Решение по дело №667/2022 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 938/25.5.2022г.

 

Град Пловдив, 25.05.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора  година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

                           Членове: Георги Пасков

Мария Николова

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 667 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.М.А. *** срещу решение № 132 от 14.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 4804 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-1030-005587 от 15.06.2021 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отменя на обжалваното решение и на наказателното постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН, описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност и с какъв точно автомобил, индивидуализиран в марка, модел и регистрационен номер, е извършил нарушенията, за да се разбере категорията на автомобила, като възраженията на жалбоподателя в тази насока са преценени като неоснователни. Според районния съд нарушенията са квалифицирани правилно по чл.137а, ал.1 и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, както и правилно са били определени административните наказания по вид и размер, които наказания са фиксирани от закона и не подлежат на редуциране от страна на съда. Безспорно според районния съд нарушенията са установени от обективна и субективна страна, като по отношение на първото нарушение не се сочат доказателства за наличие на някое от основанията по чл.137а, ал.2 ЗДвП, които изключват отговорността. При извършената служебна проверка районният съд не е открил съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни.

Материалният закон е приложен правилно. Неоснователно е възражението, че в АУАН и в наказателното постановление нарушенията не са описани подробно. Напротив, както правилно е отбелязал това районният съд, в достатъчна степен ясно, точно и пълно е направено описанието. Макар и лаконична, фактическата обстановка е в достатъчна степен конкретна, не предполага никакво съмнение относно деянията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Противно на заявеното от касатора, административнонаказващият орган е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението за извършените нарушения. При доказателствена тежест за касатора да обори фактите, установени и описани в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, от негова страна не са били ангажирани никакви доказателства за оборване на тази законова презумпция. В този смисъл изборът на процесуално поведение е право на страните в процеса, но липсата на активност в представянето на доказателства, които са в тежест на съответната страна, не може да се тълкува като нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо, правилно и обосновано следва да се остави в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 14.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 4804 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.