Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 06.03.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и
осми януари 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4341 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.405 и чл.409 КЗ.
Ищецът П.Х.М. твърди в исковата си молба, че с
посредничеството на застрахователен брокер „БРОК" ООД сключил с ответника
Комбинирана Застрахователна полица „Каско" и „Злополука" на МПС
№0306X0410217/16.08.2018г. за застраховане на л.а. марка „ФОЛКСВАГЕН"
модел „ТУАРЕГ", ДК рег.№***, рама №***. Страните избрали клауза „П“-Пълно
каско с допълнително покритие „Асистанс" съгласно т. 12 от Общите условия
на ответника и начин на обезщетяване „по експертна оценка", „Доверен
Сервиз". Така сключената Застрахователна полица е била за застрахователна
сума от 18000,00лв., като ищецът заплатил цялата премия за застраховка
„Автокаско"- 1123,64лв. в посочените в полицата срокове, което не се
оспорвало от ответника.
Заявява, че на 10.09.2018г. горепосочения автомобил
претърпял ПТП, в резултат на което е получил тежки и непоправими повреди,
поради което бил определен за ТОТАЛ щета. Ищецът добросъвестно обявил за настъпилото
застрахователно събитие пред Застрахователя, а последният - съответно образувал
преписка по щета № 33018030101147/2018. В съответствие с указанията на
ответника ищецът предоставил всички изискуеми документи с оглед определяне и
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение към края на м.09.2018г.,
вкл. бил представен за оглед и лекия
автомобил. Съставено било Опис - Заключение по щета 33018030101147/2018.
Застрахователя не изискал други документи, респ. не предписал изпълнението на
други действия от ищеца, същевременно не изплатил на ищеца никакво
застрахователно обезщетение до момента на подаване на исковата молба.
Ищецът сочи, че в края на м.06.2019г. бил извикан в офиса
на ответника, където му е бил връчен проект на споразумение за приключване
преписката по образуваната щета. Според това споразумение ответника признавал
за действителна към далата на застрахователното събитие стойността 17 730 лв.,
но същевременно ищецът трябвало да се признае за „виновен", т.е. да
признае несъществуващи нарушения на сключената полица и на ОУ на ответника, в
резултат на което да се съгласи на обезщетение в размер на 8 193,99 лева.
Изразявайки несъгласие с така предложеното застрахователно обезщетение и с
вменените му несъществуващи нарушения, ищецът е предявил настоящата претенция.
Ищецът сочи, че съгласно чл.405 вр. чл.108 ал.1 ответника
следвало да се произнесе и да изплати дължимото обезщетение в срок до 15 дни от
предоставяне на всички документи - 30.09.2019г. Ответникът не се произнесъл в
срока, нито в хипотезата на чл.108 ал.1, нито в хипотезата на чл.108 ал.2 КЗ,
т.е. при липсващи документи. Същевременно, ответникът, нито постановил отказ за
изплащане на обезщетението, нито официално поискал допълнителни документи.
Ищецът счита, че още към м.30.09.2018г. е представил на ответника всички
необходими документи за произнасяне по преписката, поради което счита, че
ответникът дължи и лихва за забава върху дължимата сума съгласно чл.409 от КЗ,
считано от изтичане на срока за произнасяне - 15.10.2018г. до датата на
подаване на исковата молба.
С оглед на изложеното, за П.Х.М. бил налице правен
интерес от предявяване на частична претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 10 000 лв., представляващо част от действителната
стойност на увреденото имущество съгласно чл.400 КЗ към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 10.09.2018г. При липса на информация относно
наличието и стойността на запазените части, претенцията предявява частично до
размера на 10 000 лв. Уточнява, че след ПТП-то автомобила по указания на
ответника бил транспортиран до доверения сервиз на ответника „ИТА СЕРВИЗ"
гр.Стара Загора.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК
„АРМЕЕЦ“ АД София след изменение по реда на чл.214 ГПК да заплати на П.Х.М.
сумата 13455 лв., представляваща съгласно чл.400 КЗ действителната стойност на
увреденото имущество, представляващо „ФОЛКСВАГЕН" модел „ТУАРЕГ", ДК
рег.№ ***, рама № WVGZZZ7EZ8D069761 към датата па настъпване на
застрахователното събитие - 10.09.2018г., ведно със сумата 866,67 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за периода
16.10.2019г. /датата на изтичане на срока за плащане/ до завеждане на иска
23.08.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „АРМЕЕЦ“ АД София представя отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове по
основание и размер.
Заявява, че във връзка със ПТП, настъпило на 10.09.2018г.
на ул. „Августа Траяна" в гр. Стара Загора, при което самокатастрофирал
л.а. „Фолксваген Туарег" с ДК №СТ 2827 РВ, в ЗАД „Армеец" е заведена
щета №33018030101147, разгледана е и не е намерено основание за изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховане и
Общите условия, неразделна част от застрахователния договор, сключен с полица
№0306X0410217.
Счита, че претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение е неоснователна. Сочи, че съгласно т. 14.5 във връзка с т. 14. от
Общите условия за застраховка на МПС - „Каско", „По тези общи условия не
се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени
при, от или в следствие на... умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования", а съгласно т.50.2, застрахованият е длъжен да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин. Съгласно т. 17 от гл.
XVIII. „Дефиниции" от Общите условия, „като „груба небрежност" по
тези общи условия се квалифицират... управление с гуми, чиито технически
характеристики не съответстват на законовите изисквания и сезонни условия... и
всички други случаи, в които вредата е следствие от самонадеяното поведение на
водача и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на
застрахованото МПС от вреди".
В процесният случай, в хода на ликвидацията на
образуваната при застрахователя щета било установено, че водачът на л.а.
„Фолксваген Туарег" П.Х.М. не само не е пазил МПС с грижата на добър стопанин,
но не е положил и минималната дължима грижа при използване на МПС като се е
движил без да се съобрази с действащите ограничения на скоростта в процесния
пътен участък, с несъобразена с радиуса на завоя скорост, което е довело до
загуба на странична устойчивост и е станало пряка и непосредствена причина за
настъпване на ПТП. Сочи, че водачът Благоев навлязъл в завоя със скорост от
порядъка на поне 60 км/ч, което представлявало превишаване на максимално
разрешената за участъка скорост, като така избраната скорост превишава
критичната за преодоляване на завоя и е единствената причина за загуба на
напречна устойчивост на автомобила, напускане на пътното платно и
самокатастрофа в уличен стълб и дърво.
Ответникът заявява, че съгласно чл.408 ал.1 т.3 от Кодекса
за застраховането „застрахователят може да откаже плащане на обезщетение ...
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в договора и е довело до
настъпване на застрахователното събитие". Доколкото задължението за
полагане на минимална дължима грижа е предвидено в цитираните разпоредби на
застрахователния договор и е значително с оглед интереса на застрахователя, а
неговото неизпълнение пряко е довело до настъпване на вредата, за
застрахователя е възникнало законно регламентираното право да откаже изплащане
на обезщетение.
Във връзка с изложеното, ЗАД „Армеец" констатирало,
че събитието, за което се претендира обезщетяване на вредите попада в
хипотезата на т. 14.5. и т. 50.2. във връзка с т.17 от „Дефиниции" от
приложимите общи условия и е постановило отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Освен нарушение на приложимите общи условия, поведението
на ищеца М. представлявало и нарушение на чл.395, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, което дава право на застрахователя да приложи разпоредбата на
чл.395, ал. 4 от КЗ и да откаже плащане.
Въпреки това и с оглед запазване на взаимоизгодните
отношения между дружеството и ищеца, на последния било предложено обезщетение,
намалено по реда на чл.395 ал.4 предл. последно от КЗ, което не било прието от
застрахованото лице.
В случай, че съдът приеме, че не е налице основание за
отказ по реда на чл.408 ал.1 т.3, ответникът твърди, че е налице хипотезата на
чл.395 ал.4 предл. 2 от КЗ . Тъй като застрахованият безспорно е нарушил
задължението по чл. 395, ал. 1 от КЗ и това задължение изрично е предвидено в
т.50.2. от приложимите общи условия, за застрахователя съществува възможност да
намали застрахователното обезщетение съответно на степента на принос на
застрахования. Доколкото единствен отговорен за настъпване на ПТП е водачът на
л.а. „Фолксваген Туарег", намира, че обезщетението следва да бъде намалено
най-малко наполовина.
Ответникът оспорва предявения иск и по размер, като
заявява, че размера е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди.
Твърди, че в резултат на процесното ПТП са настъпили вреди на значително
по-ниска стойност от твърдяните 10 000
лева. Сочи, че при определяне стойността на претенцията си, ищецът не се
е съобразил със средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди,
действащи към датата на настъпване на ПТП; изобщо не сочи стойността на своята
претенция, а претендира 10 000,00 лева като част от една имагинерна и
неустановена сума, която евентуално би могла да представлява претърпяната
вреда.
Позовава се на чл.386 ал.2 от Кодекса за застраховането,
съгласно който застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Счита, че изплащането на
обезщетение в по-висок размер, без да се държи сметка за действителната
стойност на увреденото имущество би довело до незаконосъобразно изплащане на
по-високи обезщетения, респективно до неоснователно обогатяване, което е
забранено от закона. Справка на вторичния пазар на автомобили показвала, че
автомобил от същият модел, марка, година на производство и с аналогично
оборудване се търгува на цена, значително по-ниска от твърдяната от ищеца.
Освен това заявява, че ищецът не прилага каквито и да било доказателства,
относно извършени разходи по автомобила, а претендира една произволна сума, без
същата да се базира на цените на резервни части и сервизни операции.
Заявява, че алтернативно, в случай че е налице „тотална
щета" по смисъла на чл. 390 от Кодекса за застраховането, от дължимото
обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части при
реализацията им на вторичния пазар, както и на останките в качеството им на
скраб, а ищецът по никакъв начин не сочел, каква е стойността на запазените
части на автомобила, реализирани ли са на пазара и каква е сумата, получена
срещу тях.
Във връзка с изложеното, твърди, че стойността на
запазените части и агрегати на процесното МПС е поне 30%, но на практика
значително повече и тази стойност следва да се приспадне от действителната
стойност на автомобила.
По отношение претенцията за лихва заявява, че съгласно
константната практика на ВКС (решение
№44/02.06.2015 г. по к. т. д. №775/2014 г. на ВКС, I т. о. и др.) при
условията тотална щета, застрахователят не изпада в забава, докато не бъде
прекратена регистрацията на МПС и съответно не дължи лихви. По делото не са
представени доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила,
поради което счита претенцията за лихви за неоснователна. Нещо повече,
регистрацията на МПС не е била прекратена към датата на подаване на исковата
молба, т.е. към онзи момент не са били настъпили условията за изпадане на
застрахователя в забава, поради което претенцията за присъждане на лихви е
неоснователна. На следващо място заявява, че на ищеца е предложено изплащане на
обезщетение, което той необосновано не приел, поради което сам се поставил в
забава и освободил от забава застрахователя.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представения по делото протокол за ПТП №697961 от 10.09.2018г. се
установява, че на 10.09.2018г. в гр.Ст.Загора ул.Августа Траяна 1 е възникнало
ПТП , при което участник в
произшествието е лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН" модел „ТУАРЕГ“, ДК
рег.№СТ 2827 РВ, собственост и управляван от ищеца П.Х.М.. В протокола като
причини и обстоятелства за ПТП е вписано: „при движение с несъобразена скорост
губи контрол, напуска платното за движение в ляво по посока на движение и се
блъска в дърво и железобетонен стълб“.
От представеното по делото Наказателно постановление №18-1228-003512
от 17.09.2018г. се установява, че на водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“
е наложена глоба за това, че на 10.09.2018г. в 16,00ч. в гр.Ст.Загора на
ул.Августа Траяна, като водач на л.а. марка „Фолксваген Туарег", ДК
рег.№СТ 2827 РВ при управление на МПС по ул.Августа Траяна в посока изток-запад
до дом №1, поради движение с несъобразена с релефа на пътя скорост, на десен
завой губи контрол над автомобила, напуска платното за движение в ляво по
посоката си, качва се на средната разделителна ивица и блъска железобетонен
стълб на уличното осветление и дърво, причинявайки ПТП с материални щети по
инфраструктурата и автомобила, без пострадали лица, с което нарушил чл.20 ал.1
и ал.2 ЗДвП. Няма данни за обжалване на наказателното постановление.
По делото не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че за лек автомобил
марка „Фолксваген Туарег", ДК рег.№СТ 2827 РВ е била сключена застраховка „Каско” със ЗАД „АРМЕЕЦ“ София, застрахователна
полица 0306Х0410217, валидна за периода 16.08.2018г. – 15.08.2019г.
По делото е представено и опис-заключение по преписка по щета № 33018030101147/2018 на ЗАД „АРМЕЕЦ“ София за извършен оглед на МПС, в което са описани в 32 пункта
увредените части.
За установяване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на
настъпване на ПТП, вида и размера на причинените вреди е назначена и изслушана
автотехническа експертиза. Относно механизма на ПТП вещото лице възприема
посочения в протокола за ПТП. Заявява, че липсват технически значими данни за
определяне скоростта на процесното МПС преди ПТП и сочи като вероятна причина
за настъпване на ПТП движение на автомобила със скорост несъобразена с радиуса
на завоя, техническите параметри на автомобила и възможностите на водача да
контролира управлението в конкретната ситуация.
Описания в Протокола за ПТП механизъм на същото се установява и от
показанията на разпитания свидетел, съставил протокола за ПТП, който сочи като
причина за ПТП – несъобразена скорост.
От заключението на вещото лице се установява вида и размера на причинените
вреди, подробно описани в Приложение №1 към заключението, които вещото лице
след сравнителен анализ при спазване на Наредба №24/08.03.2006г. оценя на
стойност 18 125,20лв. Посочва, че пазарната стойност на автомобила към
датата на ПТП е 17 940лв. и определя щетата като „тотална“ по смисъла на
КЗ. При спазване на нормата на чл.22 ал.2 от Методиката към Наредба №24/08.03.2006г., определя обезщетение в размер на
13 455лв.
Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.
108, ал.1–3 или 5. В чл.380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, както и да предостави банкова сметка.
***личието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените
щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети. В тежест на
застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се застрахователно
обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие
не е покрит с договора риск.
Страните не оспорват наличието на застрахователно правоотношение към датата
на ПТП, както и обстоятелството, че в резултат на ПТП на процесния автомобил са
причинени вреди. От заключението на обсъдената по-горе експертиза е установено,
че причинените на автомобила вреди са по-големи от неговата пазарна цена към
момента на настъпване на ПТП, поради което е налице тотална щета по смисъла на
чл.390 от КЗ, при което обезщетението дължимо от застрахователя е в размер на 13455
лева.
Спорен по делото е въпроса дали обстоятелствата, довели до увреждане на
автомобила, представляват покрит от застрахователя риск или е налице изложения
от ответника изключен риск по т.14.5 от Общите условия, респ. е налице неизпълнение
на задължението по т.50.2 от ОУ.
Съобразно чл.408 ал.1 т.3 КЗ застрахователят може да откаже плащането на
застрахователно обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Именно на неизпълнение на задължение по застрахователния договор, довело до
възникване на застрахователното събитие, в частност на задължението по т.50.2
от УО, се позовава застрахователя, за да обоснове отказа си за заплащане на
застрахователно обезщетение.
В т.50.2 от ОУ е предвидено, че едно от задълженията на застрахования е да
пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа
със същата грижа в добро техническо състояние. За обезпечаване изпълнението на
това и останалите договорни задължения в раздел IV са предвидени и изключените
рискове. Съгласно т.14.5 не се покриват пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени при умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС
лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия за предизвикали
застрахователното събитие. В КЗ липсва
дефиниция на понятието „груба небрежност“, но в раздел XVIII „Дефиници“ на ОУ,
т.17 се съдържа неизчерпателен списък на действия или бездействия, които се
квалифицират като „груба небрежност“. От изброените в т.17 действия ответникът
след уточнение в съдебно заседание се позовава на „всички други случаи, в които
вредата е следствие на самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
В съдебната практика се приема, че небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните
обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия. Според съдебната практика
груба небрежност при управление на МПС, е виновно противоправно поведение на
застрахования, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата,
което е довело до настъпване на увреждането, при съзнанието на водача, че е
възможно да увреди застрахованото имущество. В гражданското право
противоправното поведение е по презумпция недобросъвестно, но доказването на
фактически състав на грубата небрежност е в тежест на ответника. В случая по
делото е установено, че причината за настъпване на ПТП е движение на автомобила
със скорост, несъобразена с радиуса на
завоя, техническите параметри на автомобила и възможностите на водача да
контролира управлението в конкретната ситуация. Други причини за настъпване на
ПТП не са установени по делото. Чл.20 от Закона за движение по пътищата вменява
задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват; както и при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Именно избраната от самия ищец скорост на движение е единствената причина
автомобилът да не премине през завоя на пътя, да напусне пътното платно и да се
удари в железобетонен стълб и дърво. Съдът приема, че в случая е налице както
противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в погазване на правилата за
движението по пътищата, така и бездействие по отношение на задълженията му по
договора за имуществена застраховка, регламентирани в раздел ХІ, т. 50.2 и
т.50.5 – да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както
и да спазва стриктно правилата за движение по ЗДвП. Неизпълнението на тези
задължения е довело до настъпването на застрахователното събитие - ако ищецът
бе изпълнил задълженията си по договора, съответно бе съобразил скоростта на
движение с пътната обстановка не би се стигнало до увреждане на автомобила му.
С оглед на това съдът намира, че е налице хипотезата на чл.408 ал.1 т.3 КЗ за
отказ за плащане на застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск за
главница се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността и недоказаността на иска за главница,
неоснователен се явява и обективно съединения иск за заплащане на лихва за
забава. Предвид акцесорния му характер същия се поставя в зависимост от
наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че не
е налице. Предвид това съдът счита, че този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.3 и ал.6 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноските по делото за възнаграждение за вещо лице в размер на
210лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Х.М., ЕГН **********,*** против ЗАД
„АРМЕЕЦ“ София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Средец, ул.Стефан Караджа №2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов,
Диана Николова Манева, Константин Стойчев Велев и Вася Петрова Кокинова-Моллова,
искове за сумата 13455 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по чл.405 КЗ за настъпило на
10.09.2018г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН“ модел
„ТУАРЕГ", ДК рег.№СТ 2827 РВ, застрахован по застраховка „Каско” със ЗАД
„АРМЕЕЦ“ София, застрахователна полица 0306Х0410217, валидна за периода
16.08.2018г. – 15.08.2019г., ведно със законната лихва и за сумата от 866,67
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода
16.10.2019г. /датата на изтичане на срока за плащане/ до завеждане на иска
23.08.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
П.Х.М., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.Стефан Караджа
№2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов, Диана Николова Манева, Константин
Стойчев Велев и Вася Петрова Кокинова-Моллова, направените по делото разноски
общо в размер на 510,00лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :