Р Е
Ш Е Н
И Е № 260002
гр.
Пловдив, 09.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на тридесети
октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ П.
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА-СТАНЧЕВА
с участието на секретаря Стефка Тошева,
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. №*28/2019 г. по описа
на ПАС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.В.Н.
чрез процесуалния й представител адвокат М.И. против решение №*327/05.11.2018 г., постановено по гр.д. №*061/2017
г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с., в частта, в която е
отхвърлен искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Жалбоподателката твърди, че решението в
тази част е неправилно, незаконосъобразно и противоречиво по изложените в
жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да
постанови друго решение, с което да уважи иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради неизпълнение на задълженията от длъжниците по него. Оспорва
подадената от Т.Я. и Г.Я. насрещна въззивна жалба. Претендира направените пред
двете инстанции съдебни разноски.
Постъпила е насрещна въззивна
жалба от Т.А.Я. и Г.Ж.Я. чрез процесуалния им представител адвокат А.Н. против
същото решение в частта, в която е отхвърлен насрещният иск за допускане на
трансформация на задължението им за гледане и издръжка в неговия паричен
еквивалент по 270 лв. месечно за периода 02.04.2018 г. – 13.09.2018 г.
Жалбоподателите считат, че решението в тази част е неправилно, необосновано,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие на
материалния закон поради това, че от момента на сключването на договора до
април 2017 г. те са изпълнявали задължението си към Н. Н. точно, след което до
смъртта й били поставени във фактическа невъзможност да изпълняват поетото с
договора задължение, поради което те предприели действия по трансформиране на
задължението им в парична престация, като молят съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи предявения иск. Претендират разноски за настоящата
инстанция.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбите са
подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право
на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и
същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявения от Н. П.Н. против Т.А.Я. и Г.Ж.Я. иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор от 07.12.2016 г. за
прехвърляне правото на собственост върху два недвижими имота в гр. А.,
Пловдивска област срещу задължение за издръжка и гледане, като в срока за
отговор ответниците са предявили насрещен иск за трансформация на натуралното им
задължение в парично. Ищцата твърди, че с договор от 07.12.2016 г. прехвърлила
на сестра си Т.Я., която в този момент била в граждански брак с Г.Я., два
самостоятелни обекта с идентификатори ****************и ****************, и
двата по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., Пловдивска
област, първият с предназначение жилище, а вторият – гараж, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, срещу поемане на задължение от страна на
приобретателката да я гледа и издържа до края на живота й, а прехвърлителката
си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имотите. В
исковата молба се твърди също, че след сключване на договора отношенията между
страните се влошили, всички обещания за нормално отношение, грижа и издръжка
отлетели, здравословното състояние на Н. силно се влошило, а първата ответница
й крещяла за всичко, обиждала я, манипулирала и заплашвала, ищцата се
стресирала, били й отнели златните накити и счита, че е била упоявана със силни
лекарства, а по-късно я убедили да прехвърли цялото си имущество и
спестяванията на сестра си, в този период живяла в селото на ответниците, въпреки
че предпочитала да бъде в собствения си дом. На 02.04.2017 г. отишла в дома на Г.Н.,
нейна осиновена дъщеря, чието осиновяване по-късно било прекратено, тя я завела
на психиатър, който й предписал лекарства, от които се почувствала по-добре, но
въпреки това ищцата твърди, че е в тежко здравословно състояние, има нужда от
грижи и спокойствие, не желае да се връща при сестра си, а иска да живее в А.,
където винаги е живяла, със семейството на осиновената си дъщеря Г., като получаваната
от нея пенсия е недостатъчна, за да покрие необходимите й средства за издръжка.
Доколкото Я. е получила по силата на договора имот с висока пазарна стойност, а
не е изпълнила поетите към прехвърлителката нравствени и икономически
задължения, Н. моли съда да постанови решение, с което да развали сключения
договор поради неизпълнение на задълженията по него от страна на ответниците. Оспорва
предявения от Т.Я. и Г.Я. насрещен иск и моли съда да го отхвърли.
В хода на
първоинстанционното производство Н. Н. е починала и е била заместена от Г.Н. като
неин наследник по завещание от 10.04.2017 г., като последната също моли да бъде
уважен предявеният иск за разваляне на договора и да бъде отхвърлен насрещният
иск за трансформиране на натуралното задължение в парично. Претендира направените
по делото разноски.
Ответниците Т.Я. и Г.Я. оспорват
иска като неоснователен и недоказан и молят съда да го отхвърли. Твърдят, че са
изпълнявали задълженията си по договора, тъй като от есента на 2014 г. Н.
живяла постоянно в техния дом в с. В., Х. област, те я гледали и издържали,
осигурявали й всичко необходимо за задоволяване на цялостното й съществуване, а
след сключване на договора отношенията им продължили по същия начин до деня, в
който ищцата отишла на гости на осиновената си дъщеря Г. и под нейно влияние
коренно се променила и не се върнала обратно в с. В., като те били във
фактическа невъзможност да се грижат за нея и започнали да й изпращат по 270
лв. месечно, включително за остатъка от април 2017 г. Предявяват насрещен иск
за трансформиране на задължението им в неговия паричен еквивалент – по 270 лв.
месечно, платимо до 25-то число на текущия месец, тъй като са във фактическа невъзможност
да се грижат непосредствено за прехвърлителката поради виновна забава на
кредитора, като с оглед смъртта на ищцата в хода на първоинстанционното
производство съдът е приел да разгледа този иск до датата на смъртта на Н. Н.
/13.09.2017 г./. Претендират направените по делото разноски.
С обжалваното решение са
отхвърлени предявените два иска - първоначален
и насрещен иск, Г.Н. е осъдена на заплати на Т.Я. и Г.Я. общо 1 025 лв.
разноски, а Т.Я. и Г.Я. са осъдени да заплатят на Г.Н. общо 11,85 лв. разноски.
Решението е обжалвано от страните
изцяло и в своята цялост то е предмет на въззивното производство.
При служебната проверка на
решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи
неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на
обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно
чл. 269 ГПК и ТР №*/09.12.2013 г. по тълк.д. №*/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
С определение в съдебно заседание
на 08.04.2019 г., постановено по настоящото гражданско дело, е спряно
производството по него до приключване на гр.д. №*04/2019 г. по описа на Районен
съд – А. с влязъл с сила съдебен акт.
С влязло в сила решение №*60361/08.11.2021
г., постановено по гр.д. №*04/2019 г. по описа на А.ския районен съд, са
отхвърлени предявените от Т.А.Я. против Г.В.Н. искове за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 10.04.2017 г. от Н. П.Н. като
противоречащо на чл. 42, б. „б“, пр. 2 от ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН и за
унищожаемост на същото саморъчно завещание на Н. Н. като противоречащо на чл.
43, ал. 1, б. „а“ от ЗН.
След влизане в сила на посоченото
решение и при наличие на действително саморъчно завещание от Н. Н. от
10.04.2017 г. въпросът за активната процесуална легитимация на жалбоподателката
Г.Н. е безспорен, като тя като наследник по завещание на Н. Н. е встъпила в
процесуалните й права да иска разваляне на договора за издръжка и гледане от
07.12.2016 г.
По първоначалния иск по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД:
С договор от 07.12.2016 г.,
сключен с н.а. №***, т. 2, рег. №****, н.д. №*99/2016 г. на нотариус Е.Н.с рег.
№***и с район на действие района на Районен съд – А., Н. П.Н. е
прехвърлила на Т.А.Я. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************по КККР на гр. А.,
Пловдивска област с предназначение жилище и самостоятелен имот в сграда с
идентификатор **************** по КККР на гр. А., Пловдивска област с
предназначение гараж, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот за двата
имота,
срещу поемане на задължение от страна на приобретателката да гледа и издържа прехвърлителката
до
края на живота й, а последната си е запазила правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху имотите по договора.
Не се
спори между страните по делото, а това е било прието за безспорен факт и с
определение от съдебно заседание на 22.05.2018 г. в първоинстанционното
производство, че към този момент Т.Я. е била в граждански брак с Г.Я., поради
което прехвърлените недвижими имоти са придобили статут на съпружеска
имуществена общност.
Договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане
е двустранен и възмезден договор, като прехвърлянето на правото на собственост
върху вещта настъпва по силата на самия договор, сключен в изискуемата форма
/чл. 24, ал. 1 от ЗЗД/, а насрещната престация при задължение с продължително
изпълнение /каквото е уговореното/ следва да започне в момента на сключване на
договора, освен ако страните не са определили друг падеж на това задължение.
От граматическото и логическото тълкуване
на договора не може да се направи извод, че престацията на приобретателката
включва и положени от нея грижи преди сключване на договора, а са уговорени такива
само занапред, поради което не следва да се обсъжда твърдението на Я., както и събраните в тази връзка
доказателства, че повече от две години преди този момент те са издържали и
гледали Н..
Следователно задължението на
първата ответница да издържа и гледа прехвърлителката е възникнало със
сключване на посочения договор, като към този момент тяхната действителна воля
за характера на дължимите престации е била ясна за съконтрахентите и те са
постигнали съгласие по всички съществени клаузи на договора.
Съдът намира, че фактът, че Н. е
живяла в дома на сестра си в с. В. преди сключване на процесния договор има
значение единствено за извършване на преценка дали тя се е съгласила
местоизпълнението на задължението, което не е определено изрично в договора, да
бъде на това място, а не в обичайното й местоживеене ***, което обстоятелство
въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема за установено.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че самият договор не съдържа конкретни и точни уговорки между
страните какъв да бъде обемът
на грижите и издръжката, дължима от ответницата, поради което следва да се приеме,
че приобретателката се е съгласила да предостави на прехвърлителката всички грижи, необходими за нормалното й съществуване
чрез осигуряване на подходящи условия за живот и
поемане на всички преки и непосредствени грижи за нея, както и всички разходи за задоволяване на нуждите й, като ответницата е длъжна да изпълнява
задълженията си добросъвестно и с грижата на добър стопанин.
Периодът, в който трябва да се
прецени дали е било изпълнявано точно задължението на приобретателката, е от
07.12.2016 г. /когато е сключен договорът/ до 13.09.2017 г. /когато
прехвърлителката е починала/. Този период следва да се раздели на два
подпериода – от 07.12.2016 г. до 02.04.2017 г. и от 02.04.2017 г. до 13.09.2017
г.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че Т.Я. е изпълнявала точно задълженията си през
първия посочен подпериод.
От показанията на свидетелите Д.Д.и
Х.Ж., които като непротиворечиви и отразяващи техни преки и пълни впечатления
от живота на Н. по това време съдът кредитира, се установява, че след
23.09.2015 г. /но за целите на процеса и изследване дали е изпълнявано
задължението на приобретателката - след 07.12.2016 г./
прехвърлителката по собствено желание отишла да живее в с. В. при сестра си Т.Я.
с намерението последната да я гледа, тъй като тя живеела сама, не искала да готви само за себе си и
се чувствала самотна, понякога се връщала за малко в А., от този момент тя
живеела нормално, била облечена добре, физически била добре, тя и Я. спели на
ъглови легла в кухнята, а Г.Я. се преместил на приземния етаж, битовите условия
в къщата на ответниците били нормални, в нея имало вътрешен санитарен възел, Т.
се грижила за сестра си, правила й закуска и вечеря, грижила се за прическата
й, водила я на лекари и в болница, купувала й лекарствата за деменция,
предписани от лекар от А., а Н. ги пиела редовно, защото преди била аптекар и
знаела, че трябва, а тя споделяла със св. Д., с когото често си говорила, че е
добре, че е доволна и никога не казвала, че иска да заведе дело против сестра
си или да се оплаква от храната, като винаги била усмихната и си говорела със
съседите.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Р.М.в тази част доколкото самият той признава, че от края на 2015 г. до
април 2017 г., когато Н. Н. е живяла при сестра си, той не я е виждал лично, а
само от познати чувал, че Н. и Т. са идвали в А., но те не са посещавали къщата
на Г.Н., с която свидетелят живее на съпружески начала, а единственият път,
когато той я е срещнал, било през януари 2017 г., когато тя говорила с Г. по
телефона и казала, че е добре, но се чували крясъците на Т., те отишли до с. В.
и констатирали, че Н. Н. нямала нищо общо с човека, който била през 2015 г., тъй
като била отслабнала и отговаряла с едносрични думи.
Тук следва да се посочи, че към
този момент прехвърлителката вече е била със сериозен здравословен проблем,
който влияел негативно както на физическото, така и на психическото й здраве,
което се установява както от показанията на свидетеля И.С./лекар-невролог и
психиатър, лекувал прехвърлителката/, така и от приетата по делото етапна
епикриза от 09.08.2017 г. /л. 68 от първоинстанционното производство/, в която
се обсъжда здравословното състояние на първоначалната ищца за 3 години назад и
се посочва, че тя е имала паметови нарушения, станала постепенно
дезориентирана, а понякога - напрегната и неспокойна, не можела да познава
близките си, т.е деменцията е съществувала отпреди сключване на договора, но
болната е била наблюдавана и лекувана от д-р С., а прегледите и лечението са
били отразени в издадени рецептурни бланки и в рецептурната книжка /л. 40 и л.
67 от същото дело/.
Според свидетеля С. първото
посещение на Н. Н. при него като невролог било на 14.01.2016 г., а следващите
посещения - на 08.02.2016 г. и на 19.10.2016 г., трите пъти придружавана от
сестра си, впоследствие била още три пъти - на 05.04.2017 г., на 02.05.2017 г.
и на 18.07.2017 г., придружавана от дъщеря си, като първото посещение било по
повод световъртежни кризи и забравяне на близки събития, лекарят й назначил
лекарства – „Кавентон“ и „Мемигмин“, а при второто посещение поставената
диагноза била „Световъртеж от централен произход, смесени корова и подкорова
съдова деменция. Мозъчно-съдова болест“, били извършени изследвания -
компютърна арсеална томография и липиден профил и назначени „Сортикстатин“ и
„Есобел“, който е антидепресант; на всяко от посещенията пациентката и
придружителката й идвали с лекарствата и предписанията му били спазвани; неврологът
направил изследване за наличие на витамин В12 в организма, което при деменция било
задължително, и предписал „Ноотропил“ за сърдечно-съдовата болест, „Росвера“,
еднотипно с „Русокард“, необходимо при нарушен липиден профил, както и
„Кавентон“ за съдо-разширяващ ефект и подобряване приемането на кислорода от
мозъчната клетка; свидетелят обяснявал, че хора с такива заболявания трябва да
бъдат обгрижвани, да им се дават лекарствата постоянно и да има човек до тях, тези
лекарства не били сменяни, били назначени още в началото на лечението,
последното изследване със скенер било предписано на 18.07.2017 г., когато било
последното посещение при лекаря, необходимо за освидетелстване пред ТЕЛК, но
лекарят не знае кога е направено, до април 2017 г. Н. Н. имала
дискоординационен синдром, а след май 2017 г. – атаксиев синдром, първият от
които може да се дължи на други заболявания, при него не може да се говори за
влошаване положението на пациента, а при втория има проблем на задно-черепната
ямка и вече показва, че има проблем, като пациентката и придружителите й никога
не споделяли с лекаря за финансови затруднения във връзка с лечението.
В показанията на свидетелите А.Т.и
А.Н.не се установяват конкретни обстоятелства за посочения период, като
последният единствено знае, че Н. Н. е ходила при сестра си и се е връщала в А..
На база на събраните по делото
доказателство следва да се приеме за установено, че след сключване на процесния
договор на 07.12.2016 г. до 02.04.2017 г. страните по договора са живели в
добри отношения и спрямо Н. Н. са били полагани необходимите грижи, като тя е
била издържана и гледана.
Не се спори по делото, а това се
установява и от събраните по делото доказателства /вж. показанията на
свидетелите Т., Н., М., Д. и Ж./, че на 02.04.2017 г. Н. Н. решила да посети осиновената
си дъщеря Г. в А. по повод рождения ден на сина й и да остане няколко дни на
гости там, като св. Д. я взел от с. В. и я закарал в А., по-късно тя решила да
остане трайно там, а според свидетеля Д. в този момент Н. била адекватна и
лично му се обадила, че иска да отиде да види внука си и да му купи колело.
Установява се също /вж. показанията
на св. Т., Н., М./, че след този момент Г.Н. се грижила за първоначалната ищца,
докато последната почине, като й купувала храна, водила я на различни лекари
/невролог, психиатър/, било й направено рентгеново изследване, тя била много
отслабнала и болна, бъркала някои думи, понякога идвала на себе си, а понякога
губила съзнанието си, имала нужда от постоянни грижи, три седмици след
пристигането си в А. се подобрила и започнала да говори нормално, но
впоследствие състоянието й се влошило, залежала се около месец и после починала,
като на свидетеля Н. не е известно дали първата ответница е помагала на Г.Н. да
гледа ищцата, докато е живеела в А., а свидетелят М. /живеещ на съпружески
начала с новоконституираната ищца/ твърди, че Т. не е помагала с парични
средства или лична помощ за грижите към Н. Н., докато тя живеела при дъщеря си.
От показанията на свидетелите Т.
и М. е видно, че на 15.04.2017 г. в къщата на Г.Н. пристигнали Т.Я. и съпругът
й, за да вземат Н., но Г. им казала, че майка й не иска да ги види и те не я
видели, Т. вдигнала голям скандал, защото искала да се срещне със сестра си, но
мъжът, с когото Г. живеела, й казал да не правят сценки и че ще се разберат в
съда, самата Н. изпаднала в истерия, а след това ответниците плащали на Н. по
250 лв. месечно, но Г. не ги теглила /св. Т./.
Според свидетеля М. пред март
2017 г. Н. изтеглила всичките си спестявания в „Д**“ АД и „У.“ АД и те
постъпили по сметка на Т.Я., а през май първоначалната ищца плачела и казвала
как сестра й откраднала целия й живот, че й давала лекарства, непрекъснато я
боляла главата, повръщала и съжалявала, че не можела да подари на внучка си къщата,
т.е. процесния имот, за сватбата й, не искала да се връща при сестра си и я
било страх от нея; пенсията на Н. била около 340 лв. и почти половината от тях
/около 150 лв./ отивали за лекарства, като след смъртта й Г.Н. не уведомила
първата ответница за това и тя не присъствала на погребението.
Свидетелят Д. твърди, че ходил да
види Н. Н. *** един път месечно – през май, юни и юли, тя била отслабнала
физически, с акъла била все по-зле, единия път, когато го изпращала, тръгнала
да излиза през прозореца вместо през вратата, а последния път била безразлична,
не му казала дори довиждане, била много слаба и се виждало, че няма да я бъде, Г.
й намалила лекарствата наполовина, но свидетелят не знае кой е взел решението
за това, а при посещенията му в А. Г.Н. все говорила, че сестра й я е ограбила
и не давала да се издума дума за връщане на Н., последната въобще нямала думата
и не е коментирала пред свидетеля отношенията със сестра си.
Видно от постановление от
21.09.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – А., тя е образувана по
сигнал от Т.Я. с оглед данни за извършено престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК
за това, че Н. Н. е държана против волята й в жилището на Г.Н. *** и по този
начин е лишена противозаконно от свобода, като е отказано да бъде образувано
досъдебно производство.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че след 02.04.2017 г. /когато Н. Н.
отишла в А. при осиновената си дъщеря по повод рождения ден на сина й/ до 13.09.2017
г. /когато е починала/ приобретателката по алеаторния договор и съпругът й не
са изпълнявали поетите от тях задължения по него, като не са полагали
непосредствени грижи за прехвърлителката и не са я гледали.
От друга страна съдът намира за
основателно възражението на ответниците, че за този период те са били в
обективна невъзможност да изпълняват задълженията си поради забава на
кредитора, доколкото Н. е отишла да живее при Г.Н. и въпреки настояването на
ответниците да се върне при тях и безуспешния опит в началото на май 2017 г. да
говорят с нея и да я убедят за това, тя отказала, без по делото да е установено
неточно или непълно изпълнение на задълженията на ответниците за предходен
период, като по този начин кредиторът неоправдано не е приел предложеното му от
длъжниците изпълнение и не е дал необходимото съдействие, без което те не биха
могли да изпълнят задължението си.
Това, че към 28.04.2017 г. Н. Н.
не е желаела реално изпълнение на договора, а е искала неговото разваляне, се
установява и от факта, че на тази дата тя е подала исковата молба, по която е
образувано настоящото производство.
От приетите в първоинстанционното
производство операционна бележка от 26.06.2017 г. /л. 39 от делото на окръжния
съд/, извлечение от банковата сметка на Н. Н. в „Банка Д**“ ЕАД /л. 126/ и
операционни бележки /л. 134 и л. 135/ се установява, че на 26.06.2017 г., на
04.07.2017 г., на 09.08.2017 г. и на 12.09.2017 г. Т.Я. е превела по сметка на Н.
Н. съответно сумите 520 лв., 540 лв., 270 лв. и 270 лв. с посочено основание:
издръжка за април 2017 г. и май 2017 г. по договор за гледане и издръжка, съответно
издръжка за юни 2017 г. и юли 2017 г., както и за август 2017 г. за септември
2017 г.
По делото няма данни за други
извършени плащания от ответниците в полза на първоначалната ищца преди 26.06.2017
г., както и доказателства за това, че последната е приела изпълнението,
теглейки изпратените й суми.
Тук следва да се отбележи, че
първото от посочените плащания от страна на Я. е месец след като ответниците са
получили преписи от исковата молба /на 26.05.2017 г./, от които са били наясно
с изричното и недвусмислено желание на Н. Н. да развали договора, съответно за
невъзможността им да изпълняват задълженията си в натурален вид, но те не са
предприели действия по изпълнение на паричното си задължение, изпращайки
парични средства на прехвърлителката в по-ранен момент, и не са направили
искане за пълното трансформиране на натуралното задължение в парично такова.
Ирелевантни по спора във връзка с
предмета на доказване, свързан с изпълнение на задълженията от страна на
приобретателката на поетите от нея задължения по алеаторния договор, са
обстоятелствата дали първата ответница е взела златните накити на сестра си,
дали е изтеглила парите от банковите й сметки и прехвърлила в свои собствени,
дали е взела ценни движими вещи от дома на първоначалната ищца в гр. А., както
и дали и при какви условия Н. Н. е прехвърлила на трето лице други свои недвижими
имоти, поради което съдът не следва да обсъжда събраните доказателства за
установяване на тези обстоятелства.
При съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства съдът намира, че след сключване на процесния
договор на 07.12.2016 г. до 02.04.2017
г. приобретателката е изпълнявала поетите задължения към прехвърлителката, като
до този момент последната е живяла в къщата на ответниците в с. В., Х. област,
където е отишла по собствено желание и където й били създадени добри битови
условия, те извършвали всички непосредствени грижи за нея като готвене,
чистене, осигуряване на дрехи, условия за лична хигиена, водене на лекари,
купуване на лекарства и контрол за редовното им приемане, както и поели
паричните разходи за задоволяване на нуждите й, а самата Н. казвала на
съседите, че е добре и е доволна от сестра си, като никога не се оплаквала от
храната или от другите предоставени й грижи.
След
посочената дата обаче до смъртта на прехвърлителката на 13.09.2017 г. натурални
грижи за нея не са били полагани поради неприемането им от страна на Н. Н.,
както и не й е била давана издръжка за периода 02.04.2017 г. - 26.06.2017 г.,
въпреки че ответниците са знаели повече от месец и половина преди това, че тя
няма намерение да се върне да живее при тях, а в същото време има нужда от
такава.
Безспорно
е, че за да бъде изпълнено задължението за гледане в натурален вид, се изисква
съдействие от страна на кредитора, а в случай на недаване на такова, длъжникът
има право да трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен
еквивалент и да изпълнява задължението си, като заплаща необходимата сума по
установения ред /вж. ТР № 96/1966 г. на ОСГК на ВС/.
Липсата
на съдействие от страна на кредитора обаче не освобождава автоматично длъжника
от задълженията му по алеаторния договор, като той е длъжен да осигурява на
прехвърлителя необходимите за живот грижи, гледане и издръжка в натура или в
пари всекидневно и в пълен обем, доколкото те са жизнено важни за неговото
оцеляване, а ако не може да ги изпълнява в натурален вид, длъжникът трябва да предложи
веднага изпълнение в пари, осигурявайки възможност те да постъпят в
патримониума на кредитора чрез превод по негова сметка в банкова институция или
по друг подходящ начин, без да чака съдебно решение за трансформация, доколкото
чрез него евентуално ще се постигне трансформиране на задължението от натурално
в парично, но за в бъдеще и чрез него не може да се заличи неизпълнението на задължението
договора за предходен период, т.е. от датата на неизпълнението /в случая
02.04.2017 г./ до по-ранната от двете дати - предявяване на насрещния иск или изплащане
на първата сума по банков път /в случая това е 26.06.2017 г./.
При
преценка на това дали длъжникът е изпълнявал задължението си, поето по
процесния договор, отчитайки липсата на конкретно описание в него и при
приложение разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, следва да се приеме, че целта на
договора е била чрез поетите натурални грижи да се задоволяват всички битови и
житейски нужди на прехвърлителката, които, ведно с уговорената издръжка, дължима
в пълен обем, независимо от това дали продавачката има собствени средства, да й осигурят нормален живот.
В
настоящия случай съдът приема за установено, че за периода 02.04.2017 г. –
26.06.2017 г. поетото от Т.Я. по договора задължение да издържа и гледа Н. Н. не
е било изпълнявано, като на прехвърлителката не са били осигурявани никакви
грижи и не е давана издръжка, независимо от това, че тя е била възрастна и
болна жена и е имала нужда от такива ежедневно, в т.ч. да й бъде осигурявана
храна, дрехи, лекарства, поддържане на лична хигиена и грижа за домакинството
или заместваща парична престация, с която тя да си ги осигури, поради което е
налице пълно неизпълнение на задължението на приобретателката по алеаторния
договор за този период. Това от своя страна мотивира извод за възникване
възможност на кредитора да иска разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 2
от ЗЗД, т.е. без даване на подходящ срок за изпълнение, доколкото задължението
по алеаторния договор е такова, че трябва да се изпълнява всеки ден, постоянно
и без отлагане, тъй като е свързано със задоволяване на основни нужди на
прехвърлителя в уговореното време, а забавата не може да бъде компенсирана по
никакъв начин в бъдеще.
Неоснователно
е възражението на ответниците за приложимост на разпоредбата на чл. 87, ал. 4
от ЗЗД, според която разваляне на договор не се допуска, когато неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора, тъй като
при действие на договора от малко повече от 9 месеца /07.12.2016 г. –
13.09.2017 г., когато със смъртта на прехвърлителката е прекратен/ пълното
неизпълнение на задължението е повече от 2 месеца и половина /02.04.2017 г. –
26.06.2017 г./, като предвид спецификата на престацията и важността й за съществуването
на кредитора този период е продължителен.
Предвид
гореизложените мотиви съдът намира, че искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като договорът бъде
развален поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част.
При
уважаване на първоначалния иск поради виновно неизпълнение на договорно задължение
от страна на ответниците предявеният от тях иск за трансформиране на
натуралното им задължение в парично е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, а решението на окръжния съд като законосъобразно следва да бъде
потвърдено в тази част.
Предвид
уважаването на първоначалния иск и отхвърляне на насрещния иск от настоящата
инстанция следва да бъде отменено решението в частта, в която Г.Н. е осъдена да
заплати на Т.Я. и Г.Я. общо сумата 1 025 лв. разноски в първоинстанционното
производство, както и да потвърдено решението в частта, в която ответниците са
осъдени да заплатят на Г.Н. 11,85 лв. разноски в производството пред окръжния
съд и те следва да бъдат осъдени да й заплатят допълнително 11,85 лв. разноски
за това производство.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на адвокат М.И. като процесуален представител на новоконституираната
ищца сумата 3 571 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за
въззивното производство за предоставената й безплатна правна помощ, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №*/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 2 от ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 71, ал. 2 от ГПК следва да бъдат
осъдени ответниците да заплатят държавна такса по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
дължима първоначално от ищцата, в общ размер на 547,80 лв., от които 365,20 лв.
за първоинстанционното и 182,60 лв. за въззивното производство.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №*327/05.11.2018
г., постановено по гр.д. №*061/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХ
гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. П.Н., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от
наследника си по завещание Г.В.Н. от гр. А., Пловдивска област, ул. „К.М.“ №*,
ЕГН ********** против Т.А.Я.,
ЕГН ********** и Г.Ж.Я., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:***, офис ***
/чрез адв. А.Н./ иск за разваляне поради неизпълнение на договор от 07.12.2016
г. за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
материализиран в н.а. №***, т. 2, рег. №****, н.д. №*99/ 2016 г. на нотариус Е.Н.с
рег. №***и с район на действие района на А.ския районен съд, както и в частта,
в която Г.В.Н. е осъдена да заплати на Т.А.Я. и Г.Ж.Я. общо сумата 1 025
лв. разноски в производството, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ поради виновно
неизпълнение от страна на приобретателката Т.А.Я. договор от 07.12.2016 г. за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
материализиран в н.а. №***, т. 2, рег. №****, н.д. №*99/ 2016 г. на нотариус Е.Н.с рег. №***и с район
на действие района на А.ския районен съд, с който Н. П.Н.,
ЕГН ********** е прехвърлила на Т.А.Я., ЕГН **********, която в този момент е
била в граждански брак с Г.Ж.Я., ЕГН **********, правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****************по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. А., Пловдивска област, с адрес: гр. А., ул. „СВ.В.“
№**, който е изграден в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор *************,
предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ 116 кв.м., ведно с
избено помещение №* и избено помещение № 4, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както
и самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., Пловдивска област, с
адрес: гр. А., ул. „СВ.В.“ №**, който е изграден в сграда №*, разположена в
поземлен имот с идентификатор *************, предназначение: гараж в сграда, с
площ по кадастрален регистър 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, срещу
задължението от страна на приобретателката Т.А.Я. да гледа и издържа
прехвърлителката Н. П.Н. до края на живота й, като последната си е запазила
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имотите, предмет на договора.
ПОТВЪРЖДАВА решение №*327/05.11.2018
г., постановено по гр.д. №*061/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХ
гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т.А.Я., ЕГН ********** и Г.Ж.Я.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:***, офис *** /чрез адв. А.Н./, против
Н. П.Н., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от
наследника си по завещание Г.В.Н. от гр. А., Пловдивска област, ул. „К.М.“ №*,
ЕГН **********, иск за трансформиране за периода 02.04.2017 г. - 13.09.2017 г.
на задължението, поето от Т.А.Я. като приобретател по договор от 07.12.2016 г. за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран
в н.а. №***, т. 2, рег. №****, н.д. №*99/2016 г. на нотариус Е.Н.с рег. №***и с
район на действие района на А.ския районен съд, между нея и
прехвърлителката Н. П.Н. чрез заплащане
на месечна издръжка от 270 лв., както и в частта, в която Т.А.Я. и Г.Ж.Я. са осъдени да заплатят на Г.В.Н. общо сумата 11,85 лв.
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Т.А.Я., ЕГН ********** и Г.Ж.Я.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:***, офис *** /чрез адв. А.Н./, да
заплатят на Г.В.Н., ЕГН ********** *** общо сумата 11,85 лв. допълнителни разноски
за първоинстанционното производството.
ОСЪЖДА Т.А.Я., ЕГН ********** и Г.Ж.Я.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:***, офис *** /чрез адв. А.Н./, да
заплатят на адвокат М.А.И. с адрес: *** общо сумата 3 571,00 лв. /три
хиляди петстотин седемдесет и един лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г.В.Н. във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Т.А.Я., ЕГН ********** и Г.Ж.Я.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:***, офис *** /чрез адв. А.Н./, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд –
Пловдив държавна такса в общ размер на 547,80 лв. /петстотин четиридесет и
седем лева и осемдесет стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.