Р Е Ш Е Н И Е
№ 2026/ 12.08.2019 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2054 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кемъл вали” ЕООД, за осъждане на „Спийд интернешънъл транспорт” ЕООД да заплати сумата от 2460 лв. - неплатен остатък от превозно възнаграждение по сключен между страните на 09.03.2018 год. договор за автомобилен превоз на товари по маршрут България - Испания, съгл. фактура № ***/21.03.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 212.34 лв., начислена върху горната главница за периода от 01.06.2018 год. до 07.03.2019 год. и законната лихва, начиная от 08.03.2019 год. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Пълномощникът на същото е депозирал молба, с която поддържа исковете, моли за уважаването им и присъждане на разноските.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са процесуално допустими.
Бургаският районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните са били обвързани от договор за превоз на товари по маршрут България – Испания, който е следвало да се изпълни от ищеца, срещу възнаграждение от 4300 лв. без ДДС или 5160 лв. с ДДС, дължимо от ответника. Превозът е бил извършен.
В тази насока са изходящата от ищцовата страна заявка за транспорт № *** / 09.03.2018 год., както и ЧМР товарителница, подписана за изпращача в мястото на натоварване и от получателя – в местоназначението на товара. Освен това, превозът е извършен с автомобила, посочен в заявката, като за това е съставена фактура № *** / 21.03.2018 год. В същата са отразени превоза, маршрута, превозното средство, навлото и номера на заявката, които кореспондират със заявката за транспорт.
Ответното дружество е заплатило част от стойността на превоза, възлизаща на 2700 лв., видно от двата броя платежни нареждания с наредител „Спийд интернешънъл транспорт“ ЕООД и получател „Кемъл вали“ ЕООД, в които като основание за плащането е вписан номера на фактурата.
Самата фактура е получена по пощата от ответното дружество на 16.04.2018 год.
При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд счита предявените искове за основателни.
По сключения между страните договор за превоз на товари, превозвачът ищец е изпълнил точно договорното си задължение - представената ЧМР товарителница свидетелства за приет, превозен по посочения маршрут с посочения автомобил и предаден на товарополучателя товар без забележки. Освен това частичното плащане само по себе си е признание на направилия го спедитор - ответник, че е приел без забележки извършената превозна услуга, поради което дължи уговореното навло.
От чл.372, ал.1 от ТЗ пък се извежда, че навлото се дължи на превозвача при сключване на договора за превоз, освен ако не е уговорено друго. Доколкото ищецът твърди отрицателния факт на неплащането, а ответникът не е ангажирал доказателства да е извършил плащане по процесната фактура, извън двете частични, възлизащи общо на 2700 лв., следва да се приеме, че предявената главна претенция е изцяло основателна.
Закономерно, съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, основателна е и акцесорната - за обезщетение в размер на законната лихва, за периода на забавата. Според уговорката в заявката – договор, заплащането на навлото е отложено за по – късен от сключване на договора момент – 30 работни дни след представяне на фактура и ЧМР товарителница. Тъй като фактурата е получена на 16.04.2018 год., ответникът е изпаднал в забава от 29.05.2018 год. За периода 01.06.2018 год. до 07.03.2019 год., за който се претендира, мораторното обезщетение, изчислено от съда по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на 216.44 лв., поради което акцесорната претенция е основателна за пълния предявен размер. Пак по тези съображения основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.03.2019 год. до окончателното плащане.
Горното налага уважаване на предявените от „Кемъл вали“ ЕООД искове, на което се следват и разноски в размер на 698.40 лв., в т.ч. 148.40 лв. - държавна такса и 550 лв. - адвокатски хонорар. Разноски по обезпечаване на бъдещ иск не се дължат, доколкото няма доказателства да такова производство е провеждано. По повод възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, следва да се каже, че същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА „Спийд интернешънъл транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от Д. Д., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „Кемъл вали“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Лом, ул.“Дунавска“ № 32, вх.В, ап.43, представлявано от Р. А., сумата от 2460 лв. - неплатен остатък от превозно възнаграждение по сключен между страните на 09.03.2018 год. договор за автомобилен превоз на товари по маршрут България - Испания, съгл. фактура № ***/21.03.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 212.34 лв., начислена върху горната главница за периода от 01.06.2018 год. до 07.03.2019 год. и законната лихва, начиная от 08.03.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Спийд интернешънъл транспорт“ ЕООД да заплати на „Кемъл вали“ ЕООД съдебно – деловодни разноски в размер на 698.40 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: (П)
Вярно с оригинала! ММ