Р Е Ш Е Н И Е
№ 2085
гр.
Русе, 11.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4033 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.Г.К., в която се твърди, че между него и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит на
04.12.2017г., по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 6000лв. Между
страните било постигнато и съгласие за сключване на застраховка на плащанията,
като застрахователната премия бъде платена директно от кредитора на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, която сума кредитополучателят се
задължил разсрочено да възстанови на кредитора с месечните погасителни вноски
по заема. С подписването на договора, кредитополучателят се задължил да заплати
и такса ангажимент, която е в размер на 210лв. и срещу която кредиторът се
задължил да фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата била
удържана от общия размер на кредита. Цялото задължение, ведно с договорната лихва
било разсрочено на 60 равни месечни вноски в размер на по 216,45лв. всяка, като
първата погасителна вноска е с падеж 20.12.2017г., а последната на 20.11.2022г.
Общата стойност на плащанията по договора възлизала на 12 987 лв., от
която сума 6987лв. бил размера на договорната лихва.
Поради допусната от
страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни
вноски и на основание чл. 5 от Условията към договора, считано от 20.05.2018г.,
която дата представлявала падежа на 6-та погасителна вноска, настъпила
предсрочна изискуемост на всички вземания на кредитора по договора. Въпреки
липсата на договорно или законово задължение за кредитора, кредитополучателят
бил уведомен за тази предсрочна изискуемост с уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне.
Твърди се, че
ответникът като длъжник е изплатил по договора общо сума в размер на 867,00лв.,
с която била погасена договорна лихва в размер на 809,49лв. и главница в размер
на 57,51лв.
На 17.10.2018г. с
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017г., на основание чл.99 ЗЗД, първоначалният кредитор "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД прехвърлил вземанията си срещу ответника по процесния Договор
за кредит на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности, включително и лихви. В изпълнение изискването на закона и на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД, новият кредитор съобщил извършената цесия на
длъжника, за което бил изрично упълномощен от първоначалният кредитор. Пратката
се върнала в цялост, като непотърсена. Последвало второ уведомяване, което също
се върнало като непотърсено от длъжника. В условията на евентуалност ответникът
би могъл да се счита уведомен за извършената цесия и с връчване на копие от
настоящата искова молба.
Предвид липсата на
плащане от страна на ответника, ищцовото дружество депозирало заявление по
чл.410 ГПК срещу него, по което било образувано ч.гр.д. № ****/2019г. и
издадена заповед за изпълнение. С оглед това, че длъжникът депозирал
своевременно възражение срещу издадената заповед за изпълнение, се моли в
настоящото производство да бъде признато за установено, че М.Г.К. дължи на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, по издадената Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № ****/2019г. на РС – Русе, а именно: 5942,49лв. -
представляващи главница за периода от 20.04.2018г. до 20.11.2022г., по
отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 20.05.2018г.; 4497,51лв. - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 20.04.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.11.2022г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на
които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 20.05.2018г.; 715,07лв. - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 21.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи установителните искове, се моли ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество 5942,49лв., представляващи
главница за периода от 20.04.2018г. до 20.11.2022г.; 4497,51лв. договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.04.2018г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.11.2022г. (падеж на последна погасителна
вноска); 767,16лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.05.2018 г.
до датата на подаване на настоящата искова молба в съда, както и законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно погасяване на дълга. Претендират се и направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за недопустимост на предявеният иск, а в
условията на евентуалност за неговата неоснователност и недоказаност. Счита, че
не е налице валидно сключен договор за цесия, по силата на който ищецът да се
легитимира като кредитор по процесния договор за кредит. Също така твърди, че
представеният договор за цесия е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради
липса на предмет и цена. Оспорва да е уведомен за извършената цесия. В
условията на евентуалност счита, че ако дължи суми по процесния договор, то те
следва да бъдат формирани в размер на неизплатената главница по договора, ведно
със законната лихва от обявяване на предсрочната му изискуемост.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 04.12.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на кредитор
и ответника М.Г.К. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, при следните параметри: размер на кредита –
6000лв., застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ – 2016лв., такса „ангажимент“ 210лв., брой погасителни вноски 50,
размер на погасителната вноска 216,45лв., обща стойност на плащанията
12 987лв., годишен процент на разходите (ГПР) 33,60%, падеж на първа
погасително вноска 20.12.2017г., а на последна 20.11.2022г.
В чл. 5 от
Условията по договора за кредит е предвидено при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, че вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
На 27.07.2017г.
между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на купувач и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на продавач е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания. В приложение №1/17.10.2018г. към Рамковия
договор е включено и вземането по процесния договор (под №**), което е в размер
на 5942,49лв. главница, 4497,51лв. остатък от договорна лихва и 240,31лв.
остатък от лихва за просрочие или общо сумата от 10 680,31лв.
„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено да съобщи на длъжниците по реда на чл.
99, ал.3 ЗЗД от името на стария кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
извършеното прехвърляне на задълженията им.
На 20.10.2018г. и
на 19.04.2019г. новият кредиторът е изпратил от името на първоначалния кредитор
уведомителни писма до ответника, с които му съобщава извършената цесия и размера
на дълга след настъпила предсрочна изискуемост на всички вземания по договора.
Писмата са върнати като „непотърсени“.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, на 04.12.2017г. е преведена
чистата стойност на отпуснатия кредит по банкова сметка ***. Последният е
заплатил на четири пъти (последно на 17.04.2018г.) общо 867лв. в изпълнение на
задължението си по процесния договор. За периода от 20.04.2018г. до 20.05.2018г.
(датата на предсрочна изискуемост на вземането), размерът на падежиралите и не
изплатени задължения възлиза на 103,08лв. главница, 261,42лв. договорна лихва и
67.20лв. застрахователна премия.
По депозирано
заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе, по
което срещу ответника на 07.05.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми, произтичащи от процесния
договор: 5942,49 лв. главница за предоставен кредит за периода 20.04.2018г. до
20.11.2022г., 4497,51лв. договорна лихва за периода 20.04.2018г. до
20.11.2022г., 715.07лв. обезщетение за забава за периода от 21.05.2018г. до
06.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
07.05.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 273,10лв. разноски
по делото. Срещу заповедта и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение от
длъжника К..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Няма спор по
делото, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен
договор за паричен заем. Не се спори и относно параметрите му и условията при
които същият е следвало да бъде върнат, както и за размера на погасената от
длъжника сума по договора.
Според
представените и неоспорени писмени доказателства, вземането по процесния
договор е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело. Представеният рамков
договор и приложение №1/17.10.2018г. към него съдържат всички съществени
елементи на договора за цесия (страни и предмет), поради което направените от
ответника възражения срещу действителността му се явяват неоснователни.
Неоснователно е и възражението на ответника основано на обстоятелството, че
прехвърлянето на вземането не му е съобщено. Дори и да се приеме, че
изпратените до него уведомления от новия кредитор, надлежно упълномощен да
съобщи цесията от първоначалния кредитор (за което няма законова забрана) не са
породили целения ефект, то с връчването на исковата молба и доказателствата към
нея след образуване на настоящото производство, ответникът е надлежно уведомен
за цесията. Също така съгласно установената съдебна практика (прим. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г.
на І т.о. на ВКС), длъжникът може да възрази успешно за липсата на уведомяване,
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от него лице до момента на уведомяването, каквото твърдение в
случая не е налице.
Съгласно
уговореното в чл. 5 от Условията по процесния договор за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо,
или в случая на 20.05.2018г. Ищецът се
позовава на настъпила на тази дата предсрочна изискуемост, а ответникът не е
възразил срещу това твърдение и предпоставките на които се основава – липсата
на плащане на вноските за месец април и май 2018г. Именно и като предсрочно
изискуемо е цедирано вземането по договора от първоначалния кредитор на
ищцовото дружество. По тази причина, при определяне на дължимите от ответника
суми, следва да се приеме, че
задължението му по договора трябва да се определи при настъпила на посочената дата
предсрочна изискуемост, която му е съобщена и с връчването на исковата молба в
настоящото производство. Към 20.05.2018г. задължението на ответника според
заключението на вещото лице възлиза на 103,08лв. главница, 261,42лв. договорна
лихва и 67,20лв. плащане по застраховка към кредита. След обявяването на предсрочната
изискуемост, съобразно задължителните указания по т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК
на ВКС, вземането на кредитора следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва върху нея от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. Дължимата от ответника договорна лихва е само тази с
настъпил падеж. Клаузата на чл. 5 от Условията към договора (по естеството си
общи условия на кредитора) в частта предвиждаща, че при предсрочна изискуемост вземането
на кредитора става изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и на това основание нищожна. Клаузата
не е индивидуално уговорена, сключена е в нарушение на принципа на
добросъвестността, създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата
и задълженията на страните и е сключена във вреда на потребителя. Правото на
кредитора да получи уговорената договорна лихва настъпва след изтичане на определен
срок, т.е. договорната лихва е цена за ползване на предоставения в заем
финансов ресурс. При определени предпоставки (уговорените в случая в чл. 5)
настъпва право за кредитора да избере дали да обяви вземането си за предсрочно
изискуемо или да изчака изтичането на предвидените в договора срокове и да
претендира не само дължимата му договорна лихва, а и обезщетение за забава.
Настъпването изискуемостта на цялото
вземане по договор за кредит, включително и договорната лихва е прекалено тежка
„санкция“ за забавено плащане на две месечни погасителни вноски. След като в
случая кредиторът е избрал да се позове на предсрочната изискуемост няма право
да претендира непадежиралата договорна лихва.
По тези съображения
предявеният установителен иск следва да бъде уважен за сумата от 5942,49лв. главница (103,08лв.
неплатена главница, 5637,81лв. предсрочно изискуема главница и 201,60лв.
дължима застрахователна премия към 20.05.2018г. - датата на предсрочната
изискуемост), 261,42лв. договорна
лихва (падежиралата до 20.05.2018г.) и 579.40 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода 21.05.2018г. до 06.05.2019г. (подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК). До пълния предявен размер установителните искове за договорна
лихва и обезщетение за забава следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на
спора, съдът не следва да разглежда предявените в условията на евентуалност на
същото основание осъдителни искове.
С оглед изхода на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски по делото съобразно уважената част от исковата
претенция. За настоящото производство от претендираните общо 967,60лв.
(467,60лв. държавна такса, 200лв. за вещо лице и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение) следва да се присъдят 588,39лв.,
а за заповедното производство от направените общо 273,10лв. разноски следва да
се присъдят 166,07лв.
Ответникът не е
претендирал и не е представил доказателства за направени по делото разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.К.
ЕГН********** с адрес ***, ***, офис №** дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директор Димитър Бориславов Бончев сумите : 5942,49 лв. главница по договор за потребителски кредит от
04.12.2017г., 261,42лв. - договорна
лихва за периода от 20.04.2018г. до 20.05.2018г., 579.40лв., обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.05.2018г. до 06.05.2019г., както и законна лихва за
забава върху главницата от 07.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №***/07.05.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на Районен съд
- Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за сумите над 261,42лв. – до пълния предявен размер
от 4497,51лв. договорна лихва и над 579,40лв. – до пълния предявен размер
от 715,07лв. обезщетение за забава,
за които е издадена Заповед №***/07.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на Районен съд - Русе,
като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Г.К. ЕГН**********
с адрес ***, **, офис №** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 166,07лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. и сумата от 588,39лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: