РЕШЕНИЕ
№ 1242
гр. Пловдив , 01.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330203567 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 21-1030-002384/22.03.2021 г., издадено от
М.В.М. – ***, с което:
1) на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение за по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение по чл. 137е от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди съставеният акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) да не му е предявяван и препис от него да не му е
връчван. Поддържа да е налице противоречие между акта и НП при
описанието на деянието под т. 1. Взема становище по този начин да е
допуснато съществено процесуално нарушение, а правото му на защита
недопустимо да е било ограничено. Оспорва приетата за установена
фактическа обстановка, като твърди, че управляваният мотоциклет е бил
регистриран, но към момента на проверката табелата с регистрационния
1
номер е била изпаднала, без той да разбере. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Тодор Паришев, като и
двамата поддържат жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 28179/01.06.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са
категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П.И.П., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 12.05.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 13.05.2021 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 27.02.2021 г. в 15:25 часа в село Белащица, на ул. „Даскал Лазар“ до
№ 18 жалбоподателят П.И.П. управлявал собствения си мотоциклет „Хонда
Бали“ с номер на рама ***. Докато управлявал мотоциклета, жалбоподателят
П. не носил защитна каска.
Мотоциклетът с марка и модел „Хонда Бали“ и с номер на рама *** бил
регистриран, за което имало издадена табела с рег. №***. Когато на
27.02.2021 г. в 15:25 часа жалбоподателят П. управлявал процесния
мотоциклет в с. Белащица, табелата с регистрационния му номер била
изпаднала, поради което не била поставена на превозното средство.
По същото време на този пътен участък се намирал и свид. П. М. П. –
***, който изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност
на движението. Свидетелят П. забелязал, че жалбоподателят П. управлява
мотоциклет, който нямал поставена регистрационна табела и без да носи
предпазна каска, поради което последният бил спрян за проверка. На място и
в хода на проверката свид. П. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 355981 против жалбоподателя П., в
негово присъствие и в присъствието на свидетел. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателя, след което му бил връчен препис срещу
2
разписка. В т. 1 от АУАН било записано, че жалбоподателят управлявал
мотоциклет, който не е регистриран по надлежния ред.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. М. П. и Н. А. Ф. П. От
показанията на свид. П. се установяват времето и мястото на извършената
проверка, обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет и че
не е бил поставил защитна каска по време на движение. За управлявания от
жалбоподателя П. мотоциклет свид. П. сочи да не е бил регистриран, което
твърдение обаче е оборено от събраните по делото писмени доказателства.
Тук следва да се обърне внимание, че свид. П. изяснява, че е извършил
справка със свой колега в КАТ по VIN номер и този колега го е уведомил, че
мотоциклетът не е регистриран. В тази връзка обяснимо е откъде е дошло
погрешното пресъздаване на фактите в АУАН. Това не е основание да бъде
отречена доказателствената стойност на показанията на свид. П., тъй като в
тази част той пресъздава това, което му е било съобщено при извършена
проверка от трето лице. Но самият актосъставител не е извършвал тази
проверка. В останалата част, в която свидетелят възпроизвежда
непосредствените си възприятия от мястото на деянието, показанията му
изцяло кореспондират с останалите събрани доказателства по делото. По тези
съображения съдът приема показанията на свид. П. за непредубедени и
добросъвестно дадени, като им дава вяра с изключение на обореното
твърдение мотоциклетът да не е бил регистриран. С доверие се ползват и
показанията на свид. Ф. П. От тях се установява, че на деня, следващ
съставянето на АУАН, свидетелката е открила табелата с регистрационния
номер на процесния мотоциклет на около 100 метра от общия им дом с
жалбоподателя. Установява се още, че всички мотоциклети, които
жалбоподателят притежава, имат издадени табели с регистрационни номера.
Съдът, отчитайки и съпружеските отношения между свидетелката и
жалбоподателя, намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани,
доколкото по делото действително се доказа, че мотоциклетът е бил
регистриран към датата на деянието, но табелата с регистрационния номер не
е била поставена, като същата беше представена в откритото съдебно
заседание по делото и беше извършен оглед.
От справка от АИС КАТ „Регистрация“ за МПС с марка и модел „Хонда
Бали“ и с номер на рама ***се установява, че същото представлява
мотоциклет, който е първоначално регистриран на дата 23.08.2013 г. и има
издадена рег. табела с № ***, а негов собственик е жалбоподателят П.И.П..
3
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя П. се изяснява, че той е
правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС, издадено на 23.10.2020 г.,
валидно до 23.10.2030 г. и с налични 19 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление
от материално и териториално компетентен орган.
В тази връзка оборено от доказателствата по делото е възражението на
жалбоподателя процесният АУАН да не му е предявяван и препис от него да
не му е бил връчен. В приложения по делото оригинал на АУАН серия GA с
№ 355981 от 27.02.2021 г. са изпълнени подписи както в графата
„нарушител“, непосредствено под декларацията „запознах се със
съдържанието на акта“, така и в разписката, с която се декларира, че лицето е
получило препис от акта и е запознато с правото си в 3-дневен срок да
направи допълнителни възражения и обяснения. При предявяване на акта в
откритото съдебно заседание по делото жалбоподателят потвърди
авторството си и на двата разгледани подписа, както и че те са изпълнени на
посочената дата, а не допълнително и по-късно. При тези факти по делото е
доказано, че процедурата по съставянето на АУАН, предявяването му за
запознаване и връчването на препис на нарушителя е законосъобразно
проведена, при спазване на изискванията на ЗАНН. Тъй като разгледаното
възражение е неоснователно, това налага проверката за законосъобразност и
обоснованост да продължи спрямо всяко от двете описани нарушения.
По т. 1 от НП на жалбоподателя е наложено административно наказание
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни
номера, поставени на определените за това места. Тази норма разграничава
два състава на две различни административни нарушения (така Решение №
2045 от 16.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1824/2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 349 от 24.06.2019 г. по к.а.н.д.
№ 486/2019 г. на Административен съд – Плевен). Първото от тях ще бъде
осъществено, когато водач управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, а второто, когато водач управлява МПС, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. Всяко от тези две
отделни административни нарушения се осъществява при настъпването на
4
различни факти в обективната действителност. В тази връзка с § 2, т. 4 от
допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална
дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Следователно, когато един водач управлява
МПС, което е без поставени регистрационни табели, това може да се дължи
на обстоятелството, че такива табели въобще не са издадени, т.е. не е
завършила процедурата по издаване на административното разрешение за
участие на превозното средство в пътното движение – тогава превозното
средство не е регистрирано по надлежния ред и административното
нарушение следва да се санкционира съгласно предложение първо на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП. Различна е хипотезата, когато превозното средство вече е
регистрирано, но въпреки това водачът го управлява без табели с
регистрационен номер и това деяние ще бъде наказуемо съгласно
предложение второ на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Едновременното извършване и
на двете нарушения обаче е невъзможно, тъй като деянието по предл. 1-во ще
бъде осъществено при управление на МПС преди да е завършила
регистрацията му, а по предл. 2-ро – след като тя е завършила.
Имайки предвид тези изходни съображения, съдът намира, че в АУАН
ясно е описано, че актът се съставя за това, че от фактическа страна деецът е
управлявал МПС, което не е регистрирано. В НП обаче фактическото
описание на деянието под т. 1 е направено с две изречения, които съдът
намира за взаимно противоречащи си и в резултат волята на наказващия
орган остава напълно неясна. В първото изречение досежно деянието по т. 1 е
посочено, че жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет, без той да
е регистриран по надлежния ред. В тази част описанието кореспондира с това
в АУАН. Във второто изречение вече се посочва, че при извършена
допълнителна проверка е установено, че всъщност управляваното от
жалбоподателя П. МПС е регистрирано с рег. № *** и не е с прекратена
регистрация. На практика второто изречение оборва изцяло констатациите по
първото. Следователно това, което административнонаказващият орган
приема от фактическа страна, е описано във второто изречение и се свежда до
това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е регистрирано, с посочен
рег. № и не е с прекратена регистрация. Това поведение обаче не осъществява
състав на нито едно административно нарушение. Описаните факти АНО е
посочил, че от правна страна се квалифицират като „управлява МПС, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“. Действително в
описанието от фактическа страна в НП се съдържа твърдение, че
мотоциклетът е бил регистриран, което да е установено след извършената
5
допълнителна проверка. Никъде обаче във фактическото описание в НП не се
твърди, че регистрационните табели на мотоциклета не са били поставени.
Твърдение за такъв факт липсва. Вместо това описанието е ограничено
единствено до това, че е управлявано МПС, което е регистрирано и
регистрацията не е прекратена, а както се посочи, това не е административно
нарушение. Следователно налице е непреодолимо противоречие между
направеното фактическо описание и правната квалификация, под която са
подведени описаните факти.
Едва от съпроводителното писмо до съда може по ясен начин да се
изведе действителната воля на наказващия орган, която е била да наложи
наказание за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
регистрирано, но без поставени табели с регистрационния номер. Вярно е, че
на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган има правомощието,
когато това е необходимо за разкриването на обективната истина, да
разследва спорните обстоятелства. Проявената от наказващия орган
активност следва да бъде положително оценена. Въпреки това, след като е
установил, че жалбоподателят П. не е извършил деянието, което е описано в
АУАН, неясно защо наказващият орган все пак е издал наказателно
постановление, но за различно нарушение от това по акта, осъществено при
различни факти. Правомощието по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е свързано със
задължението за разкриване на обективната истина, тъй като наказателното
постановление е правоприлагащ акт. Това обаче не означава, че когато
наказващият орган установи различна фактическа обстановка от тази, описана
в АУАН, може напълно произволно да налага наказания за тези нови факти.
Напротив, наказващият орган винаги бива сезиран и дължи произнасяне
относно наличието или липсата на посоченото за извършено в АУАН
административно нарушение – с дадените му там фактическо описание и
правна квалификация.
Със съставянето на АУАН на сочения като нарушител се „повдига
обвинение“ за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този
момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение. В този смисъл е недопустимо, макар и при същата правна
квалификация, с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение,
извършено по друг начин от първоначално посочения в АУАН - така Решение
№ 1057 от 15.05.2019 г. по к.а.н.д. № 680/2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Следва да се отбележи, че в случая е неприложим редът по чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, по който не могат да се изправят такива пороци, засягащи описание
на признаците от състава на нарушението – датата, мястото и начин на
извършването му (така Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по к.а.н.д. №
1863/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 468 от
01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 443 от 17.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3579/2019 г. на
6
Административен съд – Пловдив; Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по к.а.н.д.
№ 2840/2012 г. на Административен съд – Пловдив). Да се приеме
противното напълно би обезсмислило процедурата по съставянето на АУАН,
с което се предявява обвинението. Наказващият орган е инстанция по
същество, която следва да анализира събраните доказателства и да прецени
дали е налице виновно извършено нарушение, но не всяко възможно
нарушение, а това, за което се води процесът и е описано в АУАН. В
противен случай производството губи състезателния си характер, тъй като
лицето, срещу което е съставен АУАН, трябва да е могло да се защитава още
пред тази първа инстанция.
Следователно в заключение се установява, че в АУАН е описано
нарушение, изразило се в управление на МПС, което не е регистрирано,
докато с НП е наложено наказание за друго по вид нарушение – управление
на регистрирано МПС, което е без поставени табели с регистрационни
номера. Това противоречие в описанието от фактическа страна представлява
съществено процесуално нарушение, което има за резултат
незаконосъобразност на наказателното постановление в частта му по т. 1 и
обуславя отмяната му в тази част. Подобна хипотеза е разгледана в Решение
№ 255 от 05.07.2017. по к.а.н.д. № 102/2017 г. на Административен съд –
Смолян, в което също е прието, че с наказателното постановление по
недопустим начин е вменено на нарушителя второ нарушение, за което не е
бил съставян акт за установяване на административно нарушение и по този
начин НП е съществено опорочено до степен, налагаща неговата отмяна.
По т. 2 от НП на жалбоподателя П. е наложено административно
наказание за нарушение по чл. 137е от ЗДвП. Посочената разпоредба вменява
задължение на водачите и на пътниците на мотоциклети и мотопеди да
използват защитни каски. Съдът намира, че от събраните и проверени по
делото доказателства се установява по категоричен начин жалбоподателят П.
да е извършил административното нарушение по чл. 137е от ЗДвП. От
обективна страна на 27.02.2021 г. в 15:25 часа в с. Белащица, на ул. „Даскал
Лазар“ до № 18 жалбоподателят П. е управлявал мотоциклет „Хонда Бали“ с
VIN *** без да използва защитна каска. Времето и мястото на извършване на
деянието, както и неговото авторство от страна на жалбоподателя П. се
установяват от показанията на свидетеля очевидец П., на които съдът даде
вяра. В случая жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство,
поради което притежава правното качеството „водач“, легално дефинирано с
разпоредбата § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Тъй като
видът на моторното превозно средство, което той е управлявал, е мотоциклет,
то жалбоподателят се явява и годен субект на нарушението по чл. 137е от
ЗДвП. Следователно той е бил задължен да спазва посоченото правило за
поведение при управлението на процесния мотоциклет „Хонда Бали“.
Изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на П. по
неизползване на защитна каска при управлението на мотоциклета. Това
7
обстоятелство също е категорично доказано по делото от показанията на свид.
П.. То е признато и от жалбоподателя в откритото съдебно заседание. С факта
на осъществяване на изпълнителното деяние нарушението е довършено от
обективна страна, тъй като същото е формално и за съставомерността му не
се изисква да са настъпили определени вредоносни последици.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма
на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяване на деянието
жалбоподателят е формирал представа за проявлението в обективната
действителност на всички признаци от състава на нарушението, а именно
съзнавал е, че управлява МПС, което е мотоциклет, и че не носи защитна
каска, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване, при
съзнаване на общественоопасния му характер.
При доказано извършване на нарушението по чл. 137е от ЗДвП съдът
приема, че конкретното деяние на представлява хипотеза на маловажен
случай. За този извод съдът съобрази на първо място, че от справката за
нарушител/водач за жалбоподателя се установяват немалко на брой
предходни нарушения на правилата за движение, санкционирани с влезли в
сила наказателни постановления или фишове. Това обстоятелство сочи, че
степента на обществена опасност на дееца като водач на МПС не е
пренебрежимо ниска. На следващо място се отчете, че в конкретния случай
жалбоподателят е извършил две отделни нарушения по ЗДвП, като
отговорността за деянието по т. 1 от НП отпада не поради липса на извършено
деяние, а в резултат от допуснати съществени процесуални нарушения.
Накрая съдът отчете значението и на изясненото от показанията на свид. П.
обстоятелство, че при управлението на мотоциклета жалбоподателят е
превозвал малко дете, поради което без значение колко близко се е намирала
крайната дестинация до дома на П., то настоящият съдебен състав приема, че
това му поведение категорично не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения по чл. 137е от ЗДвП и в
този смисъл не е налице основание за отпадане на отговорността му.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил
на нарушителя административно наказание глоба в размер на 50 лева. Видът
и размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер. Следователно не е допуснато нарушение нито при
определянето, нито при индивидуализацията на наказанието. Следва да се
има предвид, че под предложение първо от санкционната разпоредба се има
предвид, че наказанието е наложено на водача поради това, че той сам, в
качеството си на водач, не изпълнява съответното законово задължение,
докато предложение второ ще е приложимо, когато водачът превозва пътник,
който не изпълнява съответното задължение. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция - така Решение № 1849 от 22.10.2020 г. по к.а.н.д. №
1564/2020 г. на Административен съд – Пловдив, в което след като е
разгледан този въпрос, санкционната разпоредба, приложена и в процесния
8
случай, е приета за правилно определена. Освен това само по себе си
прецизирането на правното основание чрез посочване на конкретното
предложение от правната норма няма правно значение. Това е така, защото
правното основание се формулира с посочване на съответната правна норма, а
съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за
нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът
може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.
Използването в теорията и съдебната практика на по-малки структурни
единици като изречения, предложения, хипотези или думи е факултативно и
има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на
нормативно предписание и без да създава общо задължение за
конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл е
трайната съдебна практика - така Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС
по адм. дело № 3397/2004 г.; Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. дело №
574/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по
к.а.н.д. № 1782/2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. В
обстоятелствената част на наказателното постановление и в приложената
материалноправна норма ясно и недвусмислено е описано, че деянието е
осъществено и наказанието се налага за това, че жалбоподателят като водач
на мотоциклет не е използвал защитна каска, поради което затруднение пред
адекватното организиране на защитата няма, а наказанието е наложено на
приложимото в случая правно основание, изцяло в съответствие с
установените по делото факти.
По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно в частта си по т. 1 поради допуснато
съществено процесуално нарушение, което налага то да бъде отменено в тази
част, а в останалата - по т. 2, като законосъобразно и обосновано
наказателното постановление трябва да бъде потвърдено.
Разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните, тъй
като нито една от тях не е поискала това изрично. Фактът на уважаване, респ.
на отхвърляне на жалбата не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната
направените разноски, тъй като това не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта на
разноските съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът трябва
да бъде надлежно сезиран с конкретно искане. Сезирането на съда е
надлежно, когато до приключване на последното съдебно заседание в
съответната инстанция страната е направила искане за присъждане на
разноски (така Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив). В случая това не е сторено
от нито една от страните по делото. По тези съображения разноски не се
дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето и предл. първо
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002384/22.03.2021 г.,
издадено от М.В.М. – *** В ЧАСТТА, с която на П.И.П., ЕГН: **********, с
адрес: **** на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението по
пътищата са наложени административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
002384/22.03.2021 г., издадено от М.В.М. – *** В ЧАСТТА, с която на
П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: **** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137е от
Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10