№ 45759
гр. София, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛСЕВЕР САЛИ
като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело №
20241110121578 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба, подаденият отговор на
исковата молба, насрещният иск и отговора на насрещен иск отговарят на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена
е процедурата по чл. 131 ГПК, следва да изготви проектодоклад по делото и
да се произнесе по направените от страните доказателствени искания.
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК следва да се укаже на страните да
конкретизира твърденията си в исковата молба по предявени искове с правно
основание чл. 49, ал. 1, във вр. чл. 59, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т.
9 ЗБЛД, както и се посочи административен адрес на семейното жилище, тъй
като предвид наличието на непълнолетно дете от брака, съдът служебно
дължи произнасяне относно предоставяне на ползването му на основание чл.
56, ал. 1, изр. 2 СК. Въпреки нередовността, за процесуална икономия, за да не
става това допълнителна причина за забавяне на делото, е необходимо да бъде
даден срок за отстраняване на нередовността и едновременно с това делото
насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
Исковата молба в частта по предявения иск на В. В. Ц. против Л. Т. Ц. с
правно основание по чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното
жилище на ищеца следва да бъде върната в частта по този иск поради
оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.01.2025 година от 13,50 часа, за когато да се призоват страните.
ВРЪЩА исковата молба в частта по предявения иск на В. В. Ц. против Л.
Т. Ц. с правно основание по чл. 56 СК за предоставяне ползването на
семейното жилище на ищеца поради оттегляне на иска, на основание чл. 232
ГПК.
1
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, считано от датата на уведомяването, пред Софийския
градски съд.
УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 ГПК, на ищеца В. В. Ц. в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с
писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира твърденията в
исковата молба и в отговора на насрещната искова молба, като посочи:
конкретен размер на претендираната издръжка, както и начален момент,
от който претендира заплащането на издръжка;
в кои държави ищецът В. В. Ц. желае да пътува с детето, за какъв период,
при какви обстоятелства и каква е целта на пътуванията;
представи документ за внесена държавна такса в размер на 25 лв. за
разглеждане на иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9
ЗБЛД.
УКАЗВА на ищеца В. В. Ц., че при неизпълнение на дадените указания в
срок, съдът ще приеме, че се претендира законоустановеният минимален
размер на издръжка, съответно исковата молба ще бъде върната в частта по
иска по чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД.
УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 ГПК, на ищцата по насрещния иск
Л. Т. Ц. в едноседмичен срок от получаване на определението да конкретизира
твърденията в насрещната искова молба по иска чл. 56 СК и чл. 127а, ал. 2
СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД, като посочи:
административен адрес на семейното жилище;
за какъв период ищцата Л. Т. Ц. желае да пътува с детето до посочените
в насрещната искова молба държави.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания исковата
молба ще бъде върната в частта по иска по чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9
ЗБЛД.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на В. В. Ц. против Л. Т. Ц.,
с която са предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2
СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка за детето В В.ов Ц..
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
13.11.2013 г., като от брака имат едно дете В В.ов Ц., което не е навършило
пълнолетие към сезиране на съда. Посочва се, че брачният живот на страните
преминал в несъответствия и неразбирателства помежду им, двамата се
отдалечили един от друг и вече не споделяли едни и същи виждания за
живота, цели и интереси, като опитите им да съхранят брачните отношения
били безуспешни. От 6-ти декември 2023 г. страните са във фактическа
раздяла, като ищецът е напуснал семейното жилище. Посочва, че страните
постигнали съгласие да отглеждат детето си при условия на споделено
родителство, което впоследствие не било спазено от ответницата и тя
ограничавала контактите на ищеца с детето. Прави се искане бракът между
страните да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка, родителските права по отношение на общото
2
на страните дете да бъдат предоставени на двамата родители при условията на
споделено родителство, а при липса на съгласие между страните -
родителските права да бъдат предоставени на бащата, да бъде определен
съответен режим на лични отношения на ответницата с детето, ответницата да
бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в определен от съда
размер.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба, както и
насрещен иск от ищцата по този иск Л. Т. Ц.. В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че не възразява бракът между страните да бъде прекратен.
Твърди се, че страните са във фактическа раздяла от 06.12.2023 г., откогато
ищецът е уведомил ответника, че има извънбрачна връзка с друга жена и
желае да живее с нея в нейния апартамент в град София и ищецът е напуснал
семейното жилище. Оспорват се всички фактически основания, изложени в
исковата молба относно причините за състоянието на брака. Твърди се в тази
връзка, че причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на
страните е фактът, че ищецът от лятото на 2023 година е променил
отношението си към ответницата поради създадена от него извънбрачна
връзка и е напуснал семейното жилище на 06.12.2023 г. и живее с друга жена,
с която е имал връзка преди брака и от която чака дете. Оспорва се да е
препятствала контактите на бащата с детето, като се твърди, че той се е
дезинтерсирал от детето, не проявява никаква инициатива да се среща и
подпомага на детето, както и не плаща издръжка и не поемал каквото и да е
разходи на него. Поддържа се, че тя е родителят, който притежава родителски
капацитет сама да се грижи за детето и сочи, че е в състояние да осигури
необходимите условия за правилното отглеждане и възпитанието му.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът предявява насрещни претенция с
правно основание чл. 59, ал. 2 СК за родителски права, режим на лични
контакти и издръжка на роденото от брака дете в размер на 400 лева, платима
до 5-то число на текущия месец, считано от 06.12.2023г., ведно със законната
лихва за забавено плащане до окончателното издължаване и до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, иск с
правно основание чл. 53 СК за фамилно име след развода и иск с правно
основание чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище за ползване от
съпругата. Предявен е евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за
заплащане на наем на семейното жилище в размер на 800 лева.
Предявен е и иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9
ЗБЛД за заместване липсващо съгласие на бащата за пътувания на детето в
чужбина- в страните от Европейския съюз, Република Турция, Република
Сърбия и Република Северна Македония, придружавано от майката или
упълномощени от нея лица и за издаване на паспорт.
По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който
ответникът по насрещния иск поддържа исканията си, обективирани в
исковата молба. Намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен в резултат на продължителна фактическа раздяла и липсата на
разбирателство между страните по подробно изложени съображения. По
отношение на претенцията за родителските права се поддържа, че той е
родителят, който е полагал грижи за детето на страните, запознат е с
интересите му, както и е родителят, който е с по-висок родителски капацитет.
Изрично заявява, че не поддържа претенцията си с правно основание чл. 56
СК за предоставяне на семейното жилище и е напуснал същото.
3
В отговора на насрещната искова молба предявява иск с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо
съгласие на майката за пътувания на детето в чужбина- по целия свят, с
изключение на държавите, в които Министерство на външните работи не
препоръчва да се пътува, придружавано от всеки един от двамата родители,
което да е валидно до навършване на пълнолетие на детето без ограничение на
броя и продължителността на пътуванията, с условието пътуванията да се
извършват в рамките на действащия към съответния момент постановен от
съд режим на лични отношения на детето с всеки един от родителите му, и за
издаване на паспорт.
Предявени са първоначални искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр.
чл. 59, ал. 2 СК и насрещни искове с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. с
ал. 3 СК, вр. чл. 59, ал. 2 СК, чл.53 СК и чл. 56 СК.
Уважаването на иска по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
всеки от съпрузите досежно собствената си искова претенция за развод, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен чрез установяване на
всички положителни факти, които са довели до това положение.
В доказателствена тежест на всяка от страните, е да докаже вината на
другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и
брачната вина не се предполага, като докаже твърденията си за положителни
факти, представляващи поведение на насрещната страна, довели до това
състояние.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в тежест на всяка от страните
е да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето той
да упражнява родителските права спрямо детето; нуждите на детето от
издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я
предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за детето.
Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от
ищеца, че при сключване на брака е променила своето фамилно име, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване
на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от
имуществените последици на прекратяването на брака, ако някой от съпрузите
е поискал това и има жилищна нужда.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД в
тежест на ищеца по този иск е да докаже по делото, че страните са родители на
детето, както и всички твърдения, обуславящи интереса му да напуска
пределите на Република България за претендирания период и дестинации.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП и НОИ по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за
4
самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 24
месеца назад, считано от момента на изготвяне на справката.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел на всяка от страните при режим на довеждане за посочените от всяка
от тях обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че при неосигуряване на свидетелите в срок до
първото съдебно заседание съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез
разпита им е съмнително или представлява особена трудност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за допускане на
събирането на гласни доказателства чрез разпит на втори свидетел, на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д
„СП“/ по местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални
доклади актуални социални доклади. Указва на компетентните Д „СП“, че в
социалните доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните
условия на родителите (след посещение на жилищата им), за техния
родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето, констатации за
обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време,
подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от
родителите му.
УКАЗВА на ищеца, че явяването му в първото заседание по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството
по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
ДОПУСКА съдебно-психологична експертиза, със задачи, както
следва: вещото лице следа като се запознае с материалите по делото и
извърши необходимите интервюта /поотделно с всяка една от страните;
двамата родители заедно; всеки родител с детето; двамата родители и детето
заедно, както и само с детето/, да отговори на следните въпроси: Какъв е
родителският капацитет и годност на всеки един от родителите, включително
с оглед зачитане необходимостта на другия родител да участва в живота на
детето?; Налице ли са данни за родителско отчуждение, респ. каква е
причината и в каква степен е развито?; Съществува ли при детето конфликт на
лоялност по отношение на всеки от родителите, и ако е налице такъв каква е
причината, като се изследва как се отразяват на детето отношенията между
родителите, как се отразява на детето липсата, респ. недостатъчния контакт с
пряко неотглеждащия ги към момента родител?; Каква е изградена
емоционална и доверителна връзка на детето с всеки родител, включително и
с оглед осигуряване на емоционалното им добруване и налице ли са някакви
психологични състояния у родителите, които да поставят детето в риск и ако
са налице такива, как те се отразяват на психическото му състояние и
родителската му годност?; Налице ли са данни за извършено насилие върху
5
детето от страна на някой от родителите му?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне
на заключението, в размер на 600 лева, платими по равно от страните, по
депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от уведомяването, като в същия
срок представят и доказателства за извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице доц. Жулиета Стефанова Танева, клиничен
психолог, тел. **********.
УКАЗВА на страните, че следва да съдействат на вещото лице за
изготвяне на експертното заключение, включително и като осигурят участието
на детето в необходимите прегледи и интервюта, в противен случай съдът ще
приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и ще приеме за установени фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
Вещото лице да се уведоми за изготвяне на заключение след представяне
на доказателства за платен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си в срока
по чл. 199 от ГПК - минимум една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да
се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение
за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл.
330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и същото ще се
разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за
производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора - медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но
същите могат да получат помощ за постигане на помирение помежду им и
запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване на
споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
6
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние
да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за
съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат
към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
7
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8