Р Е Ш Е Н И Е
№ 147/20.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
|
|
|
к.адм. дело № 102 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по
касационна жалба на К.Д.И., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Враца против
Решение № 811/31.10.2022 г., постановено по адм.д. № 1331/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е
отхвърлена като неоснователна исковата претенция на К.Д.И. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София ответникът
да бъде осъден да му заплати за периода от 03.02.2020 г. до 03.05.2020 г. обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и
да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ редовно призован, представлява се от юрк. Р., който счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, XI с-в като взе предвид доводите на
страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Административен съд – Пазарджик, VII с-в е установил правилно
фактическата обстановка, а именно, че лишеният от свобода К. Д. И. първоначално
постъпва в Затвора – Ловеч на 06.07.2005 г. Впоследствие е преместван в
различни пенициарни заведения в страната, а от 27.06.2019 г. при „специален“
режим изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик. Със
Заповед № Л-1528 от 07.05.2021 г. началникът на Затвора –Пазарджик е наредил К.Д.И.
да бъде преведен в Затвора – Враца за доизтърпяване на наложеното наказание.
Наложено е предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 60, ал. 1 от АПК.
От представената по делото медицинска справка от 03.02.2022 г., издадена от
Медицински център към Затвора – Враца (л. 41 – л. 42 от първоинстанционното дело)
е установено, че от 2019 г. лишеният от свобода е освидетелстван от психиатър с
диагноза „Биполярно личностново разстройство“. На 19.12.2019 г. е представен на
ТЕЛК – Пазарджик, който се произнася с експертно решение и дава заключение за
50% трайно намалена работоспособност за срок от три години с диагноза
„Разстройство вследствие употреба на алкохол. Персистиращи зрителни
халюцинации“. След обжалване решението на ТЕЛК, НЕЛК се произнася с експертно
решение от 18.02.2020 г. Потвърдена е 50% трайно намалена работоспособност за
срок от три години. Поставената е диагноза „Личностово разстройство от
емоционално-неустойчивия кръг, персистиращи невротични и
тревожно-хиподепресивни оплаквания. Липсват убедителни данни за психотична
продукция“.
В исковия период от 03.02.2020 г. до 03.05.2020 г. на К.Д.И. със Заповед №
Л-399 от 31.03.2020 г. е наложено наказание „писмено предупреждение“ за това,
че е нарушил установения ред, като е затруднил действията на постовия полицай,
който го е конвоирал до мястото на престой на открито и веднага след това е
поискал да бъде върнат в групата.
По делото е представена и докладна записка с изх. № 653 от 29.01.2020 г. от
младши инспектор Ц.Д.Ц. до началника на Затвора Пазарджик от съдържанието, на
която се установява, че на 28.01.2020 г. около 12:50 часа като постови е чул
викове и тропане от килия № 213, в която са настанени К.И. и Д.Я.. При отваряне
на килията, служителят в затвора, е видял двете лица във физическа
саморазправа. Д.Я. е бил изведен от други двама инспектори в коридора и от
лявата страна на лицето му имало охлузвания, за които твърдял, че са вследствие
от нанесени му ритници и удари от ищеца. Проведен е медицински преглед.
Посочено е, че на същата дата Д.Я. е нарушил установения ред в затвора като
умишлено е повредил имущество на затвора – строшил е дръжката на леглата в
килията. Към докладната записка са приложени два броя обяснения, съответно от К.И.
и от Д.Я., съставени на 28.01.2020 г. От тях се установява, че между двете лица
е имало междуличностен конфликт и ищецът е влязъл във физическа саморазправа с Д.Я..
С това си деяние К.И. е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 4, във
връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС, поради което
началникът на Затвора гр. Пазарджик е издал Заповед № Л-130 от 31.01.2020 г., с
която му е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 (три) месеца“ (л. 35 от първоинстанционното дело). Същата е оспорена
пред по-горестоящия административен орган – главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, който се е произнесъл с неподлежаща на съдебно
оспорване Заповед № Л-1397 от 11.03.2020 г. като е отхвърлил жалбата на лишения
от свобода срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от
хранителна пратка за срок от три месеца“ (л. 130 от първоинстанционното дело).
По делото е представено и писмо с вх. № 6234 от 19.07.2022 г. на началника
на Затвора – Пазарджик, удостоверяващо, че К.И. и Д.Я. са битували заедно през
периода от 23.08.2019 г. до 28.01.2020 г. и са обитавали последователно две
спални помещения като през периода от 23.08.2019 г. до 07.10.2019 г. са били
настанени в килия № 205, а от 07.10.2019 г. до 28.01.2020 г. – в килия № 213.
На 28.01.2020 г. лишеният от свобода Д.Я. е преместен в друго спално помещение.
По делото са разпитани като свидетели Н.Н.А.и Д.К.Я..
Въз основа на тези факти, първоинстанционният съд е констатирал, че в очертания
от касатора предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразни
действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в създаване на
обстановка и среда, в която да бъде наказан, видно от Заповед № Л-130 от 31.01.2020
г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 (три) месеца“ и
вследствие на процесната заповед е бил е поставен в неравностойно положение с
другите затворници като е гладувал, живял е в мизерия, нищета и лишения; бил е
лишен от свиждане, пари, храна и цигари от родителите му.
За да отхвърли предявеният иск инстанцията по същество е приела, че ищецът не е
ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си по предявената
от него искова претенция и не е доказал
наличието на такива действия или бездействия или незаконосъобразни
административни актове, които да са в причинна връзка с твърдените от него
неимуществени вреди за периода от 03.02.2020 г. до 03.05.2020 г. Посочено е, че не е установено наличие на незаконосъобразно действие, респективно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“. Прието е, че вредите, които е претърпял ищецът, следствие на Заповед № Л-130
от 31.01.2020 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, са в пряка причинна
връзка със собственото му неправомерно поведение и той не може да черпи права от
тях.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал и обсъдил всички относими доказателства, като правилно е установил, че
от страна на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ в сочения исков период не
е извършено визираното нарушение, за което да се дължи обезщетение по реда на
чл. 284 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от с.з.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като
съобразно ал. 2 от същата разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените
и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че от страна на ищеца по делото не
е доказано в исковия период последният да е бил поставян в посочените по-горе
неблагоприятни условия на живот. Както правилно и законосъобразно е посочено от
инстанцията по същество, ограниченията, които са наложени по отношение на ищеца
в посочения период, са в резултат на наложеното му с влязла в сила заповед
наказание. Правилно в оспорения съдебен акт е посочено, че лишеният от свобода
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, установено по
законосъобразен ред.
Наведеното в касационната жалба твърдение на касатора за пропуск от страна
на първоинстанционния съд да се произнесе относно законосъобразността на
Заповед №
Л-130 от 31.01.2020 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от три
месеца“ не може да бъде споделено. Съгласно чл. 110 от ЗИНЗС заповедите
за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и
на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Заповедите,
издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а в случаите по чл. 104, ал.
3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване
на лишения от свобода със заповедта. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС от
своя страна предвижда, че заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна
килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието
в тридневен срок от обявяването ѝ. По отношение на дисциплинарното
наказание по чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС законът не е предвижда възможност за съдебен
контрол. С оглед на изложеното следва, че Заповед № Л-130 от 31.01.2020
г. на началника на Затвора гр. Пазарджик за наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна
пратка за срок до три месеца“ е влязла в сила с постановяване на Заповед №
Л-1397 от 11.03.2020 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
с която е отхвърлена жалбата на лишения от свобода.
Предвид изложеното несъстоятелни се явяват твърденията в касационната жалба
за необоснованост на процесното решение. Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава твърдяната
необоснованост на обжалваното решение.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон..
Решението на Административен съд – Пазарджик, VII с-в следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна – без уважение.
При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се
присъждат. Направеното искане от ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство е неоснователно, доколкото общото тълкуване
на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по
отношение на чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата
на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение на ответника дори и при отхвърляне на иска, означава,
че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно,
въпреки постановеното отхвърляне на иска.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 811/31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1331/2021
г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/