Мотиви към присъда № 67 от 09.05.2018г.,
постановена по НЧХД № 388/ 2016г. по описа на Районен съд град П..
Постъпила е тъжба от Р.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК –
за това, че на 08.09.2016г. около 13.30 часа в местността „Бакаджик“ между гр.П.
и гр.З., чрез нанасяне на побой /удари с тояга и ритане с крака/ е причинил на Р.Г.П.,
ЕГН ********** *** лека телесна повреда с разстройство на здравето, а именно:
множество кръвонасядания на челото, кръвонасядания на клепачите на дясното око,
кръвоизлив на конюктивита на дясното око, кръвонасядния на дясната скула и
дясната буза, масивни кръвонасядния по дясната мишница, гръдния кош, лявата
седалищна област и дясното бедро, счупване на 5-то ребро в дясната половина на
гръдния кош, контузия на очната ябълка и околоочната област в дясно, всичко
обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предявен е и граждански
иск в размер на 8 000.00 /осем хиляди/ лева, уточнен по пера и размери,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени
от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законните последици. В съдебно
заседание тъжителят Р.Г.П., чрез повереника си адвокат П.Н. от САК, поддържа
тъжбата си и моли подсъдимият да бъде признат за виновен по внесеното обвинение
и да му се наложи съответното наказание, предвидено в НК. В съдебно заседание
тъжителят Р.Г.П., чрез повереника си адвокат П.Н. от САК, поддържа предявения
граждански иск и моли същия да бъде уважен, ведно със законните последици.
Подсъдимият Е.А.С. в съдебно
заседание заявява, че разбира обвинението, дава обяснения по случая, не се
признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Адвокат
В.П. от САК – защитник на подсъдимия, пледира С. да бъде признат за невинен по
внесеното обвинение и предявеният граждански иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
Съдът,
след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, ведно с
доводите на страните, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа страна:
На
08.09.2016г. в местността „Бакаджик“ между гр. П. и гр. З. тъжителят Р.Г.П. и
брат му Т.Г.П. пасяли собствените си крави. Закарали кравите в ожънат силаж до
реката под град З.. По това време в ожънатия силаж пасяли овцете на подсъдимия Е.С.,
с овчар П.Т.. Свидетелят Т. предупредил П. да изкарат кравите от това място,
тъй като то било дадено за паша само на овцете, но те отказали. По – късно на
обяд П. изкарали кравите, напоили ги на реката и около 13.00 – 13.30 часа на
мястото пристигнал с мотор подсъдимият Е.С.. С него на мотора били дъщеря му Д.С.
и сина му. Тъжителят Р.П. бил полегнал на земята и си почивал, а брат му Т.П.
се намирал на известно разстояние. Подсъдимият Е.С. слезнал от мотора,
приближил се до тъжителя Р.П. и го ударил с юмрук по лицето, след което
издърпал от ръцете му тоягата и започнал да нанася удари с нея по тялото на
тъжителя, най – вече по гърба и да го рита с крака. Свидетелят Т.П. се изплашил,
стоял настрана и не се намесил от страх. След това подсъдимият си тръгнал
заедно с децата си. След нанесените удари тъжителят усетил много силни болки в
главата и по тялото, лицето му се подуло, появили се червенини, започнал да не
вижда с дясното око, усетил силни болки в дясно на гърдите. Вечерта тъжителят
се прибрал в дома си и съпругата му Н.П.видяла, че е пострадал – имал подуто
лице и кръв, попитала го какво е станало, но той не й казал нищо. Вечерта
тъжителят и съпругата му не потърсили медицинска помощ, не се обадили и на
децата си, за да не ги притесняват, но като се съблякъл свидетелката П. видяла,
че тъжителят е целия в синини – по краката, ръцете и ребрата и през нощта
непрекъснато охкал. На сутринта съпругата Н.П.се обадила на дъщеря си Ц. П., че
баща й е пребит и да дойде да го води на лекар. Когато дъщеря му дошла
тъжителят разказал, че Е. го е бил заради кравите, защото ги вкарали да пасат в
силажа. Свидетелката Ц. П. закарала тъжителя в Бърза помощ в гр. П., от там го
изпратили в Съдебна медицина – София, където констатирали множество увреждания
по лицето и тялото, прегледан бил и от очен лекар, предложено било на тъжителя
да остане на болнично лечение, но той отказал и в къщи се лекувал повече от
месец и половина. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 259/2016 г.,
издадено на 09.09.2016 г. от д-р И.А.Л., че при прегледа на Р.Г.П. са
установени следните травматични увреждания: множество кръвонасядания на челото,
кръвонасядания на клепачите на дясното око, кръвоизлив на конюктивита на
дясното око, кръвонасядния на дясната скула и дясната буза, масивни
кръвонасядния по дясната мишница, гръдния кош, лявата седалищна област и
дясното бедро. /л.7-8/ Видно от допълнение към съдебномедицинско удостоверение
№ 259/2016 г., издадено на 10.09.2016 г. от д-р И.А.Л., че от допълнително
представената медицинска документация на Р.Г.П. се установи счупване на 5-то
ребро в дясната половина на гръдния кош, контузия на очната ябълка и
околоочната област в дясно. /л.9-10/ Видно от фиш за спешна медицинска помощ,
издаден на 09.09.2016 г. от филиал П., че лицето Р.Г.П. е прегледано, описани
са констатираните увреждания и е насочен към съдебен лекар. /л.11/ Видно от
амбулаторен лист, издаден във ВМА на 09.09.2016 г. от д-р Е.Т.– сп. неврохирург,
че при прегледа на Р.Г.П. е констатирана контузия на очната ябълка и
околоочната област. /л.12/ Видно от изследване на Катедра по Образна
диагностика към ВМА, издадено на 09.09.2016 г., че при прегледа на Р.Г.П. е
установена фрактура на пето ребро в дясната половина на гръдния кош. /л.13/ В
тази връзка са представени амбулаторен лист № 138140/ 09.09.2016 г. от д-р И.Т.,
амбулаторен лист № 137154/ 09.09.2016 г. от д-р Д.Г.и лист за преглед на
пациент № 139704/ 09.09.2016 г. от д-р С.П.. /л.14-16/.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът намира за безспорно установено по делото, че на инцидента
са присъствали свидетелите Т.П. и Д.С., а свидетелите Ц. П., Неда П., В.В. и П.Т.,
не са присъствали. /л.78-81/.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Т.П., Ц. П. и Н.П.като достоверни, последователни и
непротиворечиви, тъй като същите установяват само факти и обстоятелства, които
лично са възприели и в контекста на останалия събран доказателствен материал по
делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.В., П.Т. и Д.С. като
непоследователни, противоречиви и взаимно изключнащи се, и извън контекста на
останалия събран доказателствен материал по делото. Съдът кредитира и събраните
писмени доказателства, тъй като същите установяват факти и обстоятелства по
предмета на делото.
Видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза, депозирано от вещото лице
д-р З.Н.К. /л.49-50/, което не е оспорено от страните и е прието от съда като
обосновано и правилно в съдебно заседание на 12.07.2017 г. /л.52-54/, че от
медицинската документация по делото се установява, че на Р.Г.П. са причинени
следните наранявания: множество кръвонасядания в дясната челна половина, оток и
кръвонасядания на клепачите на дясното око, кръвоизлив под конюнктивата на дясната
очна ябълка, оток и кръвонасядния на дясната скула и дясната буза, масивни
кръвонасядния по дясната мишница, по гърба под дясната лопатка, кръвонасядане в
лявата седалищна област, две масивни кръвонасядания по дясното бедро, счупване
на 5-то дясно ребро. Видно е от заключението, че констатираните травматични увреждания са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се
получат при удари с дървена тояга. Видно е от заключението, че горните наранявания са
причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота, нараняванията
са отзвучали без последици за здравето на пострадалия за около 20-25 дни от
датата на травмата. В съдебно заседание на 12.07.2017 г., вещото лице д-р З.Н.К.
установява, че причинените травми на пострадалия са били свързани с болки и
страдания, които в началото до към 10-12 ден са били с по – висок интензитет и
същите постепенно са намалели и отзвучали в срок от 20-25 дни, като този срок е
достатъчно дълъг с оглед възрастта на тъжителя и обстоятелството, че реброто
отнема най – дълго време за оздравяване. Вещото лице при разпита установява, че
причинените наранявания на тъжителя и тяхната локация не могат да бъдат
причинени при падане, няма значение върху какво и се получава едно приплъзване
на тялото, при което нараняванията са от друг характер, а в конкретния случай
нараняванията на тъжителя и тяхната локация са получени от удари с твърди
тъпи предмети, каквато е тоягата, тъй като има наслагвания по тялото.
Видно от допълнителното
заключение на съдебно – медицинската експертиза, депозирано от вещото лице д-р З.Н.К.
/л.99-102/, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано
и правилно в съдебно заседание на 09.05.2018 г. /л.110-113/, че от
свидетелските показания и медицинската
документация по делото се установява, че на Р.Г.П. са причинени следните
наранявания: множество кръвонасядания в дясната челна половина, оток и кръвонасядания
на клепачите на дясното око, кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка,
оток и кръвонасядния на дясната скула и дясната буза, масивни кръвонасядния по
дясната мишница, по гърба под дясната лопатка, кръвонасядане в лявата седалищна
област, две масивни кръвонасядания по дясното бедро, счупване на 5-то дясно ребро. Видно
е от допълнителното заключение, че констатираните травматични увреждания са в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при удари с
дървена тояга, че
горните наранявания са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, нараняванията са отзвучали без последици за здравето на
пострадалия за около 20-25 дни от датата на травмата. Видно е от
допълнителното заключение, че в областта на констатираните травматични
увреждания няма специфични белези за нанесени удари с тояга, но не е
задължително да има такива, тъй като тоягата е продълговат цилиндричен предмет,
при рязък удар с такъв предмет може да се получи двуивичесто кръвонасядане /по
страничните повърхности на увреждането/, а в средата кожата е бледа с
продълговата форма. Видно е от допълнителното заключение, че в съвкупност
всички травматични увреждания при пострадалия могат да бъдат получени при удари
с юмрук по лицето и насложени удари с тояга и ритници по различни части на
тялото, като причинените
наранявания на тъжителя и тяхната локация не могат да бъдат причинени при
обикновено падане или падане назад, при които нараняванията са от друг характер
– наранявания по гърба, седалището, тилната част на главата, счупване на
четвърто дясно ребро и др.
Видно от характеристики
за личността на подсъдимия, че същият се ползва с добро име в обществото и по
месторабота т. е. налице са добри характеристични данни. /л.46,л.76/
Видно от справка за
съдимост № 159 на Бюро „Съдимост” при Районен съд – П., че Е.А.С. има минали
осъждания, по които е реабилитиран, поради изтичането на предвидените срокове в
НК. /л.45/
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът намира за
доказано от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
че при описаната фактическа обстановка в тъжбата, подсъдимият е извършил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Установи се по делото, че на 08.09.2016 г. около около 13.30 часа в
местността „Бакаджик“ между гр.П. и гр.З. подсъдимият Е.А.С. е причинил на тъжителя Р.Г.П. лека телесна повреда с
разстройство на здравето, а именно: множество кръвонасядания на челото,
кръвонасядания на клепачите на дясното око, кръвоизлив на конюктивита на
дясното око, кръвонасядния на дясната скула и дясната буза, масивни
кръвонасядния по дясната мишница, гръдния кош, лявата седалищна област и
дясното бедро, счупване на 5-то ребро в дясната половина на гръдния кош,
контузия на очната ябълка и околоочната област в дясно. Горните изводи на съда се
основават на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изводите на
съда се основават най – вече на показанията на свидетеля – очевидец Т.Г.П., който е бил на най – близко
разстояние до мястото на инцидента, брат е на тъжителя и е заинтересован да
свидетелства в негова полза, но съдът намира неговите показания са
последователни, установява факти и обстоятелства, които той лично е наблюдавал
и възприел от близко разстояние, няма съществени противоречия в показанията му
и същите кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото –
писмените медицински документи, включително и със заключенията на двете СМЕ, в
които вещото лице категорично установява, че нараняванията на тъжителя са
получени по описания от свидетеля начин – удар с юмрук в лицето, нанасяне на
удари по тялото с тояга и ритници. Съдът намира, че този свидетел установява в
показанията си последователно и точно какво се е случило между страните по
делото на 08.09.2016 г. около 13.30 часа между гр. П. и гр. З. и от неговите
показания се доказва в значителна степен фактическата обстановка, описана в
тъжбата, доказва се механизма и начина на причинените увреждания на тъжителя, и
авторството на деянието. Съдът кредитира изцяло като достоверни и показанията
на свидетелите Ц. П. и Неда П., които са дъщеря и съпруга на тъжителя, поради
което са заинтересовани да свидетелстват в негова полза, но като цяло техните
показания също са последователни и непротиворечиви, установяват факти и
обстоятелства, които са се случили след инцидента по отношение на извършените
медицински прегледи на тъжителя, проведеното домашно лечение на тъжителя,
претърпените болки и страдания, възстановителния период и др., и кореспондират
със събрания писмен доказателствен материал по делото – писмените медицински
документи, включително и със заключенията на двете СМЕ. Съдът кредитира като
недостоверни показанията на свидетеля В.В., който е трето незаинтересовано лице
по делото, но същият установява факти и обстоятелства, за които твърди, че е наблюдавал
и са се случили през лятото на 2016г. между подсъдимия и тъжителя, свидетелят
се е намирал на разстояние около 20-30 метра и се е занимавал с козите си, не е
видял дъщерята на подсъдимия да идва на мястото в по – ранни часове и да носи
храна, на мястото не е имало овчар и овце, видял е подсъдимият да идва с мотор заедно
с дъщеря си на м. „Бакаджик“, видял е, че подсъдимият е издърпал тояга от
ръцете на тъжителя, при което последният паднал на земята, като съдът намира съществени
противоречия в показанията му и същите не кореспондират с останалия събран
доказателствен материал по делото, най – вече със заключенията на двете СМЕ, в
които вещото лице категорично установява, че нараняванията на тъжителя не са
получени по описания от свидетеля начин – чрез падане върху земята. Съдът
намира, че показанията на свидетеля В. нямат отношение към внесеното обвинение
и предмета на делото, като счита, че той свидетелства за друг случай. Съдът
кредитира като недостоверни показанията на свидетеля П.Т., който през 2016г. е
пасял овцете на подсъдимия и в този смисъл е заинтересован да свидетелства в
негова полза, но същият установява факти и обстоятелства, за които твърди, че е
наблюдавал и са се случили през лятото на 2016г., не е имало инцедент между подсъдимия
и тъжителя и той не е присъствал на такъв, на мястото не е идвал подсъдимия, на
мястото не е бил свидетелят В. и не е имало наблизо кози, дъщерята на
подсъдимия е дошла да му донесе храна и
свидетелят е видял, че Р.П. е прегърнал детето, след което детето е побягнало, като
съдът намира съществени противоречия в показанията му и същите не кореспондират
с останалия събран доказателствен материал по делото. Съдът намира, че
показанията на свидетеля Т. нямат отношение към внесеното обвинение и предмета
на делото, като счита, че той свидетелства за друг случай. Съдът кредитира като
недостоверни показанията на свидетелката Д.С., която е дъщеря на подсъдимия и е
заинтересована да свидетелства в негова полза, която установява обстоятелства,
че на 08.09.2016г. Р.П. я пипал по гърдите в м. „Гергана“ под гр. З., поради
което баща й заедно с нея отишли с мотора при Р.П., който бил пиян, баща й взел
тоягата от ръцете на тъжителя, при което последният паднал на земята, като
съдът намира съществени противоречия в показанията й, същите са взаимно
изключващи се, и не кореспондират с останалия събран доказателствен материал по
делото, най – вече със заключенията на двете СМЕ, в които вещото лице
категорично установява, че нараняванията на тъжителя не са получени по описания
от свидетеля начин – чрез падане върху земята. Съдът намира, че показанията на
свидетелите В.В., П.Т. и Д.С. са непоследователни, противоречиви и взаимно
изключващи се, поради което счита, че те се отнасят за друг случай и са във
връзка с твърденията на свидетелката Д.С. за извършени по отношение на нея
блудствени действия, за които Районна прокуратура – П. се е произнесла с две
постановления за отказ да образува досъдебно производство, а и се установи по
делото, че родителите на Д.С. не са сезирали институциите за такъв случай.
/л.105-109/
В тежест на частния
тъжител е да докаже внесеното обвинение с тъжбата, което съдът намира за доказано
в настоящия процес. Изводите на съда се основават и на двете заключения на
съдебно – медицинската експертиза, в което вещото лице специалист по съдебна
медицина, след запознаване с медицинската документация по случая и запознаване
със свидетелските показания, безспорно установява механизма и начина на причинените
увреждания на тъжителя, характера на причинените увреждания, претърпените болки
и страдания и техния интензитет, оздравителния период и последиците за здравето
на пострадалия. Събраните по делото писмени доказателства – съдебномедицинско
удостоверение № 259/2016 г., издадено на 09.09.2016 г. от д-р И.А.Л.;
допълнение към съдебномедицинско удостоверение № 259/2016 г., издадено на
10.09.2016 г. от д-р И.А.Л.; фиш за спешна медицинска помощ, издаден на
09.09.2016 г. от филиал П.; амбулаторен лист, издаден във ВМА на 09.09.2016 г.
от д-р Е.Т.; изследване на Катедра по Образна диагностика към ВМА, издадено на
09.09.2016 г.; амбулаторен лист № 138140/ 09.09.2016 г. от д-р И.Т.;
амбулаторен лист № 137154/ 09.09.2016 г. от д-р Д.Г.и лист за преглед на
пациент № 139704/ 09.09.2016 г., установяват че на посочените дати са
констатирани от медицинските специалисти посочените увреждания на тъжителя. От обективна страна изпълнителното деяние е
извършено чрез действия, изразяващи се в нанасянето на удар с юмрук от подсъдимия по лицето на
тъжителя, удари с тояга и ритане с крака по тялото на тъжителя, като престъплението е довършено. Съдът отчита и обстоятелството, че ударите са нанесени в областта на
жизнено важни органи на тъжителя и предвид неговата напреднала възраст, при по
– голяма сила биха могли да имат фатални последици за него. От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл, като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Установи се, че тъжителят не е
провокирал подсъдимия и не е отвърнал веднага със същата такава телесна повреда на подсъдимия, за да може да намери
приложение института на реторсията. Причина за извършване на деянието е ниската
правна култура на подсъдимия, незачитане от негова
страна на установените норми в обществото за зачитане телесната неприкосновеност на личността. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита добрите характеристични
данни за личността на подсъдимия и настъпилата реабилитация за миналите
осъждания. Съдът не констатира
наличие на оттегчаващи отговорността обстоятелства. Авторството на деянието и
другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършването се доказват
по един безсъмнен начин, подкрепени от събраните доказателства по делото. Ето
защо, след като е осъществен съставът на престъплението, следва да се ангажира
отговорността на извършителя и следва да му се определи справедливо наказание.
По отношение наказанието на подсъдимия Е.А.С..
За престъплението извършено
от подсъдимия по чл. 130, ал. 1 от НК законодателят е предвидил алтернативно две наказания – „лишаване от свобода” до две
години или „пробация”, когато е умишлено. Подсъдимият е реабилитиран за
миналите осъждания, с добри характеристични данни, към момента на извършване на
деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма от
НК и няма причинени от престъплението имуществени вреди. Ето защо съдът счита,
че са налице предпоставките на закона за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност по чл. 78А от НК и налагане на административно
наказание. При определянето на същото съдът взима предвид ниската обществена
опасност на дееца и на деянието, общественоопасните последици, начина на
извършването, имотното състояние и доходите на обвиняемия, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни и липсата на данни за други укорими прояви. Ето защо съдът намира, че
едно административно наказание глоба от 1 000 /хиляда/ лева, което е към минимума по закон, е справедливо и съответно
на тежестта на извършеното деяние и на обществената опасност на дееца. По този
начин санкциите ще изиграят ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се
постигнат целите на чл. 36 от НК – за индивидуална и генерална превенция.
По отношение на
гражданския иск.
С оглед събраните
доказателства по делото, наличието на причинна връзка между извършеното деяние
от подсъдимия по чл.
130, ал. 1 от НК и реално
претърпените неимуществени вреди от тъжителя – болки и страдания
във връзка с нанесените
телесни увреждания, както и изискванията за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че за репариране на неимуществените вреди от непозволеното увреждане
следва да бъде присъдена сумата от 2 500.00 лева /две хиляди и петстотин лева/, от които 1000.00 лева за
множество кръвонасядания на челото, кръвонасядания на клепачите на дясното око,
кръвоизлив на конюктивита на дясното око, кръвонасядния на дясната скула и
дясната буза, масивни кръвонасядния по дясната мишница, гръдния кош, лявата
седалищна област и дясното бедро; 1000.00 лева за счупване на 5-то ребро в
дясната половина на гръдния кош; 500.00 лева за контузия на очната ябълка и
околоочната област в дясно, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането 08.09.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Ето защо гражданският иск следва да бъде уважен в този размер като основателен
и доказан, ведно със законните последици. В останалата част над уважения размер
до предявения пълен размер от 8 000.00 лева /осем хиляди лева/, съдът намира иска за прекалено завишен и същия
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на
разноските.
Предвид изхода на
делото и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Е.А.С.
следва да заплати на тъжителя Р.Г.П. направените разноски по делото в размер на
807.00 лева /осемстотин и седем лева/.
Предвид изхода на
делото и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 2
от Тарифа за държавните такси по ГПК, подсъдимият Е.А.С. следва да заплати по
сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева –
върху уважения граждански иск.
Водим от горното Районен съд – П.
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: