РЕШЕНИЕ
№ 2373
гр. Варна, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110116430 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, от ищеца „И." ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя Р. К.
М. срещу ответниците „К. Г." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * и „П. М." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление**за признаване за установено, че в полза на „И." ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление **, представлявано от Р. К. М.
съществува вземане в размер на 3116.61лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Е.-П. П." АД фактура №**********/27.11.2009г., на осн. чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К. Г. ЕООД на „И."
ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден
изпълнителен лист от 22.01.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. №
9756/2014г., 31 с-в в полза на „К. Г." ЕООД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните факти и
обстоятелства:
Сочи се, че през 2014 год. „К. Г." ЕООД е подал пред ВРС искова молба
срещу „Е.-П. П." АД с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД, за
присъждане на сумата в размер на 3116.61лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Е.-П. П." АД фактура№**********/27.11.2009г.
На основание така подадената искова молба е било образувано гр.д.
№9756/2014г. по описа на ВРС.
1
В хода на производството по гр.д. № 9756/2014г. по описа на ВРС, на
23.10.2014г., „К. Г." ЕООД. прехвърлило вземането си в размер на 3116.61лв.
на „И." ЕООД, като делото продължило между първоначалните страни,
съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. /Доказателство № 1:Договор
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. С Решение №1186/11.03.2015г. по
гр.дело №9756/2014г., ВРС уважил предявения от „К. Г." ЕООД срещу „Е.-П.
П." АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
На 22.01.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К. Г." ЕООД
за сумата в размер на 3116.61лв., представляваща главница по фактура №
**********/27.11.2009г.
На 23.12.2014г. между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД е била подписана
Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на
23.10.2014г. между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД/. /Доказателство № 3:
Спогодба-Анекс от 23.12.2014г./. Процесното вземане е описано в т. 45 от
Приложение №1, неразделна част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г.
Съгласно чл.12, ал.1 от същата Спогодба-Анекс, „К. Г." ЕООД се
задължило да предаде на „И." ЕООД в 14 дневен срок получения
изпълнителен лист. Въпреки, че изпълнителния лист е бил издаден още на
22.01.2019год., същият до настоящия момент, се сочи, че не е предаден на
„И." ЕООД. Освен това на 23.10.2019 г. „И." ЕООД излага, че е получил
Покана от „Е.-П. П." АД във връзка с изп.дело №20197180400654 на ЧСИ С.
Д. /Доказателство № 4: Покана с изх. № EPRS2525/23.10.2019г./. От същата
покана установили, че на 21.10.2019год. „Е.-П. П." АД са получили покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20197180400654 по описа на ЧСИ С. К.-
Д. per. № 718,район на действие ОС - гр. Варна.
Изпълнителното дело, е било образувано по вземането, което е било
прехвърлено на „И." ЕООД с договора за цесия от 23.10.2014г. и на основание
издадения в полза на „К. Г." ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр. дело №
9756/2014г. по описа на ВРС.
Изпълнителното дело обаче не е образувано от „К. Г." ЕООД, а от друго
неизвестно за ищеца „И." ЕООД трето лице - „П. М." ЕООД. След справка по
изпълнителното дело „И." ЕООД установил, че три месеца след като са
прехвърлили вземането си на тях, „К. Г." ЕООД е уведомило длъжника, че
прехвърля същото вземане на „П.М." ЕООД,след което му е предало и
оригинала на изпълнителния лист.
За да придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К. Г." ЕООД
на „П. М." ЕООД, че е извършено преди цесията между „К. Г." ЕООД и „И."
ЕООД, се сочи, че същите умишлено са изписали в договора за прехвърляне
на вземане като дата два дена по-ранна от договора за цесия сключен между
„К. Г." ЕООД и „И." ЕООД.
Тези действия на „К. Г." ЕООД и „П. М." ЕООД, според ищеца са
направени с единствената цел да увредят законните права и интереси на „И."
ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.
Същите са в разрез и със сключената между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД
Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на
2
23.10.2014г. между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД/, подписана на 23.12.2014г.
Съгласно чл.8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К. Г." ЕООД
декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на вземане,
описани подробно в Приложение № 1 /процесното вземане се намира под
номер 45 от приложението/, е изключителен собственик на вземането по
чл.1,ал.1, буква „А" от договорите, като същият се задължава да не прехвърля
на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за прехвърляне
на вземания, приложени в Приложение № 1. Видно от представеното към
настоящата молба доказателство - Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за
сключения договор за цесия между „К. Г." ЕООД и „И." ЕООД е съобщена на
длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г. /Доказателство №5: Уведомление по
чл.99, ал.4 от ЗЗД от 26.10.2014г./.
От друга страна Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от цедента „К.
Г." ЕООД за сключения между „К. Г." ЕООД и „П. М." ЕООД договор за
цесия за същото вземане, е било получено от длъжника „Е.П. П." АД на дата
20.01.2015г., тоест 3 месеца след Уведомлението изпратено на „Е.-П. П." АД,
че процесното вземане е прехвърлено от „К. Г." ЕООД на „И." ЕООД.
/Доказателство №6: Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 20.01.2015г./.
Сочи се, че съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
С Решение от 01.07.2005г. на ВКС по гр.д. №1046/2004г., т.к., 2-ро т.о.,
решаващият състав е приел, че: „Като изпраща съобщение до длъжника,
цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е
прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е
прекратена облигационната връзка. След този момент цедентът не може да
прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие договора за цесия,
цедентът е загубил вземането си, той не е материалноправно легитимиран и
нищо не може да оттегля, респ. да влияе на отношенията между длъжник и
цесионер. Да се приеме обратното, означава, че цедентът все още е носител на
правата, които е прехвърлил на новия кредитор, което противоречи на
същността на договора за цесия.Договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне
на вземането и със съобщаването му на длъжника. Немислимо е да се сложи
край на нещо, което не съществува. Цедентът би могъл да се легитимира като
носител на материалното право, след като вече го е загубил, поради
цедирането му, но само ако отново го придобие“.
Следователно, при изложеното, се настоява, че „И.“ ЕООД надлежно е
придобил от „К. Г.“ ЕООД вземане за сумата в размер на 3116.61лв. по
Договор за цесия от 23.10.2014г., като цедентът „К. Г.“ ЕООД е изпратил
Уведомление на длъжника „Е.-П. П.“ АД на 26.10.2014г. След тази дата
/26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е.-П. П.“ АД за процесното вземане е
дружеството „И.“ ЕООД. Изпратеното и получено Уведомление от
20.01.2015г. до „Е.-П. П." АД, с което „К. Г.“ ЕООД уведомява същото, че
вземането в размер на 3116.61лв. по Фактура № 00702656112/27.11.2009г. е
прехвърлено на „П. М.“ ЕООД, няма никаква правна стойност, тъй като към
3
този момент единствен кредитор по това вземане е „И.“ ЕООД.
От представените към исковата молба доказателства се установява, че
Уведомлението по договора за цесия сключен между „К. Г.“ ЕООД и „П. М.“
ЕООД е от дата 20.01.2015год., т.е. три месеца след като „Енерго П. П.“ е бил
уведомен ,че титуляр по процесното вземане е именно „И."ЕООД.
Излага се, че фактическото поведение на взискателя „П. ма.“ ЕООД по
ИД № 654/2019г.по описа на ЧСИ С. К.-Д., образувал изпълнително дело от
свое име и на праводателя-цедент /"К. Г.“ ЕООД/, предал изпълнителния лист
на този цесионер, несъмнено индикира оспорване на правото на вземане на
ищеца /"И." ЕООД/ и обуславя интереса му да го установи със сила на
пресъдено нещо спрямо тези лица. В заключение, се сочи, че и трите ответни
дружества по един категоричен и недвусмислен начин оспорват правото на
Интейк да е носител на процесното вземане. Този спор следва да бъде
разрешен от съда, поради което са заведени и настоящите искове.
В срока по чл. 131 ответникът "КНМ ГРУП" ЕООД е депозирал
писмен отговор. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на
иска. Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия няма
отношение нито към сключването, нито към действителността на договора за
цесия. Релевирано е възражение за недействителност на договора за цесия от
23.10.2014г., сключен между "К. Г." ЕООД и "И." ЕООД и спогодба анекс от
23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на "К. Г." ЕООД
адв. К.Т. е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено
цената да бъде платена на кредитора на "К. Г." ЕООД, явяващ се потребител
на ел. енергия.
Релевирано е и възражение за нищожност на двете съглашения. Изтъква
се, че К.Т. е "създал" двете дружества с намерение да придобива вземания на
абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била "И." ЕООД да придобива
безспорно установени вземания на потребители на ел. енергия, а "К. Г."
ЕООД - вземания на абонати, които не са съдебно установени и при
неблагоприятен изход от делата, последният търговец да носи риска от
възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски,които не е в
състояние да погаси.
В срока по чл. 131 ответникът "П. М." ЕООД е депозирал писмен
отговор. В отговора изразява становище за недопустимост, а в условие на
евентуалност за неоснователност на иска. Заявява, че всички сключвани
договори между "К. Г." ЕООД и "И." ЕООД за цесия от 23.10.2014 г. са
развалени, съгласно волеизявления от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Твърди се,
че на 21.10.2014г. "П. М." ЕООД и "К. Г." ЕООД са постигнали съгласие по
съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази
дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото уведомяването
за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на 21.
10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото
претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил
спор по гр.д. № 9756/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226,
4
ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е
длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез адв. Г. поддържа
предявения иск.В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
Ответниците „К. Г.” ЕООД и „П. М.“ ЕООД се представляват от адв. Я.
в о.с.з., който поддържа оспорванията по иска.Моли за прекратяване на
делото и в условията на евентуалност за отхвърляне на иска. Представя
писмени бележки. В съдебно заседания се явява и управителя „К. Г.” ЕООД.
Поддържа отговора и възражението за недопустимост на иска. Представя
подробни писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между страните , а и от приетото по делото в заверен
препис решение по гр.дело №9756/2014год. на ВРС, 31 състав се установява,
че по иска на “К. Г.” ЕООД срещу „Е. – П. П.” АД е образувано
производството по делото с правно осн. чл. 55,ал.1,предложение 1 от ЗЗД за
заплащане на 3116.61лв., представляваща цедирано вземане по силата на
договор за цесия между „К. Г.” ООД и ЕТ“К.-Л. Н.“ представляваща
стойността на извършена корекция на сметка за електрическа енергия при
неизмерване или неправилно/неточно измерване на ел.енергия за периода от
01.07.2009г. до 06.10.2009г. за обект на потребление в с. Приселци, за което е
съставено дебитно известие №**********/27.11.2009год. с фактура
№********** от 22.02.2011г. Въз основа на влязлото в сила решение по това
дело е издаден изп.лист на 22.01.2019год.
По време на висящността на производството по гр. д. №9756/2014г. по
описа на ВРС , “К. Г.” ЕООД, представлявано от пълномощника си адв. К.Т. е
прехвърлило на „И.” ЕООД вземането си от 3116.61лв.,което е било заявено
за разглеждане в производството по гр. д. №9756/2014г. по описа на ВРС с
договор за цесия от 23.10.2014год. /приложен по ч.гр.дело №17396/19год. на
ВРС,което е прието по настоящото дело/.Така прехвърленото вземане
фигурира под номер 45 от приложение №1 към договора по опис на номерата
на съдебните производства пред ВРС.Видно от уведомлението за тази цесия
„Е. П. П.“АД е уведомено от К. Г. ЕООД на 26.10.2014год.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г., сключена между „К. Г.” ЕООД,
„И.“ ЕООД и „Г. Г. Г. ЕУ“ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между
страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания, сключени
между първите две страни на 23.10.2014г., страните са приели, че „К. Г.”
ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД
длъжника „Е. – П. П.” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от
26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора). Уговорено е,
5
че общата стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в
размер на 2999 148,15лева (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е
задължило да заплати на кредиторите на „К.Г. ЕООД по всичките 198
договора сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „К. Г.” ЕООД се е задължимло да
преде на „И.“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-
те вземания (чл.13).
За цесията Е. – П. П.” АД е уведомено на 26.10.2014г., видно от
Уведомление по л.99 ал.4 ЗЗД, респ. и от Покана от длъжника, в която този
факт е извънсъдебно признат.
С пълномощното от 04.07.2014г., Петър Колев, действащ като законен
представител на “КНМ ГРУП” ЕООД, е упълномощил адв. К.Т. „да се
разпорежда с всички вземания при условия, каквито пълномощникът намери
за добре, вкл., но не само да уведомява от мое име съответния длъжник за
сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да
извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и
разпореждане в всички мои вземания.”
Съобразявайки от една страна обема на учредената на пълномощника
представителна власт, а от друга постигнатата уговорка между “К. Г.” ЕООД
и „И.” ЕООД досежно плащането на цената по договора за цесия от
23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД на абоната в шестмесечния срок, указан в
чл.6 от спогодба- анекс от 23.12.2014г. съдът приема, че пълномощникът не е
действал във вреда на представлявания. Същият е бил надлежно
упълномощен да се разпорежда с всички вземания на “К. Г.” ЕООД при
условия, каквито пълномощникът намери за добре. Следователно уговорката
не е във вреда на представлявания, защото тя обезпечава изправността на “К.
Г.” ЕООД по договора за цесия, сключен с процесния абонат.
Договорът за цесия от 23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от
“К. Г.” ЕООД основания - заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави. Каква е целта, която един търговец преследва със създаване на едно
дружество, е правно ирелевантна, след като са налице всички предпоставки за
възникването му като правен субект.
Не може да се приеме и че договорът за цесия от 23.10.2014г. е развален
поради неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното
възнаграждение по него. Това е така, тъй като с последващия анекс от
23.12.2014г. страните са преуредили отношенията, като са приели, че цедента
„И.“ ЕООД ще заплати цената направо на абонатите по договорите, по които
„К. Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае се за допустима новация на
облигационната връзка на страните, след която вземането на цесионерът „К.
Г.” ЕООД се явява погасено.
С договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г. „К. Г.” ЕООД е
прехвърлило на „П. М.“ ЕООД вземането си срещу длъжника „Е. – П. П.” АД
за сумата от 3116.61лв., представляваща цедирано вземане по силата на
договор за цесия между „К. Г.” ООД и ЕТ“К.-Л. Н.“, представляваща
стойността на извършена корекция на сметка за електрическа енергия при
неизмерване или неправилно/неточно измерване на ел.енергия за периода от
6
01.07.2009г. до 06.10.2009г. за обект на потребление в с. Приселци, за което е
съставено дебитно известие №**********/27.11.2009год. с фактура
№********** от 22.02.2011г.
С уведомление вх. № 354516/20.01.2015ГОД. „К. Г.” ЕООД, чрез
законния си представител П. К. е уведомило „Е. – П. П.” АД, че е
прехвърлило с договори за цесия от 21.10.2014г. вземанията си, измежду
което и това, предмет на осъдителния иск под № 42, в полза на “П. М.”
ЕООД.
Въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. №9793/2014г. по описа
на ВРС по молба на “К. Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист .
Спорният по делото въпрос е кое от двете дружества - „И. ЕООД и “П.
М.” ЕООД, е титуляр на вземане, придобито от “К. Г.” ЕООД с договор за
цесия .
От съществено значение в разрешаване на конкуренцията между
множество правоприемници, респ. за пораждане на правните последици за
новите длъжници и третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД
момент – съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Когато
цедираното вземане не е обявено на длъжника, цесията не произвежда
действие и вземането не се счита прехвърлено от стария на новия кредитор. В
кръга на третите лица следва да се включат длъжникът, правоприемниците на
страните и кредиторите на цедента и цесионера.
Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е
онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред.
Останалите могат да търсят отговорност от цедента.
Цесията от 21.10.2014г. е действителна, но е породила действие спрямо
всички трети лица с уведомяването на длъжника „Е.-П. П.” АД на
20.01.2015год. към който момент „К. Г.” ЕООД вече не е бил носител на
вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.” ЕООД с договор за цесия от
23.10.2014г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен на 26.10.2014г. От
тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и
спрямо третите лица, вкл. и „П. М.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз основа на
договора за цесия от 23.10.2014г.
Горният извод на съда се подкрепя и от изявлението на пълномощника
на “К. Г.” ЕООД, съдържащо се в уведомлението, достигнало до „Е.-П. П.”
АД на 26.10.2014г., което представлява признание на неизгоден факт, че към
посочения момент титуляр на вземането е „И.” ЕООД въз основа на договор
за цесия от 23.10.2014г.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да се
възложат направените от ищеца разноски в общ размер от 787.66лв., от
които 124.66лв. платена държавна такса ;500лв. платено адв.възнаграждения
;15лв. държавна такса по ЧЖ;40лв. държавна такса в производството по
обезпечаване на бъдещ иск и 108лв. такса за образуване на изп.дело за
7
налагане на обезпечителна мярка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.” ЕООД, ЕИК *, гр.
Варна срещу „К. Г.” ЕООД, ЕИК *, гр. София и „П. М.” ЕООД, ЕИК
*,гр.София, иск, че в полза на „И.” ЕООД, ЕИК *, гр.Варна съществува
вземане в размер на 3116.61лв. , представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-
П. П." АД фактура №**********/27.11.2009г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К. Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор
за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от
22.01.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9756/2014г., 31 с-в в полза
на „К. Г." ЕООД, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К. Г.” ЕООД, ЕИК *, гр. София и „П. М.” ЕООД, ЕИК *, гр.
София ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, ЕИК *, гр. Варна сумата от 787.66лв.,
от които 124.66лв. платена държавна такса ; 500лв. платено
адв.възнаграждения ;15лв. държавна такса по ЧЖ;40лв. държавна такса в
производството по обезпечаване на бъдещ иск и 108лв. такса за образуване на
изп.дело за налагане на обезпечителна мярка, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8