Определение по дело №248/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№  260446               05.04 .2021 год. ,гр.Пазарджик

 

 

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на  тридесет и първи март през две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мина Трънджиева    

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   Венцислав Маратилов

                                                                        Димитър Бозаджиев

 

 

като разгледа В ч. гр.д.№ 248  по описа на съда за 2021 година, докладвано от съдията Трънджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството  е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С определение № 2390 от 15.12.2020 година , постановено по гр.д.№ 2258 по описа на РС Пазарджик за 2020 година , на основание чл.129 ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото и разпоредено връщането на исковата молба.

В срок така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца в производството Министъра на правосъдието.

Излагат се оплаквания за неправилност на определението , поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Молят да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане от 3.09.2020 година исковата молба била оставена без движение и дадени указания за отстраняване на нередовности- посочване адрес на ответника.

Разпоредено било издаването на исканото съдебно удостоверение, което да послужи пред Община Пазарджик за снабдяване с нужните данни, като било направено и искане удостоверението да бъде изпратено по пощата ,поради отдалечеността на РС Пазарджик от седалището на ищеца.

Издаденото удостоверение било получено след изтичане на дадения срок – на 18.11.2020 година и веднага било изпратено на Община Пазарджик.Данните били предоставени на ищеца едва на 13.12.2020 година.

Издадените удостоверения били представени в съда на 22.12.2020 година ,като било поискано и възстановяване на срока

В обжалваното определение съдът посочил ,че дадения от него продължен срок е изтекъл на 7.12.2020 година , като не взел предвид , че изискваните от трето лице документи постъпили след изтичане на срока.Това било обстоятелство , стоящо извън волята на ищеца, който предприел необходимите действия за отстраняване на нередовностите.

Поради изложеното молят обжалваното определение да бъде отменено.

С протоколно определение по същото дело от 10.03.2021 година  съдът е оставил без уважение молбата на Министъра на правосъдието за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите  на исковата молба.

Определението е постановено след провеждане на открито съдебно заседание с участие на представител на ищеца.

В срок  така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца.

Намират определението за неправилно и необосновано , поради нарушение а материалния и процесуалния закон и молят да бъде отменено.

След като излагат обстоятелствата относно действията на съда и страната по повод констатирани нередовности на исковата молба , твърдят , че в срок са подали молба за възстановяване на пропуснатия срок , към която са представени необходимите документи.

Съдът приел, че молителят не е доказал наличие на непреодолими пречки , за изпълнение на указанията на съда в дадения срок.

Считат, че са налице условията , визирани в чл.64-67 от ГПК. Документите от Община Пазарджик пристигнали след изтичане на срока , което било обстоятелство , седящо извън волята на ищеца.

Съдът намира частните жалби за допустими, като подадени в установения в закона срок от легитимирани лица, против подлежащи на обжалване по този ред актове.

По жалбата срещу определение № 2390/15.12.2020 година:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Министъра на правосъдието против Г.Н.Г.,като в нея не е посочен адрес на ответника.

Направено  е искане да се издаде съдебно удостоверение ,което да послужи пред Община Пазарджик за установяване настоящия адрес на ответника. Към исковата молба са представени доказателства , че по отношение на ответника е влязла в сила присъда „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.

С разпореждане от 3.09.2020 година съдът е оставил исковата молба без движение като е дал едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност по смисъла на чл.127 ал.1 т.2 от ГПК. Разпоредил е и издаване на удостоверение, като е предупредил страната за последиците от неизпълнение на указанията.

Съобщението е връчено на ищеца на 30.09.2020 година.

В срока даден от съда – на 6.10.2020 година е постъпила молба от Министъра на правосъдието с искане издаденото удостоверение да бъде изпратено по пощата , пак поради отдалечеността на РС Пазарджик от седалището на ищеца .Направено е искане за продължаване на срока с две седмици.

По това искане съдът се е произнесъл едва на 26.10.2020 година като е продължил срока с един месец ,считано от 7.10.2020 година.

Видно е от книжата по делото ,че ищецът не е предприел никакви действия .

На 12.11.2020 година очевидно съдът сам е констатирал неизпълнение на задължения от своя страна –  удостоверението не е изпратено на посочения адрес и с цел съхраняване правата на ищеца по своя инициатива е продължил срока с още  един месец, считано от 7.11.2020 година.

Ищецът не е предприел никакви действия и в този срок и на 10.03.2020 година е постановено обжалваното определение , с което е прекратено производството по делото.

Молба с приложени към нея доказателства ,в изпълнение указанията на съда е постъпила на 23.12.2020 година.

При така изложените обстоятелства , които не се оспорват и от ищеца , съдът намира ,че частната жалба е неоснователна.

Въззивната инстанция няма да коментира действията на ищеца , който с оглед  качеството си  и наличие на доказателства , че по отношение на ответника е влязла в сила през м.август 2019 година присъда 20 години „лишаване от свобода“,е разполагал с всички възможности да уточни и посочи на съда дали и къде изтърпява ответника наказанието си, като по този начин приведе молбата в съответствие с изискванията на закона.

Ищецът е поискал чрез удостоверение да събере данни от Общината за постоянен и настоящ адрес на ответника, като  поискал и то да му бъде изпратено по пощата, едновременно с искането за продължаване на срока. Съдът не само е удовлетворил искането, но е направил и нещо повече , констатирайки свой пропуск .

Тъй като ищецът не е предприел никакви действия в изключително дългия предоставен му срок – на практика повече от два месеца ,то правилно и съдът е прекратил производството и разпоредил връщане на исковата молба.

Удостоверенията от Община Пазарджик са издадени на 26.11.2020 година,  изпратени  са с писмо с изх.№ от 1.12.2020 година и регистрирани при ищеца на 13.12.2020 година , а изпратени в съда чак на 23.12.2020 година.

Съобразявайки изложеното до тук ,съдът приема,че е налице хипотезата на чл.129 ал.3 от ГПК и напълно правилно  съдът   е прекратил производството и разпоредил връщане на исковата молба.

Следователно обжалваното определение от 10.03.2020 година е правилно и следва да бъде потвърдено.

Това становище на съда обуславя правния интерес  и необходимостта съдът да се произнесе по втората въззивната жалба.

Това е така  защото може да се възстановява само пропуснат срок , а с изложеното до тук , съдът възприема становището на първоинстанционния съд, че срокът за изпълнение на указанията е пропуснат.

 По частната  жалба против протоколното определение от  10.03.2021 година:

В срока на обжалване на определението , с което е прекратено производството по делото , съответно в срока по чл.64 ал.3 от ГПК  ищецът е подал молба за възстановяване на срока , като е приложил към нея книжата , които е следвало да представи в срок и е изложи обстоятелства за наличие на особени непредвидени обстоятелства , които не е могъл да преодолее. Тези обстоятелства са идентични с изложеното в частната жалба и според жалбоподателя необходимостта документ да бъде издаван от администрация, като срока за това не зависи от волята на ищеца ,представлява такива обстоятелства.

Междувременно на ответника са връчени книжа в Затвора гр. Пазарджик.

Съдът е разгледал молбата в открито заседание.

За да обоснове основателността на частната си жалба ищецът в първоинстанционното производство се позовава на съдебна практика. Практиката по поставените въпроси е категорична и последователна и синтезирана точно в посоченото от ищеца определение  по ч.т.д № 1352/2016 на ВКС  напълно опровергава твърденията и доводите на ищеца.

На първо място срокът за извършване на определените действия , с цел отстраняване нередовности на исковата молба е могъл да бъде продължен и ищецът не е предприел никакви действия в тази насока. Дадена му е възможност за изпълнение на указанията в срок почти от два месеца/който според въззивната инстанция дори е неразумно дълъг/ и въпреки,че ищецът е бил наясно ,че не разполага с доказателствата ,които следва да представи ,той не е предприел нужните действия. Отделен е въпросът , дали това е бил най-целесъобразния начин на действие на ищеца при наличие на данни за статута на ответника.

Разпоредбата на чл.64 ал.3 пр.2-ро от ГПК  предвижда , че не се допуска възстановяване на срока , ако е било възможно продължаването му.Именно такава е настоящата хипотеза и това е достатъчно ,за да се приеме ,че частната жалба е неоснователна.

Отделно от това , именно в цитираното от частния жарлбоподател определение на ВКС е прието ,че  "особени непредвидени обстоятелства" от кръга на визираните в чл. 64, ал. 2 ГПК са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са попречили на страната или на пълномощника й по делото да извърши в срок дължимото процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.

В конкретния случай изобщо не може да се говори за обособени непредвидени обстоятелства. Ищецът е наясно ,че е предявил иск пред районен съд , който следва да се отбележи не е отдалечен толкова от седалището на ищеца ,че той да се позовава на това ,непредприемайки действия, както по получаване на удостоверението , така и по снабдяване с нужните данни от Община Пазарджик.Наясно е бил и с това ,че данните за постоянен и настоящ адрес следва да представи в определен срок пред съда и не е направил нищо , за да осигури спазването на този срок.След като съдът е изпратил по пощата  от Пазарджик на адреса на ищеца в гр.С. издаденото удостоверение, той от своя страна го е изпратил на Община Пазарджик и е изчаквал Общината да издаде документите когато намери за добре и отново да ги изпрати по пощата на адреса му в гр.С..

За обстоятелства възникнали внезапно , неочаквано , които не са могли да бъдат предвидени от страната изобщо не може да се говори,поради което и напълно правилно Районен съд Пазарджик е отказал да възстанови срока.

По изложените съображения , съдът намира , че и двете обжалвани определения са правилни и следва да бъдат потвърдени.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2390 от 15.12.2020 година , постановено по гр.д.№ 2258 по описа на РС Пазарджик за 2020 година  на основание чл.129 ал.3 от ГПК, с което  е прекратено производството по делото и разпоредено връщането на исковата молба.

ПОТВЪРЖДАВА  протоколно определение по същото дело от 10.03.2021 година,с което   съдът е оставил без уважение молбата на Министъра на правосъдието за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите  на исковата молба.

На основание чл.274 ал.4 от ГПК определението на въззивния съд е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.