№ 526
гр. Бургас, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20232100100025 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на А. Г. Р., гражданин на
Р.Ф., със съдебен адрес в гр. Бургас, против „Стани“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Стара Загора, и С. М. Д., от гр. Н., с която претендира
обявяване за недействително спрямо ищеца на увреждащото го разпореждане,
извършено с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт №
***/**.**.**** год., т. ***, н. д. № ****/**** год. на нотариус рег. № 600, с
който договор ответникът „Стани“ ЕООД е продал на ответника С. Д.
(управител и едноличен собственик на капитала в първия ответник),
собствените си 2 недвижими имота, представляващи САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 51500.502.422.1.32, с адрес гр. Несебър,
ж. к. Младост 1, ет. 3, апартамент 32, със застроена площ от 63.47 кв. м.,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, заедно с
прилежащите 2.34 % идеални части от общите части на сградата, и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 51500.502.422.1.73,
с адрес гр. Несебър, ж. к. Младост 1, ет. – 1, гараж Г4, със застроена площ от
20.70 кв. м., предназначение на самостоятелния обект – гараж, заедно с
прилежащите 0.57 % идеални части от общите части на сградата; ангажира
доказателства, претендира присъждане на разноските по делото.
1
Правното основание на предявения иск е чл. 135, ал. 1, ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесната сделка
уврежда интересите на ищеца, в качеството му на кредитор на ответника-
ЕООД за сумата от 13 000 евро, законна лихва върху нея, считано от
20.06.2016 год. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски от
3796,50 лева, присъдени с решение по гр. д. № 81/2016 год. на ОС – Стара
Загора, съгласно издадения на 02.02.2018 год. изпълнителен лист. Ищецът
твърди, че паричните му вземания са възникнали преди сключването на
процесната разпоредителна сделка, а тя уврежда интересите му на кредитор,
тъй като намалява имуществото на длъжника-ЕООД; позовава се на
презумпцията по чл. 135, ал. 2, ЗЗД, тъй като приобретателят С. Д. е
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-продавач.
Ответниците оспорват допустимостта на предявения иск – предвид
липсата на правен интерес, по следните съображения: исковата молба е
недопустима и с нея превратно се упражняват права, с цел нанасяне на
допълнителна вреда на ответниците; в хода на образуваното изпълнително
производство за събиране паричните вземания на ищеца, по негово искане, на
25.11.2019 год., е вписана възбрана върху други три недвижими имота, с обща
площ от около 150 кв. м., т. е. създадена е гаранция за удовлетворяване на
кредиторовия интерес, а процесното разпореждане не е увреждащо.
В условие на евентуалност – при приемане на иска за допустим,
ответниците са направили безусловно признание на претенцията, като молят
за възлагане на разноските в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2, ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира предявения иск за допустим и
основателен. Нормата на чл. 135, ал. 1, ЗЗД урежда възможността, чрез т. нар.
„Павлов иск”, за относително недействително спрямо кредитора на парично
или непарично вземане да бъде обявено действието, с което длъжникът му го
уврежда, т. е. с което намалява възможността кредиторът да се удовлетвори
от имуществото на длъжника си (вж. Постановление № 1/29.03.1965 г. по гр.
д. № 7/64 г. на Пленума на ВС; 111-2008-І ГО на ВКС). Съдът счита, че в
настоящия процес следва да приеме за установена материално-правната
легитимация на ищеца като кредитор на ответника „Стани“ ЕООД за сумата
от 13 000 евро, обезщетение за забавеното й плащане и деловодни разноски
от 3796,50 лева, на основание съдебно решение по гр. д. № 81/2016 год. на ОС
2
– Стара Загора и издадения възоснова това решение изпълнителен лист.
Твърдението на ответниците, че ищецът упражнява превратно правото
си на иск, е необосновано. Липсва законова пречка срещу предявяване на
претенцията по чл. 135, ЗЗД при наличие на друго обезпечение за кредитора;
няма и основание да се приеме, че ищецът цели увреждане на ответниците,
тъй като упражняването на правото му на иск по чл. 135, ЗЗД не е свързано с
наличие на други предпоставки.
Твърдението на ответниците за неоснователно бездействие на
кредитора по образувано и висящо изпълнително дело е неотносимо, а и
недоказано в настоящото производство; това обстоятелство не може да бъде
тълкувано в ущърб на взискателя, при наличие на бездействие и на длъжника
да погаси задълженията си. Изложените от ответниците твърдения за
недопустимост на иска нямат отношение към надлежното му предявяване.
Съдът намира, че сключената между ответниците разпоредителна
сделка за покупко-продажба на имоти е увреждаща интересите на ищеца, като
кредитор на продавача-ЕООД, тъй като процесният договор е възмезден, а с
него се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора от
секвестируемо недвижимо имущество на длъжника (за получената продажна
цена няма данни дали е съхранена и къде, за да бъде предмет на
принудително изпълнение). Предвид факта, че купувачът-ответник С. Д. е
управител и едноличен собственик на капитала на продавача-ответник, следва
да се приеме, че е налице и знание за увреждащото действие на договора за
покупко-продажба – чл. 135, ал. 1, изр. второ, и ал. 2, ЗЗД, тъй като
законовата презумпция не е оборена.
Неоснователно е възражението на ответниците, че процесната сделка
не е увреждаща интересите на ищеца-кредитор, по чието искане е наложена
възбрана върху други три имота на длъжника-ЕООД. Право на кредитора е да
се удовлетвори от цялото имущество на длъжника – чл. 133, ЗЗД. Всяко
разпореждане, намаляващо имуществения актив, следва да бъде
квалифицирано като увреждащо интересите на кредитора, независимо
обезпечено ли е с друго имущество, или не. В този смисъл е константната
практика на ВКС – Решение № 266/18.03.2021 год. по гр. д. № 247/2020 год.
на IV ГО, Решение № 99/17.09.2018 год. по гр. д. № 1010/2017 год. на IV ГО и
Решение № 407/29.12.2014 год. по гр. д. № 2301/2014 год. на IV ГО,
3
постановени по чл. 290, ГПК.
Съдът основава решението си и на направеното от ответниците в
условие на евентуалност пълно признание на предявения иск – чл. 237, ГПК.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че са налице
предпоставките на чл. 135, ал. 1, ЗЗД, поради което искът следва да бъде
уважен.
Основателността на претенцията налага уважаване молбата на ищеца
за присъждане на направените деловодни разноски в общ размер от 8257
лева, представляващи сбор от платените държавни такси и адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК). Възражението на ответниците по
чл. 78, ал. 5, ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не
следва да бъде разгледано по същество, тъй като е направено за първи път в
писмената защита, а не до края на устните прения (вж. Определение №
484/22.03.2023 год. по ч. гр. д. № 3997/2022 год. на IV ГО на ВКС и
Определение № 54/09.02.2021 год. по ч. гр. д. № 3302/2020 год. на III ГО на
ВКС).
Съдът намира за неоснователна молбата на ответниците за възлагане
на деловодните разноски на ищеца, по чл. 78, ал. 2, ГПК. В разглеждания
казус не са налице двете кумулативни предпоставки на разпоредбата – с
поведението си ответникът-длъжник да не е дал повод за завеждане на иска,
както и да признае иска. Повод за предявяването на иска в случая е не само
извършеното разпореждане със секвестируемия имуществен актив, а и
бездействието на ответника-ЕООД да погаси изцяло ликвидните си и
изискуеми парични задължения към ищеца, който и към момента на
приключване на съдебните прения по настоящото дело е легитимиран като
кредитор на ответното дружество. На второ място, ответниците са оспорили
допустимостта на иска, а признанието му е въведено в условие на
евентуалност, т. е. не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ОБЯВЯВА за относително недействително, на основание чл. 135, ал. 1,
ЗЗД, по отношение ищеца А. Г. Р., род. на ********** год., гражданин на
Р.Ф., със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 51, Корпус 1, ап.
51, разпореждането, извършено с договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № ***/**.**.**** год., т. ***, н. д. № ****/**** год. на
нотариус рег. № 600, с който договор ответникът „Стани“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар И.
Асен ІІ“ № 44, ет. 4, е продал на ответника С. М. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. Н., ул. „О. П.“ № **, следните свои два недвижими имота:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 51500.502.422.1.32,
с адрес гр. Несебър, ж. к. Младост 1, ет. 3, апартамент 32, със застроена площ
от 63.47 кв. м., предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, заедно с прилежащите 2.34 % идеални части от общите части на
сградата, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
51500.502.422.1.73, с адрес гр. Несебър, ж. к. Младост 1, ет. – 1, гараж Г4, със
застроена площ от 20.70 кв. м., предназначение на самостоятелния обект –
гараж, заедно с прилежащите 0.57 % идеални части от общите части на
сградата.
ОСЪЖДА „Стани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Цар И. Асен ІІ“ № 44, ет. 4, и С. М. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Н., ул. „О. П.“ № **, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК,
да заплатят на А. Г. Р., род. на ********** год., гражданин на Р.Ф., със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 51, Корпус 1, ап. 51,
деловодни разноски в размер от 8257 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците „Стани“ ЕООД и
С. М. Д. за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца А. Г. Р., на
основание чл. 78, ал. 2, ГПК.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на настоящото
съдебно решение в Службата по вписванията при РС – Несебър, след
влизането му в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от получаване на препис от
5
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6