Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./14.06.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
16913 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано по предявен от
от Б.С.М. и Т.Г.М. срещу А.Г.А.,
иск за осъждане
на ответника да прекрати неоснователното си бездействие, с които пречи на
ищците да упражнява правото си на собственост, като премахне насажденията, намиращи се в имота на ответника, представляващ ПИ № ***и път, до общата граница с имота на ищците, представляващ ПИ № ***, находящ се в гр.
***“ с площ 719 кв.м., при граници – ПИ № 1277, ПИ № 757
и ПИ № 749, в нарушение на изискванията за спазване на нормативно
установените разстояния между съседни имоти по отношение на два броя праскови, три броя бадеми,
един брой кайсия, два броя
ябълки, два броя череши, един
брой смокиня, един брой лешник,
един брой орех, на основание
чл. 109, вр.
с чл. 52 от ЗС.
Твърди се, че изброените
по - горе дървета се намират на разстояние от трайно материализираната чрез ограда границата
между ПИ № 749 и на собствения на ищците
ПИ № 1278 в нарушение на
изискванията за спазване на нормативно
установените разстояния между съседни имоти.
Направено е искане
за уважаване на предявения иск.
Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по
чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал.
1 от ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата
молба.
В съдебното заседание, чрез
процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба. Допуснато е
изменение на предявения иск, чрез намаляване на претенцията - извършено е
оттегляне на иска и производството е прекратено относно претенцията за
изкореняване на следните дръвчета – един брой ябълка, нискостъблена 3,08 м.,
един брой кайсия, нискостъблена 3,08 м., един брой бадем нискостъблен 3,05 м.,
един брой бадем нискостъблен 3,20 м. и два броя праскови, нискостъблени 3,08 м.,
като претенцията се поддържа за орех /изрязан и оставен с издънка с 0,40 м.
височина/ на отстояние 0,10 м. на възраст 25 г.; лешник /средно стъблен/ на отстояние 0,40 м. на възраст 30 г.; смокиня /средно
стъблена/ на отстояние 0,70 м. на възраст 30 г.;
ябълка /средно стъблена/ на отстояние 1,08 м. на
възраст 25 г. и бадем /високо стъблен/ на отстояние
0,40 м. на възраст 18 г. Едновременно с намаляването на иска е допуснато
изменение и чрез неговото увеличаване като към петитума
на исковата молба е добавено искането за премахване на още едно насаждение
установено от вещото лице, а именно круша /високо стъблена/ на отстояние 2,70 м. на възраст над 35 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът
взема становище по спора. Претендира се присъждането на
съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не
спорят, а и от представения Нотариален акт № 8/ 09.06.2005 г. по н.д. №
169/2005 г. се установява, че ищците са титуляри на право на собственост върху ПИ
№ ***, находящ се в гр*** с площ 719 кв.м., при граници – ПИ №
1277, ПИ № 757 и ПИ № 749.
Не се спори, че ПИ № 749, находящ се в гр. ****“, при граници - ПИ № 1277, ПИ № 757 и път е собственост на ответника А.Г.А.
и е съседен на ПИ № 1278, находящ се в гр. ****“ с площ 719
кв.м., при граници – ПИ № 1277, ПИ № 757 и ПИ № 749.
От заключение по възложената
съдебно – агрономическа експертиза, се установява, че насажденията в ПИ № 749, находящи се близо до телената
ограда поставена на границата между двата процесни
имота по вид, брой, възраст и отстояния са – орех
/изрязан и оставен с издънка с 0,40 м. височина/ на отстояние
0,10 м. на възраст 25 г.; круша /високо стъблена/ на отстояние
2,70 м. на възраст над 35 г.; лешник
/средно стъблен/ на отстояние 0,40 м. на възраст 30
г.; смокиня /средно стъблена/ на отстояние 0,70 м. на
възраст 30 г.; ябълка /средно стъблена/ на отстояние
1,08 м. на възраст 25 г. и бадем /високо стъблен/ на отстояние
0,40 м. на възраст 18 г.
По делото е разпитан
свидетелят Борислав М. /син на ищците/, от показанията на който се установява,
че при огледа на вещото лице, ответникът е изкоренил част от дърветата. Все още
неизкоренени са орех на отстояние 0,10 м., круша на отстояние 2.70 м.,
лешник на отстояние 0,40 м., смокиня на отстояние 0,70 м., ябълка на отстояние
1,08 м. и бадем на отстояние 0,40 м.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
В съдебното заседание от 21.05.2021 г. ищците са извършили оттегляне на
иска си по отношение на част от дърветата, производството е прекратено в тази
част с влязло в сила протоколно определение от същата дата, поради което
предмет на разглеждане понастоящем е претенцията за премахване следните
насаждения - орех /изрязан и оставен с издънка с 0,40 м. височина/ на отстояние 0,10 м. на възраст 25 г.; круша /високо стъблена/
на отстояние 2,70 м. на възраст над 35 г.; лешник /средно стъблен/ на отстояние 0,40 м. на възраст 30 г.; смокиня /средно
стъблена/ на отстояние 0,70 м. на възраст 30 г.;
ябълка /средно стъблена/ на отстояние 1,08 м. на
възраст 25 г. и бадем /високо стъблен/ на отстояние
0,40 м. на възраст 18 г.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109, вр. с
чл. 52 от ЗС.
Съобразно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
В тежест на ищците
е да установят в условията на пълно
и главно доказване, че са титуляри
на право на собственост върху процесния имот, придобито на посочените основания,
спрямо който имот е осъществено твърдяното неоснователно бездействие от ответника, а именно неотстраняването на посадените в нарушение на изискванията за спазване на
нормативно установените разстояния между съседни имоти дървета.
Според чл. 52
от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко
разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за
ниските. Според чл. 94 ал. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони високи дървета са тези с височина над 5 м., средни – тези с височина до 5
м. и ниски – тези с височина до 2,5 м. При неспазване на посочените отстояния собственикът – в случая ищците, разполага с
правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 от ЗС да постигне
премахване на така създаденото противоправно
състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния
имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му – така в Решение №
60/29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г. на II г. о. на ВКС.
По делото се
установи, че ищците са титуляри на право на собственост върху процесния имот, придобито чрез договор за покупко - продажба на 09.06.2005г., като страните не
спорят, че ПИ № 749, находящ се в гр. ***“, при граници
- ПИ № 1277, ПИ № 757 и път е собственост на ответника А.Г.А. и е съседен на ПИ
№ 1278, находящ се в гр. *** с площ 719
кв.м., при граници – ПИ № 1277, ПИ № 757 и ПИ № 749.
От неоспореното
от страните заключение по възложената съдебно – агрономическа експертиза, което
съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и основано на
лични възприятия на вещото лице се установи, че всички насаждения, предмет на
претенцията са посадени в нарушение на изискванията на чл. 52 от ЗС. Така
орехът /издънка/ с височина 0,40 м. следва да се намира на разстояние един метър
от границата на съседния имот, като същият в нарушение на ограничението по чл.
94 ал. 2 т. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. се намира на разстояние от
0,10 м. Лешникът, смокинята и ябълката /средно стъблени, т. е. на височина до
пет метра/ следва да се намират на разстояние един метър и половина от
границата на съседния имот, като същите в нарушение на ограничението по чл. 94
ал. 2 т. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. се намират на разстояние
съответно - 0,40 м., 0,70 м. и 1,08 м. Бадемът и крушата /високо стъблен, т. е.
на височина над пет метра/ следва да се намират на разстояние три метъра от
границата на съседния имот, като същите в нарушение на ограничението по чл. 94
ал. 2 т. 3 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. се намират на разстояние съответно
0,40 м. и 2,70 м.
От разпитания
по делото свидетел, чийто показания съдът кредитира като кореспондиращи с
данните от заключението на вещото лице се установи, че понастоящем
насажденията, предмет на делото все още се намират на местонахожденията
установени от вещото лице и не са преместени на отстояния
съответстващи на изискванията на чл. 52 от ЗС.
По изложените
съображения и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗС и чл. 94 ал. 2 от Наредба №
7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС е основателен и следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден да премахне, находящите
се в имота му насажденията посадени в нарушение на изискванията за спазване на
нормативно установените разстояния между съседни имоти.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените
доказателства, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 883,50
лева, от които сумата от 30 лева за държавна такса, сумата от 253 лева за
депозит за вещо лице и сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН ********** с адрес *** да премахне насажденията, намиращи се
в ПИ № 749, находящ се в гр. ***“, при граници
- ПИ № 1277, ПИ № 757 и път, до общата граница с имота на ищците Б.С.М., ЕГН **********
и Т.Г.М., ЕГН ***********, представляващ ПИ № ***, находящ се
в гр. *** с площ 719
кв.м., при граници – ПИ № 1277, ПИ № 757 и ПИ № 749, в нарушение на
изискванията чл. 52 от ЗС по отношение на орех /изрязан и оставен с издънка с
0,40 м. височина/ на отстояние 0,10 м. на възраст 25
г.; круша /високо стъблена/ на отстояние 2,70 м. на
възраст над 35 г.; лешник /средно
стъблен/ на отстояние 0,40 м. на възраст 30 г.; смокиня
/средно стъблена/ на отстояние 0,70 м. на възраст 30
г.; ябълка /средно стъблена/ на отстояние 1,08 м. на
възраст 25 г. и бадем /високо стъблен/ на отстояние
0,40 м. на възраст 18 г., на основание чл. 109, вр. с
чл. 52 от ЗС.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН **********
с адрес ***, ***, да заплати на Б.С.М., ЕГН ********** и Т.Г.М.,
ЕГН *********** и двамата с адрес гр. *** сумата от 883,50 лева,
представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :