Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в открито заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Янка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№152 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от М.А. ***
срещу „***“ООД, гр.Л. кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и
чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че със Заповед №8/16.01.2020г. било
прекратено трудовото му правоотношение с ответника „***“ООД, на длъжност
„лаборант“, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 16.01.2020г. Твърди,
че следвало от работодателя да му бъдат изплатени обезщетение по чл.221, ал.1
от КТ в размер на 1 брутно трудово възнаграждение – 610 лв.; на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 17 дни в размер на 432,72 лв. и лихва за забава в размер на 17,30 лв.; неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 40%
остатък от заплата за месец 09.2019г. – 224 лв. и неизплатени заплати за
м.10.2019г. – 560лв., м.11.2019г. – 560 лв., м.12.2019г. – 560 лв. и
м.01.2020г. за 10 работни дни – 277,27 лв. или общо 2 181,27 лв. Посочените вземания не били изплатени от
ответника. Твърди, че съгласно уговореното между страните, падежът на всяко
вземане за трудово възнаграждение бил последното число на съответния месец.
Предвид изпадането на работодателя в забава, на основание чл.245, ал.2 КТ, вр.
чл.84, ал.1 от ЗЗД на ищеца се дължала и лихва за забава върху всяко
неизплатено своевременно трудово възнаграждение, както следва: за трудово
възнаграждение за м.09.2019г. – лихва в размер на 49,28 лв. за периода
01.10.2019г. – 13.03.2020г.; за трудово възнаграждение за м.10.2019г. – лихва в
размер на 100,80 лв. за периода 01.11.2019г. – 13.03.2020г.; за трудово
възнаграждение за м.11.2019г. – лихва в размер на 78,40 лв. за периода
01.12.2019г. – 13.03.2020г.; за трудово възнаграждение за м.12.2020г. – лихва в
размер на 56,00 лв. за периода 01.01.2020г. – 13.03.2020г., за м.01.2020г. –
лихва в размер на 16,63 лв. за периода 01.02.2020г. – 13.03.2020г. или общо
лихви в размер на 301,11 лв.
Преди приключване на съдебното дирене
с протоколно определение в проведеното о.с.з. на 06.10.2020г. съдът е допуснал изменение
размера на исковите претенции на основание чл.214, ал.1 от ГПК.
Моли
съдът да осъди ответника да му заплати: 1) сума в размер на 586,88 лв., представляваща обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя без предизвестие; 2) сума в размер на 926,65 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван годишен отпуск за 30 дни, както и сума в размер на 17,30 лв., представляваща лихва за
забава върху посоченото вземане на основание чл.86 ЗЗД; 3) сума в размер на 2557,14 лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за месеците септември 2019г. – януари 2020г. на
основание чл.128, т.2 от КТ и сума в размер на 77,33 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за периода 01.10.2019г. – 13.03.2020г. на основание
чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника „***“ООД, гр.Л., чрез назначения временен синдик Й.С.Т.,
който в срока по чл.131 ГПК не е депозирал писмен отговор.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от представеното копие на трудова
книжка, че ищецът М.А.Т. е бил в трудово правоотношение с ответника „***“ООД
през исковия период на длъжност „лаборант“.
Установява се от Заповед №8/16.01.2020г., че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Заповедта е връчена на работника на 16.01.2020г.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че полагащото се и неизплатено
на ищеца трудово възнаграждение за процесния период, през който е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, е както следва: за м.09.2020г. – 507,24
лв., за м.10.2019г. – 586,88 лв., за м.11.2019г. – 586,88 лв., за м.12.2019г. –
586,88 лв., за м.01.2020г. – 289,26 лв., общо неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 2557,14 лв. Дължимото се на ищеца брутно обезщетение
по чл.221, ал.1 КТ е в размер на 586,88 лв. Установено е, че ищецът има неизползван
платен годишен отпуск от 30 дни, като дължимото се обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 926,65 лв. Вещото лице е
дало два варианта на дължимата се законна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение,
както следва: 1) 43,13 лв. – законна лихва върху неизплатеното нетно трудово
възнаграждение за периода 01.11.2019г. – 13.03.2020г. и 2) 77,33 лв. – законна лихва върху
неизплатеното брутно трудово възнаграждение за периода 01.10.2019г. – 13.03.2020г.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са процесуално допустими.
Установява се от служебно направена от съда справка в Търговския регистър, че с
Решение №58 от 01.07.2020г. по т.д.№2/2020г. по описа на Окръжен съд – Ловеч по
отношение на ответника „***“ООД е открито производство по несъстоятелност, като
на основание чл.634 ТЗ решението подлежи на незабавно изпълнение. Правомощията
на органа на управление на ответника са прекратени, като за временен синдик е
назначен Й.С.Т.. Съгласно чл.637, ал.1 ТЗ с откриване на производството по
несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по
парични вземания, какъвто представлява процесния правен спор. По
основателността на исковите претенции, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ
Безспорно установено от доказателствата по делото е,
че страните са били в трудово правоотношение през процесния период –
м.09.2019г. – м.01.2020г. Задължението за плащане на трудово възнаграждение е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му
и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят
е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно заключението на вещото
лице, неизплатено от работодателя за посочения период трудово възнаграждение е
в общ размер на 2557,14 лв., за която сума исковата претенция е основателна.
Предвид на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
неплатеното брутно трудово възнаграждение за исковия период в размер на 2557,14
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 13.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както
и на основание чл.86 ЗЗД, вр. чл.245, ал.2 КТ лихва за забава върху неплатеното
брутно трудно възнаграждение, която съгласно заключението на вещото лице е в
размер на 77,33 лв.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ
Съгласно цитираната разпоредба при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите
по чл. 327,
ал.1, т.2, 3 и 3а работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Установява се, че в процесния случай трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ,
предвид на което е налице хипотезата на чл.221, ал.1 КТ и работодателят дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока
на предизвестието – 1 месец, което съгласно заключението на вещото лице е в
размер на 586,88 лв. Предвид на изложеното исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, като ответникът бъде
осъден да заплати сумата в размер на 586,88 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ
На основание чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който
не е погасено по давност. От заключението на вещото лице се установява, че
ищецът има неизползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни, като размерът
на дължимото от работодателя обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е 926,65 лв.
Предвид на изложеното, исковата претенция е основателна, като ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 926,65 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
Следва да бъде отхвърлена като неоснователна исковата
претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащана на лихва за забава върху
неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 17,30 лв. В КТ не се
съдържа разпоредба относно деня, в който работодателят следва да изпълни
паричното си задължение чл.224 КТ.
С оглед на това приложима е общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, съгласно която изпълнението на паричното задължение се
дължи след отправена покана. По делото не се установява отправена от ищеца до
ответника покана за заплащане на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ преди
подаване на исковата молба. Предвид на изложеното, ответникът не е изпаднал в забава
и искът с правно основание чл.86 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен от съда.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Левски
държавна такса върху всеки от уважените искове в общ размер на 252,29 лв.,
както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума
в размер на 607,47 лв., представляваща направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:***, да заплати на М.А.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 2557,14 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
месеците септември 2019г. – януари 2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2020г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД, вр. чл.245,
ал.2 от КТ „***” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ЕИК:***, да заплати на М.А.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 77,33 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за периода 01.10.2019г. – 13.03.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.1 от КТ „***” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ЕИК:***, да заплати на М.А.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 586,88 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2020г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:***, да заплати на М.А.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 926,65 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 30 дни, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 13.03.2020г., до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** против „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:***,
иск с правно основание чл.86 ЗЗД, вр. чл.224, ал.1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 17,30 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:***, да
заплати по сметка на РС-Левски държавна такса върху уважените искове в общ
размер на 252,29 лв., както и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:***, да
заплати на М.А.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, сума в размер на 607,47 лв., представляваща
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1
от ГПК
предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъденото трудово
възнаграждение и обезщетение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: