РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Габрово, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Търговско дело №
20214200900026 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правни основания чл.240 във вр. с чл.86 ЗЗД, съединени при
условията на евентуалност с искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално искове по чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 01.11.2012г. между З.Д.М., в качеството му на
заемодател и ЕТ Гълъбица М.а - заемател е сключен договор за заем за сумата от 10000лв.,
по силата на който с няколко отделни банкови превода през периода 28.11.2012г.-
19.11.2014г. заемодателят предоставил на първия ответник сумата от 5775,25лв. със срок на
връщане до 31.12.2018г.
На 02.01.2015г. между същите страни е сключен договор за заем за сумата до
250000лв., по силата на който с няколко отделни банкови превода през периода 03.04.2015г.-
14.09.2017г. заемодателят предоставил на първия ответник сумата от 232440лв. със срок на
връщане до 31.12.2018г.
На 05.01.2018г. между същите страни е сключен договор за заем за сумата 10000лв.,
по силата на който с няколко отделни банкови превода през периода 23.01.2018г.-
13.12.2018г. заемодателят предоставил на първия ответник сумата от 6358лв. със срок на
връщане до 31.12.2018г.
И по трите договора била уговорена договорна лихва в размер на 2% годишно.
Въпреки настъпилия падеж на задълженията дължимите суми не били заплатени от
заемателя.
На 23.04.2021г. между З.М. и ищецът били сключени договори за цесия, по силата на
които ищецът придобил всички вземания, произтичащи от посочените договори за заем,
както и на други основания произтичащи посочени в договорите за цесия.
На 27.04.2021г. между ищецът и ответника "Криник солар" ЕООД е сключен договор
за обезпечаване на чуждо парично задължение, по силата на който втория ответник "Криник
солар" ЕООД е встъпил като съдлъжник по дълга на Г.Р.А., упражняваща търговска дейност
като ЕТ Гълъбица М.а.
Претендира се да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят на ищеца
1
следните суми : 51000лв., представляваща сбор от следните вземания: 5775,25лв. - дължима
и незаплатена главница по Договор за заем от 01.11.2012г., сключен между З.Д.М. и ЕТ
„ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК *********, 710лв. - начислена договорна лихва по Договор за заем
от 01.11.2012г., сключен между З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК ********* за периода
от 01.11.2012г. до 31.12.2018г.; 37000лв. - част от дължима и незаплатена главница по
Договор за заем от 02.01.2015г. сключен между З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК
*********, цялата в размер на 232440лвм. 466,75лв. - част от начислена договорна лихва за
периода от 02.01.2015г. до 31.12.2018г. по Договор за заем от 02.01.2015г. сключен между
З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК *********, цялата в размер на 19000лв.; 6358лв. -
дължима и незаплатена главница по Договор за заем от 05.01.2018г. сключен между З.Д.М.
и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК ********* и 690лв. - начислена договорна лихва за периода
от 05.01.2018г. до 31.12.2018г. по Договор за заем от 05.01.2018г., сключен между З.Д.М. и
ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК *********; при условията на евентуалност ако съдът приеме,
че исковете по чл.240 ГПК са неоснователни моли сумите да се присъдят на осн. чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, като получени без основание, при условията на евентуалност ако съдът приеме и
този иск за неоснователен да присъди сумите на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като получени на
отпаднало основание.
В с.з. от 22.12.2022г. е допуснато изменение в размера на предявените искове, както
следва : главните искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, се
считат предявени вместо за сумата от общо 51 000 лева, за сумата от общо 264 973,25 лева,
иска за претендираната главница, да се счита предявен за сумата от 244 573,25 лева, а иска за
договорни лихви за сумата от 20 400лв.; предявеният при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД се счита предявен за сумата от 244 573,25 лева;
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД
да се счита предявен за сумата от 244 573,25лв.
Ответникът "Криник солар" ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба и не е
взел становище по делото, въпреки дадената му възможност да стори това.
Ответникът ЕТ "Гълъбица М.а" оспорва предявените искове по основание и по
размер. Твърди, че претенциите касаят несъществуващи договорни и извъндоговорни
отношения, създадени привидно и с цел влошаване на финансовото състояние на търговеца
и „източване" на фирмата. Прехвърлител по договорите за цесия е бившият съпруг на Г.М.,
като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №1854/2018г на БРС. Още
към онзи момент, отношенията между тях били силно влошени. Завеждането на делото,
както и съставянето на договори за заем и за цесия било последица именно от тези действия,
а не касаело реални бизнес отношения. Твърди се, че тези договори за заем били съставени
по повод т.д. №127/2019г. по описа на БОС за откриване производство по несъстоятеност на
ЕТ. Прави възражение за нищожност на договорите за цесия /както на тези, основани на
договор, така и за прехвърляне на вземания от неоснователно обогатяване/. Същите били
симулативни, тъй като страните не са целели настъпването на каквито и да било правни
последици по тях, вкл. цената била почти равна на „прехвърленото вземане", нямало
заплащане на цена, а същото било поставено в зависимост от събиране на сумите от
заемателя. Всеки от приложените към иска договори за цесия бил нищожен и поради факта,
че същите били без предмет - липсвала ясна индивидуализация на „прехвърлените права".
Предвид липсата на индивидуализация на самото вземане, с договора за цесия вземането не
било прехвърлено на ищеца в производството. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД,
според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е
притежавал, следвало че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. В
случая нямало валидно извършена цесия, тъй като прехвърлителя не разполагал с нито едно
от правата, които били предмет на цесиите - както по договори, така и от отпаднали или
липсващи основания. Нещо повече - определеността, респ. Определяемостта на
основанието, на което се извършва цесията, респ. на престацията, е изискване за
действителност на всяко едно от тези прехвърляния, а такава в приложените към иска
2
договори за цесии - липсва изцяло. В тази връзка индивидуализация липсвала не само в
цесията, касаеща вземания по три броя договори, но и вземанията, основани на твърдения за
приложение на чл. 55 ЗЗД. В последните бил отразен само и единствено размер и липсващо
основание, но как и по какъв начин е възникнало това вземане за прехвърлителя, от
договорите изобщо не може да се установи. Във връзка с иска относно договорните
отношения твърди, че при липса на индивидуализация на „вземанията", цесиите не
прехвърлят валидно никакви права. Същевременно ищецът не разполага с права и вземания,
които да са основани на договори за цесия, тъй като и праводателят му не е разполагал с
такива по три договора за заем, поради което същия не е могъл да прехвърли в полза на
ищеца вземания, каквито не съществуват и договорите за цесия не пораждат вземания в
полза на Г. М., доколкото никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам
притежава. Договорите за заем никога и по никакъв повод не били съставяни във връзка с
дейността на ЕТ. Касаело се до внесени суми в полза на Г. М., които на практика са й били
предоставени безвъзмездно, а друга част била за нуждите на микросметка, обслужваща
собственото на Г.М. дружество - „Габи 1986" ЕООД, през личната й сметка. Трета част били
внасяни по фирмените сметки от З.М. като пълномощник на ЕТ или средства, които М. му
била предавала на ръка, но които са били на фирмите й. М. никога и по никакъв повод не
притежавал средства в размерите, посочени в договорите и в исковата молба. Поради това
той не могъл да ги предостави на ЕТ и то като заем. Внесените по сметките суми като
захранване на сметка и/или оборотни средства били с оглед даденото на М. право въз основа
на пълномощно, да борави със сметките и с паричните средства на самия ЕТ и на ЕООД,
като внася и тегли средства от и за тях, а не са във връзка със съществуващи заемни
правоотношения. Липсвало счетоводно отразяване на заемите. Същевременно - 3. М. не бил
декларирал наличие на заеми, каквото задължение имал по ЗДДФЛ.
Възразява, че договорите за заем са нищожни, поради протИ.речие с добрите нрави -
същите били съставени от З.М. в нарушение на принципите на добросъвестност и
справедлИ.ст в гражданските и търговски отношения. При условията на евентуалност прави
възражение за нищожност на договорите поради липса на съгласие. При условията на
евентуалност, възразява, че договорите са нищожно като привидни, като съставени само и
единствено с цел умишлено въвеждане във фалит на ЕТ. В случай, че съдът не приеме, че
договорите са нищожни прави възражение, че е налице относителна недействителност на
същите, като сключени без представителна власт на лицето З.М.. при условията на
евентуалност прави възражение, че договорите са сключени във вреда на ЕТ.
Твърди, че процесните договори са с невярно съдържание, същите били антидатирани
и съставени за нуждите на производство по несъстоятелност, нямали достоверна дата и
съдържание, поради което не можели да ангажират търговеца. Договорите не били
осчетоводявани от ЕТ и не били декларирани от заемодателя. Липсвало искане от заемателя
да предоставяне на суми в заем. По нито един от договорите, в посочените в тях срокове и
сметки не били правени преводи на заемни суми. Налице било разминаване между сумите в
цифри и думи в договора от 01.11.2012г., а договорът от 05.01.2018г. предвиждам внасяне
на суми в срок предхождащ сключването му. Неоснователно било твърдението, че сумите
по договор били постъпили по посочените в тях банкови сметки. Прави възражение за
погасяване на претендираните суми поради давност.
Твърди, че договора за обезпечаване на задължението от страна на втория ответник
не можел да обвърже ЕТ, доколкото ЕТ не признавал задължението си.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че на 01.11.2012г. между
З.Д.М., в качеството му на заемодател и ЕТ Гълъбица М.а - заемателя, чрез пълномощника
З.М. е сключен договор за заем за сумата от 10000лв. , предназначена за осигуряване на
оборотни средства във връзка с търговската дейност на ЕТ. Срокът за връщане на заетата
сума е до 31.12.2015г., като в чл.1 ал.3 и ал.4 от договора е посочено, че сумата ще се
усвоява наведнъж или на траншове при поискване от страна на заемополучателя, и ще бъде
3
предоставена по банкова сметка в Сосиете женерал банк АД, с титуляр ЕТ Гълъбица М.а.
Уговорена е лихва върху заетата сума в размерна 2% годишно
На 02.01.2015г. между същите страни е сключен договор за заем за сумата до
250000лв. , предназначена за осигуряване на оборотни средства във връзка с търговската
дейност на ЕТ. Срокът за връщане на заетата сума е до 31.12.2016г., като в чл.1 ал.3 и ал.4
от договора е посочено, че сумата ще се усвоява наведнъж или на траншове при поискване
от страна на заемополучателя, и ще бъде предоставена по банкова сметка в Сосиете женерал
банк АД, с титуляр ЕТ Гълъбица М.а и по банкова сметка в ЦКБ АД, с титуляр
Г.М. Уговорена е лихва върху заетата сума в размерна 2% годишно
На 05.01.2018г. между посочените по-горе страни е сключен нов договор за заем за
сумата 10000лв., предназначена за осигуряване на оборотни средства във връзка с
търговската дейност на ЕТ. Срокът за връщане на заетата сума е до 15.12.2017г., като в чл.1
ал.3 и ал.4 от договора е посочено, че сумата ще се усвоява наведнъж или на траншове при
поискване от страна на заемополучателя, и ще бъде предоставена по банкова сметка в ПИБ
АД, с титуляр ЕТ Гълъбица М.а. Уговорена е лихва върху заетата сума в размерна 2%
годишно
На 23.04.2021г. между З.М. и ищецът бил сключен договор за цесия (л.26-28 от
делото) на вземанията на цедента срещу Гълъбица Атанасова лично и в качеството й на ЕТ
„Гълъбица М.а“ в размер общо на 265973,25лв., от които на 244573,25лв.-дължима главница
и 21400лв. - начислени договорни лихви, възникнали на основание Договор за паричен заем
от 01.11.2012г., Договор за паричен заем от 02.01.2015г. и Договор за паричен заем от
05.01.2018г.
На 23.04.2021г. между З.М., цедент и ищецът, цесионер, бил сключен договор за
цесия (л.18-20 от делото) на вземания на цедента срещу Г.А. лично и в качеството й на ЕТ
„Гълъбица М.а“ в размер на 244573,25лв.- възникнали на основание предоставени на
отпаднало основание парични суми, преведени по банков път за периода 28.11.2012г.-
13.12.2018г. по посочените договори за заем и на други основания, посочени в договорите за
цесия.
На 23.04.2021г. между З.М., цедент и ищецът, цесионер, бил сключен договор за
цесия (л.22-24 от делото) на вземания на цедента срещу Г.А. лично и в качеството й на ЕТ
„Гълъбица М.а“ в размер на 244573,25лв.- възникнали на основание предоставени без
основание парични суми за периода 28.11.2012г.-13.12.2018г.,
Към исковата молба са приложени уведомления от цедента за извършените цесии, за
които не са представени доказателства дали и кога са връчени на длъжниците по тях, поради
което съдът приема, че същите са връчени с получаване препис от исковата молба.
На 27.04.2021г. между ищецът и ответника "Криник солар" ЕООД е сключен договор
за обезпечаване на чуждо парично задължение, по силата на който втория ответник "Криник
солар" ЕООД встъпил като съдлъжник по дълга на Г.Р.А., упражняваща търговска дейност
като ЕТ Гълъбица М.а. Въз основа на този договор е възникнала солидарна отговорност
между ответниците по делото за задълженията по процесните договори за заем.
Не е спорно и обстоятелството, че управителят на "Криник солар" ЕООД Ж. М. и
З.М. са майка и син.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че З.М. и Г.М. към момента на
сключване на договорите за заем са били съпрузи, чиито брак към настоящия момент е
прекратен.
При сключване на процесните договори за заем З.М. е бил надлежно упълномощен от
едноличния търговец по силата на пълномощно, с нотариална заверка от 10.10.2012г. Това
пълномощно е оттеглено от упълномощителя с изявление (л.146), от 18.02.2019г., видно от
положения печат за нотариална заверка на подписа на оттеглящия пълномощията.
По делото е представено и уведомление за оттегляне на пълномощно (л.145), в което
е отразено, че на 30.10.2012г. упълномощения е отказал да го получи, което е удостоверено
4
от св. О.Б.. Същата в показанията си в с.з. заявява, че е присъствала на отказ на З. да получи
оттегляне на пълномощно. Същевременно свидетелката заявява, че е клиент на Г.М. и за
известно време през 2020г. била водила счетоводството на едноличния търговец. Съдът не
намира показанията на св.Б. за достоверни, като приема за недостоверно и представеното
оттегляне на пълномощно от 2012г., тъй като същите не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
Към отговора на исковата молба ответника ЕТ „Гълъбица М.а“ е представила жалба
до РП Благоевград, от която е видно, че пред прокуратурата М. е заявила, че е оттеглила
даденото на бившия й съпруг пълномощно на 18.02.2019г. Изявления, че М. е оттеглила
пълномощията на М. на 18.02.2019г. се съдържат и в представената от нея нотариална
покана. В нито едно от представените писмени доказателства М. не коментира извършено от
нея оттегляне на пълномощията на З.М., поради което съдът приема, че в действителност
такова оттегляне през 2012г. реално не е извършвано. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че до края на 2018г. З.М. е извършвал действия на разпореждане със
средства от сметките на едноличния търговец, без титуляра по сметките да се е
протИ.поставял на тези разпореждания, като това се установява при преглед на
представените по делото банкови извлечения.
Заемодателят е подал декларации по ЗДДФЛ, в които декларирал предоставените от
него на едноличния търговец заеми.
Действително както е посочил ответника в Договора от 2018г. е посочен срок на
плащане 15.12.2017г., а в договора от 2012г. е налице разминаване между посочената с
цифри сума и вписаната с думи. Съдът приема, че предвид останалите събрани по делото
доказателства относно внесените суми и датите на които са внесени, че тези разминавания
се дължат на техническа грешка и не може да обоснове извод за невярно съдържание на
договорите. Следва да след тълкуване волята на страните въз основа на всички събрани по
делото доказателства да се приеме, че срока за връщане на заетата по договора от 2018г.
сума е 31.12.2018г., а заетата сума по договора от 2012г. е в размера посочен с цифри-
10000лв., а не с думи.
Неоснователни са възраженията на ответния едноличен търговец, че договорите за
заем са сключени във вреда на едноличния търговец, съставени за нуждите на друго дело,
протИ.речат на добрите нрави, сключени са при липса на съгласие и с цел умишлено
вкарване във фалит на търговеца, сключени относно несъществуващи договорни отношения
с цел влошаване финансовото състояние на търговеца, както и че договорите са с невярно
съдържание като същите не са подкрепени с каквото и да било доказателство. Безспорно
предвид обстоятелството, че З.М. е бил упълномощен от едноличния търговец, то
договорите не са сключени при липса на съгласие от страна на заемополучателя. Следва да
се отбележи и че предвид установеното от вещото лице по техническата експертиза Ч.
договорите за заем са отпечатани на един и същ принтер, като подписите в тях са положени
с различни химикални пасти- договора от 01.11.2012г. е подписан с една химикална паста,
договора от 02.01.2015г.- с друга, а договора от 05.01.2018г. – с трета, което не е в подкрепа
на твърдението на ЕТ „Гълъбица М.а“, че са съставени за нуждите на друг процес.
Неоснователно е и възражението, че договорите не са съставени за дейността на
търговеца. Напротив в тях изрично е посочено, че средствата са предназначени за
осигуряване на оборотни средства във връзка с търговската дейност на ЕТ. Следва да се
посочи и че част от средствата внесени от З.М. са постъпили по банковите сметки на
търговеца, в период, в който същият, както е посочено в заключението на в.л.К. не е
разполагал с достатъчно средства от дейността си, но страните по делото не спорят, че в
този период е бил започнал строеж на къщи за гости, за което по-късно е получена субсидия
от ДФ“Земеделие“, т.е. в период, в който търговеца се е нуждаел от средства.
От заключенията на изготвените по делото счетоводни експертизи се установява, че
през процесния период З.М. е внасял средства по банковите сметки на физическото лице и
на едноличния търговец. Вписаните основания са различни – захранване на сметка,
оборотни средства, заем и др.
5
От заключението на в.л.К. се установява, че постъпилите парични средства за
процесиите години - 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 са както следва :
За 2012г. - Постъпилите, в предприятието на търговеца, парични средства са в размер
на 10395,25лева, от които парични средства в брой - 200лева и постъпления по банковата
сметка 10195,25лева.
За 2013г. - Постъпилите, в предприятието на търговеца, парични средства са в размер
на 670лева, от които парични средства в брой - 670лева.
За 2014г. - Постъпилите, в предприятието на търговеца, парични средства са в размер
на 1350лева, от които парични средства в брой - 1350лева.
За 2015г. - Постъпилите, в предприятието на търговеца, парични средства са в размер
на 816405,36лева, от които парични средства в брой - 3200,26лева и постъпления по
банковата сметка 813205,10лева.
За 2016г. - Постъпилите, в предприятието на търговеца, парични средства са в размер
на 78685,76лева, от които парични средства в брой - 10104,43лева и постъпления по
банковата сметка 68581,33лева.
За 2017г. - Постъпилите, в предприятието на търговеца, парични средства са в размер
на 42553,64лева, от които парични средства в брой - 28395,29лева и постъпления по
банковата сметка-14158,35лева.
За 2018г. - Постъпилите, в предприятието на търговеца, парични средства са в размер
на 35579,98лева, от които парични средства в брой - 22696,69лева и постъпления по
банковата сметка -12883,29лева.
Според счетоводните документи, общата сума на постъпилите по банковата сметка
на ЕТ "Гълъбица М.а" парични средства в „Сосиете Женерал Експресбанк" АД за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2018г., е 13549,13лв.
По сметка на ЕТ "Гълъбица М.а" в ПИБ АД за периода от 25.03.2015г. до 25.12.2018г.
постъпват суми в размер на 908219,19лева. От представените банкови извлечения, след
направени изчисления, се установи, че постъпилите суми са в размер на 911277,19лева.
По личната сметка на Г.А. в „ЦКБ" АД за периода от 29.08.2014г. до 31.08.2017г. са
постъпили парични средства в размер на 613428,96лева.
За 2012 година - приходите от дейността са 200лева. Осчетоводените внесени в
предприятието средства на собственика са 98 % от всички постъпили парични средства.
За 2013 година - предприятието не е имало дейност, не са осчетоводени приходи от
дейността. 100% от паричните постъпления са осчетоводени като средства на собственика.
За 2014 година - предприятието на е имало приходи от дейността. Осчетоводените
парични средства на собственика, постъпили в предприятието са 1350лева, което
представлява 100 % от общата сума на паричните постъпления.
За 2015 година - през тази година предприятието показва в Годишния си финансов
отчет приходи от дейността в размер на 4800,36лева, от които припадащата се част от
финансиранията за дълготрайни активи са 3690,27лева. През тази година в предприятието
постъпват парични средства в размер на 816405,36лева, от които финансиране от
ДФ"Земеделие" - 391130,97лева. Осчетоводените внесени парични средства от собственика
са 328596,77лева, което е 40 % от паричните постъпления за годината.
За 2016 година - през 2016 година осчетоводените внесени от собственика средства са
46 % от общата сума на всички постъпили в предприятието парични средства. Приходите от
дейността, за 2016г., са 37733,62лева, от които приходи от финансиране 28693,45лева.
За 2017 година - приходите от дейността са 65039,80лева, от които приходи от
финансиране 28149,89лева. Осчетоводените, постъпили средства на собственика, са
2050лева, което представлява 4 % от паричните постъпления на предприятието.
За 2018 година - приходите от дейността са 82359,71лв., от които приходи от
финансиране 29902,07лева. Паричните постъпления са 35579,98лева, от които осчетоводен
6
заем в размер на 4430лева. През 2018г. предприятието не показва внесени средства от
собственика.
В счетоводството на ЕТ Гълъбица М. до 31.12.2017г. няма осчетоводени договори за
заем, като през 2018г. са осчетоводени получени заемни средства от З.М. в размер на
4430лв.
В ПИБ АД за периода от 25.03.2015г. до 25.12.2018г. постъпват суми в размер на
911277,19лв. Внесените/преведените суми от З.М. са в размер на 27158лв. От тези парични
средства, 22728лв. са внесени с вписани на банковите документи основания
„ЗАХРАНВАНЕ НА СМЕТКА" и „ОБОРОТНИ СРЕДСТВА". От 19.09.2018г. основанието
за преведените /внесени суми е „ЗАЕМ". Заемните средства са в размер на 4430лв.
В „Сосиете Женерал Експресбанк" АД общата сума на внесените парични средства е
13509,13лева. От отразеното в изготвените от в.л.К. таблици е видно, че З.М. е внесъл
6315,25лв., от които 975,25лв.- са от покупко-продажба на валута, т.е. останалата внесена от
М. сума е в размер на 5340лв.
В ЦКБ АД по разплащателна сметка на Г.Р. общата сума на постъпилите парични
средства е 613430,51лв. Внесените по сметката средства от З.М. са в размер на 211100лв.
Вещото лице В.А. в заключението си приема, че в периода 01.11.2012г. - 31.12.2018г.
ЕТ Гълъбица М.а е имала постъпления от търговска дейност на база реализирани и отчетени
приходи от продажби по години , както следва:
В периода 01.11.2012г. - 31.12.2012г. - няма реализирани приходи от продажби и
съответно парични постъпления от такива .
За 2013г. - няма реализирани приходи от продажби и съответно парични постъпления
от такива.
За 2014г. - няма реализирани приходи от продажби и съответно парични постъпления
от такива.
За 2015г. са реализирани приходи от продажби в размер на 1 210,00 лв. Същите са
платени по банков път.
За 2016г. са реализирани приходи от продажби в размер на 9888,78лв. като
4974,35лв. са по банков път и 4914.43лв. в брой.
За 2017г. са реализирани приходи от продажби в размер на 40211,37лв. като
12095,15лв. са изплатени по банков път и 28116,18лв. в брой.
За 2018г. са реализирани приходи от продажби в размер на 50598,79лв. като
8452,93лв. са изплатени по банков път и 22624,57лв. в брой. Неплатени към 31.12.2018г. са
31077,51лв.
През 2012г., 2013г. и 2014г. ЕТ „Гълъбица М.“ работи с една банкова сметка – в
Експресбанк. През 2015г.до края на м.март е ползвана разплащателната сметка в
Експресбанк, а след това е открита банкова сметка в ПИБ АД, с която търговеца работи до
края на проверявания период.
От отразеното в изготвените от в.л. В.А. таблици се установява, че З.М. е внасял суми
по сметките на ЕТ „Гълъбица М.а“ както следва :
По сметката в Експресбанк :
През 2012г.- 4770лв. + 975,25лв.-покупко-продажба на валута
2014г.-30лв.
2015г.- 540лв.
Общо : 6315,25лв., а без сумата от покупка на валута – 5340лв.
По сметката в ПИБ АД :
2015г.-17510лв.
2016г.-1190лв.
7
2017г.-2100лв.
2018г.- 6358лв., от които 4430лв.- заемни средства
Общо : 27158лв., от които 22728 и заемни средства 4430лв.
И двете вещи лица не са установили, че към личната сметка на Г.М. в ЦКБ АД е била
открита микросметка. Вещото лице К. посочва, че такава микросметка е била открита към
сметката на „ГАБИ 1986" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е Г. М.
От показанията на разпитаната по делото св. М.А. –леля на Г.М. се установява, че по
време на брака между Г. М. и З.М. са построени къщи за гости, а Г.М. е била собственик и
на ЕООД, чрез което е оперирала с каса към Изипей. Свидетелката е категорична, че З.М. не
бил внасял по микросметката свои средства. Твърди, че строежа на къщите за гости бил
финансиран с лични средства на М., със средства на „фонда“ и средства от роднини, но не
посочва конкретни факти.
Св.М.И.– съжител на М., установява, че е присъствал в края на 2017г. на скандали
между З.и Г.М., при които З. искал пари и заплашвал Г., че ще я съсипе и ще загуби къщите
за гости.
Съдът намира, че показанията на св.А.и св.И. не следва да се приемат като
достоверни, тъй като освен това не разкриват лични възприятия на свидетелите по повод
предоставянето на заемни средства от страна на З.М. на едноличния търговец, а излагат
предположения и описват общо предоставянето на финансова помощ от близки на М.
(св.А.). освен това тези показания не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
От изложеното по-горе се установява, че З.М. е внесъл по сметки на ЕТ „Гълъбица
М.“ и по личната сметка на Г.М. общо сумата от 243598лв., както следва :
По сметката в Експресбанк - 6315,25лв., а без сумата от покупка на валута – 5340лв.
По сметката в ПИБ АД -27158лв., от които 22728 и заемни средства 4430лв.
По личната сметка на Г.М. в ЦКБ АД – 211100лв.
По периоди сумите са внесени като следва :
- периода 2012г.-2014г. (периода по Договора от 01.11.2012г.) – 4800лв., в които не е
включена сумата от 975,25лв.- от покупко-продажба на валута
- периода 2015г.-2017г. (периода по Договора от 02.01.2015г.) – 232440лв.
- през 2018г. (периода по Договора от 05.01.2018г.) – 6358лв.
Общо внесените от З.М. средства са в размер на 243568лв. (без сумата от покупка на
валута).
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че между
страните З.М. и ЕТ „Гълъбица М.“ са сключени валидни договори за заем, описани по-горе,
поради което за едноличния търговец са възникнали задължения за връщане на заетите суми,
ведно с уговорената лихва.
Не се доказаха твърденията на ответната страна, че договорите за заем са
несъществуващи- същите са сключени писмено, като от страна на заемателя са подписани от
лице с валидно учредена представителна власт, сумите по договорите са реално внесени по
банковите сметки на едноличния търговец и физическото лице, така както е посочено в
договорите. Съдът не приема възражението на ответната страна, че З.М. е внасял средства
по банковите сметки на съпругата си и на едноличния търговец, въз основа на дадените му
пълномощия, като касиер, която има правото да борави със сметките и средства на АТ и
ЕООД. По делото се установи, че като оператор на Изи пей е било регистрирано „ Габи
1986" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е Г.М., което дружество е било
титуляр на споменаваната от св.А. микросметка. Освен това пълномощното на З.М. не е
включвало права по отношение на ЕООД, а само спрямо ЕТ „Гълъбица М.“. Следва да се
отбележи и че за извършване на превод на парични средства по нечия банкова сметка не е
необходимо вносителя да притежава представителна власт. Не на последно място следва да
8
се посочи и обстоятелството, че по-голямата част от сумите преведени от З.М. е внесена по
сметките на едноличния търговец и на физическото лице в период, в който търговеца не е
разполагал със значителни постъпления от дейността си, а същевременно в този период
безспорно се е нуждаел от такива, предвид започналото изграждане на къщи за гости, т.е.
търговеца действително е имал нужда от средствата, които са му били предоставени от М. и
за което са сключени процесните договори за заем.
Следва да се отбележи и че част от сумите предоставени през 2018г. са осчетоводени
от търговеца, като заемни средства, т.е. същият с конклудентни действия е признал
наличието на заемно правоотношение със З.М..
Освен това макар и не своевременно дадените заеми са декларирани пред органите
на НАП., като съдът приема, че това е общия размер на предоставените от З.М. на ЕТ
„Гълъбица М.а“ заемни средства.
Съдът счита, че сумата от 975,25лв.- от покупко –продажба на валута, не може да се
приеме, че представлява част от отпуснат заем
По отношение на договорите за цесия съдът намира, че същите са валидни.
Неоснователно е възражението на едноличния търговец, че договорите са нищожни, тъй
като са симулативно сключени, тъй като не е подкрепено с доказателства. Неоснователно е
и възражението за нищожност на договорите за цесия поради липса на предмет, тъй като
прехвърлените права не били индивидуализирани. Напротив в договорите за прехвърляне на
вземания изрично са посочени основанията за възникване за вземанията на цедента-
договори за заем
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че ищецът –цесионер е придобил
валидни вземания на цедента против ответниците, основани на сключени между цедента и
ЕТ „Гълъбица М.а договори за заем и предявените искове за заплащане на главница по
договорите са основателни и доказани до размера общо на 243568лв., за който следва да
бъдат уважени, както следва. Предявеният иск за заплащане на главница по договора от
01.11.2012г. за горницата над 4800лв. до предявения размер от 5775,25лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Тъй като падежите на задълженията са 31.12.2018г., то от тази дата възниква
задължението на заемателя за връщане на сумите, поради което от нея започва да тече и
погасителния давностен срок за връщане на получените в заем средства. Иска е предявен на
17.05.2021г., като към тази дата не е бил изтекъл погасителния давностен срок за вземанията
и направеното в този смисъл възражение от страна на ответника ЕТ „Гълъбица М.а“ е
неоснователно.
Ищцовата страна не е представила доказателства относно размера на претендираната
възнаградителна лихва по договорите за заем, поради което предявените искове за тези суми
следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
Поради уважаване на основния иск съдът не следва да се произнася по предявените
при условията на евентуалност искове.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 7203,60лв.-
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното то едноличния
търговец адвокатско възнаграждение. ЕГ „Гълъбица М.а“ е заплатила адвокатско
възнаграждение общо в размер на 19750лв. Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение за предявените искове е в размерна 15248,93лв. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по същото са проведени
седем съдебни заседания съдът счита, че заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника ЕТ „Гълъбица М.а“ сумата от 1727,96лв.- разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А“, с ЕИК *********, адрес на управление
гр.Благоевград, *** и „КРИНИК СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление
гр.Севлиево, *** СОЛИДАРНО да заплатят на Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Г.Д. сумата
от 5340лв. (петхиляди триста и четиридесет лева)- дължима и незаплатена главница по
Договор за заем от 01.11.2012г., ведно със законната лихва от 17.05.2021г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на дължима и незаплатена главница по
Договор за заем от 01.11.2012г. за горницата над 5340лв. до размера на 5775,25лв., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Г.Д. ул.*** против ЕТ
„ГЪЛЪБИЦА М.“, с ЕИК *********, адрес на управление гр.Благоевград, ул.*** и
„КРИНИК СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление гр.Севлиево, ул.*** иск
СОЛИДАРНО да заплатят сумата от 710лв. - начислена договорна лихва по Договор за заем
от 01.11.2012г., за периода от 01.11.2012г. до 31.12.2018г.; като недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.“, с ЕИК *********, адрес на управление
гр.Благоевград, ул.*** и „КРИНИК СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление
гр.Севлиево, ул.*** СОЛИДАРНО да заплатят на Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Г.Д.,
ул.*** сумата от 232440лв. (двеста тридесет и две хиляди четиристотин и четиридесет лева)-
дължима и незаплатена главница по Договор за заем от 02.01.2015г., ведно със законната
лихва от 17.05.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Г.Д., ул.*** против ЕТ
„ГЪЛЪБИЦА М.“, с ЕИК *********, адрес на управление гр.Благоевград, ул.*** и
„КРИНИК СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление гр.Севлиево, ул.*** иск
СОЛИДАРНО да заплатят сумата от 19000 - начислена договорна лихва по Договор за заем
от 02.01.2015г., за периода от 02.01.2015г. до 31.12.2018г.; като недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.“, с ЕИК *********, адрес на управление
гр.Благоевград, ул.*** и „КРИНИК СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление
гр.Севлиево, ул.*** СОЛИДАРНО да заплатят на Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Г.Д.,
ул.*** сумата от 6358лв. (шестхиляди триста петдесет и осем лева)- дължима и незаплатена
главница по Договор за заем от 05.01.2018г., ведно със законната лихва от 17.05.2021г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Г.Д., ул.*** против ЕТ
„ГЪЛЪБИЦА М.“, с ЕИК *********, адрес на управление гр.Благоевград, ул.*** и
„КРИНИК СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление гр.Севлиево, ул.*** иск
СОЛИДАРНО да заплатят сумата от 690лв. - начислена договорна лихва за периода от
05.01.2018г. до 31.12.2018г. по Договор за заем от 05.01.2018г.; като недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А“, с ЕИК *********, адрес на управление
гр.Благоевград, ул.*** и „КРИНИК СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление
гр.Севлиево, ул.*** да заплатят на Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Г.Д., ул.*** от сумата
от 7203,60лв. (седемхиляди двеста и три лева и шестдесет стотинки)- разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Г.Д., ул.*** да заплати ЕТ „ГЪЛЪБИЦА
М.А“, с ЕИК *********, адрес на управление гр.Благоевград, ул.*** сумата от 1727,96лв.
(хиляда седемстотин двадесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки)- разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10
11