№ 17184
гр. *****, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110150871 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба в първа фаза - по допускането .
Производството е образувано по искова молба от И. С. Д. срещу И. Т. Д., с която
е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 68134.1107.326.2.15, съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед с per. № РД -18-50 / 02.11.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, в сграда с идентификатор № 68134.1107.326.2,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1107.326, с адрес на имота:
гр. *****, район ****** *****, ул. „***** *******" № 15, ет. 5, ап. 15, с площ от 58.30
кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.1107.326.2.14;68134.1107.326.2.16, под обекта: 68134.1107.326.2.11, над обекта:
68134.1107.326.2.19. С прилежащи части: Мазе № 17, с площ 3,40 кв. м и 3,85 % /12,53
кв.м./ идеални части от общите части на сградата, а съгласно документ за собственост:
Апартамент № 15, находящ се в гр. *****,ж. к „****** ***** - 3", ул. „***** *******"
№ 15, етаж 5, ап. 15, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
тераса със застроена площ от 58.30 / петдесет и осем цяло и тридесет стотни/ кв. м,
при съседи: на същия етаж 68134.1107.326.2.14 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
четиринадесет/ и 68134.1107.326.2.16 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
шестнадесет/ , под обекта: 68134.1107.326.2.11 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
единадесет/ , над обекта: 68134.1107.326.2.19 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка
деветнадесет/, а при граници по одобрен архитектурен проект коридор, апартамент №
1
14 / четиринадесет /, апартамент № 16 / шестнадесет /, двор, заедно с прилежащо мазе
№ 17 с площ от 3.40 / три цяло и четиридесет стотни/ кв. м, при съседи: коридор,
паркомясто 3 /три/, мазе 18 / осемнадесет/, коридор, заедно с принадлежащите 3, 85 %
(три цяло осемдесет и пет върху сто) /изразено в квадратни метри като 12.53
(дванадесет цяло петдесет и три стотни) кв.м./ идеални части от общите части на
сградата и заедно с 2.84 (две цяло осемдесет и четири стотни върху сто) / изразено в
17,43 (седемнадесет цяло четиридесет и три стотни) кв.м./ идеални части от мястото, в
което е построена сградата - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1107.326 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка,
триста двадесет и шест/ по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД -
*****/02.11.2011год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. *****, район
****** *****, ул. „***** *******" № 15 /петнадесет/, с площ оъ 614 /шестстотин и
четиринадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при съседи - поземлени имоти с идентификатори:
68134.1107.325 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и
седем, точка, триста двадесет и пет/ и 68134.1107.242 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, двеста четиридесет и две/,
68134.1107.307 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и
седем, точка, триста и седем/, 68134.1107.227 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, двеста двадесет и седем/, 68134.1107.280
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка,
двеста и осемдесет/, който имот е с предходен идентификатор: 68134.1107.231
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, хиляда сто и седем, точка, двеста
тридесет и едно/; 68134.1107.263 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда сто и седем, точка, двеста шестдесет и три, с номер по предходен план:
358 / триста петдесет и осем /, квартал 2Б /две буква „Б"/, парцел IV /четири/.
Ищецът твърди, че имотът е придобит от страните по време на брака им чрез
покупко-продажба в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с влязло
в сила решение за развод между ищеца и ответницата, поради което се поддържа, че
към момента всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от жилището и се иска делбата да бъде
допусната при тези квоти. Заявява и привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК и иска
съдът да осъди ответницата да заплаща обезщетение за периода от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното извършване на делбата.
Ответницата в депозирания отговор на исковата молба оспорва имотът да е бил
придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че същият е закупен
със сума, получена от продажбата на други имоти, а именно на Урегулиран поземлен
имот Х-642 в кв. 87 по плана на с. ******, общ. *******, Софийска област, който тя
придобила от баща си, и масивна жилищна сграда със застроена площ от 88,10 кв.м.,
построена в УПИ Х-642, който придобила от нейните родители – и двата имота
придобити по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
133, том II, рег. № 3728, дело № 293/22.12.2018 г. Твърди, че макар покупко-
продажбите да са осъществени по време на брака й с ищеца, урегулира поземлен имот
Х-642 и изградената в него масивна жилищна сграда не са придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, тъй като покупко-продажбите били привидни и
поради това нищожни сделки, прикриващи действителното съглашение между
страните за дарение на недвижимите имоти. С тези твърдения обосновава довода си,
че процесният недвижим имот не е придобит със съвместен принос, а с лични
средства, поради което навежда възражение за пълна трансформация по чл. 23 СК.
2
С Определение № 34666/28.08.2024 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК не е
прието възражението на ответницата за пълна трансформация на лично имущество с
правно основание чл. 23, ал. 1 СК при установяване по делото, че между страните е
сключено одобрено от съда бракоразводно споразумение за прекратяване на брака по
взаимно съгласие, съгласно което придобитите по време на брака от страните
недвижими имоти остават в обикновена съсобственост след прекратяване на брака, и
при съображенията, че в частта относно имуществените отношения между съпрузите,
когато съдържа взаимни отстъпки, бракоразводното споразумение е с характер на
договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително
действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППлВС № 5/
15.03.1978 г.). След уточнение на изявлението на ответницата с протоколно
определение от 04.02.2025 г. е прието за разглеждане възражение на ответницата за
частична трансформация на лично имущество с правно основание чл. 23, ал. 2
СК с твърдения, че част от сумата за закупуване на процесния имот, а именно сумата
от 27 600 лв. е платена с лични на ответницата средства, получени от продажба на
нейни лични, дарени от родителите й имоти, а останалата част от 18 400 лв. е платена
с общи на страните средства – или за установяване, че имотът е съсобствен при квоти
80 % за ответницата и 20 % за ищеца /в протокола е допусната очевидна фактическа
грешка при изписване на сумата от 18 000 лв., вместо заявените 18 400 лв., но видно от
съдържанието му възражението е прието съобразно уточнението в молба от 22.11.2024
г./.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи
от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I,
рег. № ****, дело № 63 от 2020 г. от 13.04.2020 г., вписан в СВ – ***** с вх. Рег. №
19103 от 2020 г., акт № 296, том XLIII, дело № 14023 се установява, че И. Т. Д.а е
закупила процесният недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор
68134.1107.326.2.15, находящ се в гр. *****, район „****** *****“, ул. „*****
*******“ № 15, ет. 5, ап. 15, за сумата от 46 000 лв. Удостоверено е в нотариалния акт,
че продажната цена на имота от 46 000 лв. е заплатена изцяло по банков път от
купувача по сметка на продавача преди подписване на договора.
Не се спори между страните, че имотът е придобит от тях по време на сключения
помежду им на 07.06.2003 г. граждански брак.
По делото е приложено Решение № 2704/22.02.2023 г. по гр.д. № 62214/2021 г.
на СРС, 83 състав, влязло в сила на същата дата, с което е утвърдено постигнатото
между страните И. Т. Д.а и И. С. Д. за прекратяване на брака. Съгласно т. 4 от
споразумението семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. *****, ж.к. „******
*****“, ул. „***** *******“ № 15, ет. 5, ап. 15, придобито в режим на съпружеска
имуществена общност, ще се ползва от съпругата и пълнолетната дъщеря Р. И.ова Д.а,
като съпругът го е напуснал, а съпругът се съгласява собствената му идеална част от
този имот да бъде ползвана от съпругата му за срок от две години от прекратяване на
гражданския брак между страните. Съгласно т. 5 от споразумението придобитите по
време на брака от страните недвижими имоти остават в обикновена съсобственост
след прекратяване на брака. Съгласно т. 7 от същото, след прекратяване на брака
съпругата И. Т. Д.а, че носи предбрачното си фамилно име – Д..
По делото е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 133, том II, рег. № 3728, дело № 293 от 2009 г. от 22.12.2009 г., вписан в СВ – *****
3
с вх. Рег. № 2316 от 22.12.2009 г., акт № 93, том IX, дело № 1535, парт. 5952,5953,
5954, съгласно който Т. Т. Д. продава на И. Т. Д.а собствения си недвижим имот: УПИ
Х-642 по плана на с. ******, община *******, Софийска област, с площ от 840 кв.м.,
заедно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 60 кв.м., лятна кухня и стопанска сграда, за сумата от 3300 лв., а също така Т.
Т. Д. и Наталия Д. продават на И. Тодорва Д.а собствения си недвижим имот,
представляващ масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 88,10
кв.м., състоящ се от дневна, трапезария с кухненски бокс, две спални, санитарен възел
и шриземен етаж от мазета и гараж, построена в гореописания недвижим имот,
представляващ УПИ Х-642, за сумата от 10 800 лв.
От приложено по делото удостоверение за раждане от 15.02.1984 г. /л. 39/ се
установява, че Н. В. Д. и Т. Т. Д. са родители на И. Т. Д..
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том III,
рег. № 3580, дело № 354 от 2018 г. от 22.11.2018 г., вписан в СВ – ***** с вх. Рег. №
4519 от 22.11.2018 г., акт № 157, том XVIII, дело № 1518 И. Т. Д.а и И. С. Д. са
продали на И.ка П.М. 480/840 ид. ч. от УПИ Х-642 по плана на с. ******, община
*******, ведно с цялата построена в югоизточната част от имота масивна едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 88,10 кв., за сумата от 8600 лв., като в
нотариалния акт е удостоверено получаване на сумата от купувача.
С влязло в сила на 08.06.2024 г. Определение № 1103/21.12.2023 г. по гр. д. №
1507/2023 г. по описа на Районен съд – ******* е върната исковата молба и е
прекратено делото, образувано по исковата молба на И. Т. Д. срещу Н. В. Д., с която са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за обявяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 133, том II, рег. № 3728, дело № 293/22.12.2009 г. на нотариус Таня
Ревова с рег. № 418 НК, като привиден, и иск с правна квалификация чл. 17 ЗЗД за
обявяване за действителен сключения договор за дарение, прикрит с договора за
продажба.
За установяване на релевантния факт относно произхода на средствата, вложени
за закупуване на процесното жилище страните са ангажирали следните доказателства:
Представена е вносна бележка /л. 43/, от която се установява, че на 14.02.2019 г.
И. Т. Д.а е захранила собствената си банкова сметка в „ЦКБ“ АД, клон Костенец със
сумата от 54 000 лв.
За провеждане на насрещно доказване по възражението на ответницата за
частична трансформация по делото е приложено удостоверение, издадено от
„УниКредит Булбанк“ АД от 09.02.2022 г. /л. 123/, съгласно което И. С. Д. е
притежавал банкова депозитна сметка, открита на 22.08.2018 г. и закрита на 11.11.2019
г., като видно от приложените извлечения към сметката на 22.08.2018 г. по сметката са
внесени сумите от 2180,64 лв. и 52 200 лв., а на 22.04.2019 г. той е изтеглил сумата от
55 004 лв.
Видно от приложени по делото писмени доказателства и съгласно заключението
по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на 04.04.2019 г. И. Д. е
изтеглила сумата от 54 000 лв.
Според експертизата също така банкова сметка на И. Т. Д.а в „Ц.К.Б.“ АД, клон
Костенец, е захранена от нея на 18.11.2019 г. със сумата от 10 660 лв. С платежно
нареждане от 18.11.2019 г. И. Д. е превела на „М. Б“ ЕООД сумата от 10 653,41 лв. с
4
основание – първа вноска по предварителен договор 12.04.2018 г. /за този
предварителен договор не са наведени твърдения от страните, нито е представен по
делото/.
От приложените писмени доказателства и от съдебно-счетоводната експертиза
се установява още, че на 13.04.2020 г. И. Д. /към релевантния момент Д.а/ е захранала
собствената си банкова сметка на 13.04.2020 г. със сумата от 35 400 лв. /след изтегляне
на сумата от 55 004 лв. от сметката на ищеца на 22.04.2019 г., за която не се установява
за какво е вложена/, като на същата дата е превела сумата от 35 346,60 лв. по сметка на
„М. Б“ ЕООД с основание окончателно плащане по предварителен договор 12.04.2018
г. В заключение установява се, че И. Д.а е превела на купувача сумата на обща
стойност от 46 000,01 лв. по сметка на „М. Б“ ЕООД, като основание и на двата
превода е посочено плащане по предварителен договор 12.04.2018 г., за който не са
изложени твърдения, нито е представен по делото.
За установяване на релевантния факт относно произхода на вложените за
закупуване на имота средства са събрани още и гласни доказателства.
В показанията си св. Костадин Костадинов, доведен от ответницата, във
фактическо съжителство с майката на ответницата, свидетелства както за симулация на
покупко-продажбата от 2009 г., така и за симулация на сделката от 2018 г. в частта за
продажната цена, а също и за това, че парите от продажбата през 2018 г. на
придобитите през 2009 г. имоти са вложени за закупуване на процесното жилище. Тези
показания не могат да се ценят за установяване на симулациите на сделките от 2009 г.
и 2018 г. като недопустимо доказателство на основание чл. 164, ал. 1я, т. 6 ГПК, което
изрично е указано на страните и поради това гласни доказателства за установяване на
привидността не са допуснати, а при това неколкократно по време на разпита е
напомено на шроцесуалните представители за установяване на кои обстоятелства е
допуснат свидетелят. Следователно от показанията се установява единствено, че
вписаната в нотариалния акт от 2018 г. продажна цена, а именно 8600 лв., е вложена за
закупуване на процесното жилище. Не се установява обаче имотите, придобити през
2009 г. да са индивидуална собственост на ищцата, респективно не се установява
личен характер дори на сумата от 8600 лв. Както се посочи, недопустимо е
свидетелските показания да се ценят за установяване на друга продажна цена,
различна от вписаната в нотариалния акт, при липса на начало на писменото
доказателство.
Според свидетеля Славчо Д., баща на ищеца, той му е дал около 50 000 лв. около
2017 г., за да си купят жилище. В останалата част, включително за това, че
апартаментът струвал около 115 000 – 120 000 лв., показанията на св. Д. не могат да
бъдат кредитирани, тъй като страните не са навели в предмета на делото установяване
на симулация на придобивната сделка в частта за цената на апартамента. При това
обаче съдът намира показанията на свидетеля за достоверни и правдиви,
съответстващи на събрани по делото писмени доказателства, с несъществени
отклонения относно точните години.
Във връзка със заявената привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК по делото са
събрани писмени, гласни доказателства и е изслушана съдебно-техническа и
оценителна експертиза.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-техническа и оценителна
експертиза средният месечен пазарен наем за цялото жилище възлиза на сумата от 850
5
лв. с включено обзавеждане, или 725 лв. без последното.
От приложени по делото удостоверения, издадени от Столична община, район
****** ***** /л. 150 и 151/ се установява, че Р. И.ова Д.а, ЕГН ********** –
пълнолетна дъщеря на страните по делото, е с регистриран постоянен и настоящ адрес
в гр. *****, ул. „***** *******“ № 15, ет. 5, ап. 15. Същото не е достатъчно да
установи релевантния по делото факт – ползване на жилището и от пълнолетната
дъщеря на страните Р. Д.а, но последното се установява от събраните гласни
доказателства.
Съгласно показанията на св. Р. Д.а, дъщеря на страните по делото, тя живее в гр.
***** в процесния апартамент, като посещава на гости приятеля си, който живее в
Костинброд. Въз основа на тези показания съдът приема, че процесното жилище е
обитавано не само от ответницата, но и от пълнолетното дете на страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Решението по допускане на делбата има установително действие относно
лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по
допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на
всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен
ред, и частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за
делба, като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са
налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) страните да са носители
на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената
маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и
на делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Установяването на горните предпоставки е разпределено в доказателствена тежест на
ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен.
По въпроса за квотите, при които следва да се допусне делбата, обусловен от
възражението за частична трансформация на лично имущество с правно основание чл.
23, ал. 2 СК, съдът намира следното:
Съгласно действащите към момента на осъществяване на придобивното
основание разпоредби на чл. 21, ал. 1 - 3 СК вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази
във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, като
той се предполага оборимо до доказване на противното.
При режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута
на средствата, вложени в придобИ.ето му. При преценка основателността на предявен
иск, възражение или довод по чл. 23 СК, от значение е произходът на средствата, с
които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след
обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във
връзка едни с други. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма
6
принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства през време на
брака имущество няма да възникне съпружеска имуществена общност (в този смисъл
например Решение № 7 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2020 г., I г. о., ГК,
Решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр. д. № 1073/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение №
177 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 4590/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о. и Решение № 8 от
15.02.2019 г. по гр. д. № 1314/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 168 от 30.11.2016
г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ВКС, 2 г. о., Решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. №
1872/2016 г. на ВКС, 1 г. о.,., Решение № 62 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 1840/2017 г., 1
г. о., Решение № 72/07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., 1 г. о., Решение № 249 от
27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г., 2 г. о., Решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д. №
3056/2016 г., 1 г. о. и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК, когато вещните права са придобити
отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна. Следователно независимо от това на
чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично
за всеки от съпрузите имущество – поначало както пълна, така и частична. Критерият
за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло
обективен - изследва се характерът на вложените в придобИ.ето средства. Съпругът,
притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след
неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване
личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от
съпружеската имуществена общност. Правото да се релевира частична трансформация
може да бъде упражнено от бившия съпруг и посредством възражение в рамките на
делбеното производство.
Според Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГК, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал.
3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от
2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава
съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в
съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям
дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично
имущество по чл. по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от
2009 г.
Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са
разполагали с паричните средства в момента на придобИ.ето, както и че
трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Допустимо е
твърдението, че цената на имота е платена с лични средства на съпруга, посочен като
приобретател в договора, както и произхода на тези средства да се доказва и със
свидетелски показания (в този смисъл например Решение № 4 от 2.02.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 2452/2021 г., I г. о., ГК).
В случая поначало допустимото в делбения процес възражение за частична
трансформация на лично имущество, посредством което да се установи по-голям дял
на съпругата, се обосновава с твърдения за система от последователно осъществени
симулативни сделки. На първо място се твърди привидност на договора за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
133, том II, рег. № 3728, дело № 293 от 2009 г. от 22.12.2009 г., вписан в СВ – ***** с
вх. Рег. № 2316 от 22.12.2009 г., акт № 93, том IX, дело № 1535, парт. 5952,5953, 5954,
с твърдение, че привидната сделка прикрива дарение, от което се обосновава
твърдението на ответницата, че имотите, придобити от родители й през 2009 г. са били
лична нейна собственост. На следващо място се твърди също и симулация в частта по
7
отношение на продажната цена на покупко-продажбата, обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том III, рег. № 3580, дело № 354 от
2018 г. от 22.11.2018 г., вписан в СВ – ***** с вх. Рег. № 4519 от 22.11.2018 г., акт №
157, том XVIII, дело № 1518, като вместо вписаната цена от 8600 лв., да се установи,
че действителната продажна цена била 55 000 лв. С релевираното в настоящото
производство възражение за частична трансформация се цели да се установи, че част
от тази твърдяна продажна цена, а именно сумата от 27 600 лв., била вложена в
придобИ.ето на процесния имот.
Както бе посочено, поначало допустимо е, когато в делбеното производство е
прието възражение за частична трансформация на лично имущество, произхода на
вложените за придобИ.е на имота средства да се установи посредством гласни
доказателства, поради което такива да допуснати в процеса. РазкрИ.ето на
симулативния характер на сделка обаче продължава да е подчинено на установените за
това правила в закона. Такива са на първо място правилата относно страните, пред
които се релевира за разкрИ.е – а именно страните по сделката – в случая продавач и
купувач, като за купувач се приема и съпругът на вписаното в договора като купувач
лице поради презумптивното действие на режима на съпружеска имуществена
общност /поради което исковата претенция пред Районен съд ******* е приета за
недопустима поради липса на правен интерес, доколкото искът не е бил насочен и
срещу бившия съпруг, на когото се цели да се протИ.постави решението/. На следващо
място, установени са още специални правила относно доказването. Симулацията се
доказва пълно и главно посредством нарочен документ – обратно писмо, което се
съставя от страните по сделката. Законът е установил и втори способ за пълно
доказване на симулацията за случаите, когато страните не са се снабдили с обратен
документ. За целта е необходимо начало на писменото доказателство по см. на чл. 165,
ал. 2 ГПК, т.е. документ, изходящ от противната страна (а не от опровергаващата
такава) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може
да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай са допустими свидетелски
показания за провеждане на пълно доказване. Това изявление на другата страна може
да е материализирано в друг акт, различен от оспорваната сделка, както съставянето
му да предхожда, да е по време или да последва документа, чието съдържание се иска
да бъде опровергано (в този смисъл например Решение № 206 от 21.09.2011 г. по гр. д.
№ 1338 / 2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 375 / 2010
г., І г.о. на ВКС). Такова начало на писмено доказателство, например, може да бъде
дадено от страните по делото обяснение пред съда по реда на чл. 176 ГПК или
изричното признание на факт, които по съществото си са изявления пред държавен
орган, когато те сочат на наличието на симулация (Решение № 453 от 20.06.2003 г. по
гр. д. № 990 / 2002 г., ІІ г.о. на ВКС, Решение № 27 от 10.03.2005 г. по гр. д. № 1147 /
2003 г., ІІ г.о. на ВКС).
В случая страните по делото са двамата купувачи по първата оспорена като
симулативна сделка, респективно двамата продавачи по втората. По делото не е
приложен документ, представляващ начало на писмено доказателство по отношение на
сделките от 2009 г. и 2018 г. Ето защо с протоколно определение от 04.02.2025 г. не са
допуснати свидетелски показания за разкрИ.е на двете симулации на основание чл.
146, ал. 1, т. 6 ГПК. По същество, макар да е допустимо произходът на средствата
вложени за придобИ.е на жилището да се доказва със свидетелски показания, в случая
това не може да бъде установено само въз основа на свидетелски показания поради
забраната за установяване на симулацията по този ред. Принципната допустимост на
възражението за частична трансформация в делбата не дерогира установените в закона
8
правила за разкрИ.е на симулацията.
Както се установи по делото действително вписаната в нотариалния акт като
продажна цена от 46 000 лв. е платена с два превода от банковата сметка на
ответницата. Това не е достатъчно обаче да установи произхода на тези средства.
Прави впечатление, че в близък период от време не само ответницата, но и ищецът е
разполагал с парични средства по своя банкова сметка, като на 22.04.2019 г. той е
изтеглил сумата от 55 004 лв., а на 04.04.2019 г. тя е изтеглила сумата от 54 000 лв., без
по делото да е наведено твърдение за какво са вложени тези средства, респективно и
не е предмет на установяване, но това разколебава твърдението на ответницата за
личен произход на средствата от 46 000 лв., а и тя самата се отрича от това изявление
при неприемане на възражението за пълна трансформация, с твърдение, че част от
сумата – 27 600 лв., са били лично нейно имущество. При това недопустимо е в
настоящото производство да се изследва въпросът за симулативност на договора за
покупко-продажба на процесния имот в частта относно цената, доколкото такова
твърдение не е наведено от страните и произнасяне в този смисъл би било в
нарушение на диспозитивното начало.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2022 г. от 20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС,
когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния
кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за
имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се,
че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично
имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на
доказване относно фактите, установяващи придобИ.е чрез трансформация на лично
имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3
СК.
Доколкото ответницата не е установила личен произход на сочената от нея сума
от 27 600 лв., то неоснователно се явява възражението й по чл. 23, ал. 2 СК. При
необорване на презумпцията за съвместен принос по допустимия от процесуалния
закон ред за това, с прекратяване на брака бездяловата съсобственост е
трансформирана в обикновена такава при равни квоти. Ето защо делба на процесния
имот следва да се допусне при равни за страните квоти.
По привременната мярка:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои
наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Определението по чл. 344,
ал. 2 от ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в
периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до
влизане в сила на решението по извършването . Това е акт по спорна съдебна
администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – не разрешава
материално-плавен спор между страните. Затова и разпределението се извършва най-
рано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се разрешават въпросите
досежно наличие на съсобственост, между кои лица и при какви квоти. С
определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК се постановява привременна мярка, която се
предпоставя от наличието на спор между съделителите относно ползването на някой от
или на всички делбени имоти до извършване на делбата, както и от наличието на
ползване на имуществената общност не съобразно правата на всеки един от
9
съделителите.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК е привременна мярка, при сезиране с
която, съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл. 31, ал. 2 и чл. 32,
ал. 2 от ЗС, но не разрешава материално-правен спор. Предпоставките които съдът
изследва са идентични с тези по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС, но за разлика от
произнасянето по исковите претенции, с определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът
се произнася за в бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо. (В
този смисъл Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ – ро Г. О.).
За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи
кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване
на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените си
нужди, като по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да
ползват общата вещ; както и невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие
за ползването.
Приложното поле на хипотезата на чл. 344 от ГПК обхваща само случаите,
когато съсобственик лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на
семейството си нужди. Тази разпоредба не намира приложение в случаите, когато
съсобственик е отдал целия имот под наем и сам прибира плодовете от него или когато
си е служил с нея като средство за производство или като стока.
Обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК, което може да се претендира най-рано от
влизане в сила на решението за допускане на делба или на определението по чл. 344,
ал. 2 ГПК до приключване на делбата. Предпоставка за уважаване на искането за
постановяване на привременната мярка е съделителят, претендиращ заплащането на
обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, да не използва съсобствения имот съобразно
правата си, а същият да се ползва лично от друг съделител.
В случая, ищецът твърди, че процесният имот се ползва само от ответницата и
претендира заплащането на месечно обезщетение за лишаването от ползването на
припадащата му се част, считано от датата на влизане в сила на решението за
допускане на делбата до окончателното извършване. Не се спори между страните,
че липсва постигнато съгласие за общо ползване на имота от всички съсобственици.
Ето защо, по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде определена сумата, която
ответницата следва да заплаща на ищеца за невъзможността да ползва имота
съобразно дела си в съсобствеността, като сумата следва да се определи като
периодично вземане – месечно, въз основа на средната наемна цена на имота. За
определяне на размера на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът кредитира
заключението на съдебно – оценителната експертиза, според което средният пазарен
наем на апартамента към датата на изготвяне на заключението възлиза на 850 лв. на
месец за целия апартамент – в състоянието, в което е бил имотът към датата на огледа.
По делото се установи, че в имота живее не само ответницата, но и
пълнолетната дъщеря на страните. Без значение за извода за местоживеенето й е
обстоятелството, че периодично същата посещава приятеля си в гр. Костинброд, като
под живеене се разбира лицето да обитава имота постоянно, продължително, т.е. да е
налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево
отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел
използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди.
При определяне на дължимото обезщетение по аналогия следва да намери
приложение установената практика при определяне размера на наема от съда, когато
семейното жилище се ползва от бившия съпруг и навършилото пълнолетие дете на
съсобствениците, съгласно която, при приложение на нормата на чл. 57, ал. 2, изр. СК,
10
се взимат предвид само ненавършилите пълнолетие деца.
Предвид изложеното по-горе и с оглед квотата на ответницата в
съсобствеността, тя следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца по реда на чл. 344,
ал. 2 ГПК /като привременна мярка/ сумата в размер на 425 лв. месечно за лишаване
от ползването на притежаваните от него 1/2 ид. ч. от процесния имот, считано от
датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното
извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между И. С. Д., ЕГН ********** и И. Т.
Д., ЕГН **********, по отношение на съсобствения между тях недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 68134.1107.326.2.15, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед с per. № РД -18-50 / 02.11.2011г.
на изпълнителния директор на АГКК, в сграда с идентификатор № 68134.1107.326.2,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1107.326, с адрес на имота:
гр. *****, район ****** *****, ул. „***** *******" № 15, ет. 5, ап. 15, с площ от 58.30
кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.1107.326.2.14;68134.1107.326.2.16, под обекта: 68134.1107.326.2.11, над обекта:
68134.1107.326.2.19. С прилежащи части: Мазе № 17, с площ 3,40 кв. м и 3,85 % /12,53
кв.м./ идеални части от общите части на сградата, а съгласно документ за собственост:
Апартамент № 15, находящ се в гр. *****,ж. к „****** ***** - 3", ул. „***** *******"
№ 15, етаж 5, ап. 15, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
тераса със застроена площ от 58.30 / петдесет и осем цяло и тридесет стотни/ кв. м,
при съседи: на същия етаж 68134.1107.326.2.14 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
четиринадесет/ и 68134.1107.326.2.16 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
шестнадесет/ , под обекта: 68134.1107.326.2.11 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
единадесет/ , над обекта: 68134.1107.326.2.19 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка
деветнадесет/, а при граници по одобрен архитектурен проект коридор, апартамент №
14 / четиринадесет /, апартамент № 16 / шестнадесет /, двор, заедно с прилежащо мазе
№ 17 с площ от 3.40 / три цяло и четиридесет стотни/ кв. м, при съседи: коридор,
паркомясто 3 /три/, мазе 18 / осемнадесет/, коридор, заедно с принадлежащите 3, 85 %
(три цяло осемдесет и пет върху сто) /изразено в квадратни метри като 12.53
(дванадесет цяло петдесет и три стотни) кв.м./ идеални части от общите части на
сградата и заедно с 2.84 (две цяло осемдесет и четири стотни върху сто) / изразено в
17,43 (седемнадесет цяло четиридесет и три стотни) кв.м./ идеални части от мястото, в
което е построена сградата - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1107.326 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка,
триста двадесет и шест/ по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД -
*****/02.11.2011год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. *****, район
****** *****, ул. „***** *******" № 15 /петнадесет/, с площ оъ 614 /шестстотин и
четиринадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при съседи - поземлени имоти с идентификатори:
11
68134.1107.325 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и
седем, точка, триста двадесет и пет/ и 68134.1107.242 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, двеста четиридесет и две/,
68134.1107.307 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и
седем, точка, триста и седем/, 68134.1107.227 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, двеста двадесет и седем/, 68134.1107.280
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка,
двеста и осемдесет/, който имот е с предходен идентификатор: 68134.1107.231
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, хиляда сто и седем, точка, двеста
тридесет и едно/; 68134.1107.263 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда сто и седем, точка, двеста шестдесет и три, с номер по предходен план:
358 / триста петдесет и осем /, квартал 2Б /две буква „Б"/, парцел IV /четири/, при
следните квоти:
за И. С. Д. – ½ ид.ч.
и за И. Т. Д. – ½ ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, И. Т. Д., ЕГН ********** да заплаща
на И. С. Д., ЕГН ********** сумата от 425 лв. месечно за лишаване от ползването на
притежаваната от И. С. Д., ЕГН ********** ½ ид. ч. от: АПАРТАМЕНТ с
идентификатор № 68134.1107.326.2.15, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед с per. № РД -18-50 / 02.11.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, в сграда с идентификатор № 68134.1107.326.2, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68134.1107.326, с адрес на имота: гр. *****, район
****** *****, ул. „***** *******" № 15, ет. 5, ап. 15, с площ от 58.30 кв. м, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.1107.326.2.14;68134.1107.326.2.16, под обекта: 68134.1107.326.2.11, над обекта:
68134.1107.326.2.19. С прилежащи части: Мазе № 17, с площ 3,40 кв. м и 3,85 % /12,53
кв.м./ идеални части от общите части на сградата, а съгласно документ за собственост:
Апартамент № 15, находящ се в гр. *****,ж. к „****** ***** - 3", ул. „***** *******"
№ 15, етаж 5, ап. 15, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
тераса със застроена площ от 58.30 / петдесет и осем цяло и тридесет стотни/ кв. м,
при съседи: на същия етаж 68134.1107.326.2.14 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
четиринадесет/ и 68134.1107.326.2.16 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
шестнадесет/ , под обекта: 68134.1107.326.2.11 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
единадесет/ , над обекта: 68134.1107.326.2.19 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка
деветнадесет/, а при граници по одобрен архитектурен проект коридор, апартамент №
14 / четиринадесет /, апартамент № 16 / шестнадесет /, двор, заедно с прилежащо мазе
№ 17 с площ от 3.40 / три цяло и четиридесет стотни/ кв. м, при съседи: коридор,
паркомясто 3 /три/, мазе 18 / осемнадесет/, коридор, заедно с принадлежащите 3, 85 %
(три цяло осемдесет и пет върху сто) /изразено в квадратни метри като 12.53
(дванадесет цяло петдесет и три стотни) кв.м./ идеални части от общите части на
сградата и заедно с 2.84 (две цяло осемдесет и четири стотни върху сто) / изразено в
17,43 (седемнадесет цяло четиридесет и три стотни) кв.м./ идеални части от мястото, в
12
което е построена сградата - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1107.326 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка,
триста двадесет и шест/ по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД -
*****/02.11.2011год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. *****, район
****** *****, ул. „***** *******" № 15 /петнадесет/, с площ оъ 614 /шестстотин и
четиринадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при съседи - поземлени имоти с идентификатори:
68134.1107.325 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и
седем, точка, триста двадесет и пет/ и 68134.1107.242 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, двеста четиридесет и две/,
68134.1107.307 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и
седем, точка, триста и седем/, 68134.1107.227 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, двеста двадесет и седем/, 68134.1107.280
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка,
двеста и осемдесет/, който имот е с предходен идентификатор: 68134.1107.231
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, хиляда сто и седем, точка, двеста
тридесет и едно/; 68134.1107.263 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда сто и седем, точка, двеста шестдесет и три, с номер по предходен план:
358 / триста петдесет и осем /, квартал 2Б /две буква „Б"/, парцел IV /четири/, считано
от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното извършване.
Решението в частта по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер
на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1 –
седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13