Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 18.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 617 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.А.Д. с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-0851-000267
от 11.03.2019 г., издадено от Началника на група в сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР – Добрич, с което на В.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
лично поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 267 от 18.02.2019 г., съставен от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав.
От приложените по делото
доказателства, както и от показанията на актосъставителя М.И.В. се установява,
че нарушителят В.А.Д. не е бил поканен да се яви за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Видно от приложения по делото АУАН
/л. 4/, същият е бил съставен в отсъствие на В.А.Д. на 18.02.2019 г., поради
което следва да се приеме, че при съставяне на акта не е спазена разпоредбата
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. С оглед изложеното, АУАН е съставен в нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, при липса на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, което нарушение, според настоящия
съдебен състав е съществено и се отразява на правото на защита, респективно –
опорочава наказателното постановление в степен влечаща отмяната му. Както вече
бе посочено, Д. не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, като същият е
съставен на 18.02.2019 г. в отсъствие на нарушителя, без да е налице покана за
явяването му на тази дата. Процесуалните правила при съставяне на АУАН са
формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Само стриктното
съблюдаване на процесуалните правила е гаранция за надлежното упражняване на
правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно да обезпечи,
посредством въвеждането на императивни правила. В случая АУАН за конкретно
установеното нарушение не е съставен в деня на извършването му - 05.12.2018 г.
Това обстоятелство, както и факта, че АУАН е съставен при несъблюдаване на
процесуалния ред, без да е налице покана до нарушителя, опорочават процедурата
по издаване на наказателното постановление. В действителност, АУАН е бил връчен
на Д. на 05.03.2019 г., като същият е бил запознат с правото си в 3-дневен срок
от подписването му да направи писмени възражения по него. В настоящия случай,
става въпрос за различни и независими етапи от процедурата, които са със
самостоятелно значение – съставяне и предявяване на АУАН. Първостепенно
значение, сред които етапи заема именно надлежното и своевременно известяване
на субекта за отпочналото срещу него административнонаказателно производство и
осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с
произтичащото от това право да отрази писмените си възражения към този момент,
явяващи се първата проявна форма на правото му на защита. Недопустимо и
неоправдано от гледна точка на закона, актосъставителят е съставил АУАН в
отсъствие на нарушителя и при липсата на предвидените в закона предпоставки. С
оглед изложеното, издаденото въз основа на този АУАН наказателното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно само на това
основание /В тази връзка виж Решение № 21 от 02.02.2016 г. по к.адм.нак.д. №
706/2015 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Това нарушение при съставяне на
процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си
функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно
постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на В.А.Д., за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.
Както е известно от теорията,
една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение
на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със
съставения АУАН, на В.А.Д. е повдигнато обвинение за това, че на 05.12.2018 г.
около 10:47 ч. в с. Стефаново, община Добричка, по ул. „Първа” № 64, управлява
влекач „Волво” с прикачено полуремарке с рег. № ***, като не спазва пътен знак
В18 – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт
е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което Д. е
санкциониран за това, че на 05.12.2018 г. около 10:47 ч. в с. Стефаново, община
Добричка, по ул. „Първа” № 64, управлява влекач „Волво” с прикачено полуремарке
с рег. № ***, като не спазва пътен знак
В18 /забранено е влизането на МПС с размери, маса и натоварване над
означените/ – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление не съответства на
законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва
посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени – чл. 42, т. 3 и т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Безспорно, участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци, като пътен
знак В18 забранява влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената. От
описанието на нарушението в АУАН и в НП обаче не става ясно каква е била
означената с пътен знак В18 маса с товар на ППС.
В тази насока следва да се
посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно –
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт, а именно нарушение на чл. 42, т. 4, съответно и чл. 57, ал. 1, т. 5,
предл. първо от ЗАНН. Разпоредбите на
закона са ясни, категорични и точни. АУАН и НП трябва да съдържат описание на
нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези
реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика
или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по
административнонаказателната преписка.
В случая допуснатото нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е
съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на
санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира
адекватно защитата си, а от друга страна, е препятствало възможността за
осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното постановление.
То съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната
на наказателното постановление, само на това процесуално нарушение.
Допуснатите процесуални нарушения,
описани по-горе са съществени и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на
производството. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до
нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения
обуславя отмяната на атакуваното постановление.
Съдът
намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно
защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна
страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол
върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително
обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при
констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в
крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.
Независимо от изложеното, съдът
намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като
по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът
установи следното:
Въз основа на Заповед № 1718 от
09.12.2016 г., издадена от Кмета на Община Добричка на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 3 от Закона за движение по пътищата и чл. 39, т. 4 и т. 6 от Наредба № 19 за
управление на общинските пътища на територията на община Добричка е било
наредено да се въведе забрана, чрез поставяне на знак „В4”, с цифра „5” – „Забранено
е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”, съгласно проекта за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ.
Добричка”. Забраната е била въведена с цел осъществяване на защита и
предпазване от разрушаване на общински път DOB - 3102 и ул. „Първа” в селото.
Кметът на село Стефаново – св. М.Г.Х.,
след като прегледал камерите, монтирани на сградата на Кметството установил, че
на 05.12.2018 г., около 10:47 ч., по ул. „Първа” в селото, до № 64, преминава
товарен автомобил влекач „Волво” с прикачено полуремарке с рег. № ***. Св. Х.
изготвил снимков материал на процесния автомобил, който изпратил на началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич за предприемане на действия по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
След извършена справка в базата
данни на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич се установило, че
собственик на полуремракето марка „Шмитц СГФ С3” с рег. № *** е „Райфайзен
Лизинг България” ЕООД – клон Добрич, а ползвател „Фактор-П” ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. Добрич, *.
Видно от приложеното по делото
копие на свидетелство за регистрация част І, товарният автомобил – влекач
„Волво ФХ 12” с рег. № ТХ 4647 ХН е собственост на „Фактор-П” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, *.
На 22.01.2019 г. ***, в
качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „Фактор-П”
ЕООД, попълнила декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, в която декларирала,
че на 05.12.2018 г., около 10:47 часа, автомобилът е бил управляван от В.А.Д..
На 18.02.2019 г. свидетелят М.И.В.
– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, в
присъствието на свидетеля Г.Л.Д., съставил акт за установяване на
административно нарушение против В.А.Д. за това, че на 05.12.2018 г. около
10:47 ч. в с. Стефаново, община Добричка, по ул. „Първа” № 64, управлява влекач
„Волво” с прикачено полуремарке с рег. № ***, като не спазва пътен знак В18 –
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
На 05.03.2019 г. актът е бил
предявен и връчен по надлежния ред на В.А.Д., който в 3-дневния срок по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН се възползвал от правото си на възражения и обяснения,
депозирайки такива пред наказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН е
било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което В.А.Д. е
санкциониран за това, че на 05.12.2018 г. около 10:47 ч. в с. Стефаново, община
Добричка, по ул. „Първа” № 64, управлява влекач „Волво” с прикачено полуремарке
с рег. № ***, като не спазва пътен знак
В18 /забранено е влизането на МПС с размери, маса и натоварване над
означените/ – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че В.А.Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като за това нарушение, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/
лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля М.Г.Х.,
който пресъздава свои непосредствени възприятия и чиито показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с приложения по
делото снимков материал, изготвен от самия свидетел. Няма основания да не се
дава вяра на свидетеля Х., нито да се счита, че неговите показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
показанията му се подкрепят от приложения и приет по делото снимков материал.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”.
В обстоятелствената част на АУАН
и издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателят управлява
влекач „Волво” с прикачено полуремарке с рег. № ***, като не спазва пътен
знак В18.
Настоящият съдебен състав намира,
че за да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи както неспазване от страна на водача на въведена с
пътен знак забрана, така и обстоятелството, дали същата е била сигнализирана по
начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Съгласно разпоредбата на чл. 73,
ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, пътните знаци В4, В5, В6, В13,
В14, В15, В16, В17, В18 и В19 освен в началото на пътния участък, в който
трябва да се въведе забраната, се поставят и предварително, на предходното
кръстовище, като разстоянието до мястото на въвеждане на забраната се указва с
допълнителна табела Т1, а на напречните клонове на кръстовището – с
допълнителна табела Т11. Видно от ал. 2 от същата норма, когато началото на
пътния участък, в който трябва да се въведе забраната с пътни знаци В4, В5, В6,
В13 и В14 е на кръстовище, за сигнализиране на забраната за навлизане в
участъка от останалите клонове на кръстовището може да се използва пътен знак
Ж5 или Г20.
Видно от показанията на св. М.Х.,***
е била въведена забрана с пътен знак „В4”, с цифра „5” – „Забранено е влизането
на товарни автомобили с тегло над пет тона”.
От представените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства-материалите по Проект за „Организация на
движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”, приет от
комисия с протокол № 7 от 28.11.2016 г. се установява, че пътни знаци „В4” са
били поставени както следва:
1. Пътен знак „В4” – поставен на
6 метра след кръстовището по ул. „Първа”, образувано от второстепен път ІІ-71
от републиканската пътна мрежа с ул. „Първа” на с. Стефаново по посока КК
„Албена”.
2. Пътен знак „В4” – поставен на
6 метра след кръстовището по ул. „Първа” пред РПК – Магазина по посока гр.
Добрич.
3. Пътен знак „В4” – поставен на
1300 метра по четвъртокласен общински път след кръстовището, образувано от този
път с второстепенен път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа по посока с.
Стефаново.
4. Пътен знак „В4” – поставен на 6 метра по
четвъртокласен общински път след кръстовището, образувано от този път с
второстепенен път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа по посока с. Стефаново.
Или, в настоящия случай се установява, че са
липсвали поставени предварително, на предходното кръстовище пътни знаци „В4” с
допълнителна табела Т1 /съответно Т11/, указващи разстоянието до мястото на
въвеждане на забраната, така, както изисква разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Това нормативно изискване обаче
не е било спазено, въпреки че формално е бил изготвен Проект за „Организация на
движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”, приет от
комисия с протокол № 7 от 28.11.2016 г.
Относно комисията, приела Проект
за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”:
По делото е приложен протокол № 7/28.11.2016
г., от който е видно, че проектът за организация на движението на тежкотоварни
автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка е бил разгледан и приет без забележки на
заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община
Добричка. Нейният състав обаче, не е бил съобразен с изискванията на чл. 14,
ал. 2 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по
пътищата, където изрично е посочено, че за участие в експертния съвет се
поканват представители на съответните компетентни органи на Министерството на
вътрешните работи, на Областното пътно управление, на Националната служба
„Пожарна и аварийна безопасност” и на Хигиенно-епидемиологичната инспекция. В конкретния
случай, в състава на Общинския експертен съвет по устройство на територията при
Община Добричка не е участвал представител на Областно пътно управление –
Добрич.
Изложените фактически
обстоятелства водят до извода, че разглеждането и одобряването на проекта за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”
е осъществено в грубо нарушение на материалния закон, доколкото експертния
съвет, който го е разгледал и приел без забележки е бил в незаконен състав
/липсвал е представител на Областно пътно управление - Добрич/. Допуснатото
съществено нарушение на материалния закон рефлектира пряко и върху издадената впоследствие
Заповед № 1718/09.12.2016 г. от Кмета на Община Добричка, с която е било
наредено да се въведе забрана, чрез поставяне на знак „В4”, с цифра „5” – „Забранено
е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”, съгласно проекта за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ.
Добричка”.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно т. 1 от цитираната
заповед, забраната е била въведена с цел осъществяване на защита и предпазване
от разрушаване на общински път DOB - 3102 и ул. „Първа” в с. Стефаново. При
това положение и с посочената в заповедта цел, е следвало да бъдат поставени
пътни знаци В 18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар,
по-голяма от означената” и В19 „Забранено е влизането на пътни превозни
средства с натоварване на която и да е от осите, по-голямо от означеното”,
които знаци се използват за сигнализиране на пътен участък, в който движението
на пътни превозни средства с маса или осово натоварване над определените
стойности застрашава целостта на пътното съоръжение или на пътната настилка
/чл. 72, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци/.
С оглед изложеното, съдът намира,
че издаването на обжалваното наказателно постановление за нарушение на въведена
забрана въз основа на Проект за „Организация на движението на тежкотоварни
автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”, разгледан и приет в грубо нарушение
на материалния закон, е основание за отмяната на наказателното постановление.
И не на последно място, от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по ул.
„Първа” в с. Стефаново е била въведена забрана с пътен знак „В4”, с цифра „5” –
„Забранено е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”, но не и
забрана, въведена с пътен знак В18 „Забранено е влизането на ППС с маса с
товар, по-голяма от означената” и за неспазването на който знак е санкциониран
жалбоподателят.
В случая, както в АУАН, така и в
НП не е посочено каква е била означената с пътен знак В18 маса с товар на ППС,
която липса е абсолютна пречка за установяване на обстоятелството управляваният
от жалбоподателя товарен автомобил /с оглед неговата маса с товар/ попада ли в
обхвата на въведената с пътния знак забрана, което от своя страна влече след
себе си извода за недоказаност на нарушението.
С
оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0851-000267 от 11.03.2019 г., издадено от Началника на група
в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на В.А.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/