Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1321 13.04.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12333 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
вр. с чл. 74 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р. Г. А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител: юрк. Н.А.С.,
е предявил против Ц.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване на установено спрямо
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 800 лв. /осемстотин лева/
главница; 95,92лв. /деветдесет и пет лева и 92 ст./ договорна лихва от
14.04.2016г. до 11.09.2016г.; 100 лв./сто лева/ такси; 464,08 лв. /четиристотин
шестдесет и четири лева и 8ст./ гаранция по кредита, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.03.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира законна лихва от датата на постъпване
на заявлението до окончателно изплащане на вземането и разноски.
В исковата молба се твърди, че между
Фератум България ЕООД като кредитор и Ц.Г.Г. като кредитополучател, бил
сключен Договор за кредит № *** от 15.03.2016 г. чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ, като били спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът бил сключен и при
Общи условия. По силата на сключения договор за кредит на кредитополучателят
отпуснат кредит в размер на 1098.35
лева, които следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 95.92
лева, за срок от 180
дни. Като обезпечение на вземанията на кредитора на 15.03.2016 г. между Ц.Г.Г. - кредитополучател и Фератум Банк ЕООД -
гарант бил сключен Договор за гаранция с № ***, по силата на който гарантът се
задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно Общите
условия към Договора за гаранция кредитополучателят се е задължил да плати на
гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер на 464,08 лева.
Кредитополучателят не бил изпълнил договорното си задължение да върне
отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което дружеството-гарант Фератум
Банк ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към Фератум България ЕООД, с
което е встъпило в правата на кредитор.
Датата на последна вноска по кредита била на 11,09,2016 г. В чл. 10 от
Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която
и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата,
на същия се начислява административна такса за събиране на вземането в размер
на 100 лв.
В исковата молба се твърди, че на 1.12.2017г. е бил сключен Договор цесия и
Приложение Г от 01.12.2017 г. между Агенция за контрол на просрочени задължения
ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент), по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД, за което длъжникът е уведомен.
В законоустановения срок ответникът,
чрез особения си представител адвокат Ц., е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на иска по основание и
размер.
Встъпилото
в процеса трето лице – помагач на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 моли да бъдат уважени предявените искове.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
5053 по описа за 2018 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 800 лв. главница; 95,92лв. договорна лихва от
14.04.2016г. до 11.09.2016г.; 100 лв. такси; 464,08 лв. гаранция по кредита,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 28.03.2018г. до окончателното изплащане. Заповедта
за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Между
ответника и „Фератум България“ ЕООД е бил сключен Договор за кредит № *** от 15.03.2016 г. За доказване на договорната връзка по делото е
приложено извлечение от електронната система на трето неучастващо по делото
лице, а именно „Фератум България“ ЕООД –
договор № *** от 15.03.2016 г. за предоставяне на финансови
услуги / заеми/ от разстояние. Соченият договор не носи подпис на никоя от
страните, посочени в него.
Легалната дефиниция на
понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се
съдържа в чл.6 от ЗПФУР, според който: това е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да
бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от
разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл.8 – чл.10 от ЗПФУР
информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на потребителя да се
откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на
срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл.12, ал.1 от
ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а
при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор, а според ал.2 на цитираната норма
за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис.
Вън от горното, тъй като
договорът за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на
сключването му завършва с предаването на парите или вещите, то в тежест на
ищеца в настоящото производство е да установи и факта на предаването на
определената в договора парична сума на ответника.
За доказване на
възникналата между страните облигационно -правна връзка от страна на ищеца по
делото са представени : договор за кредит, в който се съдържат данни за
ответника – имена, ЕГН, Е-мейл, телефон за контакт и настоящ адрес. В него като
страни са посочени „Фератум България“ ЕООД – кредитодател и ответника –
кредитополучател, имащ за предмет предоставяне на кредитополучателя на кредит в
размер на 1098,35 лева с изрично посочен начин на отпускане на сумата – в брой
на каса на Easypay, със срок на издължаване – 180 дни от датата на получаване.
Представеният договор не
носи подпис на ответника, но доколкото процесният договор се твърди да е
сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез
средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически
носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани, тези
електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не са достатъчни, за да се приеме възникването на
облигационна връзка между страните, тъй като както се посочи за сключването на
договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, като с
оглед на направеното в отговора на исковата молба оспорване, то съгласно чл.
18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи и получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора.
До датата на приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция от страна на ищеца не бяха
ангажирани доказателства относно установяване на факта на получаване на съгласието
на ответника за сключване на процесния договор, с оглед на което договорът е
нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие за сключването му.
А щом договорът е
нищожен, то същият не е породил правно действие и даденото по него е при начална
липса на основание, поради което предявените искове за установяване на
процесните две вземания на основание на договора като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да се
посочи, че липсват доказателства и за предаване на сумата на ответника. Предвид
оспорването на това обстоятелство от страна на последния, то в тежест на ищеца
се явява доказването му при условията на пълно и главно доказване, което не е
сторено. Предвид реалния характер на договора за заем, то и недоказването на този
факт води до липса на елемент от фактическия състав на договора, което
обосновава липсата на договорна връзка между ответника и „Фератум България“
ЕООД.
Ищецът претендира
разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Васил Левски” № 114, мецанин,представлявано от Р. Г. А. и Т.Я.К. обективно съединени искове за признаване за
установено, че Ц.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, следните суми: 800 лв.
/осемстотин лева/ главница, дължима по Договор за кредит № *** от 15.03.2016
г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, задълженията по който са били погасени от поръчителя „Фератум банк“ ЕООД,
съгласно договор за гаранция № *** ОТ 15.03.2016 г., който ги е прехвърлил с
договор за покупко – продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити /цесия/ от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г. към него
на “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, ЕИК *********; 95,92лв. /деветдесет и пет лева и 92 ст./
договорна лихва за периода от 14.04.2016г. до 11.09.2016г.; 100 лв./сто лева/
такси; 464,08 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и 8ст./ гаранция по
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед № 3048/ 30.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5053 по
описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., като неоснователни.
На особения представител на ответника Ц.Г.Г.
–адв. Н.Ц. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението е постановено при участието
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 - трето лице помагач на “Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
РЦ