Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260011
Година
06.01.2021 Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори декември Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 952 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „А.” О. твърди в
исковата си молба, че на 04.02.2020 г. получил съобщение по ч.гр.д.
№ 6751/2019 г. на СтРС, че бил определен едномесечен срок за предявяване на
вземането, предмет на заявлението и довнасяне на държавна такса. При спазване
на чл. 415, ал.1 ГПК, за него бил налице интерес от предявяване на процесния
иск по чл. 422, ал.1 ГПК. На 18.03.2019 г. ответникът закупил от него посочените
подробно в исковата му молба препарати за растителна защита, с обща дължима
данъчна основа от 9201.60 лева, които били част от двустранно подписаната фактура
№ **********/18.03.2019 г., в която бил посочен начин на плащането й по банков
път, по банкова сметка, ***.07.2019 г. Стоката, подробно описана във фактурата,
била получена на 18.03.2019 г. лично от ответника чрез двустранно подписан приемо-предавателен
протокол № **********/18.03.2019 г. Дължимата сума от 11 128.80 лева за периода
от 01.08.2019 г. до 16.12.2019 г. кумулирала мораторна лихва 426.60 лева, която
до момента не била платена. На 16.12.2019 г. ищецът предявил по реда на чл.
410, ал. 1 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение за тези вземания
и законната лихва от подаването му, както и 959.11 лева разноски за
производството. Било образувано ч.гр.д. № 6751/2019 г. и издадена исканата от
него заповед, срещу която ответникът подал в срок възражение, че на 23.11.2019
г. бил заплатил сумата от 11 128.80 лева. Ищецът признавал това плащане, но
приемал, че не била платена сумата от 426.60 лева лихва за забавено плащане от
01.08.2019 г. до 16.12.2019 г. и разноските в заповедното производство, в
размер на 959.11 лева. За него възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск по чл. 422 ГПК за 426.60 лева лихва за забавено плащане от
01.08.2019 г. до 16.12.2019 г. и направените разноски в заповедното
производство в размер от 959.11 лева. След допуснатото по искане на
пълномощника на ищеца намаление в размера на предявения иск, искането по същия
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 426.60 лева мораторна лихва за забава от 01.08.2019 г. до 16.12.2019
г. в платената на 23.11.2019 г. сума от 11 128.80 лева по горепосочената
фактура, за което парично задължение е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д № 6751 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът Т.Ж.К.,
редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията
и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесното вземане
за мораторна лихва, но в размерите му преди намалението на иска за съществуването
му, както и за посочената в исковата молба главница от 11 128.80 лева по
посочената фактура, със законна лихва от подаване на заявлението в съда до
изплащането й, и разноските в заповедното производство, ищецът е подал на 17.12.2019
г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането
му е образувано приложеното ч.гр.д. № 6751/2019 г. на СтРС, по което на 19.12.2019
г. е издадена исканата заповед, срещу която на 29.01.2020 г., в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, а на 27.02.2020
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск, който
поради това се смята предявен на 17.12.2019 г., когато е подал в съда заявлението
си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 18.03.2019 г.
страните са сключили договор за търговска продажба на стоки, видно от представената
от ищеца и неоспорена от ответника фактура № **********/18.03.2019 г., в която е
материализиран (л. 5). От подписите на страните под същата фактура се
установява още, че на 18.03.2019 г. ищецът е изпълнил договорното си задължение
по чл. 187, изр. 1 ЗЗД и е доставил на тази дата на ответника, продадените му с
тази фактура стоки, посочени в същата, срещу цена от 34 135.20 лева, която
ответникът се задължил да му плати по банков път отложено - при настъпването на
уговорения във фактурата падеж за плащането й на 31.07.2019 г. (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Тези обстоятелства се установяват и от представения от ищеца и неоспорен
от ответника двустранно подписан приемо – предавателен протокол от 18.03.2019
г., преценен съвкупно с т. Б-3 от заключението на назначената по делото съдебно
– икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (л. 6 и 33).
При това положение,
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своето насрещно задължение по
чл. 327, ал. 1 ТЗ и е платил на ищеца заявената от него за плащане в
заповедното производство част от 11 128.80 лева от цената на същите стоки, при
настъпването на уговорения във фактурата падеж за плащането й на 31.07.2019 г.,
лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Страните обаче не спорят,
а се и установи несъмнено от т. Б-4 на ЗСИЕ, че ответникът е платил тази
съдебно предявена част от 11 128.80 лева от тази цена едва на 23.12.2019
г., след настъпване преди това на 31.07.2019
г. на падежа за плащането й и предявяване в съда на 17.12.2019 г., както на заявлението
на ищеца за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК за плащането й, с мораторна и
законна лихви за забава в плащането й, така и на предявеният по делото иск за съществуване
само на неплатената от ответника мораторна лихва за забава в плащането й,
който, съгласно фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, се счита предявен на същата
дата 17.12.2019 г., на която ищецът е предявил в съда заявлението си за
издаване на заповедта срещу ответника (л. 33). Независимо, че това плащане на
главницата ответникът е извършил според чл. 422, ал. 1 ГПК след образуване на
заповедното и настоящото дело, съдът следва го вземе предвид, защото е от
значение за съществуването на това главно вземане, което със същото плащане е
погасено изцяло, макар и в хода на тези дела (чл. 235, ал. 3 ГПК и т. 9 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Поради това несъществува към датата на приключване на съдебното дирене, поради
което и ищецът не е предявил за същото по делото иск за съществуването му, в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Според чл. 327, ал. 1 ТЗ обаче, ответникът е следвало да му плати още на 31.07.2019 г. същото главно
вземане, когато е настъпил уговореният във фактурата падеж за плащането му, а
по делото се установи, че на тази дата той не го е платил. Поради това на
следващият ден 01.08.2019 г. е изпаднал и в забава да го плати (чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД). От този ден на своята забава той дължи на ищеца мораторна лихва за
обезщетяването й, която е в размер на законната лихва върху тази заявена съдебно
главница от 11 128.80 лева, до посочената от ищеца в заявлението и исковата му
молба дата 16.12.2019 г. (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). От т. IV-12 на ЗСИЕ е видно, че
за този период на забавата си да плати тази част от цената, ответникът дължи на
ищеца 417.33 лева мораторна лихва (л. 32). До този размер и ищецът претендира,
след намалението му, съществуването й с акцесорния си иск по делото. Поради
това до този размер и период същият следва да се уважи, като основателен (чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 288 ТЗ).
Независимо, че ищецът
не е предявил по делото, въпреки възражението на ответника по чл. 414 ГПК срещу
цялата заповед, и иск за съществуване на присъденото с нея главно вземане от
11 128.80 лева, заедно със законната лихва върху същото от подаване на
заявлението в съда на 17.12.2019 г. до изплащането му, поради което заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на обезсилване от заповедния съд в тази й
част на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, при този изход на настоящото дело, само
ищецът има право да му се присъдят, както сторените по същото разноски в общ
размер от 687.71 лева (от които 27.71 лева внесена за производството държавна
такса, 310 лева внесено възнаграждение на вещото лице и 350 лева платено
адвокатско възнаграждение), така и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 959.11 лева (от които 231.11 лева внесена за същото
държавна такса и 728 лева платено адвокатско възнаграждение), които поради това
следва да се възложат в тежест на ответника, защото претендираното със
заявлението главно вземане е погасено от последния чрез плащане едва в хода на заповедното
и настоящото дело според фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което
ответникът е дал повод за завеждането им и за тях, и по аргумент от чл. 78, ал.
2 ГПК дължи на ищеца всички сторени от него разноски по същите дела (така и Р
124-1957-IV г.о., Опр 605-2002–II г.о., Опр 475-2005–II т.о., чл. 78, ал. 1 ГПК
и т. 12 от ТР № 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото, ответникът няма право
на разноски, а по делото няма и данни да е сторил такива в настоящото и в
заповедното производства, нито е налице негово искане за присъждането им,
поради което такива не му се и присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР № 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ж.К., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че
дължи на „А.” О., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 417.33
лева за мораторна лихва за забава от 01.08.2019 г. до 16.12.2019 г. в плащането
на съдебно предявената част от 11 128.80 лева от цената на доставени стоки
по фактура № **********/18.03.2019 г., за изпълнение на което парично задължение
е издадена заповед № 3604/19.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 6751 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
Т.Ж.К. с п.с., да заплати на „А.” О. с п.а., сумата от 687.71 лева за разноски
по настоящото дело и сумата от 959.11 лева за разноски по заповедното частно
гражданско дело № 6751 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: