Д. И. П.
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. И. П. Частно наказателно дело №
20211860200051 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГР. ПИРДОП, редовно призована, се
явява прокурор М. М..
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Д. Т., се явява лично, доведен от служител на РУ -
гр.Пирдоп.
Явява се адвокат П. Н. от САК – служебен защитник на обвиняемия,
назначена с постановление от 17.02.2021г.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът, след като взе предвид становището на страните и намери, че
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно
заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Р. Д. Т. – роден на **.**.**** в с.М., живущ в с.М., Софийска област,
ул.”*********” №5, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.
Съдът на основание чл. 274, ал. 1 от НПК, разясни на страните правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитника и секретаря.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме искания за отводи.
Съдът, на основание чл. 274, ал. 2 НПК разясни на страните правата им,
а именно:
На обвиняемия цифрово и текстово се разясняват правата му по чл. 55,
чл. 94, чл. 115, ал. 4, чл. 279, ал. 1, чл. 297 НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Ясни са правата ми. Съгласен съм адв.Н. да ме
защитава.
Съдът ДОКЛАДВА, че производството е по реда на чл. 64, ал. 1, във вр.
чл. 63, ал. 1 от НПК, образувано по искане на Районна прокуратура – Пирдоп,
с което се иска да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”
по отношение на Р. Д. Т. – обвиняем по ДП №28/2021г. по описа на РУ –
гр.Пирдоп, пр. пр. №88/2021г. по описа на РП – гр.Пирдоп.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане. Да бъдат приети
писмените доказателства. Доказателствени искания нямам.
АДВ.Н.: Запознати сме с искането на прокуратурата. Оспорвам
искането. Да се приемат писмените доказателства. Нямам доказателствени
искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам смисъла на производството. Оспорвам
искането. Ако може да бъда освободен, тъй като ще си възстановя всичките
щети. Ще възстановя щетите и бих желал да сключа споразумение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото материалите по ДП № 28/2021г. по
2
описа на РУ – гр.Пирдоп.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, в депозираното пред съда,
искане съм изложил подробно аргументите си защо по ДП следва да са
налице правни основания за вземане МНО „Задържане под стража“ на
обвиняемия Томев на основание чл.64, ал.1, вр. чл.63, ал.2, т.1 и т.2 и вр.
чл.63, ал.1 от НПК. Законодателят е приел, че реална опасност обвиняемият
да извърши престъпление и да се укрие е винаги налице, когато деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, какъвто е и настоящият случай.
Налице са и други предпоставки, за които ще изложа накратко аргументите
си. В ДП е приложено постановление, с което обвиняемият е привлечен като
обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл.93, т.7 НК. За това
престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3г. до
15г. От събраните по делото доказателства може да се направи обосновано
предположение, че Томов е извършил деянието, за което е образувано ДП и
му е повдигнато обвинение. От показанията на разпитаните свидетели и
писмените доказателства по делото на този етап се формира обосновано
предположение, че именно той е автор на криминалното деяние. Опасността
той да извърши друго престъпление може да се извлече от справката за
съдимост, която е приложена по делото и от която е видно, че той към
настоящия момент има 8 осъждания, по които не е реабилитиран и то за
извършени умишлени престъпления. Престъпната му дейност започва още
като непълнолетен и е продължила без прекъсвания до датата на настоящото
деяние. В конкретния случай извършеното престъпление е „кражба“ при
условията на опасен рецидив, което само по себе си навежда на извода, че
обвиняемият е с трайни престъпни навици, с оглед на множеството му
осъждания. Деянията не са изолиран случай, а по-скоро една демонстрация на
последователност. Следва да се отбележи също, че последното му осъждане е
по НОХД №175/2018г. на РС-Пирдоп. Определението на съда е влязло в сила
на 26.07.2018г. с което е наложено „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, което наказание е кумулирано с това по НОХД №50/2018г. пак на РС-
Пирдоп и му е наложено едно общо наказание от 2г. и 5м. Наказанието той е
изтърпял на 02.10.2020г., т.е. налице е един недълъг период от време – малко
повече от 4м. преди да извърши престъплението, което е предмет на
настоящото производство. По делото е приложена и характеристична справка
на Томев, от която е видно, че същият има дълго криминално минало и
принадлежност към криминалния контингент. Всички тези обстоятелства
говорят категорично, че в случая е налице една реална опасност Томев да
извърши друго престъпление, ако не му бъде взета най-тежката мярка за
3
неотклонение. Считам, че е налице и втората предпоставка за вземане на
мярка „задържане под стража“ - че съществува реалната опасност той да се
укрие в опит да избегне наказателно преследване, най-малко защото деянието
е извършено при условията на опасен рецидив и е тежко престъпление, което
предвижда ефективно изтърпяване на наказанието. При Томев не е налице
трудова заетост, а обстоятелството, че има постоянен адрес в с.М. само по
себе си не може да обективира липсата на реална опасност същият да се
укрие и да извърши друго престъпление. Вярно е, че опасността по чл.63,
ал.1, предл.2 НПК не може да произтича единствено от тежестта на
обвинението и предвиденото наказание, но в случая не само това
предопределя необходимостта за вземане МНО „задържане под стража“
спрямо обвиняемия Томев. Считам, че в случая решаващи са обстоятелствата,
които се отнасят до риска той да извърши престъпление при различна
процесуална мярка. Особеностите на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, квалифицирано в случая на „кражба“ в конкретната
обстановка, при която е извършена, установява обществената опасност на
обвиняемия. Ето защо, считам че не следва да се надценява обстоятелството,
че обвиняемият е с постоянен адрес и то да бъде доминиращо в
обстоятелствата при преценка опасността по чл.62, ал.1, предл.2 НПК. С
оглед на това, считам че доказателствата по делото налагат безспорно извода,
че в случая са налице всички предпоставки за вземане на постоянна МНО
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Томев.
АДВ.Н.: Уважаема г-жо Председател, аз считам, че не са налице
задължителните предпоставки на закона, ангажирани в чл.63, ал.1 НПК,
според които се налага най-тежката МНО. На първо място, преценката за
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, се
прави в момента на искането за налагане на тази мярка. Видно от
доказателствата по ДП, включително и от разпита му в качеството на
обвиняем, т.е. неговото самопризнание, може да се направи такова
предположение относно неговото авторство по отношение на деянието. На
следващо място обаче, за да се вземе постоянна МНО „Задържане под
стража“, наред с това обосновано предположение за извършване на
престъплението, трябва да е налице и друга предпоставка, а именно:
опасността да се укрие или да извърши и друго престъпление. Безспорно от
доказателствата по делото е, че обвиняемият е с установена самоличност и с
установен адрес, което изключва предположението същият да се укрие, като
той своевременно и без всякакви проблеми се е явил на мястото за
извършване на процесуално-следствените действия по ДП и не е имало
каквото и да е опити за укриването му от органите на реда. Не следва да се
счита и да се кредитира другата предпоставка, визирана в чл.63, ал.1 НПК, а
именно: че ще извърши престъпление, в случай че не се предприеме и не се
наложи тази най-тежка МНО. Защо аз намирам това да е така?!: Това е едно
бъдещо несигурно събитие и евентуалност от извършване на престъпление.
Независимо от пледоарията на представителя на РП-Пирдоп, аз считам, че и
4
друга от мерките би била приложима в случая. Поради горното, аз ще Ви
моля да не налагате МНО „Задържане под стража“ по искането, внесено от
РП-Пирдоп. Независимо, че имам качеството на защитник, поради
обремененото съдебно минало на подзащитния ми - с голям брой осъждания,
включително и с ефективно изтърпяване на част от тях, аз намирам за
приложима по отношение на него МНО „Домашен арест“. Тази мярка като
тежест е идентична бих казала на МНО „Задържане под стража“, с оглед на
това, че лицето отново търпи ограниченията, каквито би търпяло при
„Задържане под стража“ дотолкова, доколкото неговото свободно
придвижване е тотално ограничено. На следващо място, задържането под
домашен арест би допринесло и за по-бързото свършване на ДП, което аз
намирам, че почти е на финал. Искането, което заяви подзащитният ми в
разпита му на обвиняем - за сключване на споразумение, говори, че той
наистина осъзнава виновността си и осъзнава това, че за него от тук нататък
би следвало едно такова ограничаване на друго място за изтърпяване на
наказанието. С оглед на това, аз считам, че до свършването на ДП би изиграла
достатъчно силно нужната роля МНО „Домашен арест“. Още повече, че ако
тя бъде приложена, установеният адрес е на обслужващата територия на РУ-
Пирдоп, където ще се довършват процесуално-следствените действия и няма
да се налага това транспортиране до тук от мястото, където му е задържането
под стража, което пък безспорно спестява и известни разходи. Затова ще Ви
моля и считам, че МНО, която предлагам да бъде наложена на подзащитния
ми - „Домашен арест“, би изиграла същата роля, каквато би изиграла МНО
„Задържане под стъража“. Моля Ви в този смисъл да постановите вашето
определение.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми. Искам по-лека
мярка от „Заддържане под стража”. Ако ми разрешите да си отида у дома, ще
стоя там и ще чакам органите да ме потърсят. Няма да се укрия.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съжалявам много за извършеното. Ако не съм
употребил алкохол, никога няма да направя тези грешки и тези глупости.
Моля да ме пуснете под домашен арест.
Съдът се оттегля на съвещание в 14.55 часа.
5
Определението ще бъде прочетено в 15.05 часа.
След съвещание, в 15.05 часа, съдебното заседание продължава в същия
съдебен състав, в присъствието на прокурора М. М. и при участието на
секретаря П. А.. В залата се явява обвиняемият Р. Д. Т., както и неговият
защитник – адвокат П. Н. от САК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, ведно с
изложените доводи от страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производсвото е по чл. 64, ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1 НПК, инициирано
от Районна прокуратура – Пирдоп. До съда е отправено искане за вземане
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Р. Д. Т. –
обвиняем по ДП № 28/2021 г. на РУ - Пирдоп.
На същия е повдигнато и предявено обвинение по престъпление по
чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
„б” НК.
В съдебно заседание от страна на РП Пирдоп се поддържа внесеното
искане, като се поддържат и доводите, изложени в искането.
От страна на адвокат П. Н. – служебен защитник на обвиняемия се
отправя искане спрямо подзащитния и да не бъде налагана най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“, като бъде взета мярка за
неотклонение „домашен арест“ и се изтъкват доводи за това.
Обвиняемият Томев поддържа казаното от неговия защитник и иска
налагане на по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“.
Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК- с
първото действие по разследването, а именно: разпит на свидетел.
С постановление от 17.02.2021 г. Томев е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и „б” НК за това, че: На 15.02.2021 г. около 03:40 часа в
гр.Златица, на ул. „Владислав Варненчик“, от търговски обект, собственост на
ЕТ „ОЛВИ Борислава Н.“, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
6
защита на имот /разбиване на два броя катинари на метални капаци,
предпазващи хладилни витрини/ е отнел чужди движими вещи – 12 броя
кенчета с безалкохолна енергийна напитка „Хелл“, всяка с вместимост от 500
мл. на единична цена 1.50 лв. или общо 18.00 /осемнадесет/ лева, 20 бр.
кенчета с безалкохолна енергийна напитка „Хелл“, всяка с вместимост от 250
мл., на единична цена 1.20 лв. или общо 24.00 /двадесет и четири/ лева и 20
бр. кенчета с бира от марките „Шуменско“, „Пиринско“ и „Загорка“, всяка с
вместимост 500 мл., на единична цена 1.30 лв. или общо 26.00 /двадесет и
шест/ лева или всичко на обща стойност 68.00 /шестдесет и осем/ лева от
владението на Светла Златева Н.- продавач, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив –
деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ за не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК /по НОХД
№175/2018г. по описа на РС-Пирдоп/ и деецът е извършил престъплението,
след като е бил осъждан два или повече пъти на “лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ характер и наказанията не са отложени по чл.
66, ал.1 НК, а именно: по НОХД № 15/2017 г по описа на РС-Пирдоп, НОХД
№ 50/2018 г. по описа на РС-Пирдоп; НОХД № 32/2017 г по описа на РС-
Пирдоп.
По отношение на Р. Д. Т. е налице обоснованото предположение за
извършване на престъпление, което е първата от кумулативно изискуемите
предпоставки по чл.63, ал.1 НПК за вземане на мярка „задържане под
стража“. Обоснованото предположение в настоящия случай се презюмира по
силата на оборима презумпция, въведена с разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1
НПК, доколкото обвинението на Томев е повдигнато за престъпление,
извършено при условията на опасен рецидив в хипотезите на чл.29, ал.1, б.
„а“ и „б“, а именно: извършване на престъпление от страна на обвиняемия
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК и е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК. В този смисъл,
повдигането на обвиняемия на такова обвинение всякога предполага, че по
7
отношение на него е налице обосновано предположение да е извършил
престъпление. Съдът обаче следва и да извърши преценка дали от
доказателствата по делото не се установява противното, а именно, че такова
престъпление, за каквото на Томев е повдигнато обвинение, не е извършено,
доколкото това се изисква за спазване правата на обвиняемия, заложени в
ЕКПЧ. В настоящия случай, съдът намира, че не само наличните до този
момент доказателства, събрани от разследващия орган, не оборват
предположението, че престъпление е извършено, а същите го подсилват и
стабилизират до степен на обоснованост. Въпреки краткия срок на
разследването, има събрани набор доказателства, които да навеждат на
евентуален извод за извършено престъпление от страна на обвиняемия, т.е. да
кореспондират с обоснованото предположение, а именно: разпит на свидетели
и установяване самоличността на извършителя от записите на видеокамерите,
обслужващи района, където е извършено престъплението, макар към момента
това да е отразено само в докладна записка, изготвена от началник участъка
на гр.Златица. Освен това, в извършен разпит, обвиняемият признава
деянието и описва неговия механизъм.
При тези доказателства няма съмнение за наличие на първата и основна
предпоставка за прилагане на задържането под стража, а именно наличието на
обосновано предположение за извършено престъпление.
Следващият въпрос, с който съдът е длъжен да се занимае, е свързан с
преценка на опасностите от укриване или от извършване на престъпление,
защото само при тяхното наличие задържането се явява законно и обективно
необходимо.
Налице е спрямо Р. Д. Т. и втората предпоставка за вземане на мярка
„задържане под стража”- реална опасност от извършване на престъпление,
макар и да не е налице опасност от укриване, доколкото същият има
постоянен адрес и уседналост в с.М., с установена самоличност е и до този
момент оказва съдействие на полицията. Въпреки младата си възраст, Томев е
осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, наказуеми с
лишаване от свобода и освен това настоящото деяние, представлява поредна
след множество извършени до този момент кражби при идентични условия с
тези по предходните присъди, за част от които са му били налагани наказания
8
„лишаване от свобода“ при ефективно изтърпяване. Присъдите и
споразуменията обаче очевидно не са оказали превъзпитетелен ефект върху
него, въпреки че е търпял ефективно наказание лишаване от свобода по част
от тях. Налице са данни за трайни престъпни навици у обвиняемия и дори
нещо повече- същият е превърнал престъпната деятелност в средство за
препитание и е създал у себе си нагласа за неглижиране на социалните и
правови норми, изградени и утвърдени в обществото. Горното виждане на
съда намира подкрепа в приложеното по делото свидетелство за съдимост на
Ради Томев.
Съдът намира, че самото деяние по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “a” и “б” НК е с висока степен на
обществена опасност не само поради предвиденото за него наказание от три
до петнадесет години лишаване от свобода, което го превръща в тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, но и предвид ръста и динамиката
на тези престъпления. Деянието по процесното делo e реализиранo при
специфична арогантност, провокирана от чувство за безнаказаност, което
увеличава опасността от извършване на престъпление и поради това заявената
от страна на обвиняемия готовност за съдействие на разследващите органи не
е в състояние да изключи реалната опасност от извършване на престъпление.
Съдът в конкретния случай намира, че единствено мярката „задържане
под стража“ би изиграла желаната превантивна роля спрямо обвиняемия с
оглед характеристиките на лицето и условията, при които е извършено
деянието. Единствено тази мярка би отговорила на целите на чл.57 НПК. В
действителност мярката „домашен арест“ също ограничава свободното
придвижване на лицето и възможностите му да извърши престъпления,
въпреки което при характеристиките на лицето, тя не би изиграла нужната
превантивна роля, доколкото не се осъзнава нейната функция и съществува
вероятност да не бъде спазвана ефективно, а възможностите за контрола по
спазването и не са достатъчно високи за Република България
С оглед на изложеното съдът намира, че искането на РП - Пирдоп
следва да бъде уважено и на основание чл. 64, ал. 4 и ал. 5 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
9
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”
спрямо Р. Д. Т., ЕГН: **********, роден на **.**.**** в с.М., живущ в с.М.,
Софийска област, ул.”*********” №5, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, безработен, обвиняем по досъдебно
производство №28/2021г. по описа на РУ на МВР гр.Пирдоп, пр. преписка
№88/2021г. по описа на РП – гр.Пирдоп.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен
срок от днес пред Софийски окръжен съд.
В случай на обжалване или протестиране, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото пред СОС за 01.03.2021г. от 11.00 часа, за която
дата съобщава на явилите се страни от днес, като в случай на обжалване
или протест обвиняемият Р. Д. Т. да бъде призован чрез началника на
Следствения арест към НСлСл – София, ул.“Г.М.Димитров” №42, като
последният следва да осигури превеждането му за заседанието, насрочено
пред СОС.
Препис от настоящото да се изпрати незабавно на началника на
Следствения арест към НСлСл, ул.“Г.М.Димитров” №42 за сведение и
изпълнение, както и на Районна прокуратура – гр. Пирдоп.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.15
часа.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
Секретар: _______________________
10