РЕШЕНИЕ
№ 101
гр.Плевен, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова
административно дело № 1087 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е
по жалба от И.А.Г. *** съдебен адрес: адв. Н.С.Т.,***, р-н с., ул. „г.п.“ № 28
, ет. 1, срещу решение № Ц2153-14-82/23.11.2020 година на директора на ТП на
НОИ Плевен.
В жалбата се посочва, че не са представени мотиви за
заличаването на трудовия й договор за горепосочения период, както и че като
основание е релевирано единствено, че в ТП на НОИ-Плевен е получена информация
за заличаване на трудови данни. Твърди, че не са посочени никакви причини, защо
данните са заличени и кога е подадена декларацията за заличаване. Счита, че заличаването
е извършено напълно неоснователно, тъй като липсва и постановено решение на
съда, с което такова заличаване се позволява. Излага доводи, че подобно
заличаване на трудов договор, а заедно с това и трудов стаж, без каквито и да е
правни основания, е недопустимо. Посочва, че компетентният орган не е изискал
от нея обяснения по предвидения ред с цел установяване на факти и данни за
правилното решаването на казуса. Счита, че в хода на образуваното административно
производство не са събрани всички необходими и относими доказателства, за да
мотивира правилно и законосъобразно тезата си решаващият орган и респективно да
издаде атакуваното разпореждане. Твърди, че не е била уведомена за заличаването
на данните й в РОЛ, както и на трудовия й стаж, следователно не е могла да
направи възражение или да представи доказателства. Намира, че не са напълно
ясни мотивите на органа да издаде атакуваното от нея разпореждане. Посочва, че
в периода 01.06.2018г. - 30.06.2018 г. е
била на разположение на дружеството и е спазвала задълженията си по действащия
тогава трудов договор. Счита, че обезщетението е взето основателно и
законосъобразно. Твърди, че има представена трудова книжка и заповед за
прекратяване на трудов договор от работодателя, в която е отбелязано изрично
датата на постъпване и датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Моли
съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло решение № Ц2153-14-82 от
23.11.2020 г. на Г. Д. С. - директор на ТП на НОИ- Плевен, с което е потвърдено
разпореждане № 141-00-1650-4
от 07.10.2020 г., издадено на основание чл. 54ж, ал.3 във връзка с чл. 114,
ал.1 от КСО на директора на ТП на НОИ – Плевен и да бъдат присъдени ръзноски.
В съдебно заседание оспорващата - И.А.Г. ***
, се представлява от
адв. Н.С.Т., който поддържа жалбата и намира,
че решението следва да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски.
Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното в жалбата.
В съдебно заседание ответникът - директорът
на ТП на НОИ – Плевен, се представлява от юрк А., която намира, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставена
жалбата без уважение.
Административен съд-Плевен, шести състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 141-00-1650/05.07.2017
г./лист 40 по
делото/ г-жа Г. е поискала
отпускане на парично обезщетение за безработица. Декларирала е, че
правоотношението й с „ВАТО 2014“ ЕООД е прекратено, считано от 30.06.2017 г.
С разпореждане №141-00-1650-1/14.07.2017
г. /лист 39 по
делото/ на лицето е отпуснато
ПОБ считано от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 25.20 лв. дневно.
С писмо от дирекция „Пенсии“ към ЦУ на НОИ
изх. №1029-40-6301#6/13.12.2019 г. /лист 38 по делото/ е постъпила информация за заличени данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП и за заличени трудови договори в няколко
осигурителя, сред които и „ВАТО 2014“ ЕООД за периода м. 02.2015 г. - м.
01.2019 г., като за г-жа Г. са заличени посочените данни в РОЛ, както и
трудовия договор в осигурител „ВАТО 2014“ ЕООД за периода 01.06.2017 г. -
30.06.2017 г.
С писмо изх. №У-141-00-1650-1/30.07.2020
г. /лист 36 по
делото/ от лицето е изискано
да представи заповед за освобождаване от фирма „Топливо - Плевен“, с дата на
прекратяване 01.06.2017 г. (предходно прекратяване на осигуряването) относно
извършване на нова преценка на правото на парично обезщетение за безработица.
С писмо от 18.08.2020 г. лицето е
представило изисканата заповед - №107/31.5.2017 г. за прекратяване на трудово
правоотношение с „Топливо“ АД, клон Плевен.
С
последващо разпореждане № 141-00-1650-2/30.07.2020 г./лист 35 по делото/ на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен на основание
чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №141-00-1650-1/14.07.2017
г. за отпускане на ПОБ на г-жа Г. с мотив, че в ТП на НОИ - Плевен е получена
информация за заличени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП на фирма
„ВАТО-2014“ ЕООД за периода 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. вкл. и е заличен
трудовият договор на г-жа Г..
Извършена
е нова преценка на правото на парично обезщетение за безработица на лицето,
като е съобразена датата на предходното прекратяване на осигуряването -
01.06.2017 г. и е постановено
разпореждане № 141-00-1650-3/17.08.2020 г. на ръководител на
осигуряването за безработица, с което е отпуснато ПОБ на лицето, считано от
05.07.2017 г. до 11.10.2017 г. в размер на 7.20 лв. дневно.
С
разпореждане № 141-00-1650-1/14.07.2017 г./лист 39 по делото/ на лицето е
отпуснато ПОБ считано от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 25.20 лв.
дневно и сумата за този период е изплатена на г-жа Г. - 6 249.60 лв. (шест
хиляди двеста четиридесет и девет лв. и 60 ст.). Това разпореждане обаче е
отменено след постъпилата информация от ЦУ на НОИ за заличен трудов договор и
заличени данни в РОЛ за осигурителя „ВАТО 2014“ ЕООД и е постановено ново
разпореждане, с което е променен размера на паричното обезщетение - 7.20 лв.
дневно.
С разпореждане
№ 141-00-1650-4/07.10.2020 г. /лист 16 по делото/ на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен на основание чл. 54ж, ал. 3
и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено лицето И.Г. да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 6 249.60 лв. (шест хиляди двеста
четиридесет и девет лв. и 60 ст.) - главница и 1 710.80 лв. (хиляда седемстотин
и десет лв. и 80 ст.) - дължима лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите на разпореждането е
посочено, че в ТП на НОИ - Плевен е получена информация за заличени данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП на фирма „Вато 2014“ ЕООД за периода от
01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. вкл., както и за заличен трудов договор на г-жа Г.
при този осигурител. Направена е нова преценка на правото на парично
обезщетение за безработица съгласно прекратяване на трудовото правоотношение от
последен работодател - фирма „Топливо“ АД - Плевен и дата на прекратяване
01.06.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Издадено е разпореждане
№141-00-1650-3/17.08.2020 г. на основание чл. 546, ал. 3 от КСО. Госпожа Г. е
задължена да възстанови изплатената сума по разпореждане
№141-00-1650-1/14.07.2017 г., което е отменено като неправомерно издадено.
С жалба вх. № Ц1012-14-122#6/22.10.2020 г.
/лист 13 по делото/ г-жа Г. възразява срещу разпореждане
№141-00-1650-4/07.10.2020 г. Посочва, че не са изложени мотиви за заличаването
на трудовия й договор за посочения по-горе период. Посочва също, че не е била
уведомена за заличаването на данните в РОЛ, както и на трудовия й стаж и в тази
връзка не е могла да направи възражение или да представи доказателства. Отбелязва
също, че в периода 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. е била на разположение на
дружеството и е спазвала задълженията си по действащия трудов договор, поради
което обезщетението е получено основателно и законосъобразно.
С процесното решение на директора на ТП на
НОИ – Плевен, е отхвърлена жалба с вх. №Ц1012-14-122#6/22.10.2020 г. от И.А.Г., с адрес: *** и е потвърдено изцяло разпореждане №141-00-1650-4/07.10.2020 г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен като
правилно и законосъобразно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от
КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган по см. на чл. 117, ал.
3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, постановено в писмена форма, но в нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с материалния закон.
Съдът намира, че разпореждането и
решението, с което е потвърдено , са постановени в нарушение на чл. 35 от АПК,
съгласно който актът се издава след
изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Административният
орган не е изпълнил
задължението си по чл. 36, ал. 1
от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към
конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2
от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства,
независимо дали има искане от страните за това.
Административният орган е получил
информация на 13.12.2019 година от
директор на Дирекция „Пенсии“ при НОИ,
че е получено писмо от Дирекция „ОКП“ в
ЦУ на НОИ относно заличени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за определени осигурители,
сред които и „Вато 2014“ ЕООД, за който по делото е представена от Г. заповед
за прекратяване на трудов договор от 30.06.2017 година. Органът въобще не е
събрал доказателства относно причината за заличаване на данните, не са
приложени писмени документи, от които да се установят обстоятелствата, които са
мотивирали административният орган да приеме, че лицето не е престирало труд,
не е налице реално изпълнение на трудовите функции в периода от 01.06.2017г –
до 01.07.2017 г., като не са ангажирани доказателства относно приетото от
органа, че лицето недобросъвестно е получило сумите за определеното му парично
обезщетение за безработица.
Налице е и несъответствие на акта
с материалния закон. Легално
определение на понятието "осигурено лице" се съдържа в § 1, т. 3 от
ДР на КСО, като е предвидено, че "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно трайната практика на ВАС на РБ
обаче, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г.,
Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на
трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното
правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на
цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията,
на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва
трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Идентичност между трудовото и
осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има
валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са
регламентирани в изречение
второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО, но в случая по делото не са ангажирани
доказателства от административния орган, въпреки тежестта му на доказване, да са
изяснени тези обстоятелства относно липса на реално полагане на труд от лицето
или неосъществяване на дейност от дружеството, с което лицето има сключен
трудов договор, а Г. е представила трудова книжка с отразен трудов стаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113,
а според ал. 2 на чл.
114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания
не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните
случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение при определени хипотези. Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал.
2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство погасяващо
задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите на КСО,
поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че е
налице, когато получателят е със съзнанието и
субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е
съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето
досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право
на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка както на
фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на
добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са
едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.
Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35
и чл. 36 от АПК
трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния
административен акт, а в случая не са установени, тъй като липсват
доказателства, че лицето е било недобросъвестно, и въобще не са изложени
мотиви, защо е прието, че лицето недобросъвестно е получило паричното
обезщетение, а само се посочва в разпореждането и решението, че сумите са
получени недобросъвестно.
Предвид горепосоченото съдът намира, че решението
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с
материалния закон.
С оглед изхода на делото,
искането на пълномощника на оспорващата за присъждане на разноски и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ТП на НОИ Плевен, гр. Плевен,
пл. „и.м.“ № 8 следва да заплати на И.А.Г. *** съдебен адрес:***, разноски в размер на 830 лева – договорено и платено
възнаграждение за един адвокат съгласно договор на л. 52 по делото.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал. 2 , предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен,
шести състав
РЕШИ :
Отменя решение № Ц2153-14-82/23.11.2020
година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено изцяло
разпореждане №141-00-1650-4/07.10.2020 г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Плевен като правилно и законосъобразно.
Осъжда ТП на НОИ Плевен, гр. Плевен, пл. „и.м.“
№ 8 да заплати на И.А.Г. *** съдебен адрес:***, разноски в размер на 830 лева.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :