О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ VІ- 1246
14.07.2017 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, въззивно отделение, VІ-ти граждански състав
На четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 989 по описа за 2017
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба, подадена от Р.П.Р. и от К.Г.Р., с постоянен адрес ***- длъжници по
изпълнително дело №20172120400351 на ДСИ при Бургаския районен съд, против
действията на съдебния изпълнител по образуваното срещу тях изпълнително дело.
Твърдят, че действията на ДСИ са незаконни. Считат, че издадения срещу тях
изпълнителен лист и образуваното изпълнително дело касаят заплащането на
парични суми по делбено дело, решението по което е влязло в сила на
13.03.2017г. С него след теглене на жребий на жалбоподателите бил поставен в
дял един имот, а на взискателя бил възложен в дял друг. За разликата в
стойността на дяловете жалбоподателите следвало да заплатят сумата по
изпълнителния лист. Намират, че съгласно чл.349, ал.5 от ГПК това свое
задължение е следвало да изплатят в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението, т.е. до 13.09.2017г. Затова считат, че вземането, за което е бил
издаден изпълнителния лист не е било изискуемо. С образуваното изпълнително
дело и пращането на покана за доброволно изпълнение законът бил грубо нарушен,
поради което тези действия на ДСИ следвало да бъдат отменени изцяло като
незаконни. Сочат, че са обжалвали разпореждането за издаване на изпълнителния
лист от РС- гр.Айтос. Представят квитанция за внесена държавна такса за
обжалване.
Жалбата е с правно основание
чл.435 от ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е
постъпил отговор от процесуални представител на взискателя Д.И. ***- адв.Р.С..
На първо място същия оспорва жалбата като недопустима, защото длъжникът не
разполага с правото в това производство да оспорва издадения изпълнителен лист.
По същество я намира за неоснователна, тъй като само при уравнение на дял за
възлагане на неподеляем имот важи текста на чл.349, ал.5 от ГПК. Разпоредбата,
на която се позовават жалбоподателите не намира приложение при теглене на жребий,
какъвто бил настоящия. Затова длъжниците дължат сумата от момента на влизане в
сила на решението на АРС. Моли жалбата да се остави без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено. Моли да му бъдат присъдени
разноските по настоящото дело в размер на 300 лв. Представя пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
Държавният съдебен изпълнител при
Бургаския районен съд Кольо Кръстев е приложил копие от изпълнителното дело,
ведно с мотивите си по обжалваните действия, в които хронологично са изложени
действията на страните и съдебния изпълнител. Счита, че жалбата е недопустима,
а по същество неоснователна, като излага съображения. Намира, че предприетите
по изпълнителното дело действия са правилни и законосъобразни.
След преценка на твърденията на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският
окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Принудителното изпълнение срещу
жалбоподателите е започнало по молба на адв.Р.С. като пълномощник на Д.И.К. въз
основа на изпълнителен лист от 28.04.2017г., издаден по гр.д.№45/2016г. по
описа на Районен съд- гр.Айтос. Според него задължението на длъжниците към взискателя
е в размер на 7116 лв., представляващи уравнение на дяловете, представляващи
уравнение на дяловете по извършената чрез теглене на жребий съдебна делба. В
молбата се иска да принудителното изпълнение да се извърши чрез налагане на
запор върху сметките на длъжниците в банките. Претендира се разноските по
делото- държавна такса и адвокатски хонорар да бъдат изплатени по сметка на
адв.С..
Изпълнително производство против
жалбоподателите е образувано на 25.05.2017г., видно от протокола на ЧСИ от
същата дата, с който е разпоредено връчването на покана за доброволно
изпълнение на длъжниците и извършване на справка в НАП за публични задължения
на длъжниците. Предвид приложеното удостоверение за налични публични задължения
на жалбоподателя в размер на 134,03 лв., ТД на НАП е присъединен като взискател
по делото на основание чл.458 ГПК. ПДИ до длъжниците е връчена на 7.06.2017г.
На 8.06.2017г. същите са сезирали
съда с настоящата жалба.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следните изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния
срок по чл.436, ал.1 ГПК от длъжниците в изпълнителното производство, от
узнаването за образуваното изпълнително производство. Въпреки това същата е
недопустима, по следните съображения.
С действащия ГПК, за разлика от
ГПК от 1951г. (отм.) значително са ограничени възможностите за обжалване на
действията и актовете на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.435 от ГПК
са посочени хипотезите, при които лицата имат право на жалба срещу действията
на съдебния изпълнител. В тази норма са изброени основните подлежащи на
обжалване действия на съдебния изпълнител, но са налице и други конкретни
хипотези, в които е дадена възможност за обжалване действията по принудителното
изпълнение- например чл.463 ГПК, чл.527, ал.4 ГПК.
Видно от чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да
обжалва само постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за
изпълнението, както и постановлението за разноските.
В
позитивното право (действащия ГПК) не е предвидена възможност длъжникът да
обжалва образуването на изпълнителното производство и изпращането на поканата
за доброволно изпълнение, дори по изложените в жалбата съображения за
незаконосъобразно издаване на изпълнителния лист, т.е. по съображения за
незаконосъобразно предприето против него принудително изпълнение. В този смисъл
е задължителната за съдилищата съдебна практика- ТР №2/13 от 26.06.2013г. по
т.д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС, т.8, в мотивите на което е посочено, че законодателят
е ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като
я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно
определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва
всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията
и отказите на съдебния изпълнител.
Безспорно е, че търсената защита, свързана с
преустановяване действията по принудително изпълнение длъжниците биха могли да
получат само по реда на обжалване разпореждането за издаване на изпълнителния
лист по чл.407 ГПК, от която същите са се възползвали, според твърденията им.
При наличието на редовен от външна страна изпълнителен
лист, удостоверяващ изпълняемо парично вземане на взискателя спрямо длъжниците
не е от компетентността на ДСИ да преценява дали са били налице предпоставките
за издаване на изпълнителен лист по делбеното дело.
Поради липса на признато от
закона в полза на длъжника процесуално право на жалба срещу образуването на изпълнителното
производство и изпращането на покана за доброволно изпълнение, съдът приема, че
подадената жалба е недопустима, ето защо същата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода на делото
неоснователно се явява искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното
производство.
На основание чл.78, ал.4 ГПК
следва да бъде уважено искането на взискателя за присъждане на разноски в
размер на 300 лв., които съобразно приложеното адвокатско пълномощно са били
изплатени на процесуалния представител на взискателя в брой и изцяло.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№6382 от 8.06.2017г. по
описа на СИС при БРС, подадена от Р.П.Р. и от К.Г.Р., с постоянен адрес ***-
длъжници по изпълнително дело №20172120400351 на ДСИ при Бургаския районен съд,
против действията на съдебния изпълнител по образуваното срещу тях изпълнително
дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№989 по описа за 2017г. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.438 ГПК на Р.П.Р. и К.Г.Р., с постоянен
адрес *** за спиране на изпълнителното производство.
ОСЪЖДА Р.П.Р.
с ЕГН:********** и К.Г.Р. с ЕГН:**********,*** да заплатят на Д.И.К. ЕГН:**********
*** сумата от 300 лв., представляваща деловодни разноски по гр.д.№989 по описа
за 2017г. на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.