№ 30
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Весела Ив. Евстатиева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601869 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от адв.Т. А. като защитник на
подсъдимия Г. П. Г. срещу присъда № 138 от 27.06.2022г., постановена по
НОХД № 104/2022г. по описа на Пловдивски районен съд. С присъдата
подсъдимият Г. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343
ал.3 б.А вр.ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 от НК и на основание чл. 55 ал.1 т.1 о т НК
е осъден на пет месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от
три години и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 9 месеца на
основание чл. 343г вр.чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК. Съдът се е разпоредил с
веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
присъдата, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо – по
чл.343а ал.1 б.А вр. чл.343 ал.1 б.Б вр. чл.342 ал.1 от НК и освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност чрез ангажиране на административна
такава по чл.78а от НК. Защитата счита, че установените по делото факти
водят на извода за преквалификация на престъплението по чл.343а от НК,
тъй като подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата.
1
Пред въззивния съд прокурорът от ОП Пловдив изразява несъгласие с
възражения в жалбата и желае потвърждаване на акта на РС Пловдив.
Представителят на частния обвинител поддържа становището на прокурора,
но изразява съгласие относно искането за намаляване на наказанието, ако
окръжният съд прецени, че определеното такова от първостепенния съд не
покрива критериите за справедливост. Защитата в пледоарията по същество
атакува приетото в присъдата от първоинстанционния съд липса на
основание за приложението на разпоредбата на чл.15 от НК, тъй като деецът
в конкретната ситуация не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици. Алтернативно пледира за
намаляване на наказанието лишаване от права от 9 на 3 месеца. Доводите на
защитника се поддържат от подсъдимия.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за
установена следната фактическа обстановка, възприета и от
първоинстанционния съд:
Подсъдимият Г. Г. е правоспособен водач на моторно превозно
средство с придобити категории В, М и АМ и притежавал СУМПС с № *,
валидно до 27.12.2029 г. Подсъдимият нямал издадени административни
актове, нито наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.
На 29.01.2020 г. подсъдимият Г. не бил на работа и решил да отиде на
гости на свой приятел в *, обл. Пловдив. На обяд, около 12:00 часа на същия
ден Г. се качил на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № * и
потеглил от гр. Пловдив към *. Пътувал по бул. „България“ в посока от хотел
„Санкт Петербург“ към магазин „Алати“. След кръстовището между бул.
„България“ и бул. „Васил Априлов“ подсъдимият продължил движението си
по бул. „България“ в средната пътна лента на северното платно за движение.
На светофара, на който се правил обратен завой за магазин „Лидл“, подс.Г.
спрял на червен сигнал. След като светофарът подал разрешителна за
преминаване зелена светлина, подсъдимият потеглил, като управлявал лекия
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № * по бул. „България“ в
средната лента на северното платно за движение направо, в посока от изток
на запад и със скорост от 42 км/ч.
В този пътен участък северното платно за движение на бул. „България“
2
се състояло от три пътни ленти, разделени от единични непрекъснати линии,
а движението по тях било еднопосочно и се осъществявало от изток на запад.
Северно от северното платно за движение и успоредно на него имало тротоар
и велоалея. Северното платно за движение на бул. „България“ било отделено
от южното, състоящо се също от три пътни ленти, посредством остров,
представляващ затревена площ с ширина 3,20 метра. На около 250 м от
светофара, от който потеглил Г. Г., в посока от изток на запад в северното
платно за движение на бул. „България“ в гр. Пловдив се намирал участък,
където била позиционирана хоризонтална пътна маркировка, обозначаваща
пешеходна пътека тип „Зебра“. Пешеходната пътека минавала през двете
платна за движение на бул. „България“ – северно и южно, като била
ориентирана в посока север-юг срещу входа на Захарна фабрика в гр.
Пловдив, находяща се до южното платно на бул. „България“, където в
близост имало и автобусна спирка. Нямало поставена светофарна уредба за
регулиране пресичането на пешеходците, като посочената пешеходна пътека
била сигнализирана с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. На стълб за
улично осветление откъм посоката, от която идвал подсъдимият,
управлявайки лекия автомобил, имало поставен пътен знак А18 „Пешеходна
пътека“, сигнализиращ наближаващата пешеходна пътека, който пътен знак
бил изрисуван и върху трите ленти на северното платно за движение на бул.
„България“ в гр. Пловдив. Времето било облачно, с превалявания от дъжд, но
с добра видимост на дневна светлина. Пътната настилка в района на
пешеходната пътека била асфалтова и мокра, без неравности. Движението на
автомобили по пътното платно не било интензивно.
Около 12:10 часа на 29.01.2020 г., управлявайки лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № * със скорост от 42 км/ч подсъдимият Г. Г.
постепенно се приближавал към гореописаната пешеходна пътека тип
„Зебра“. По същото това време свид. Г. Д., конституирана като частен
обвинител на съдебното производство, се намирала на тротоара, северно от
северното платно за движение на бул. „България“, в района на № 226. Тя била
застанала точно пред гореописаната пешеходна пътека тип „Зебра“, като това
й местонахождение било вдясно спрямо посоката на движение на подсъдимия
Г.. Свид. Д. била облечена със зимно яке в светъл цвят и тъй като валял слаб
дъжд, била сложила качулката му върху главата си. Тя възнамерявала да
стигне до автобусната спирка, намираща се до Захарна фабрика в гр. Пловдив
3
от другата страна на бул. „България“. Докато стояла пред пешеходната
пътека, Д. се огледала за преминаващи автомобили. В момента, в който
погледнала в свое ляво, видяла, че в дясната пътна лента на северното платно
за движение, която била най-близо до нея, имало спрял лек автомобил,
неустановен по делото. Междувременно подсъдимият Г. се приближавал с
автомобила си към същата тази пешеходна пътека, като още от светофара, от
който бил потеглил по-рано на зелен сигнал, бил забелязал спрелия
автомобил непосредствено преди пешеходната пътека в дясната пътна лента
на северното платно за движение на бул. „България“. Въпреки че
подсъдимият възприел маркираната пешеходна пътека и спрелия лек
автомобил непосредствено преди нея в дясната пътна лента, не съобразил
поведението си с пътната обстановка и условията на видимост. Същият не
намалил скоростта си на движение, така че да има възможност да спре и да
пропусне преминаващи по пешеходната пътека пешеходци. Подсъдимият Г.
продължил да управлява лекия автомобил със скорост 42 км/ч в средната
пътна лента на северното платно за движение на бул. „България“ в гр.
Пловдив. От своя страна Г. Д. изчакала да премине лекият автомобил, който
се движил в средната пътна лента, след това се огледала отново и не видяла
да идват други автомобили, като спрелият в дясната пътна лента автомобил
все още бил там. Тогава частният обвинител предприела пресичане на
пешеходната пътека на платното за движение в посока от север на юг,
отдясно наляво пред спрелия в дясната пътна лента автомобил и пред
управляваното от подсъдимия моторно превозно средство. Пешеходката Д. се
движила с нормален ход, без да бърза. Когато излязла пред спрелия
автомобил в дясната пътна лента на северното платно за движение на бул.
„България“ в гр. Пловдив и станала видима за подсъдимия Г. Г., който
веднага реагирал като екстрено задействал спирачната система на
управлявания автомобил. Въпреки това след около 1,86 секунди около
средата на пешеходната пътека и в северното платно за движение настъпил
удар. С предната си дясна част лекият автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“ с рег. № * ударил свид. Г. Д. в лявата страна на тялото й. След удара
управляваният от подсъдимия лек автомобил се установил върху
пешеходната пътека в средната лента на северното платно за движение на
бул. „България“ в гр. Пловдив в района на № 226, а Д. паднала на платното за
движение пред автомобила от дясната му страна и почувствала силна болка в
4
областта на дясното рамо, главата и лявото си коляно.
Подсъдимият незабавно излязъл от автомобила си и се притекъл на
помощ на пострадалото лице, което било в съзнание и контактно, изказал
съжаление за случилото се и се поинтересувал от състоянието й. Свидетелят *
станал неволен свидетел на случилото се и също се притекъл на помощ. По
време на произшествието той се движил с камион за извозване на отпадъци по
бул. „България“ в южното платно за движение в посока от запад на изток от
магазин „Алати“ към хотел „Санкт Петербург“. Камионът, който свид. *
управлявал бил висок, което му осигурявало много добра видимост към
пътната обстановка. Той видял как пешеходката Г. Д. пресичала пешеходната
пътека. Забелязал и движещия се към нея лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“ с рег. № *. След като видял настъпилия удар между лекия
автомобил, управляван от подсъдимия и пострадалата, * веднага спрял
камиона си и се затичал към мястото на инцидента. Когато пристигнал,
подсъдимият Г. бил до ударената пешеходка и се вайкал с думите: „Как не я
видях!“. После той започнал да звъни от мобилния си телефон на ЕЕН: 112,
но не успявал да се свърже. * го посъветвал, тъй като наблизо имало болница,
а именно „УМБАЛ Пловдив“ АД, директно да откара до там момичето. *
помогнал на подсъдимия да я качат на предната дясна седалка в автомобила,
управляван от подсъдимия и последният бързо потеглил към лечебното
заведение. Г. Д. била приета в Спешното отделение на „УМБАЛ-Пловдив“ АД
за оказване на медицинска помощ. В резултат от настъпилото
пътнотранспортно произшествие на пострадалата Г. Д. били причинени
счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението
на горния десен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятен ход на
оздравителните и рехабилитационни процеси, контузия на главата и контузия
на лявото коляно. Дежурният лекар подал сигнал за настъпилото
произшествие до полицията. Малко след това на место пристигнал
полицейски екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив –
свидетелите * и *. На място те установили подсъдимия, а същият им разказал
какво се е случило. Полицейските служители изпробвали подс.Г. с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0249 за
наличие на алкохол. Пробата била отрицателна. Издали на подсъдимия талон
за медицинско изследване и Г. доброволно дал кръв за изследване.
Подсъдимият оказал съдействие при извършване на огледа на
5
местопроизшествието, като го посочил на полицейските служители.
Свидетелят * съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
дата 29.01.2020 г. Установило се, че в изпратените за изследване проби кръв,
взети от подсъдимия Г. Г. нямало наличие на етилов алкохол.
Описаната фактическа обстановка е правилно установена от първия
съд. Производството в първото си съдебна фаза е протекло по реда на чл.371
т.1 от НПК, като пред съда са били непосредствено разпитани единствено
свидетелите Г. Д., * * и *. Останалите гласни доказателствени източници и
експертите заключения са били приобщени по реда на чл.283 от НПК с
нарочно одобрение от съда, одобряващо изразеното от страните съгласие по
чл.372 ал.3 от НПК.
Първият съд е направил обстоен и задълбочен анализ на приобщените
по делото доказателствени източници, като е обсъдил тези, събрани пред него
при условията на устност и непосредственост и тези, които е ползвал
директно от досъдебното производство. Аргументирано се е позовал и на
писмените доказателства и доказателствени средства, на ангажираните
способи за доказване – изготвените експертизи. Правилно е достигнал до
изводите за причинените следствие пътнотранспортното произшествие
травми на пострадалата - счупване на дясната ключица, довело до трайно
затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от около 2-3
месеца при благоприятен ход на оздравителните и рехабилитационни
процеси, контузия на главата и контузия на лявото коляно, които са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като
причиненото счупване на крайника представлява средна телесна повреда.
Обосновано е кредитирал и съдебната автотехническа експертиза и
допълнителната такава, като е приел, че в конкретната пътна ситуация при
реакция на водача Г. в момента на забелязване на пешеходката Г. Д. пред
спрелия в дясната лента автомобил и при движение със скорост от 42 км/ч.,
подсъдимият е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Подсъдимият Г. би имал техническа възможност да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал при
забелязване на пешеходката пред спрелия в дясната лента автомобил, се е
движил със скорост по-ниска от 36 км/ч.
Законосъобразно, проверяваният съд е заключил, че показанията на
6
свидетелите са последователни, обективни, непротиворечиви помежду им и
синхронизират с останалите доказателствени източници. Всеки един от тях е
пресъздавал пред съда и пред разследващите органи фактите от значение за
казуса, така както ги е възприел и съобразно субективните си възможности и
обективна обстановка, описана добросъвестно в хода на процеса, в
съответствие и с обясненията на предаденото на съд лице, без данни за
изопаченост или заинтересованост, която да рефлектира на достоверността
им. Отделно внимание и нужната задълбоченост е отдадена и на анализа на
гласните доказателства, изводими от очевидците на деянието, а именно – на
показанията на свид.* и на свид.Д., както и на обясненията на самия
подсъдим. Доказателствената маса е еднопосочна. Същевременно тя е
проверена чрез способите за доказване, каквото са експертните заключения и
те потвърждават изводите на решаващия съд за механизма на настъпилото
ПТП, възприет в атакувания съдебен акт. Всъщност спор относно фактите
няма. Липсва спор и за това, че деянието е причинено на пешеходна пътека,
съгласно легалната дефиниция в §1 т.17 от ПР на ППЗДвП.
Основните възражения на защитата са свързани с неправилно
приложение на материалния закон, направени и пред контролирания съд, на
които последният е дал адекватен отговор и е анализирал в пълнота в
мотивите към постановената присъда. Отказът на районния съд да приложи
нормата на чл.15 от НК се споделя напълно от настоящия състав на съда. В
конкретната ситуация не е налице случайно деяние, тъй като за подсъдимия е
съществувало задължението да съобрази своето поведение с конкретната
пътна обстановка и останалите фактори на влияние, описани подробно още
във фактическата обстановка в обвинителния акт, поради което предприетото
от него поведение на пътя при управление на МПС се явява в причинно-
следствена връзка с настъпилия противоправен резултат – телесното
увреждане на постр.Д.. Именно в конкретния казус условията, които са
влияели на прeдприеманe на съответното поведение на водача на превозното
средство, не могат да доведат до извод, че Г. не е можел или не е бил длъжен
да предвиди общественоопасния резултат. Механизмите за осторожно
поведение са били изискуеми по силата на закона от една страна, а от друга,
са били породени и от конкретната обстановка - от самото приближаване към
пешеходна пътека, на която пешеходците са с предимство, при наличие на
спрял вдясно автомобил пред нея, създаващ пречки за видимостта, при
7
наличие на специфични атмосферни и пътни условия - влажно време и мокра
пътна настилка.
Следващото възражение на защитата касае отговорността на
подсъдимия дали осъщественото от него не се субусумира под хипотезиса на
нормата на чл.343а ал.1 б.В от НК, бидейки привилегирован състав на
престъплението по чл. 343 ал. 3 пр. последно буква „а” пр. 2 вр. ал. 1 буква
„б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК. Тук наред с правната аргументация на първия
съд, която се споделя напълно, настоящият съд ще изложи и своето виждане
по поставения правен проблем от подсъдимия и неговия защитник. Сегашната
уредба не противоречи на Постановление №1/83г. на ВС. В исторически план
постановлението е издадено съобразно регулираните от НК престъпни
състави по процесната материалноправна проблематика в началото на 80-те
години. Разпоредбата на чл.343а б.В от НК в редакцията бр.28/1982г. ДВ е
предвиждала, че ако деецът след деянието по предходния член ал.2 е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на
пострадалите, наказанието е в съответни редуцирани размери, когато е
причинена телесна средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице.
В чл.343 ал.2 от НК към същия момент /ДВ бр.28/82г./ е визирана утежнена
наказателна отговорност, ако деянието, с което е причинено ПТП по
непредпазливост е било извършено в пияно състояние, или от него е
настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е
избягал от местопроизшествието. В същият смисъл Постановление №1/83г.
на ВС ясно е дефинирало това законодателно решение, приемайки, че
привилегирования състав на оказаната помощ на пострадалите от страна на
дееца не се прилага, ако той е причинил общественоопасния резултат в пияно
състояние или ако е избягал от местопроизшествието /т.5 от същото/. В
следващите 30 години безспорно обществено- икономическите отношения са
се променили и посочените норми от НК са били законодателно изменени.
Релевантна за настоящия казус в материално правен аспект е редакцията на
чл. 343 ал. 3 пр. последно буква „а” пр. 2 вр. ал. 1 буква „б“ пр. 2 вр. чл. 342
ал. 1 от НК ДВ бр.60/2012г с последващо увеличение на наказанието ДВ
бр.74/15г. Отегчаващите признаци са допълнени с употребата на наркотични
вещества или техни аналози, ако деецът е бил неправоспособен и ако
деянието е извършено на пешеходна пътека. Разпоредбата е поместена като
ал.3 с посочване, че е предишна ал.2. В този смисъл препращането на чл.343а
8
ал.1 б.В не буди съмнение, че се отнася за ал.3 на чл.343, вместо ал.2 на този
член. Същевременно чл.343а б.В не е претърпял промени от бр.92/2002г. на
ДВ и визира облекчаване на отговорността на дееца, ако е оказал помощ след
деянието, дори да е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от
едно лице, но без други квалифициращи белези. Т.е. законодателното условие
за приложението й е единствено този резултат, макар и по-тежък, но при
липсата на останалите такива от квалифицираните белези на деянието –
употребата на алкохол, на наркотици или техни аналози,
неправоспособността на водача и причиняването на ПТП на пешеходна
пътека. Законодателното решение в този смисъл е с оглед обществената
опасност, заключаваща се в поведението на дееца и оттам настъпилия
противоправен резултат. Не случайно така посочените законови промени
настъпиха вследствие агравиращата обществена непримиримост с подобни
прояви, в които се оглежда отношението на дееца към противоправния
резултат – т.е. неглижирането на правото на пешеходеца на отреденото му
място за пресичане от извършителя непосредсвено преди деянието, но поради
едва впоследствие проявена грижа, да бъде възнаграден. При обсъжданите
по-тежко квалифицирани обстоятелства поотделно или кумулативно -
управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици, без СУМПС
и на пешеходна пътека, може да се говори за утежняване на противоправния
резултат именно, защото извършителят се е поставил сам в такава ситуация –
качил се е да управлява МПС след като е пил и/или се е дрогирал, бил е
неправоспособен или е блъснал пешеходец на място, където изрично на
последния е дадено това предимство и за което водачите на МПС следва да са
особено осторожни. Казано с други думи, без жилейски и правен смисъл е
разрешението да бъде блъснат човек на място, където той има право да се
движи приоритетно, а след това за оказаната му помощ, деецът да бъде
бонифициран. В същия ред на мисли е абсолютно безпредметно въздигането
на квалифициращ признак причиняването на ПТП на пешеходна пътека, за
който няма да има никаква превенция, след като тежестта му ще се
неутрализира с прилагането в същата хипотеза на чл.343а от НК. В изложения
смисъл и окръжният съд намира за неоснователно отправеното от защитата
искане за преквалифициране на деянието.
Формирайки вътрешното си убеждение по чл.14 от НПК, вследствие
издирената обективна истина /чл.13 НПК/ и при решаване на въпросите по
9
чл.102 от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно е стигнал до
извода, че подсъдимият е извършил вмененото му престъпно поведение при
непредпазливост в по-леката форма на вината - небрежност. Такова е
твърдението и в обвинителния акт. Според настоящия въззивен състав,
първата инстанция правилно е приложила материалния закон. Ясно е
обоснована липсата на законодателна възможност за прилагане на
разпоредбата на чл.343а ал.3 от НК за деяния, причинени на пешеходна
пътека. Същевременно правилно са били отчетени от първостепенния съд
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
свързани с личността на подсъдимия и действията му непосредствено след
настъпилото ПТП. И за настоящия съд оказаната помощ от подс.Г. напълно
покрива установените от закона и практиката критерии за оказване помощ на
пострадало от ПТП лице. При собствена проверка на приобщената по делото
доказателствена маса, кредитирана и обсъдена от ПРС, настоящият съд
достигна до същите изводи за авторството, вината и отговорността на
предаденото на съд лице с единствената корекция относно параметрите на
наказанието лишаване от права.
За да стигне до извода за адекватност и справедливост на
определеното от първостепенния съд наказание лишаване от свобода са били
подложени на верен анализ всички релевантни обстоятелства, визирани от
законодателря в разпоредбите на чл.54 - 55 от НК. Обосновано съдът е
наложил наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от
НК, отчитайки наличието на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство – стореното от Г. всичко възможно за оказване помощ на
пострадалата. Това е обяснимо, предвид обсъдената по-горе невъзможност за
преквалифициране на деянието в по-леко наказазуемо. Доказателствените
факти по делото установяват, че подсъдимият веднага след настъпилото ПТП
е откарал свид.Д. в медицинско заведение за оказване на медицинска грижа,
преди това е започнал за сигнализира на национален спешен тел.112. Наред с
това подсъдимият е с изключително добри характеристични данни. По този
начин е определено наказанието лишаване от свобода в размер на пет месеца
лишаване, което въззивният съд намира за законосъобразно. Въпреки това
съпътстващото го наказание лишаване от право да управлява МПС първият
съд е завишил почти двойно, налагайки такова в размер на 9 месеца. В
настоящия случай липсва причина за подобно драстично диференциране на
10
двете наказания, при едни и същи смекчаващи отговорността обстоятелства.
Стореното завишаване би било резонно, ако виновният извършител на ПТП
се очертава като не така примерен водач на МПС. В случая обаче, Г. Г. не е
наказван по административен ред за нарушения по транспорта, а същият е
дългогодишен водач на МПС. Отчитайки тези обстоятелства, наред с
изминалия тригодишен период от време от датата на ПТП и факта, че в
съдебно заседание коментираният дисбаланс е отчетен дори от пострадалото
лице с обективирано желание отговорността на подсъдимия да бъде смекчена.
По този начин настоящият съд намира, че наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК
следва да бъде коригирано чрез намаляването му до размера на наложеното
от РС Пловдив наказание лишаване от свобода. В този смисъл така
отправеното от защитата искане се явява частично основателно. Както се
посочи по-горе, наказанието лишаване от свобода е правилно
индивидуализрано от първата съдебна инстанция и липсва основание за
намаляването му. Същевременно наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК не може
да бъде по-ниско от наказанието по чл.37 ал.1 т.1а от НК по арг.на чл.49 ал.2
от НК / ППлВС 1/83г. т.6 б.Б/. От друга страна, настоящият казус не разкрива
нужда с оглед целите на наказанието подсъдимото лице да бъде лишено от
право да управлява МПС за срок над 5 месеца. Мотивирането на наказание от
този вид в размер на 9 месеца от проверявания съд се изразява в общо и
декларативно позоваване на характеристиките на всяко наказание по
транспорта с пострадал пешеходец без да е съобразено със спецификата на
конкретния случай. На следващо място отразената от първия съд
необходимост от повишено внимание на пътя при приближаването на
пешеходна пътека от една страна са включени в състава на деянието, а
нуждата от превъзпитание в тази насока на извършителя може да се постигне
адекватно с оглед целите по чл.36 от НК с наказание от пет месеца лишаване
от права, наред с което то ще започне да се изпълнява след повече от три
години от причиняване на ПТП.
Контролираният съд правилно се е разпоредил с разноските по
делото, като ги е възложил в тежест на подсъдимия. РС частично е оправдал
подс.Г. за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, за което липсва протест. В
депозираната жалба също не се сочат пороци, свързани с
наказателнооправдателната част от първоинстанционния съдебен акт, такива
служебно не се съзират и от настоящия съд, при все, че оправдателната
11
присъда е отражение на реализирано в пълнота право на защита на
предаденото на съд лице. Не се спори, но е и законосъобразно приложението
на чл.66 от НК относно наказанието лишаване от свобода на подс.Г. с
минималния изпитателен срок от три години. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Така мотивиран, Окръжен съд Пловдив намери, че в гореизложения
смисъл следва да бъде изменена обжалваната присъда и на основание чл. 337
ал.1 т.1 и чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 138 от 27.06.2022г., постановена по НОХД №
104 / 2022г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, като НАМАЛЯВА
наложеното на подс.Г. П. Г. наказание лишаване от право да управлява МПС
на ПЕТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12